№ 1051
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330200512 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0329 -000872 от
16.12.2021г.от Началник РУ Раковски към ОДМВР-Пловдив ,с което на К.Е.Т.
е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 2000 лева за
извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят Т. лично обжалва издаденото наказателно
постановление,а впоследствие в съдебно заседание и чрез пълномощника си
адв.Г.Ю. , моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция –ОД МВР-Пловдив ,
редовно призована, не изпраща представител ,като взема писмено становище
по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против К.Е.Т. за
това, че на 09.12.2021г.около 16.52 ч. в гр.Раковски на ул.Христо
Смирненски като водач,който е собственик управлява МПС с рег.№**
регистрирано в РБългария и не спряно от движение , без действащ договор за
Гражданска отговорност.Като е направена и справка в гаранционния
фонд.Първо е съставен АУАН бл.№ 518584 от дата 09.12.2021г, а
впоследствие е изготвено и наказателното постановление.Като в НП за
1
нарушение е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Не е разпитан актосъставителя и същия е заличен от списъка със
свидетелите ,тъй като в жалбата не се навеждат доводи за оспорване на
фактическата обсатновка , а за процесуални нарушения в НП.
В тази връзка съдът намира, че в конкретния казус несъмнено от
събраните и проверени по делото доказателства се доказа, че на първо място
има нарушение.Защото се установява,че собственик на процесното МПС към
датата на деянието е ****.Като по отношение на това дружество – К. Т. е
собственик. На следващо място от обективна страна не се доказа лекият
автомобил с рег.№** да е бил спрян от движение към датата на деянието.
Такива правомощия съгласно чл.574, ал.11 от КЗ имат органите на МВР,
които предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане
на съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка. Мерките пък, които те предприемат съгласно
чл.171, т.2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал.6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
са свързани с издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която се връчва на собственика на МПС-то, за което
той не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следователно процесното МПС не е било спряно от
движение към датата на констатиране на нарушението и спрямо
жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на
разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало
задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. В тази връзка от справка няма спор,че към момента на
проверката -няма сключен застрахователен договор .
В конкретния случай е достатъчно да се докаже ,че процесното МПС е
собственост на даденото ЮЛ или ФЛ,че няма сключен договор за Гражданска
отговорност,както и да е установено управлението на същото,съгласно
разпоредбата на чл.638ал.4 от КЗ.
Всички тези елементи ,обаче не са вписани в АУАН и НП.Даже
напротив –в АУАН бланков № 518584 от дата 09.12.2021г. е описано ,че
лицето ,което управлява процесното МПС не е собственик на същото и е
извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.След това вече в НП се променя
фактическото описание на нарушение и се вписано,че К. Т. и управлява и е
собственик на процесното МПС ,променя се и правната квалификация на
нарушението-а именно същото е подведено под разпоредбата на чл.483ал.1т.1
от КЗ.
Задължителните реквизити на АУАН и НП са в нормативните
разпоредби на ЗАНН са:1. описание на фактическите признаци на
нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Безспорно е изискването към АУАН ,че със
2
същото се очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Като именно срещу тези факти нарушителят се
защитава.И затова трябва да е запознат с тях от самото начало при съставяне
и предявяване на АУАН.И не бива с НП да му се вменяват нови и различни
съставомерни фактически признаци,както е в конкретния случай ,тъй като му
се нарушава в пълен обем правото на защита.
Или крайният извод ,който се налага е , че АУАН и НП ще отговарят
на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в
тях са надлежно описани по един категоричен начин , както за дееца, така и
за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение
(време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е
причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за
преценка съставомерността на деянието). В случая не е налице единство
между описаното в АУАН и НП,а няма как и тези посочени по-горе пропуски
да бъдат предоляни по реда чл.53ал.2от ЗАНН.
Не на последно място е основателно и възражението ,че неправилно е
определена и административно наказателната отговорност ,като щом АНО е
приел,че виновното лице е ФЛ,то следва да му определи глоба ,но в
параметрите предвидени в закона- а именно 250 лева , а не 2000 лева ,тъй като
това е размера на имуществената санкция ,която се налага на ЮЛ.Тоест
направена е смесица между двете административно наказателни разпоредби.
Всичко цитирано по-горе води до извод,че наказателното
постановление следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на наказания субект.
По разноските:
При този изход на спора, жалбоподателят би имал право на
разноски.Такива са поискани с жалбата .Но доколкото обаче не са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0329 -000872 от
16.12.2021г.от Началник РУ Раковски към ОДМВР-Пловдив ,с което на К.Е.Т.
3
ЕГН ********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер
на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4