Р Е Ш Е Н И Е
309/8.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На втори юни две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 762 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Р.Г.С. с ЕГН **********
с адрес *** и Н.П.С. с ЕГН ********** с адрес *** и двамата със съдебен адрес ***,
чрез адв.С.С. от ШАК. Молителите
излагат, че са законни съпрузи, като от брака нямат родени деца. Твърдят,
че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за
това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени
всички въпроси относно движимите вещи, семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду
им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях
споразумение, съгласно чл.50 от СК.
Молителите се явяват лично в
съдебно заседание, заедно с упълномощения от тях адв. С.С. от ШАК. Молят съда да утвърди
споразумението.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становището на молителите,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били
законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 13.06.2015г. в
гр.Шумен, за което бил издаден Акт за
граждански брак № 0188 от същата дата. От брака си нямали родени деца. Семейното
жилище ще се ползва и от двамата молители. Останалите придобити от страните по
време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно. Придобитото от тях МПС ще
се ползва съвместно и от двамата. В молбата се излага желание от молителката да
възстанови брачното си фамилно име – П.. Молителите нямат претенции и за
издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно
съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата молители са постигнали сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са
споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си,
а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите,
фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях
споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите
нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване
на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното
от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса,
която следва да е в размер на 65 лв. Съдът
констатира, че при образуване на делото е заплатена държавна такса в размер на
25 лв., като при решаването на делото и двамата следва да заплатят поравно
такса от по 20 лв. всеки.
Водим от горното, на
основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с
чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.Г.С. с ЕГН ********** и Н.П.С.
с ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № ***, издаден от длъжностно
лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се
в гр.***, лична собственост на молителя ще се ползва след развода и от двамата
съвместно;
II. Молителите декларират, че придобитите от тях по време на
брака движими вещи са поделени извънсъдебно и никой от тях няма претенции
спрямо другия, а придобития през време на брака лек автомобил остава в
обикновена съсобственост между тях;
III. Молителите декларират, че нямат придобити недвижими
имоти, както и общи банкови влогове;
ІV. Молителката след
прекратяване на брака възстановява предбрачното си фамилно име - П..
V.
Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 65 лв.(шестдесет
и пет лева) лева, като констатира, че е внесена държавна такса за образуване на
делото от 25 лв.
ОСЪЖДА
Р.Г.С. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на ШРС сумата от 20 лв. (двадесет
лева), представляваща държавна такса за решаване на делото, както и 5 лв. (пет)
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Н.П.С. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на ШРС сумата от 20 лв. (двадесет
лева), представляваща държавна такса за решаване на делото, както и 5 лв. (пет)
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: