Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Б., 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. П.
при участието на секретаря Х. К., като разгледа
докладваното от съдия П. а.н.д. № 1 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление № *-*
от *.*.20**г., издадено от Директор на Дирекция „И. по т.” С. о. /ДИТСО/, с което
за извършено нарушение на чл. 61
от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на „Е. *”
ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”А. С.” №*, с
управител В. С. С., в качеството на работодател и строител, е наложено
административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 2000.00лева.
Становищата на страните:
Недоволно от това Наказателно
постановление е останало наказаното лице, което подава жалба чрез адв. И.И. ***. В подадената
жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Според дружеството-жалбоподател при издаването на
обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
чл. 57, ал. 1, т. 5, поради бланкетно изписване на извършените нарушения като
били цитирани само текстовете на закона, при липса на описание на конкретно
нарушение, без посочване на мястото за извършване на нарушението. Според
дружеството
явната
несправедливост на наложеното наказание е аргументирано с доводи за наличие на
предпоставките по чл. 28 ЗАНН и че
вместо състава на чл. 413, ал. 2 следва да бъде приложен този на чл.
415в от КТ.
В с. з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – директор на
Дирекция „И. по т.” С. о.”, редовно призована, се
представлява от директор „АИПО” А./лице с юридическо образувание/, която моли издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
тъй като с него е наложено наказание за безспорно доказано административно
нарушение. Възразява срещу прекомерността на разноските и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
През
месец януари 2020 година дружеството-жалбоподател „Е. *” ЕООД, с ЕИК********* изпълнявало
строителни монтажни работи (СМР) на строителен обект "Д.
ц. за р. и и. на д.",
находящ се в гр. Б., ул. ”С. п.” *, пл. „С.” *.
На 08.01.2020г. свидетелите Ц. И. К., Ж.Г.П. и Б. Л. Т. -
служители при ДИТСО извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ от страна на „Е. *” ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “А. С.” №*, в строителния му обект - строеж на Д. ц. за р. и и. на д., находящ се в
гр.Б., ул. ”С. п.” *, пл. „С.” *. При
извършването на проверката в горепосочения обект свидетелите Ц. И. К., Ж.Г.П.
и Б. Л. Т. установили на място, че горецитираното дружество, в качеството на
работодател и строител, не е предприел мерки за предотвратяване на паданията от
височина на хора и предмети от стълбищните рамена след втория етаж на обекта
чрез приспособления, които да са достатъчно високи и изградени най-малко от
защитна бордова лента за краката, главно и средно перило за ръцете или чрез
алтернативно еквивалентно решение при извършване на строителни и монтажни
работи.
Нарушението
е констатирано от контролните органи при проверка на място в обекта на 08.01.2020 г., за което е изготвен снимков
материал.
Проверката е извършена в
присъствието на техническиия ръководител на обекта свид. Костадин К..
След
извършването на проверката, е връчена на техническияя ръководител призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК със задължение
да я предаде на управляващия фирмата, за довършване на проверката в ДИТСО,
където последният или упълномощен от него представител да се яви в Инспекцията,
за продължаване на проверката.
На 20.01.2020г.,
проверката продължила в сградата на трудовата инспекция, в присъствието на
упълномощен представител на дружеството - Иглика Борисова Блабанова, като на
основание представените документи и проверката на място бил съставен и Протокол
за извършена проверка (ПИП) от 20.01.2020г. /приложен по настоящото адм. дело/
за констатираните нарушения, визирани в АУАН и НП, както и за други нарушения,
ведно с предписания за коригирането им. В т.7 от протокола е описано подробно
констатираното нарушение на чл. 61
от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, за което свид. П. /актосъставител/ в присъствието на свид. Тодорова и
Кузманова /свидетили по акта и участници при извършване на проверката на
строителния обект/, съставила АУАН № *-*/20.01.2020г. против „Е. *” ЕООД - гр.Б.
за констатираното нарушение.
Актосъставителят квалифицирал деянието като
нарушение чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Като представител на компанията е
посочена И.
Б. Б..
Според отбелязването в акта, същият е връчен на именно на нея, за което е
представено пълномощно с нотариална заверка от 19.09.2018г. на нотариус, с
рег. № 4368 на НК /приложено по делото/. Същото е извършено от управителя на „Е. *” ЕООД.
Актът е подписан без
възражения.
Срещу така съставения
АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не се постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление
№ *-* от *.*.20**г., от Директора на ДИТСО, в което е възприета
изложената в акта фактическа обстановка и с което на „Е. *” ЕООД, в качеството на
работодател и строител, е наложена
имуществена санкция в размер на
2000.00лв., за извършено нарушениие по чл.61 от Наредба №2 за минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд .
Наказателното постановление е
връчено на 19.03.2020 г., видно от известие за доставяне, представено по делото
и е обжалвано с жалба, входирана при РС-Б. на 25.03.2020 г., видно от
пощенското клейно на плика.
Жалбата на „Е. *” ЕООД
първоначално е била разгледана по образувано а.н.д. №*/2020г. по описа на РС-Б.,
като с решение № * от 24.08.2020г., съдът е отменил като незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление.
С влязло в законна сила Решение №
*/18.12.2020г., постановено по КАНД № 1098/2020г. на Административен съд-С.
област, касационната инстанция е отменила като неправилно решение № * от
24.08.2020г. по а.н.д. №*//2020г. по описа на РС-Б. и е върнала делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Б. за произнасяне по същество на спора,
съгласно мотивите на този съдебен акт.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните писмени и
гласни доказателства, а именно материалите по АНП, от представените от въззиваемата страна
и приобщени
в хода на съдебното следствие документи - заверни кипия на Книга за инструктаж на работниците и
служителите по безопасност, хигиена на труда и протипожарна охрана на „Е. *”
ЕООД - гр.Б. за обект „ДЦРИД”, гр. Б.; трудов договор № 47
от 30.11.2017г., сключен между „Е. *” ЕООД, като работодател и З. Я. Н., като
архитект; справка за уведоление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 30.11.2017г.;
длъжностна характеристика за длъжността „архитект”; първоначален технически
прегледа на крана, използван на стротелната площадка; длъжностна характеристика
на длъжността „техник, строителство и архитектура”; трудов договор № 50 от
29.06.2018г. между сключен между „Е. *” ЕООД, като работодател и К. Н. К. като
„техник, строителство и архитектура”; молба за назначаване на работа от К.; протокол
за встъпване на работа от 29.06.2018г. на К. при дружеството-работодател;
удостоверение № 003 от 11.01.2020г. от Н.-В. -СТМ ООД издадено на К. Н. К. за
преминато обучение по безопасност и здраве при работа; удостоверение № 005 от
10.01.2020г. от Н.-В. -СТМ ООД издадено на К. Н. К. за преминато обучение за
координатор по безопасност и здраве; служебна бележка от 29.06.2018г., че на
Костантин К. е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при
работа; декларация по чл. 402 от КТ попълнена от Константин Наков Константинов, както и от
показанията на свидетелите Ж.Г.П. – актосъставител, Б. Л. Т. и Ц. И. К., свидетели при
съставянето на акта и присъствали при извършената проверка.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели Ж.Г.П., Б. Л. Т. и Ц. И. К., съдът намира за последователни,
логични и обективни, израз на пряко възприетите от тях факти и обстоятелства
при извършената и с тяхното участие проверка на място на обекта и по
представените документи, които възпроизведени фактически данни съответстват
изцяло и се подкрепят от съдържанието на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства, описани по-горе, както и на направените снимки
на обекта. Ето защо този съдебен състав ги възприема като
надежден достоверен източник на доказателства за обстоятелства предмет на
доказване. Категорична са, че на
процесната дата не са били обезопасени стълбищните рамена след втория етаж на обекта чрез
приспособления, които да са достатъчно високи и изградени най малко от защитна
бордова лента за краката, главно и средно перило за ръцете или чрез
алтернативно еквивалентно решение при извършване на строителни и монтажни
работи. Те не били обезопасени срещу падане на хора и предмети от височина.
По повод на писмените
доказателства и направените снимки, съдебният състав на въззивната инстанция
намира, че същите спомагат за цялостно изясняване на фактическите обстоятелства
по делото, проверка на други доказателства и преценка за достоверността им, и
доколкото същите са приобщени към доказателствената маса по надлежния
процесуален ред, съдът ги кредитира изцяло.
Доколкото
доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е еднопосочна,
взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ и оценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства (извън гореизложения),
поради което съдът приема за безспорно установена посочената тук
фактология.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
В рамките
на това производство въззивната инстация е обвързана с приетото за установено с
влязла сила Решение № 1354/18.12.2020г., постановено по КАНД № 1098/2020г. на
Административен съд-С. област, при първоначалното разглеждане на жалбата срещу
процесното наказателно постановление. Затова проверката в настоящето
производство се ограничава съобразно задължителните за районния съд указания,
дадени в посоченото отменително решение.
Категорично се установи от
представените от жалбоподателя писмени доказателства /в това число договор от
30.09.2016г.,сключен между Сдружение Д. р.-Н., като възложител и „Е. *” ЕООД,
като изпълнител на изграждане на Център за социална интеграция и рехабилитация
на деца в гр. Б./, че „Е. *” ЕООД има
качеството на строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2. По тази
причина, именно жалбоподателят, в качеството си на строител е задължен по
правилата на чл.
16, т. 1, б. "б", вр. чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при СМР, да
осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, в това
число да осигури безопасност при работа на височина и предотврати паданията от
височина на хора и предмети, чрез приспособления (съоръжения, ограждения),
които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. Всички свидетели в показанията си са единни, че на датата
на проверката на обекта се е работило като на място е бил и теническия ръководител
на обекта. При това положение, категорично се доказва извършеното от строителя
- жалбоподател нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, тъй като негово
е задължението да осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи, при извършване на
СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания
на тази наредба
Категорично се доказа, че
жалбоподателят има качеството строител по смисъла на ДР на Наредбата. Строителят
носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1, както и с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка. По делото се разкри и трудовоправно
отношение между работниците и жалбоподателя. За целите на ЗБУТ обаче, предвид
определението на за "работодател" се включва освен елементите на
понятието по КТ, така и всяко лице, което възлага работата и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Съгласно
разпоредбите за ЗБУТ в КТ и нормите на ЗЗБУТ, "работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи
цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание
/предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и др. /. Така за целите на ЗБУТ се разширява разбирането
за работодател по КТ до всяко лице, което възлага работата и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, каквато дефиниция
се съдържа и в ДР на Наредбата. Предвид разпоредбата на чл. 61 от Наредбата,
която въвежда конкретни задължения за осигуряване на ЗБУТ за строителя, вкл. и
задължението да осигурява комплексни здравословни и безопасни условия на труд
на всички работещи, вкл. на подизпълнителите, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на
дружеството - жалбоподател правилно е ангажирана административнонаказателна
отговорност, чрез тълкуване като работодател.
Правилно наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл.
413, ал. 2 от КТ, предвиждаща имуществена санкция за работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Напълно законосъобразно и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като е
отчел, че не е налице разпоредбата на чл.
415в ал. 1 от КТ за квалифициране на нарушението като маловажно. В
конкретния случай, работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, при
работа на височина на горепосочения обект, а подобно необезопасяването при
работа на височини винаги е свързано със застрашаване на живота и здравето на
работниците, както и на всички останали лица, които по друг повод се намират
във или в близост до строителната площадка. Не се представиха и доказателства
от страна на жалбоподателя, че посоченото нарушение е своевременно отстранено. Поради
особената специфика, свързана с поставяне в опасност на живота и здравето на
работещите съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
За нарушаване на разпоредбата на чл.
60, ал. 1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл.
413, ал. 2 КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до
15 000 лв.
Съдът намира, че наказващият орган не
е отчел целите на чл.
27 ЗАНН и е наложил завишена имуществена санкция. Съдът намира, че като
първо нарушение за ЮЛ-жалбоподател, наложената имуществена санкция следва да се
намали до минималния размер от 1 500 лв., в каквато насока се измени НП.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, чл.
143, ал. 1 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът намира, че
следва на ДИТСО, да се присъди юрисконсултско възнаграждение за разглеждането
на делото и в тази, и в касационната инстанция, съгласно решението на
Административен съд-С. област. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита
по дела по ЗАНН, чл.
27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ДИТСО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за
разглеждане на делото пред всяка инстанция, а в съответствие с правилото на чл.
78а, ал. 3 вр. ал.
1 от ГПК и да присъди на ДИТСО юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лв., пропорционално с изменения размер на административната санкция.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
*-* от *.*.20**г., издадено от Директор на Дирекция „И. по т.” С. о. /ДИТСО/, с което
за извършено нарушение на чл.61
от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, с което на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на „Е.
*” ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”А. С.” №*, с
управител В. С. С., в качеството на работодател и строител, е наложено
административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
"Имуществена санкция" от 2 000 лв. на 1 500 лв. / хиляда и петстотин
лева/.
ОСЪЖДА
„Е. *” ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”А. С.” №*, с
управител В. С. С., да заплати на Дирекция „И. по т.” – С. о. със седалище в гр. С. ,
бул. “В.” № *, ет. * сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивната и
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд – С. град в 14-дневен срок от съобщението му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: