Определение по дело №737/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5084
Дата: 6 ноември 2015 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20151200500737
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 6

Номер

6

Година

2.1.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.20

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Величка Борилова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Величка Борилова

дело

номер

20131200100275

по описа за

2013

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на от “. И. К. Д" ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес управление, гр. С. З. 6000 ул."В" №75 вх.Б .2, чрез адв. М от АК С. З. насочена срещу Р, ЕГН *, в качеството му на едноличен търговец с фирма „П Д., със седалище и адрес на управление гр. Р., обл. Благоевград ул. Св.Св.К. и М №27, с ЕИК .

Сочи се в исковата молба, че на 10.08.2010 г. страните по делото сключили нотариално заверени Консултантски договор под № 17 и допълнително споразумение към него.

По силата на този договор / чл. 1 раздел I/, дружеството консултант се е задължило да извърши цялостно консултиране и представяне на възможности, подготовка и подаване на целия пакет документи по Програма за развитие на селските райони 2007 -2013 г., мярка 311.

Едноличният търговец, в качеството си на възложител, от своя страна е поел задължение да заплати на консултанта възнаграждение в размер на 39 116.60 лв., след одобрение на проекта и в тридневен срок от постъпване по банковата му сметка на плащане по субсидията.

Твърди се, че дружеството- консултант изпълнило напълно и в срок задълженията си, състоящи се в консултиране, подготовка и окомплектоване на документи, изготвяне на бизнес план, заявление за кандидатстване и др.

В резултат именно на пълното и точно изпълнение на задълженията, изготвения от проект бил одобрен и бил сключен договор №01/311/00372/101/ 19.09.2011 между ДФ"Земеделие" и "П ", като бенефициент.

Твърди се, че при извършена справка на интернет страницата на ДФ"Земеделие" представители на ищцовото дружество установили, че по посочения договор с бенефициент "П., с УРН, било извършено плащане, съгласно заявка на бенефициента.

Освен това на отправено запитване до ДФ"Земеделие", с писмо техен изх. № 02-6500/13023 от 27.12.2012 г. било уведомено, че плащането е извършено, за което бенефициентът получил уведомително писмо за одобрение №2116/311, изх. № 01- 65000/10337 от 26.09.2012 г.

Твърди се, че въпреки многократно проведените разговори с цел доброволно уреждане на спора, ответникът не изпълни задължението си по договора, поради което и дължи на дружеството-консултант неизплатеното възнаграждение за извършени консултантски услуги по цитираните по-горе договор и допълнително споразумение към него.

Договореното в тях възнаграждение на консултанта било изискуемо, поради настъпване на двете кумулативно дадени в т.8 от договора обстоятелства – одобряване на проекта, предмет на консултантския договор и изтичане на тридневния срок от постъпване на плащането на субсидията.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 39 116,60 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на главницата, както и сторените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника търговец, чрез адв.Калин Стойковски, като пълномощник.

В него се поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Поддържа се, че не отговарят на обективната истина изложените в исковата молба твърдения, че в подписаният между страните Консултантски договор № 17 от 10.08.2010г„ в чл. 1, раздел I, Предмет на договора, е договорено извършване на консултиране и изготвяне на документи по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 311.

В действителност между страните бил подписан Консултантски договор № 17 от 10.08.2010 г., като в чл. 1 (1), раздел I, Предмет на договора е записано: извършване на услуга, изразяваща се в следното: „цялостно консултиране и представяне на всички възможности по Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.( Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятие...", т.е. посоченият в исковата молба предмет на договора не отговарял на обективната истина.

Предмет на Консултантския договор била услуга, изразяваща се в цялостно консултиране и представяне на всички възможности по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", изготвяне на цялостната изискуема документация, написване на бизнес план, а видно от приложеното Уведомително писмо за одобрение № 187 / М311 до Р, в качеството си на с фирмено наименование „П, ЕИК от Държавен фонд „Земеделие", Разплащателна агенция, същата била "уведомена, че съгласно постъпило заявление за подпомагане на проект по Мярка 311" Разнообразяване към неземеделски дейности", същото е одобрено със Заповед, при спазване на условия: Общ размер на проекта 488 908 лева; Размер на финансовата помощ 391 121,60 лева; Авансово плащане 195 560 лева, Междинно плащане 230 308,80 лева.

Ето защо одобреното от ДФ „Земеделие" заявление за подпомагане на ответника търговец било по мярка, различаваща се изцяло от мярката, предмет на подписания между страните Консултантски договор.

Отделно от това, съгласно разпоредбите на Чл.8 от Консултантски договор № 17 от 10.08.2010 г. Възложителят дължал на Консултанта възнаграждение, в случай че проекта, /чието консултиране и изготвяне на документация е предмет на настоящия процесен договор/ бъде одобрен от съответния орган, в срок от три дни след изплащане на субсидията.

Вярно било, че по банковата сметка на търговеца ответник била постъпила сума от 195 560,80 лева, но същата се явява авансово плащане по проекта по мярка 311" Разнообразяване към неземеделски дейности", а не изплащане на субсидия, по смисъла на чл.8 от Консултанския договор.

В този смисъл, падеж на претендираното от консултанта вземане не бил настъпил, предвид че „авансово плащане" било плащане по смисъла на Чл. 56 на Регламент /ЕО/ № 1974/2006г. , според който авансовото изплащане се извършва при условие на издаване на банкова гаранция или еквивалентна на нея гаранция в размер на 110% от сумата на авансовото плащане.

Освен това гаранцията се освобождава, когато компетентната разплащателна агенция определи, че размерът на реалния разход, който съответства на публичната помощ, свързана с инвестицията, надхвърли размера на авансовото плащане.

От текста на Регламента следвало, че така полученото авансово плащане все още не представлява субсидия, тъй като компетентната разплащателна агенция още не е определила, че размерът на реалния разход съответства на публичната помощ.

Едва след превеждането на окончателното плащане по проекта, получената сума можело да бъде определена като „субсидия", което евентуално би обосновало изискуемост на основателна претенция.

Фактът, че до момента е извършено само авансово плащане по Мярка 311, бил виден и от представената от ищеца разпечатка от интернет страницата на ДФ „Земеделие".

Към настоящия момент авансовото плащане било обезпечено с издадена банкова гаранция, чието задействане можело във всеки един момент да бъде поискано от фонда.

На самостоятелно основание сключеният между страните договор по своята същност се явявал договор за изработка.

Изпълнението на договорното задължение следвало да се докаже с подписани от страните приемно - предавателни протоколи, като в случая такива не са подписвани и съответно не са представени, нито в заповедното производство, нито по настоящето дело.

Освен това ищцовото дружество не предоставило екземпляр от Бизнес план, разработването на който е част от предмета на договора за консултантски услуги. Бизнес планът бил необходим по три причини: 1/ като част от изискуемите документи в ДФ"Земеделие"-РА; 2/ като част от изискуемите документи за кандидатстване за банкова гаранция; 3/ като елемент на изпълнение на проекта. Поддържа се, че ако не притежава Бизнес плана, няма как ответникът да се ръководи от него при изпълнение на проекта.

Поради горното и виновното поведение на ищеца ответникът прекратил процесния договор с предизвестие, връчено с обратна разписка на ищцовото дружество на 25.01.2013 г.

Поддържа се, че по делото отсъстват доказателства за възникване на първата предпоставка за плащане по чл.8 от процесния договор, а именно: одобрение на проекта, чието консултиране и изготвяне на документацията е било предмет на консултантски договор и анекса.

Фактът, че ответникът сключил с ДФ „Земеделие" договор за подпомагане по друга мярка не можел да се приеме като доказателство, че ищцата е изпълнила задълженията си по процесния договор.

Нещо повече, поради неизпълнението на ищцата на задълженията й, качествено и в срок, „П Д. бил принуден да търси помощ от друга консултантска фирма, за да кандидатства, сключи и изпълни договор с ДФ „Земеделие" по Мярка 311" Разнообразяване към неземеделски дейности".

По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в полза на ответника.

В допълнителната искова молба ищеца, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неоснователност на направените възражения от ответника.

Поддържа се, че действително в договора имало допусната грешка в изписването на посочената мярка, но цялостната консултантска дейност била извършена по одобрения проект, по мярка 311 и най -неоспоримото доказателство за това било, е че този консултантски договор е част от съдържанието на преписката в ДФ" Земеделие" .

Твърди се, че преди образуване на настоящото дело до ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, на която той отговорил с писмо от 18.01.2013 г., връчено на ищцовото дружество с обратна разписка.

Това писмо съдържало изричното признание, че извършените консултантски услуги са по изработка на проект по Мярка 311 "Разнообразяване на неземеделски дейности".

На стр.1 т.1 от писмото ответникът лично заявил следното:"Договора за консултантски услуги, който е представен в ДФ „Земеделие" като обоснован разход за предмет на субсидия относно проект с УРН 512440 е сключен за сумата от 21 826.25 лв. без ДДС." В т.5 от същото писмо ответникът е оценил едностранно и невярно положения по договора труд на 11 913.13лв.

Писмото завършвало с уверение изхождащо от ответника, че същият „възнамерява" да изплати дължимите суми на “. И. К. Д ЕООД по процесния договор, но след съгласувано коригиране на стойността на договора и настъпване на падежа.

Неоснователни били и твърденията на ответника, че вземането на кредитора не е изискуемо, тъй като направеното плащане не било субсидия, а авансово плащане по смисъла чл.56 на Регламент/ЕО/ №1974/2006г., което освен това било обезпечено с банкова гаранция.

В тази насока се сочи, че в чл.8 раздел V на консултантския договор страните се договорили, че Възложителят дължи на Консултанта комисионното възнаграждение при настъпване на следните две кумулативно дадени обстоятелства : одобряване на проекта, / на изпълнение на проекта/, предмет на договора и тридневен срок от постъпване на плащане /субсидия/ по банковата сметка на Възложителя.

Редакцията на чл.8, а и тази на чл.9 от договора изключвало всяко друго тълкуване на волята на страните, по смисъла на чл. 20 ЗЗД, относно момента на изискуемост на плащането.

Вярно било, че страните използвали думата „субсидия", за да обозначат крайният тридневен срок от постъпване на плащане след одобряване на проекта.

Думата „субсидия" не се съдържала и за нея няма законово определение в нито един от нормативните документи, съдържащи правната уредба на конкретната програма и проект за да твърди ответникът, че постъпилото плащане не е субсидия. Напротив - цитираният чл.56 на Регламент/ЕО/ №1974/2006г. съдържал изразът „инвестиционно подпомагане", НАРЕДБА № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., глава IV, използвала израза „финансова помощ", разпределена на авансово, междинно и окончателно плащане, а в Закона за подпомагане на селскостопанските производители също не се използвало и нямало законово определение за думата „субсидия".

Освен това в подписания договор № 01/311/00372/101/18.09.2011 между ДФ"Земеделие" и "П " като бенефициент, раздел 3, таблица Б било изрично посочено, че задълженията за консултантски услуги се изплащат от авансовото плащане, което също било в подкрепа на изложените по-горе доводи и означавало, че вземането е изискуемо.

Неоснователно било и твърдението, че работата по консултантския договор не е приета с приемо-предавателен протокол, подписан между страните, тъй като по същество това било договор за изработка и възнаграждение е дължимо след приемане на работата.

Приемо-предавателен протокол между страните действително не бил подписан, но това не означавало, че извършената работа не е приета.

В съдебната практика е съществувало противоречие относно правната квалификация на консултантските договори - дали представляват договори за поръчка или договори за изработка.

В този смисъл ВКС се е произнесъл, като дал тълкуване в тази насока, което е цитирано.

Затова и твърдението, че ищецът бил в неизпълнение на задълженията си по консултантския договор, състоящо се в това, че не е предоставил на ответника екземпляр от Бизнес плана по проекта било неоснователно и необосновано, защото, от една страна - в договора липсвало такова задължение за консултанта, а от друга - целият пакет документи, изготвен от консултанта бил предоставен на възложителя при предаването му в ДФ"Земеделие", което щяло се установи от съвместно подписаните документи по преписката.

От друга страна се поддържа, че това твърдение на ответната страна представлява изрично изявление, признание, че въз основа на извършените консултантски услуги по нотариално заверени от нотариус Виолина Тодорова, peг. №469 в НК и район на действие PC Благоевград- Консултантски договор под №17 и Допълнително споразумение към него от 10.08.2010 г. е одобрен проект и е сключен договор №01/311/00372/101/ 19.09.2011 между ДФ"Земеделие" и "С " като бенефициент.

Това изявление било доказателство, че изписването на Мярка 312 вместо Мярка 311, е само техническа грешка.

По отношение на приложеното предизвестие от ответника към ищеца за разваляне на договора и се поддържа, че този документ е неистински, к.к. засвидетелствал неверни обстоятелства.

Не било възможно точно една година след твърдяното разваляне на договора да се твърди с отговора на поканата за доброволно изпълнение от 18.01.2013 г. , че дължимата по него сума е 11 913 лв. и ще бъде изплатена след като стане изискуема по преценката на ответника.

Цялото съдържание на писмото от 18.01.2013 г. изключвало твърдяното разваляне с предизвестието без дата.

В ищцовото дружество такова предизвестие не било получавано, а приложената към отговора на исковата молба обратна разписка не доказвала по никакъв начин съдържанието на писмото към което е приложена.

В допълнителния отговор доводите в допълнителната искова молба се оспорват и се поддържат по същество наведените такива в първоначалния отговор досежно разликата в предмета на подписания между страните договор и проекта, одобрен от ДФ”Земеделие”, по който ответника е бенефициент.

Навеждат се допълнителни доводи относно настъпване падежа на задължението за плащане от страна на ответника по подписания договор, като се правят допълнителни уточнения относно използваната терминология.

Акцентира се отново между разликата на двете мерки – предмет на договора и одобрения проект.

Отново се поддържа, че процесният договор се явявал договор за изработка, който не е изпълнен от ищеца, като евентуалното изпълнение следвало да се докаже с представяне на приемно-предавателни протоколи, от които е видно, че възложителят е приел работата на консултанта.

Твърди се, че „П. никога не е приемал работата на ищеца по процесния договор.

Отново се поддържа, че не бил предаден на ответника бизнес план.

Фактът, че ищцата предала на трето лице работата по процесния договор не водел до възникване на задължение за ответника за плащане по договора, доколкото сам ответникът не е приел извършената работа.

Фактът, че ответникът е сключил с ДФ „Земеделие" договор за подпомагане по друга мярка не може да се приеме като доказателство, че ищцата е изпълнила задълженията си по процесния договор.

Нещо повече, поради неизпълнението на ищцата на задълженията й, качествено и в срок. „П Д. бил принуден да търси помощ от друга консултантска фирма, за да кандидатства, като сключил и изпълнил договор с ДФ „Земеделие" по Мярка 311" Разнообразяване към неземеделски дейности".

Поддържа се, че приложеното писмо към допълнителната искова молба не се съдържа признание, че консултантските услуги са по проект Мярка 311" Разнообразяване към неземеделски дейности".

Напротив - в писмото изрично бил упоменат подписаният между страните договор по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", както и факта, че ответникът е кандидатствал по друга мярка, различна от описаната в договора за консултантски услуги. Отделно с писмото, изходящо от ответника, е отправена покана до “. И. К. Д" ЕООД да изпълни задълженията си по подписания между страните договор, което сочи, че от страна на “. И. К. Д" ЕООД било налице неизпълнение на договорните задължения. “. И. К. Д" ЕООД била извършила част от консултантските услуги по Консултантски договор № 17 от 10.08.2010 г., но същите са за кандидатстване по Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия, а не по мярката за която ответникът е получил одобрение от ДФЗ.

Доколкото Д, едноличен собственик и управител на “. И. К. Д" ЕООД притежавала пълномощно да представлява ответника пред ДФЗ, същата е представила пред Фонда процесния Консултантски договор № 17 от 10.08.2010 г., с предмет консултантските услуги по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", по преписката на ответника по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности", защото по Мярка 311, “. И. К. Д" ЕООД, не е имала валидно сключен договор с ответника, който да обуславя плащане на услугите.

Поддържа се и че предизвестието за разваляне на Консултантски договор № 17 от 10.08.2010 г. било получено от ищеца на 25.01.2012 г., а причина за изпращането му била именно неизпълнението на задълженията по договора от страна на „Е" ЕООД.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят по факта, че са били договорно обвързани въз основа на консултантски договор № 17/10.08.2010 г. и анекс към него от същата дата, като подписите на страните върху документите са били нот.удостоверени от нотариус с рег.№ 469 от РНК, с район на действие – РС Благоевград на 31.08.2010 г. /рег.№ 2219 и рег.№ 2220/.

Със същия ищцовото дружество, като консултант, се задължило по отношение на ответния търговец, като възложител, да извърши услуга, изразяваща се в консултиране и представяне на всички възможности по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., мярка 312 Подкрепа създаване и развитие на микропредприятия, изготвяне на сравнителен анализ с оглед избор на най-добрата възможност за възложителя, написване на бизнес план, окомплектовка на пакет документи, подготовка заявление за кандидатстване, както и цялостно консултиране в процеса на подготовка на горното, свързано с изготвянето и подаването на необходимите документи за кандидатстване по посочената оперативна програма и всички консултантски услуги, свързани с изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на помощта.

В чл.3, т.1 от договора страните са се споразумели, че възложителят се задължава да заплати на консултанта уговореното възнаграждение, в размера и при реда и условията, уговорени в раздел V от договора, а в чл.5, ал.1 - че консултантът има право да получи уговореното възнаграждение.

Целия раздел V „Възнаграждение” на договора е уредил изплащането на такова от страна на възложителя в полза на консултанта.

Така според чл.8 възложителят дължи на консултанта възнаграждение в случай, че проекта, чието консултиране и изготвяне на документация е предмет на договора/, бъде одобрен от съответния орган, в размер на 21 826,25 лв. без ДДС, като плащането на това възнаграждение /комисионна/ ще стане в срок от 3/три/ дни след постъпване по сметка на възложителя на субсидията.

В чл.9 страните са се споразумение за възнаграждение на консултанта и в случай на възлагане на допълнителни услуги, а в чл.10, че в случай на неизпълнение или прекратяване на договора поради независещи от консултанта причини, същият има право да получи възнаграждение за извършената до момента работа, но не по-малко от 99% от сумата по т.8, независимо от причините, довели до прекратяването или неизпълнението.

С анекс към договора, сключен на 10.08.2010 г. страните по него са се споразумели, че консултантът се задължава да предостави услугата по чл.1 от договора не по-късно от 10 /десет/ дни преди изтичането на крайния срок за кандидатстване по програмата, както и че договореното възнаграждение по чл.8, изр. 2 от договора се променя от 21 826,25 лв. на 39 116,60 лв.

От приобщените по делото писмени доказателства, предоставени от ДФ”Земеделие” се установява, че на 31.08.2010 г. ответният е подал заявление за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” с наименование на инвестицията – „Фотоволтрична централа 63,840 в м.”Робщ.Р., обл.Благоевград”.

Идентификационният номер на проекта е 01/311/00372.

Отразено е в заявлението в графа приложени документи, че се прилагат бизнес-план по образец /т.1/ и копие от договори за предоставяне на услуги, свързани с консултации, хонорари за правни услуги и т.н. /т.26/.

Такива се приложени към документацията /л.16 на гърба – л.163от приложението към делото от ДФ”Земеделие”/. Следва да се подчерта, че бизнес-планът е подписан от Р.

Установява се от данните по преписката, образуване по заявлението на ответника, че е упълномощил Д от гр.С. З. са подписва, подпечатва и да подава бизнес план, заявление и всички необходими документи за кандидатстване по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /пълномощно рег.№ 2216/31.08.2010 г. на нотариус рег.№ 469 от РНК с район на действие – РС Благоевград – л.108 от приложението/.

Освен това е приложен и консултантски договор № 17 /подробно обсъден по-горе/, в който в чл.1 /предмет на договора/, посочената мярка отново е 312, а не 311/л.289 на гърба – л.291 от приложението към делото/.

На 19.09.2011 г. ответният търговец е сключил договор № 01/311/00372 с ДФ”Земеделие” с предмет – предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/311/00372 от 31.08.2010 година.

Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е била в размер на 391 121,60 лв., съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи /Приложение № 1/.

Съгласно таблица за одобрени разходи по проекта, в т.ч. авансово и междинно плащане, в която в графа „разходи за консултации” в размер на 21 826 лв. е одобрена субсидия за 17 460,80 лв. за изпълнителя “. И. К. Д..

Както договора, така и таблицата, към него са подписани от страните по него.

В последствие са подписани няколко анекса към договора /на 01.11.2012 г. и 19.02.2013 г./, с приложени нови таблици за одобрение на инвестиционни разходи /приложение 1/.

Във всяко едно от тях обаче присъстват направени и одобрени разходи за консултации, в които като консултант е посочен именно ищеца търговец.

Страните по делото не спорят по факта /така и отговорите на ответника по исковата и допълнителната искова молби/, че въз основа на горния договор ответния търговец е получил плащане от ДФ”Земеделие” в размер на 195 560,80 лв. /така и данните по преписката/.

На 17.04.2013 г. ответникът търговец е представил заявление пред ДФ”Земеделие” с молба за смяна на изпълнителя на консултантски дейности по договора му за отпускане на финансова помощ, в което е посочил, че иска тази промяна, т.к. ищецът търговец в лицето на своя единствен служител – управителя, не изпълнява по никакъв начин поетите договорни ангажименти и пречи със своите действия да изпълни поетите ангажименти. Освен това искал неправомерно допълнително заплащане и некоректно предприемал действия, носещи вреди и забава на изпълнението.

Затова и ответникът предприел проучване на пазара и поискал оферта за подобна услуга, като получил такава на стойност 21 000 лв. от друг търговец – Премиум консултинг България ООД.

Към заявлението е бил приложен и договор за консултантски услуги от 09.01.2013 г., сключен между ответника и посоченото дружество.

По повод на това заявление ДФ”Земеделие” е отговорил на ответника, че т.к. договорните му отношения с ищеца са за извършване на цялостна консултация, следва да представи споразумение за прекратяване на договора за консултантски услуги с ищеца с уточнение на размера на възнаграждението, което се дължи за извършените дейности от него и предизвестие по чл.15, ал.1, т.5, предвид описаните причини за искането за промяна на консултанта, както и други документи.

В отговор от 13.06.2013 г. ответникът е посочил, че бил отправял няколко пъти покана за изпълнение на поетите задължения от ищцовото дружество, но не получил отговор на поканите си. Освен това отправил и предизвестие /с обратна разписка/ за прекратяване на договора, но управителят не желаел да се запознае със съдържанието му, като освен това завел изп.дело срещу ответника.

Заявил е, че не притежава документи по чл.7, ал.1 от договора с ищцовото дружество, като приложил представените и по делото предизвестие, датирано от него от 18.01.2013 г. за прекратяване на договора с него, както и известие за доставяне, с дата от 25.01.2013 г., с получател “.И. К. Делева”. В последното не е отразено какъв документ съдържа.

Според текстът на предизвестието ответният търговец развалял сключения между страните по делото договор, считано от 10.01.2013 г., предвид неизпълнение на задълженията от страна на ищцовото дружество.

От приложеното към преписката удостоверение от РС Р. се установява, че пред същия съд е било образувано ч.гр.д. № 100/2013 г. с вх.№ 263/31.01.2013 г. със страни, идентични по настоящия спор, с правно основание чл.417 ГПК.

Следва изрично да се посочи, че с писмо от 18.01.2013 г. /дата, идентична с това на предизвестието/, ответният търговец е отговорил на покана на процесуалния представител на “. И. К. Д..

От текстът на последното става ясно, че частично плащане от страна на ответника по консултантския договор било извършено на 31.08.2010 г., когато заплатил на Делева 2 500 евро или 4 889,58 лв. в брой, за което плащане нямал документ, както и че според него извършените до момента дейности по договора от страна на Делева били на стойност 11 913,13 лв.

При установеното по-горе от фактическа страна, решаващият състав прави следните изводи:

Предявената претенция по чл.266 ЗЗД е процесуално допустима, с оглед надлежната процесуална легитимация на страните по спора /определяща се от твърденията на ищеца/ и наличието на правен интерес за последния от предявяване на осъдителна претенция за изпълнение на поето договорно задължение за заплащане на суми, дължими по консултантски договор, сключен между страните, предвид твърденията, че е съществувала облигационна връзка между страните и възнаграждение не е платено.

Разгледан по същество искът се явява и основателен, предвид следното:

Безсъмнено се установи в хода на производството, че страните по делото са обвързани от договорно правоотношение, основано на сключения на 10.08.2010 г. консултантски договор № 17, анексиран на същата дата с анекс № 1, като подписите на страните под двата документа са нотариално удостоверени.

Въпреки правопогасяващите възражения в хода на процеса, поддържани и пред адм.орган – ДФ”Земеделие” от страна на ответника, не се установи от ангажираните доказателства, че този договор е бил прекратен чрез едностранното волеизявление на ответника, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на ищцовото дружество.

Настоящият състав намира правнонесъстоятелно и наведеното възражение за липса на идентичност между предмета на договорното отношение, очертан от консултантския договор, сключен между страните, и предмета на мярката, по която ответника е бил одобрен и е получил субсидиране от ДФ”Земеделие”.

В т.см. безспорно се установи от приобщените писмени доказателства, че макар технически в договора да е посочено, че цялостното консултиране ще бъде по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия и т.н., то цялостната консултантска дейност на ищцовото дружество е била насочена към мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности.

За тази мярка е подадено самото заявление до ДФ”Земеделие” на 31.08.2010 г., изготвен е приложения към него бизнес-план, за който ответника не спори, че са изготвени от ищцовото дружество, като поддържа единствено, че копие от плана не му е предоставен.

Нещо повече – извън съдебно признание на горния факт се съдържа в конклудентните действия на ответника, който сам е приложил към заявлението си за кандидатстване по мярка 311 консултантския договор, сключен с ищцовото дружество, като плащането по него е било включено в таблицата за одобрените разходи по проекта към договора, сключен с ДФ”Земеделие”.

Освен това в последствие са били сключени няколко анекса към договора между ответника и ДФ”Земеделие” по мярка 311, като към всеки един от тях е била приложена нова таблица, отново включваща задължението на ответника по консултантския договор, сключен с ищцовото дружество.

Във връзка с горното и съобразявайки, че консултантският договор по правната си природа е договор за изработка /Решение № 12/31.05.2013 г. по гр.д. № 239/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/, т.к. се дължи престиране на трудова /интелектуална/ дейност, както в случая, решаващият състав намира за необходимо да добави и че договорът за изработка е неформален и консенсуален и писмената му форма не е форма за действителност, а за доказване.

Затова и т.к. ответникът не спори по факта, че е бил договорно обвързан с ищцовата страна въз основа на консултантският договор от 10.08.2010 г., при условията, уговорени в него, то решаващият състав приема, че същият валидно е обвързал страните по него и е имал за предмет цялостно консултиране и представяне на всички възможности по програмата за развитие на селските райони 311, а не 312, както е посочено формално в договора.

В тази връзка следва да се допълни само, че ако ответникът не е бил доволен от предаденото като съдържание и качество от страна на консултанта /изработените документи, свързани с кандидатстването по конкретната мярка/, е следвало да възрази своевременно при приемането на работата – предаването на книжата пред ДФ”Земеделие”, респ. – след сключване на договор с адм.орган, а не едва след предприемане на действия от страна на ищцовото дружество за съдебно разрешаване на спора между страните по делото /така съдебното удостоверение от РС Р. за предприемане на действия по иницииране на заповедно производство от ищцовото дружество срещу ответника в края на м.януари 2013 г./ .

Ето защо и решаващият състав намира, че ангажираните по делото доказателства безсъмнено установяват изпълнение от страна на изпълнителя консултант на задълженията му по договора от 10.08.2010 г.

В тази връзка видно е и от обсъдената преписка, образувана по заявлението на ответника пред ДФ”Земеделие”, че изпълнителят е написал и представил бизнес план за възложителя, свързан конкретно с Мярка 311, който бизнес-план е приложен към заявлението и преценен от компетентния адм.орган като надежден, след като въз основа на него и останалата документация с ответника е сключен договор за финансова помощ. Изработването на такъв от страна на изпълнителя е признато и от ответника в рамките на разменената от негова страна кореспонденция с ДФ”Земеделие”, съдържаща се по преписката.

Освен това преписката по заявлението на ответника е надлежно окопмпектована и подготвена, респ. – депозирана пред съответния адм.орган, който я е преценил като достатъчна за отпускане на финансова помощ, след като е сключил договор с ответника в тази насока, вкл. е превел първоначална определената сума като субсидия.

Следователно работата от страна на консултанта /изпълнителя/ по дейността е била извършена качествено и в срок и приета от възложителя, като последният се е ползвал от нея и тя постигнала пряката си цел – цялостното консултиране е довело до подготовка и подаване на всички необходими документи за кандидатстване по съответната мярка по Програма за развитие на селските райони от страна на ответника, а въз основа на изготвената документация заявлението на кандидата – ответника, е било одобрено и договорът за финансиране – сключен.

Съдът намира несъстоятелно наведеното правноизключващо възражение на ответника, че не дължи възнаграждение на изпълнителя по консултантския договор, т.к. не е изпълнил точно и в срок своите задължения по договора.

На първо място следва да се посочи, че ангажираните от ищеца писмени доказателства, обсъдени по-горе, категорично установяват този спорен факт.

Тежестта на доказване, че има неизпълнена или лошо изпълнена работа по договора за изработка /консултантския договор/ е обаче за възложителя, чието е възражението, че не дължи плащане /Решение № 34/22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 г., ІІ т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В случая такова доказване от страна на ответника не се проведе, доколкото не се ангажираха доказателства от негова страна, че изпълнената работа от страна на изпълнителя е била лошо изпълнена, както и че има неизпълнение по договора на конкретни задължения.

Така въпреки твърденията не се ангажираха доказателства, че между страните по делото е била разменена каквато и да е кореспонденция, вкл. покани за изпълнение на конкретни задължения по договора.

Що се касае до предизвестието за прекратяване, обсъдено по-горе, съдът намира, че същото не е произвело действие и облигационната връзка между страните не е била прекратена въз основа на него, предвид следното:

На първо място следва да се посочи, че представеното предизвестие е частен документ, поради което и същият има достоверна дата за трети лица при хипотезите на чл.181 ГПК – в случая следва да се приеме, че това е депозирането му пред ДФ”Земеделие”на 13.06.2013 г.

Ето защо и посочената в него дата не може да обвърже съда с формирането на извод, че именно на същата /или от датата на известието за доставяне, в което не е посочено какво се праща с него/, волеизявлението за едностранно разваляне на договора между страните е стигнало до ищцовото дружество.

Вън от горното отново следва да се посочи, че не се ангажираха доказателства от страна на ответника за конкретни неизпълнения на договорните задължения на ищеца по консултантския договор, за да се приеме от фактическа страна, че определени изискващи се от договора фактически действия действително не са били изпълнени от страна на консултанта.

А както сами страните са се договорили помежду си /чл.7, ал.1 от договора/ консултантската услуга следва да се предостави след направено от възложителя запитване и конкретизиране на задачата.

В тази връзка следва да се подчертае също, че самият възложител-ответник е направил изявление пред ДФ”Земеделие” /писмено/, че не разполага с доказателства, удостоверяващи по смисъла на горепосочения текст направено от него запитване и конкретизиране на задача, която да не е изпълнена от изпълнителя-ищец.

На самостоятелно основание според текстът на чл.87, ал.1 ЗЗД изправната страна /кредиторът/ може да развали двустранен договор единствено в случай, че длъжникът по него не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, но след като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

В случая и доколкото са налице безспорно доказателства, че ищецът е изпълнил договорните си задължения до сключването на договора между ДФ”Земеделие” и ответника, липсват доказателства последният да е отправял покани за изпълнение на други задължения от страна на ищеца по договора, респ. – да е дал подходящ срок за тяхното изпълнение при това, в писмена форма, доколкото договорът между страните е писмен.

Все в тази връзка не се поддържа от ответника и няма доказателства в насока, че е налице и хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД – че изпълнение от страна на ищцовото дружество е станало невъзможно изцяло или отчасти или че е трябвало да се изпълни непременно в уговорено време.

Освен изложеното и доколкото сам ответникът не е оспорил /така писмото му до процесуалния представител на ищцовото дружество/, а и са налице безспорни доказателства, че по-голямата част от работата на консултанта е била извършена, то в случая следва да се съобрази и нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД, според която разваляне не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна, с оглед интереса на кредитора.

Вън от изложеното и ответникът не сочи доказателства, че той е изправната страна по договора, доколкото не ангажира доказателства за плащане на задължението му по него /вкл. и частично/.

Пак за пълнота с оглед изложеното по-горе за несъстоятелността на тезата на ответника следва да се посочи, че той е приложил по преписката с ДФ”Земеделие” друг сключен от него консултантски договор с дата 09.01.2013 г., предхождаща поставената от него дата на отправяне на предизвестието за разваляне на договора – 18.01.2013 г.

Следва да се добави също, че дори възраженията на ответника да се приемат за основателни /каквото становище решаващият състав не застъпва/, то наличието на недостатъци на престирания резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя по реда на чл.265 и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението.

В случая следва да се посочи, че ответникът не е реализирал правата си по чл.265, като липсват данни да е сторил това в рамките на преклузивния шестмесечен срок /арг. от чл.265, ал.3 ЗЗД/.

Разваляне на договора за изработка, респ. - в частност и на договора, обвързващ страните по делото, по арг. от чл.265, ал.2 ЗЗД е допустимо единствено ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение – т.е. налице е пълно неизпълнение.

Ако възраженията на ответника се разгледат на тази плоскост следва да се посочи, че по делото не се установи от приобщените доказателства предадената и приета от ответника работа по консултантския договор да е негодна за договорното или обикновеното й предназначение.

Напротив – установиха се безсъмнено факти, че работата е била достатъчно добре изпълнена, че да доведе до основната й цел – сключване от страна на възложителя на договора, за чиято цел е била необходима консултантската помощ и изработването на конкретни документи.

Не се установиха данни изпълнителят да е искал конкретно извършване на някакви допълнителни действия от страна на консултанта, така, както е уговорено между страните по договора, свързан с изпълнението и отчитането на дейностите по проекта, и това да не е било изпълнено от страна ищеца.

Ето защо и възраженията в горната насока следва да се отхвърлят.

Несъстоятелно е и възражението на ответника, че в случая не е настъпил падежът за плащането на възнаграждението на консултанта по договора.

В чл.8 от последния страните изрично са установили, че уговореното възнаграждение се дължи в случай, че проекта бъде одобрен от съответния орган, в срок от три дни след постъпване по сметка на възложителя на субсидията.

А в случая няма спор, че първата част от първоначално определената безвъзмездна финансова помощ /а не субсидия/, е преведена на ответника от разплащателната агенция на /така заявлението на самия ответник – л.275 от делото/.

Тя, според договора между тях, е определена за междинно плащане на обособената част от проекта, по приложение № 1, което включва и плащането към консултанта.

Поради изложеното и следва да се приема, че вземането на ищцовото дружество на по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД е станало изискуемо на с изплащането на междинното плащане така, както са уговорили страните по договора.

Вън от горното позоваването на чл.56 от Регламент /ЕО/ № 1974/2006 г. от страна на ответника в случая е правно ирелеватнто, т.к. сочената норма не се отнася и не урежда идентични на настоящия казуси, като касае хипотези, в които самите бенефициери могат да изискат авансова плащане от разплащателните агенции, в случай, че такава възможност е предвидена в програмата за развитие на селските райони.

В казуса не се касае за авансово плащане, а за първоначално одобрена безвъзмездна финансова помощ, която е определена за междинно плащане на обособена част по одобрения проект от самата разплащателна агенция.

По изложените по-горе съображения решаващият състав приема, че ищецът в настоящето производство установи по безсъмнен начин при условието на пълно и главно доказване фактът на договорно обвързване на страните по делото по консултантския договор от 10.08.2010 г. и точното и в срок изпълнение на своите задължения по него.

Ответникът от своя страна не установи при същите условия правноизключващите си възражения за липса на договорна обвързаност на страните по делото за консултиране по мярка 311, за неточно изпълнение и липса на такова от страна на изпълнителя и че не е настъпил падежът за плащане на задължението в полза на изпълнителя .

И т.к. в хода на процеса ответникът не твърди и не ангажира доказателства, че е платил дължимото се възнаграждение на консултанта по договора от 10.08.2010 г., анексиран допълнително на същата дата с анекс по отношение на чл.8, ал.2 от същия – възнаграждение, то следва да се приеме, че същият не е изпълнил своето задължение по договора да заплати следващото се възнаграждение на консултанта за извършената от него работа в договорения размер от 39 116,60 лв.

Горната сума е дължима ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 4 764,98 лв. /в т.ч. адвокатско възнаграждение и платена държавна такса/, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК.

По отношение размерът на присъденото адвокатско възнаграждение съдът съобрази изискванията на Наредба № 1/09.07.2004 г., както и установеното от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото изрично е посочено в приложеното по делото пълномощно на процесуалния представител на ищеца, че възнаграждението му размер на 3 200 лв. е изплатено в брой.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р ЕГН *, в качеството му на едноличен търговец с фирма „П Д., със седалище и адрес на управление гр. Р., обл. Б. Св.Св.К. и М №27, с ЕИК да заплати на Евро И. К. Д" ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес управление, гр. С. З. 6000 ул."В" №75 вх.Б .2, чрез адв. М от АК С. З. сумата от 39 116,60 /тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/, дължима по консултантски договор № 17/10.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано то датата на предявяване на иска - 26.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 764,98 /четири хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: