РЕШЕНИЕ № 1074/4.6.2019г.
гр.
в., 03.06.2019 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На осми
април Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 994 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба
от „С.1.“ООД с управител и
представляващ А.А.А. против НП №
334292-F377356/20.04.2018 г.
на Зам.Директора на ТД на НАП - в., с което на юридическото лице на основание чл. 104 ал.1 от ЗЗО е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 /четири
хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал.1 т.1 б.в от ЗЗО във
вр. с чл. 7 ал.1 от КСО.
В жалбата си въззивникът не оспорва посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Излага се твърдение, че НП е нередовно, необосновано, издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и несъответна на нарушението тежест на наказанието. Твърди
се, че са налице предпоставките на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като описаното в НП
нарушение е първо за дружеството, не е резултат от целенасочени действия, а от
пропуск при обработка на осигурителната документация, съотв.
санкцията е несъразмерна с тежестта на нарушението.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована
изпраща представител – юрисконсулт а., която оспорва
жалбата и в заседание по същество
пледира да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и
обосновано.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – В.Н.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и заверено копие на справка от информационния масив
на ТД на НАП-в..
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:
На 20.03.2018 г. в ТД на НАП – гр. в.
при извършена проверка, приключила ссъс съставянето
на протокол № сер.АА-0274389/16.03.2018
г. е установено, че „С.1.“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***, в качеството си на осигурител не е внесло по сметка на
компетентната ТД на НАП, която за лицето е ТД на НАП-в. , дължимите здравноосигурителни вноски за мес.01.2018 г. в законоустановения
срок по чл. 40 ал.1 т.1 б.в от ЗЗО – до 25-то число на месеца, следващ този за
който се отнасят. Констатирано е , че осигурителните вноски за задължително
осигуряване за мес.01.2018 г. са в размер на 435,09
лева и не са внесени в законоустановения срок, а
именно – до 25.02.2018 г. , вкл. към момента на извършване на проверката.
При така установените факти, св. В.Н. – ст.инспектор по приходите при ТД на
НАП-в., съставил на ддружеството-жалбоподател АУАН за
нарушение на чл. 40 ал.1 т.1 б.в от ЗЗО, във вр. с
чл. 7 ал.1 от КСО, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство, въз основа на приобщена справка от
информационния масив на ТД на НАП-в. е установено, че дължимите осигурителни
вноски за мес.01.2018 г. са платени на 21.06.2018 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които съдът оцени като
логични, взаимодопълващи се и непротиверичиви,
като същата не бе оспорена и от въззивника.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Административно
- наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 12-933/23.01.2012 г. е издадено
от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Обслужване”
при ТД
на НАП
– гр. в., за което, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ- 28/06.01.2010 г.,
същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.
В
хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл.40, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, а осигурителните
вноски за ДОО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ
месеца, през който е положен трудът. За невнасянето в срок на вноските за здравно
осигуряване, чл.104, ал.1 от ЗЗО предвижда за работодател, който не заплаща
вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, имуществена
санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4 000 до 8 000
лева.
В настоящия случай, предвид установените факти, правилно АНО е приел, че е
осъществен съставът на административното нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б.
“в” от ЗЗО във връзка с чл. 7, ал. 1 от КСО. Нарушението е безспорно установено
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът намира за неоснователни наведените от касационния жалбоподател доводи
за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая деянието не е
резултатно, а формално. Нарушението е съставомерно и
при липса на вредоносен резултат, поради което ненастъпването на вредоносни
последици в случая е ирелевантно и не обосновава
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото
доказателства не се установява процесното
неизпълнение на задължение да обуславя явна незначителност на обществената опасност
на нарушението респ. липса на такава, още повече, че видно от събраните по
делото доказателства, задължението за заплащане на осигурителни вноски е
изпълнено около пет месеца след изтичане на законоустановения
срок. Съгласно константната съдебна практика маловажността на административното
нарушение по чл. 28 от ЗАНН се определя от наличието на предпоставките за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, доколкото изключва съответната степен на обществената опасност и в тази
връзка, на противоправността, които обуславят
ненаказуемостта за извършеното. Поради изложеното, съразмерността на тежестта
на извършеното с обичайните деяния от съответния вид и с размера на предвиденото наказанието не се
изследва при преценяване приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
същите представляват предпоставки за квалифициране на деянията като маловажни
по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, какъвто институт е неприложим в
административно-наказателното производство при липса на изрична специална материално-правна
норма, предвиждаща по-леко квалифициран състав на конкретното нарушение,
предвиждащ налагане на по-леко наказание, каквато не е налице в настоящия
случай.
Неоснователни са и доводите за отсъствие на доказателства за виновно
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на процесните
осигурителни вноски, доколкото се касае за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна
такава, с оглед на което не се изследва въпросът за наличието на виновно
поведение и за формата на вина.
Като взе предвид, че АНО е наложил на въззивника административна санкция в минималния
предвиден за съответното нарушение размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
Поради изложените съображения, съдът намери, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 334292-F377356/20.04.2018 г. на
Зам.Директора на ТД на НАП - в., с което
на „С.1.“ООД на основание чл. 104 ал.1 от ЗЗО е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал.1 т.1 б.в от ЗЗО
във вр. с чл. 7 ал.1 от КСО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: