Решение по адм. дело №598/2025 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 3466
Дата: 30 октомври 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия: Ивелина Грудева
Дело: 20257060700598
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3466

Велико Търново, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИВЕЛИНА ГРУДЕВА
   

При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА административно дело № 20257060700598 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на В. Р. Г. от [населено място], [улица] против Заповед № 3062 / 24.06.2025г. на Кмета на община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правооотношение между общината и Г.. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като няма доходи, няма къде да отиде той и семейството му. Пред съда заявява, че лично е ходил в общината, но не му е дадена възможност да коригира подадените документи, като му е отговорено, че вече е приключило картотекирането на нуждаещите се. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърляне на същата.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № 3062 / 24.06.2025г. на Кмета на община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение между общината и Г..

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 3767 / 26.10.2022г. на кмета на община Г. О. В. Р. Г. и семейството му са настанени в имот частна общинска собственост, представляващ апартамент от 31,30 кв.м., от които жилищна площ 17 кв.м., като нуждаещо се лице. На същата дата между О. Г. О. и Г. е сключен Договор за отдаване под наем на общинско жилище за срок от 6 месеца. С Анекс от 03.05.2023г. срокът на договора е изменен на 2 години. С писмо, издадено на 02.09.2024г. В. Г. е уведомен, че на основание нова наредба е необходимо прекартотекиране на настанените в общински жилища, поради което до 30.10.2024г. следва да подаде нова декларация по образец, ведно с изброени редица документи. На 30.10.2024г. Г. подава декларация и приложени към нея Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП Велико Търново, справка – данни за осигуряване, удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от О. Г. О. и удостоверение от дирекция Социално подпомагане Горна Оряховица. С Протокол № 2 / 05.02.2025г. е документирано проведено заседание на комисия по чл.13, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем, замяна и продажба на жилища – общинска собственост /Наредбата/. Извършените от комисията действия са за разглеждане на възражения на граждани и изготвяне на окончателен списък на картотекираните граждани за настаняване в общински жилища под наем и окончателен списък на граждани, неотговарящи на условията по чл.9 от Наредбата. В. Г. е включен в списъка на гражданите, неотговарящи на условията по чл.9 от Наредбата по съображения за невъзможност за установяване на жилищна нужда поради непредставяне на всички изискуеми документи, установяващи доходи. В таблицата е вписано наличие на възражение, като е отбелязано, че е приложена само неподписана декларация, съгласно която лицето живее само и има доходи от трудово възнаграждение и пенсия, които не се установяват от приложени документи. Въз основа на този протокол е издадена оспорената пред съда заповед.

В хода на съдебното производство от страните не се представят нови доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган с огледа представените заповеди за делегиране на права.

Заповедта обаче е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила – основание по чл.146, т.3 от АПК.

Като основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочено липсата на надлежно картотекиране като нуждаещо се лице на Г., съгласно протокол № 2 от 5.02.2025 година на Комисията по картотекиране.

Съгласно предвидената в Наредбата процедура по картотекиране на нуждаещи се лица, комисията разглежда подадените молби-декларации, взема решение за включване или не на гражданите в картотеките и определя степента на жилищната нужда. Решението се съобщава и обжалва по реда на АПК. Изваждат се от картотеката лица, неотговарящи на условията за картотекиране, като това става с решение на комисията и заповед на кмета на община Горна Оряховица. Следователно са налице две отделни процедури – за картотекиране на лица със жилищна нужда и за изваждане от картотеката на вече картотекирани лица. В наредбата липсва предвидено изискване за прекартотекиране на всички нуждаещи се лица, единствено в преходните и заключителни разпоредби е вписано задължение съществуващите наемни правоотношения да бъдат приведени в съответствие с наредбата в срок до 30.09.2024г.

Същевременно условията за прекратяване на договор за наем на общинско жилище за изчерпателно посочени в чл.46, ал. от ЗОбС и те са - неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца, извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения; нарушаване на добрите нрави; неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището; прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица, освен ако в наредбата по чл. 45а, ал. 1 е предвидено друго; изтичане на срока за настаняване; отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище; използване на жилището не по предназначение; други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал.1, които в конкретния случай са неспазване на условията на договорите за наем.

В оспорената заповед като правно основание е вписано чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС - отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.

При така посоченото правно основание за издаване на заповедта, настоящият състав намира, че за установяване на неговото наличие в административния акт следва изрично да са посочени фактическите основания за това. Такива основания могат да бъдат промяна в семейното положение на лицето, наличие на доходи, наличие на собственост, промяна на местоживеене и т.н. В конкретния случай в заповедта липсват изложени факти за отпадане на условията за настаняване на наемателя. Посочването на протокол от комисия по картотекиране и възпроизвеждане на вписаните в протокола изводи, че не могат да се установят доходи на лицето, не представлява посочване на фактически основания за издаване на заповедта.

От представените доказателства е видно, че Г. е настанен в общинско жилище със заповед на кмета на общината като нуждаещ се гражданин, картотекиран като такъв през 2022г. Действащата към момента на издаване на заповедта Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем, замяна и продажба на жилища – общинска собственост предвижда сложен фактически състав за установяване на предпоставките за сключване на договор за наем с нуждаещ се гражданин. Необходимо е подаване на заявление-декларация, ведно с документи за доходи на всички вписани в декларацията лица, тази декларация и документите към нея се разглеждат от нарочна комисия, която взема решение за включване или не на лицето в картотеката, което се съобщава на лицето и подлежи на обжалване. Ежегодно комисията изготвя списък на картотекираните граждани за настаняване в общински жилища под наем, който се одобрява от кмета и се публикува. Настанителна заповед се издава от кмета, след което се сключва и договор за наем. Следователно предпоставки за настаняване на гражданин със жилищна нужда в общинско жилище е картотекиране на лицето и включването му в списък на картотекирани лица. Тези две предпоставки са взаимно свързани и се обективират от административни актове, подлежащи на оспорване.

В хипотеза на вече сключен договор за наем с нуждаещ се гражданин, твърденията, че са отпаднали предпоставките за настаняване, следва да бъдат доказани отново с два влезли в сила административни акта – решение на комисията и заповед на кмета за изваждане от картотеката на лицето /тъй като то вече е картотекирано/ и списък на картотекирани лица.

По делото не са представени доказателства за проведена процедура и постановени актове по чл.14, ал.2 от Наредбата, а именно за отписване от картотеката на нуждаещи се граждани на В. Р. Г., поради което и соченото в оспорената пред съда заповед основание за прекратяване на наемното правоотношение не се доказва. При липсата на материално правната предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение заповедта на кмета се явява постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и факта, че при редовно подадена декларация в указания от органа срок, липсата на приложени към нея документи не е основание за постановяване на отказ. Съгласно АПК органът е длъжен да даде възможност на заявителя да представи липсващите документи, които следва да бъдат изрично посочени и да се определи подходящ срок. Това свое задължение административния орган не е изпълнил. Още повече, че нито в протокола на комисията, нито в оспорената заповед са посочени конкретно липсващите документи.

Извън това, настоящата инстанция намира и, че е нарушен принципа, заложен в разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК.

Прекратяването на наемния договор на практика накърнява непропорционално правото на неприкосновеност на жилището по смисъла на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Това е международен договор, по който България е страна и нормите му имат предимство пред тези на националните закони, когато му противоречат, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. В тази връзка, националният съдия е задължен да прилага пряко Конвенцията и да се произнесе в защита на нарушени права, закрепени в същата, като е обвързан от тълкуването на нормите на Конвенцията, дадено от ЕСПЧ. Независимо дали има изрично позоваване на такова правно основание в жалбата или фактите по същество и вида на търсената защита насочват към този въпрос, както в случая.

По отношение на правата, защитени по чл.8 от ЕКПЧ допустимите изключения са предвидени в §2 на чл.8 от същата. Разпоредбата гласи, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази връзка, при изследване на въпроса за нарушение на права по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ изследва наличието на следните критерии: налице ли е в конкретния случай защитим по чл.8 от Конвенцията правен интерес; дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти; дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по чл.8, §2 от Конвенцията, т.е. дали преследва легитимна цел; след което да се изследва въпросът дали такава намеса е необходима в едно демократично общество.

В случая общинският апартамент покрива представата за жилище по смисъла на Конвенцията. Лицето е трайно свързано с него от 3 год. При това жилището е единствено за него. В тази връзка съдът намира, че е налице защитим интерес по смисъла на Конвенцията. Несъмнено е налице и намеса на орган на държавна власт /местна власт/ в правото на неприкосновеност на жилището. Администрацията счита, че са налице основания за реализиране на правомощието й да прекрати наемното ПО и да изведе лицето от жилището му. Правото да прекрати наемното ПО е обосновано с национална правна норма и преследва легитимна цел. Общината да се разпорежда с общински жилища за реализиране на своите функции, предвидени в закона.

Остава да се прецени дали такава намеса е необходима в едно демократично общество. Отговорът на този въпрос ще е ключов за извода постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес/да бъде освободено общинското жилище за др. нуждаещи се лица/ и личния интерес на засегнатото лице/да запази дома си/. Настоящият съдебен състав намира, че намесата в неприкосновеността на жилището /чрез заповедта/ не се явява необходима и пропорционална мярка. Според ЕСПЧ преценката за съразмерност /пропорционалност/ е винаги конкретна и основана на личните обстоятелства на засегнатото лице. Тази преценка е основана на следните конкретни обстоятелства, установени в случая. Общинското жилище е единственият дом за жалбоподателя съжителстващите с него жена и дете, който е в уязвимо социално положение, доколкото е безработен и не получава доходи. Няма данни за подкрепа от близки или роднини.

Съгласно чл.8 от Конвенцията, заповедта може да се счита за "необходима в едно демократично общество", ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и е пропорционална на преследваната законна цел. В случая ответникът освен, че не е изследвал личните обстоятелства на жалбоподателя и на домакинството му, не е изложил съображения, нито е представил доказателства, че е налице належаща нужда това общинско жилище да се освободи и да се предостави на някой по-нуждаещ се от него в по-уязвимо социално или здравно положение, нито е извършена преценка в какъв риск би го поставило изпълнението на акта. Ползата от изпълнението и за общината ще се състои в освобождаване на жилищен общински имот, в който евентуално могат да бъдат настанени други нуждаещи се от общинско жилище граждани. В мотивите на заповедта не се сочи лице или лица, които ще бъдат настанени в освободената част от жилищния имот, както и тяхната нужда, така че тя да бъде съпоставена и преценена спрямо степента на неблагоприятно засягане за жалбоподателя. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваната заповед не е необходимо в едно демократично общество и не преследва пропорционален резултат.

Издаването на оспорената заповед при наличните доказателства съдът определя и като противоречаща на законовата цел, която може да бъде извлечена от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3062 / 24.06.2025г. на Кмета на община Горна Оряховица.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

Съдия: