РЕШЕНИЕ
№ …./16.04.2018 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РС
– ПАЗАРДЖИК,
ГО, 27 с-в, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Иванка Панчева,
като разгледа гр. дело № 4585/2017 г.
по описа на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от
ЗЗД.
Ищецът В.П.П. претендира от ответника Ц.К.К. да й заплати
сумата от 2500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, настъпили в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 18.07.2016 г. в гр. Пазарджик,
причинено виновно от ответника, в качеството му на водача на автобус „***“ с ДК
***, собственост на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на увреждането - 18.07.2016г., до окончателното й
заплащане.
Ищцата твърди, че на 18.07.2016г., в гр. Пазарджик, докато
пътувала по маршрутната линия „Добровница-Пазарджик“ с автобус „***“ с ДК ***,
собственост на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, настъпило ПТП, при което водачът на
автобуса- ответникът, загубил контрол над
превозното средство и се блъснал в движещия се пред него
лек автомобил марка „Ауди“, модел „***“ с ДК ***, управляван от лицето - Веселин Благов Благов. От това ищцата, която седяла
на предната седалка в автобуса, паднала на стълбите му за качване и слизане. От
падането си ударила главата и загубила съзнание за няколко минути, тъй като се
свестила едва, след като й била оказана първа помощ от друг пътник. Прибрала се
до дома на дъщеря й, а по-късно посетила личния си лекар, след което била
хоспитализирана в „МБАЛ Пазарджик“, където останала на лечение от 19.07.2016 г.
до 22.07.2016г. Твърди се, че от случилото ищцата получила травматични
увреждания: мозъчно сътресение и травми по тялото и крайниците, както следва: в
дясната теменослепоочна област, в окосмената част на главата оток и
кръвонасядане с размер 3x3 см.; болки в шията; в лявата гръдна област, над
лявата млечна жлеза кръвонасядане, с размери 20x15см; в горната лява част към,
лявата мишница кръвонасядане, с размери 8x8 см; по лявата странична част на
корема към поясната област кръвонасядане, с размери 4x4 см; по дясното бедро,
от свивката му към седалището, кръвонасядане, с размери 21x21 см; по задната
повърхност на двете бедра кръвонасядане,
с размери 5x5 см /за ляв крак/ и 10x4 см /за десен крак/; по вътрешната
повърхност на лявото й коляно и над него кръвонасядане, с размери 15x15 см; и
по горната повърхност на дясното й ходило кръвонасядане и травматичен оток по
цялото протежение. Твърди се, че след
инцидента информирала РП Пазарджик. Твърди се, че била образувана
прокурорска преписка, по която било установено, че извършител на ПТП е именно
ответникът, който го е извършил
виновно, но същото било определено като престъпление от частен характер. Твърди
се от случилото ищцата да е изпитала и продължава да търпи болки и страдания,
изразяващи се в стрес и уплаха, главоболие, световъртеж, като оценява всичко
това с паричен еквивалент от сумата
2500,00 лв.
В постъпилия
отговор на исковата молба ответникът твърди, че към момента на инцидента е сключена валидна към посочената дата Застрахователна полица №
BG/07/116001047047 за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗД
„Евроинс“АД. Претендира се то да бъде конституирано като трето лице-помагач, а
на основание чл. 222 от ГПК да замести по делото ответника Ц.К.К.. Твърди се, че не е доказано наличието както на деликта, така и на причинната връзка
между деянието и настъпилата вреда за ищцата. Не е доказан механизмът на
настъпване на твърдените от ищцата телесни увреждания, както и
продължителността на оздравителния процес. Оспорват се изцяло твърденията на
ищцата за всички описани в исковата
молба травми. Евентуално, възразява се,
че същите са в завишен размер. Моли претенцията да бъде отхвърлена или да бъде
редуцирана по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Постъпило е становище от ЗД „ЕВРОИНС“АД, конституирано
като трето лице-помагач, с което оспорва предявения иск по основание и размер. Признава
наличието на твърдяното от ответника застрахователно правоотношение. Поддържа
се, че фактическия състав на така
претендираното увреждане не е осъществен, вредите не са в причинна връзка с
претърпяното ПТП. Прави се възражение за съпричиняване, с твърдението, че ищцата е следвало да постави
предпазен колан и да избегне уврежданията или част от тях. Оспорва се размера
на иска, тъй като претендираната сума не отговаря на вида, обема и интензитета
на претърпените болки и страдания, както и периода на лечение, поради което се
явява несправедлив.
В съдебното заседание с протоколно определение, поради
несъгласие на ищеца, съдът остави без уважение искането по чл. 222 от ГПК на насрещната страна да бъде
заменена в процеса с третото лице-помагач.
РС – Пазарджик, като обсъди въведените в процеса факти с
оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при
условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне
претендираното от ищеца право е необходимо същия да докаже, че ответникът е
осъществил твърдяното в исковата молба противоправно поведение, а именно:
загубата на контрол на автомобила и настъпилото ПТП, вследствие на което са
причинени посочените увреждания, респ. претендираните неимуществени вреди, и наличието на причинно
следствената връзка между тях и виновно
поведение на ответника. Съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция вината се предполага. В тежест на ответника и третото лице-помагач е
да установят изгодните за тях фактически твърдения, които намаляват
отговорността на ответника, в случая съпричиняване от страна на ищеца.
От показанията на
св. Л. М. и св. Т. В.се изяснява, че ищцата и св. Л. М. тръгнали с автобус „***“, с рег. ***, на
18.07.2016 г. от село Добровница към гр. Пазарджик. Ищцата седяла в дясната
част на купето, на единична седалка, която била първа до вратата на автобуса.
Ищцата пътувала ежедневно с автобус, защото се грижила през деня за внучката й,
тъй като родителите –дъщеря й и св. Т. били трудово заети. При потеглянето,
общо четиримата пътници, не поставили предпазни колани, тъй седалките не били
оборудвани с такива. Свидетелите изясняват, че в гр. Пазарджик в района на болница
„Ескулап“ докато се движел автобуса, ответникът като негов водач внезапно
„набил“ спирачки и автобусът се ударил в колата пред него. Св. М. посочва, че
видяла как ищцата паднала при стъпалата на вратата на автобуса. Шофьорът
отворил вратата, прескочил ищцата и излязъл. Св. М. уточнява, че ищцата
изглеждала безпомощна и замаяна. Наложило се друг пътник от автобуса да я вдигне
и да й помогне да се придвижи до тротоара. Ищцата веднага започнала да се
оплаква, че изпитва болка в главата и по
тялото. След случилото се ищцата отишла в дома на дъщеря й и св. Т., като тя
била разстроена и уплашена, оплакала се от силно главоболие и световъртеж,
имала видими синини по ръцете. Пострадалата била настанена в „МБАЛ Пазарджик“
АД. Св. Т. посочва, че след лечението в болницата, то продължило в домашни
условия повече от месец. Ищцата не можела да изпълнява домашните си задължения,
да отглежда зеленчуци в къщата си в с. Добровница, да гледа телевизия. Помощ й
оказвал нейния съпруг С.П.. Съдът
прецени показанията на свидетелите при условията на чл. 172 от ГПК и намира
същите за достоверни. Св. М. е пряк
очевидец на случилото. Показанията й, както и тези на св. Т., са логични,
еднопосочни и кореспондиращи помежду си, като се подкрепят от събраните писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза, а именно:
От Протокол за ПТП № 1608939 от 18.07.2016 г.,
съставен от мл.инспектор Костадин Коев – мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ на
ОД МВР – Пазарджик, се установява от вписаното, че при посещение на 18.07.2016
г., около 09:10 часа на ул. „Кочо Честименски“ 13 в гр. Пазарджик, ответникът,
който се движел с автобус „***“ с рег. *** е загубил контрол на превозното
средство поради отвлечено внимание, блъска в задна част МПС „Ауди-***“, с рег. ***,
което намалява скоростта, като от случилото се настъпват материални щети. Този
протокол, освен от съставителя, е подписан и от участниците в процесното ПТП, и
не е оспорен от страните по делото.
От представения от ищцата билет за пътуване от
18.07.2016 г., издаден от „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, чрез оператор – Ц.К., се
установява, че същият е за превоз маршрут „Добровница-Пазарджик“ с час на
тръгване 8:30ч.
От АУАН № Г-245883
от 18.07.2016 г., съставен от мл.инспектор Костадин Коев – мл.
автоконтрольор при сектор „ПП“ на ОД МВР – Пазарджик, против ответника и в който е констатирана фактическа обстановка в смисъла
на удостоверената в Протокол за ПТП № 1608939 от 18.07.2016 г., се изяснява, че ответникът е дал писмено обяснение, като е посочил, че е отвлякъл вниманието си с
пътник пропуснал спирката да селезне. Актът е подписан от ответника.
От НП № 16-***6-001717/28.07.2016г.
г. се установява, че въз основа на АУАН
№-Г245883 от 18.07.2016 г., на ответника е наложено административно наказание –
глоба, за извършеното от него съставомерно административно нарушение по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП. В НП е удостоверено, че не е
обжалвано и е влязо в сила.
От Застрахователна
полица № BG/07/116001047047 се установява, че в полза на собственика на
автобуса -„Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК: *********, е сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност” със ЗД „Евроинс“АД за срок на застрахователно покритие
от 22.04.2016 г. до 21.04.2017 г. Превозвачът „ЮНИОН ИВКОНИ“
ООД, ЕИК *********, се явява единствено обичаен водач и държател
на ППС.
От медицинска
Епикриза на В.П.П.,***/2016г, ценена от съда като официален писмен документ
с обвързваща формална доказателствена
сила, се изяснява, че ищцата е била настанена за периода 19.07.2016
г.-22.07.2016 г. в неврологичното отделение на болничното заведение с диагноза мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма.
От допуснатата и приета от съда съдебно-медицинска
експертиза се установява, че според вещото лице травматичните увреждания поддържани
в исковата молба от В.П. са получени от действието на твърд тъп предмет, чрез
удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при посоченото ПТП.
Оздравителният процес по отношение причиненото сътресение на мозъка трябва да
отзвучи за около десетина дни от датата на травмата. В съдебно заседание
експертът уточнява, че главоболието и световъртежът могат да продължат по-дълго
време поради възрастта на ищцата от 54 г. За получените кръвонасядания и болки
вещото лице поддържа, че са преминали за около от 2 до 4 дни, а цветовата им
гама /от синьо до жълто и избледняване/ е преминала за около 12-15 дни от дата
на травмата. Съдът, при условията на чл. 202 от ГПК, възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени изводи, които се подкрепя еднопосочно
от събраните писмени и гласни доказателства. Вещото лице е изследвало в пълнота
представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените
задачи.
Представеното
постановление от 08.11.2016 г. с вх. № 2846/2016 г. на РП – Пазарджик, съдът намира, че не е доказателствен
източник, от който може да се правят изводи за настъпилите факти. Актът на
прокурора не обективира правнорелевантни факти, а правни изводи
(умозаключения), поради което съдът не взе предвид при изграждане на изводите си.
Протоколът за ПТП
по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, който в настоящия случай се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за
датата, мястото, механизъм на пътното произшествие. Това е така, тъй като
документът не е оспорен, съставен е на място от съответния полицейски огран и
не по данни само на единия участник в ПТП (в този смисъл решение по т. д. № 444/2010 г., I т. о. на ВКС,
решение по т. д.
№ 1506/2013 г., I т. о. на ВКС). Нещо повече, участниците в ПТП са подписали този протокол,
като по този начин ответникът е признал писмено, че обстоятелствата, описани в
него, са се осъществили в обективната действителност по начина, както са
посочени в протокола за ПТП. Това се подкрепя и от удостоверения от него факт и
в АУАН № Г-245883 от 18.07.2016 г., в който под формата на възражение
ответникът е обяснил, че ударът между двете процесни ППС е по причина, че е
отклонил вниманието си при управлението на автобуса. Признанието на неизгодни
за страната факти в гражданския процес е едно от най-достоверните, надеждни и
безспорни доказателства. Преценено в съвкупността с останалите доказателства по
делото, съдът приема за установено, че ответникът чрез своето противоправно
поведение, изразяващо се в неосъществен постоянен контрол на ППС при управлението
му е предизвиквал настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, за
което впрочем на основание чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана и
административно-наказателната му отговорност с влязлото в сила НП. Доколкото
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумира само вината, но не и причинната връзка при
непозволено увреждане, то от установената фактическа обстановка се доказа, че
изключителна причина за уврежданията на ищцата е поведението на ответника,
което се явява правонарушение на общото задължение да не се вреди другиму. Като пряка и непосредствена
последица от ударът между двете ППС, причинен виновно от ответника, на ищцата е
причинено мозъчно сътресение, хематоми по цялото тяло, довели до главоболие,
световъртеж, тревожност, неудобства и липса на пълноценно ежедневие за период от
един месец, които обстоятелства кореспондират с понятието за неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
което изисква преценка на конкретно доказаните обстоятелства. Съобразно
указанията дадени в ППВС № 4/1968 г. на ВС, такива при телесните увреждания са
характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено,
има ли допълнително влошавне на здравето, причинените морални страдания и
тяхната продължителност, загрозявания, възраст на увредения, както и „общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество...
конкретните икономически условия“ – Решение № 226 от 08.12.2016 Г. по т. д. №
2940/2015 Г., І т. о. на ВКС, на обществото към момента на деликта. С оглед
събраните в производството доказателства, съдът като взе предвид обичайния
период на оздравяване на причинените травми според СМЕ, както и че
свидетелските показания подкрепят изводът на вещото лице, че с оглед възрастта
на ищцата може възстановяването да трае повече време - в конкретния случай възстановяването
на здравето е продължило повече от 15 дни до месец, то ищцовата
претенция за парично обезщетение следва да се уважи за сумата от 1700,00 лева, a за разликата до пълния предявен размер отхвърли.
Не
са налице основания за намаляване размера на обезщетението с оглед направеното
от третото лице-помагач възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С
доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, съдът указа на ответника и подпомагащата страна, че
не сочат доказателства в подкрепа на възражението и такива не бяха ангажирани.
Същевременно от събраните гласни доказателства се изясни, че процесния автобус
не е бил оборудван с предпазни колани за пасажерите, поради което принос в
увреждането не може да се вмени на ищцата.
При
този изход от спора, ответникът дължи да възстанови направените от ищеца
доказани разноски съразмерно на уважената част от иска, които са за сумата общо
от 250,00 лева (***,00 лева-платена държавна такса, и 150,00
лева-възнаграждение за вещо лице). Съобразно уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 170,00 лева.
Ответникът не доказа направени по делото разноски.
Съгласно
чл. 78, ал. 10 от ГПК разноски не се
присъждат в полза на третото лице-помагач, поради което искането на
процесуалния представител на ЗД „Евроинс“АД се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1700,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически физически
болки и страдания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие на
18.07.2016 г. в гр. Пазарджик, причинено виновно от Ц.К.К., в качеството му на водача на автобус „***“ с ДК ****, собствен на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, ЕИК: *********,
с държател „ЮНИОН
ИВКОНИ“ ООД, ЕИК *********), ведно
със законната лихва от 18.07.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над 1700,00 лева
до пълния предявен размер от 2500,00 лева - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ц.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***0,00 лева – съдебни разноски пред РС – Пазарджик.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – ЗД „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Христофор Колумб“ №43.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова