№ 50331
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
като разгледа докладваното от **** Частно гражданско дело №
20251110104120 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 23735/23.01.2025 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. С. К. с
ЕГН: **********, за суми, представляващи регресни суброгационни вземания на „****“
ЕООД в качеството му на поръчител на длъжника по Договор за потребителски
кредит/паричен заем № 2962580 от 22.04.2024 г., изплатил в полза на заемодателя „****“
ЕАД задълженията на заемателя по договора за кредит.
Със заявлението се претендират и вземания, основани на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „****“ ЕООД и длъжника, а именно възнаграждение за
предоставеното обезпечение и обезщетение за забава върху него.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя
вземания за главница, възнаградителна и законна лихва, обезщетение за забава по договора
за потребителски кредит, сключен между „****“ ЕАД и длъжника, както и за разноските
съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на заповед за сумата от 15.72 лева, представляваща възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 1.41 лева- обезщетение за забава
върху него за периода от 21.05.2024г. до 06.01.2025г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о.,
ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като
единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в
различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен
предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на
дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен
собственик на капитала на „****“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора
възникват в правната сфера на „****“ ЕАД. Съгласно договора за предоставяне на
1
поръчителство и приложение № 1 към него потребителят- длъжник се е задължил да заплаща
месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите на погасителните
вноски по договора за кредит. Съгласно приложение № 1 към договора за потребителски
кредит годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.20 %. При съобразяване
на тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза на
поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит и независимо дали
длъжникът е изправен или не, съдът намира, че с уговарянето на процесното
възнаграждение по същество се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който
многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С това възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано
оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между
интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за
нищожност на коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен
анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със
сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран
размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се
плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е
фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че
последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като
разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление,
както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори
за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите
както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита
на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което
икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство,
имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства,
както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от
съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава
потребителски характер по смисъла на цитираните закони.
Доколкото съдът намира, че не е налице действително основание за начисляване на
възнаграждение за учреденото обезпечение, не съществува и основание за дължимост на
акцесорното вземане за законната мораторна лихва върху това възнаграждение.
При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 23735/23.01.2025 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. С. К. с
ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 15.72 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, както и за сумата от 1.41 лева- обезщетение за забава върху него за периода
2
от 21.05.2024г. до 06.01.2025г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3