РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
С решение № 20139595/15.06.2021 на Софийския районен съд, 81-и
състав, по гр. д. № 17867/2010 г. е уважен иск с правно основание чл. 213, ал.
1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД, предявен от „ЗАД А.“ АД срещу Агенцията „П.
И.“.
Производството е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство Агенцията „П. И.“ срещу
решение № 20139595/15.06.2021, с което районният съд е уважил изцяло
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл.
49 ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 871,71
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 265,38 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 24.04.2017 г.
до 23.04.2020 г.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано; постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че в
исковата молба не бил посочен часа на настъпване на твърдяното ПТП,
претърпяната щета не била посочена в исковата молба, а била заявена в
1
открито съдебно заседание. Заявява, че в представената застрахователна
полица не били посочени покритите застрахователни рискове и не били
представени актуални Общи условия (представените с исковата молба не са
подписани и датирани, нито е представено решение на УС за одобряването
им). Твърди, че представеният протокол от пътнотранспортно произшествие
не отговарял на изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК, поради което
трябвало да бъде изключен от доказателствата по делото. Излага, че
протоколът бил съставен от служители на Министерството на вътрешните
работи (МВР) след евентуалното пътнотранспортно произшествие и има
обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, които са
били възприети лично от длъжностното лице. Приема, че съгласно протокола
нямало свидетели на евентуалното застрахователно събитие. Сочи, че
протоколът не бил подписан от представител на въззивника. Твърди, че в
протокола не бил посочен размерът на препятствието. Поддържа, че
длъжностното лице не било изготвило снимков материал съгласно Наредба №
I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с моторните превозни средства и Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. Сочи, че уведомлението – декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ и другите частни свидетелстващи документи не
се ползвали с обвързваща материална доказателствена сила. Възразява, че по
делото не са били събрани данни относно скоростта, с която се е движел
водача във връзка с така наречената „опасна зона за спиране“. Заявява се, че с
поведението си водачът на процесното МПС бил нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 и чл. 179, ал. 1 ЗДвП. Открива противоречия в събраните по делото
доказателства. Твърди, че нямало доказателства, че водачът на МПС при
реализирането на пътнотранспортното произшествие не е бил под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Поддържа, че
изслушаната съдебно – техническа експертиза се основава на предположение.
Твърди, че плащането на определена сума на определено лице не било
основание да се счита, че е настъпило „застрахователно събитие“. Излага, че
не било доказано извършването на проверка от застрахователното дружество
за установяване на обстоятелствата. Сочи, че в описа на претенцията
липсвали задължителни реквизити – имената на застрахования или негов
представител, подпис на застрахования или негов представител и на
представител на застрахователя. Излага, че не било ясно дали са спазени
Общите условия на застрахователното дружество. Заявява, че подменените
части не отговаряли на описаното. Не били събрани доказателства за
извършена проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени
действия. Твърди, че полицата нямала необходимите реквизити. Заявява, че
не било удостоверено основанието за плащане от страна на застрахователя.
Сочи, че не се твърдяло описаните вреди да са причинени от обективни
свойства на вещта, които са без връзка с виновното поведение на определен
субект. Твърди, че не можело да се направи извод, че евентуалното ПТП е
настъпило про твърдените обстоятелства. Поддържа възражение за принос
(съпричиняване) по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска от въззивния съд да отмени
2
обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Евентуално иска от въззивния съд да се произнесе с
оглед на хипотезата на съпричиняване. Претендира всички сторени по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съответно иска въззивният
съд да се произнесе по чл. 78, ал. 8 ГПК, ако процесуалният представител на
насрещната страна е юрисконсулт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство "ЗАД А." АД. Въззиваемата
страна оспорва въззивната жалба като допустима, но неоснователна. Твърди,
че обжалваното решение било правилно и законосъобразно, съобразено със
събраните по делото доказателства. Поддържа, че били доказани всички
елементи от фактическия състав на деликта, както и възникването на
суброгационното право по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Заявява, че исковата
претенция била доказана чрез събраните писмени и устни доказателствени
средства. Позовава се на съдебно-техническата експертиза, като твърди, че
заключението по нея изцяло кореспондирало с останалите събрани по делото
доказателства. Сочи, че въззивникът не бил доказал благоприятните за себе си
факти, които твърдял и във въззивната си жалба. Иска от въззивния съд да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното
решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на
юрисконсултското възнаграждение.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази събраните
в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена от заинтересована страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок. Представен е
документ за внесена държавна такса. При това положение въззивната жалба е
редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Относно правилността му приема следното.
Правилно съобразно твърдяното с исковата молба първата инстанция е
квалифицирала предявения иск по чл. 213 Кодекс за застраховането (отм.),
вр. чл. 49 ЗЗД (предвид твърдения срок на валидност на застрахователния
договор от 14.04.2015 г, до 13.04.2016 г. и съобразно пар. 22 от Преходните и
заключителните разпоредби към Кодекса за застраховането, обн. "ДВ" бр. 102
от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Правопораждащият фактически състав на
претендираното право обема следните елементи: 1. валидно застрахователно
правоотношение; 2. настъпване на застрахователно събитие, в случая
пътнотранспортно произшествие, в периода на застрахователно покритие; 3.
пътнотранспортното произшествие да е осъществено на част от П.та мрежа,
за чието стопанисване отговаря Агенцията „П. И.“; 4. виновно поведение, в
случая бездействие, на лице или на лица, на които Агенцията „П. И.“ е
възложила стопанисването на частта от П.та мрежа; 5. настъпване на
твърдените вреди в съответния размер; 6. причинна връзка между виновното
поведение (бездействие) и настъпилите вреди; 7. заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер,
съответстващ на размера на вредите.
3
От представените по делото доказателства се установява, че на
14.04.2015 г. въззиваемото дружество е сключило чрез представител
застрахователен договор с Р. М.М., по силата на който е било застраховано
следното движимо имущество: моторно превозно средство марка и модел
"BMW 635", Рама №WBAEA71070CV16961. В договора е отбелязано
"Застраховки "КАСКО" и "ЗЛОПОЛУКА". Периодът на застрахователното
покритие е от 14.04.2015 г. до 13.04.2016 г., уговорената застрахователна сума
е в размер на 44300 лева.
По делото са представени също така и Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „Каско“. Самите Общи условия действително не
са подписани. Въпреки това, в застрахователната полица застрахованият е
декларирал, че е получил препис от Общите условия, запознат е с тях и ги
приема, с което изискването на чл. 186, ал. 1 Кодекс за застраховането (отм.);
е спазено. Възражението на Агенцията „П. И.“, че няма данни Общите
условия да са били приети от управителния орган на въззиваемото дружество,
няма връзка с предмета на настоящото дело. Това е възражение, правен
интерес от което има само застрахованият с оглед вътрешните отношения
между нея и въззиваемото дружество.
Съгласно приложимата "Клауза П – пълно каско", т. 12 от Общите
условия, застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и
„К“. Съгласно Клауза „Ч“, т. 8.3 от Общите условия, застрахователят покрива
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от
нарушена цялост на пътното покритие.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се
установява, че на 15.07.2015 г. застрахованото моторно превозно средство е
било управлявано от Б.Ш.С. по автомагистрала „Тракия“, на изхода от гр.
София, посока гр. Пловдив. Около 13, 00 ч. водачът преминал през
несигнализирана и необезопасена неравност, която не могъл да избегне
поради наличието на бързо движещи се моторни превозни средства около
управлявания от него автомобил. Вследствие на преминаването през
неравността застрахованото моторно превозно средство претърпяло щети,
изразяващи се в увреждане по предната дясна гума и детайлите около нея –
джанта, броня, праг, калник, подкалник и др. Средната пазарна стойност на
щетите към датата на настъпване на процесното ПТП възлиза на 978,59 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от протокол за
пътнотранспортно произшествие № 1593025/15.07.2015 г, декларация на
водач на застраховано МПС, показанията на свидетеля Б.Ш.С. и експертното
заключение по съдебната автотехническата експертиза. Протоколът е
съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му, поради което е
официален документ за възприетите от него факти, а именно: наличието на
необозначено и необезопасено препятствие на пътя и щетите по
застрахованото моторно превозно средство. Протоколът съдържа
необходимите реквизити и има материална доказателствена сила за
посочените обстоятелства. Законът не изисква описание на „физическите
характеристики“ на препятствието като елемент от съдържанието на
протокола. Конкретното описание на размерите на препятствието е
правноирелевантно. Протоколът е пълен и точен, отговаря изцяло на
4
изискванията на чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 183 ГПК и не следва да бъде
изключван от доказателствата по делото, а напротив, трябва да бъде ценен
съобразно присъщата му материална доказателствена сила.
Свидетелските показания съответстват на установено с протокола за
пътнотранспортно произшествие относно времето на произшествието, щетите
и наличието на препятствие на пътя. Те съответстват и на събрания в
първоинстанционното производство снимков материал. Макар и да не се
установява авторството на представените снимки, неоснователно е
възражението на въззивника, че служителите на МВР не са изготвили
снимков материал, т.к. дори и да неизпълнението на това задължение не води
до освобождаване от отговорност. Дори и така обаче са налице достатъчно
други доказателства, от които произшествието и вредите се установяват при
условията на пълно и главно доказване.
Експертното заключение по съдебната автотехническата експертиза
установява наличието на причинна връзка между преминаването на
застрахованото моторно превозно средство през препятствието и настъпилите
вреди, както и размера на вредите. Заключението е пълно, ясно, обосновано и
компетентно, поради което следва да бъде изцяло кредитирано.
От писмените доказателства е видно, че подменените части отговарят
на описаните вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП.
Така установеното произшествие представлява пътнотранспортно
произшествие по смисъла пар. 6, т. 30 от Закона за движение по пътищата.
Следователно в периода на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие. По делото са представени доказателства, че
въззиваемото дружество е било уведомено за настъпилото застрахователно
събитие с уведомление от 15.07.2015 г. Представени са също така писмени
доказателства, съобразно които въззиваемото дружество е оценило
стойността на щетите на 871,71 лв: експертиза по претенция, като документът
е подписан. Представен е и платежен документ в полза на застрахования за
сумата от 871,71 лв. С оглед на изложеното искът се явява доказан както по
основание, така и по размер.
Възражението на въззивника за съпричиняване остава недоказано.
Тежестта за доказването на съпричиняване лежи върху него на общо
основание (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото липсват доказателства за
съпричиняване. Що се отнася до възраженията на въззивника за различни
изключени застрахователни рискове, въззивният съд приема, че е установено
наличието на покрит риск, поради което възраженията, изложени във
въззивната жалба във връзка с това обстоятелство, са неоснователни.
С оглед съвпадането на крайните изводи на първата и въззивната
инстанция, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото и своевременно направената претенция,
въззивният съд следва да присъди в полза на въззиваемото дружество
сторените от него разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото въззивният съд определя по чл. 78, ал. 8 ГПК размер на
юрисконсултското възнаграждение за настоящото производство от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20139595 от 15.06.2021 г. на
СРС, 81 състав, по гр. д. № 17867/2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Агенция „П. И.“ с
адрес: град София, бул. *******, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: ул. „*******, сумата от 100 лева –
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6