№ 18215
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110175638 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от Н. П. П. срещу **** обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението на П., извършено със заповед № II-09/17.10.2024 г. на
изпълнителния директор на ****, и неговата отмяна;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност ***** при ответника;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 26 250 лв. (след допуснато от съда изменение на размера на иска в
проведеното на 12.06.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 22.10.2024 г. до 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата;
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 511,50 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
3 дни по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното
плащане на сумата;
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 266,30 лв.
(след допуснати от съда изменения на размера на иска в проведените на
12.06.2025 г. и 10.07.2025 г. съдебни заседания), представляваща неизплатена
част от обезщетение за 5 дни неизползван отпуск по трудов договор № ТД-06-
2024/12.07.2024 г. за периода от 12.07.2024 г. до 21.10.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното
плащане на сумата;
иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ за заплащане на
1
сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие несвоевременно и невярно подаване от работодателя на
информация към НОИ, довело до неправилно и несвоевременно определяне на
обезщетение по чл. 40 КСО, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищцата Н. П. П. твърди, че по силата на трудов договор № ТД-02- 2024/10.06.2024
г. е била в трудово правоотношение с ответника **** (***), в рамките на което е
изпълнявала длъжността ***** до заемане на длъжността с конкурс, но не по-късно от
31.08.2024 г., с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 2 месеца, при
непълно работно време от 6 часа и трудово възнаграждение от 3100 лв. Поддържа, че
след провеждане на конкурс трудовият договор е бил прекратен на 12.07.2024 г., като
на същата дата е сключен нов трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г., със срок до
31.12.2025 г., за заемане на същата длъжност, с уговорен в полза на работодателя нов
срок за изпитване от 6 месеца, при пълно работно време от 8 часа и трудово
възнаграждение от 3500 лв. Заявява, че извършеното със заповед № II-09/17.10.2024 г.,
връчена й на 22.10.2024 г., прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 71, ал. 1 КТ, произтичащо от втория трудов договор, е незаконосъобразно, тъй като
е в противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ. В тази връзка се сочи, че се касае за сключване на
два последващи трудови договора за една и съща длъжност, а именно: *****, при
пълна идентичност на правата и задълженията, произтичащи от длъжностните им
характеристики. Твърди, че различие се наблюдава единствено по отношение на
продължителността на работния ден, срока на договора, срока на изпитване и размера
на уговореното трудово възнаграждение. Поради това се счита, че уговорената с
втория трудов договор клауза за изпитване е недействителна, което влече и
незаконност на уволнението. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на
уволнението посочва факта на уговаряне на срок за изпитване в повече от
законоустановения такъв от 6 месеца (2 + 6 месеца). Поради това предявява искове за
отмяна на уволнението и възстановяването й на предходно заеманата длъжност, като
претендира обезщетение за оставане без работа в периода от 22.10.2024 г. до
22.04.2025 г. в размер на 26 250 лв. На следващо място ищцата излага съображения, че
неплатено е останало и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, поради
което претендира сумите в размер на 511,50 лв. - за 3 дни по трудов договор № ТД-02-
2024/10.06.2024 г., и 266,30 лв. – незаплатена част от обезщетение за 5 дни по трудов
договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. Допълва, че в периода от 17.07.2024 г. до
16.11.2024 г. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което
своевременно е представила пред работодателя си съответните болнични листове, но
той е забавил отчитането им пред НОИ, а освен това последният от тях е попълнен с
грешни данни (посочени нулеви стойности в Приложение № 9), което е станало повод
през м. 11.2024 г. в нейна полза да не бъде изплатено обезщетение за временна
неработоспособност, поради което се е наложило подаване на искане до НОИ за
преразглеждане на болничния лист и повторно изискване от работодателя да изпълни
задълженията си за представяне на съответните данни. Описаното ищцата възприема
като тенденциозно отношение от страна на работодателя чрез използване на
репресивни мерки, оказало негативно влияние върху влошеното й емоционално и
физическо състояние, тъй като освен последиците от неуспешна операция, която е
претърпяла, и липса на мобилност в ръката, е почувствала безсилие и притеснение как
да осигури собствената и на малолетното си дете издръжка. Претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие поведението на работодателя оценява на сумата от
3500 лв., чието заплащане също претендира. Претендира и разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** (***) е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че уволнението е
законосъобразно. Счита, че се касае за различие във вида на трудовите
правоотношения, произтичащи от двата трудови договора, доколкото първият е
сключен със срок до назначаването след конкурс, а вторият е сключен до завършването
на определена работа, поради което било допустимо с новия трудов договор да се
предвиди нов изпитателен срок. В тази връзка посочва, че не се касае за постоянен
щат в предприятието на ответника, поради което *** е бил задължен да сключи втори
срочен трудов договор с ищцата, доколкото първият е бил прекратен на друго правно
основание в изпълнение на задължителните предписания на чл. 12 от ПМС №
157/2022 г. Сочи, че изпитателният срок на П. по първия договор не е изтекъл към
момента на прекратяването му. Счита, че за работодателя е съществувала възможност
да сключи втори трудов договор с изпитателен срок, при положение че има разлика в
част от елементите на трудовото правоотношение, както е в настоящия случай с
работните часове и размера на възнаграждението. Допълва, че недействителността на
клаузата на втория трудов договор, с която се уговаря срок на изпитване в полза на
работодателя, следва да се счита за санирана с оглед на факта на получаване от ищцата
на по-високото трудово възнаграждение без възражения, тъй като в противен случай
тя би се обогатила без основание за сметка на работодателя. Оспорва да е допуснал
несвоевременно подаване на информация към НОИ за ползване на отпуск поради
временна неработоспособност от ищцата, вследствие на което тя да е претърпяла
неимуществени вреди. В тази връзка посочва, че надлежно е изпълнил задълженията
си пред НОИ, поради което в полза на ищцата е заплатено съответното обезщетение в
законовия срок. Оспорва да е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и
причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и твърдените вреди,
каквито изначално оспорва да са настъпили. Сочи, че с електронно писмо от
31.10.2024 г. ищцата е уведомена от *** че болничният е подаден и регистриран в
НОИ успешно и в срок. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът констатира, че в съдебно заседание на 10.07.2025 г., с нарочна молба ищцата
е направила изявление за оттегляне на иска си по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. за
сумата от 511,50 лв., както и за оттегляне на иска си по чл. 224, ал. 1 КТ за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор № ТД-06-
2024/12.07.2024 г. за разликата над 266,30 лв. до заявения в производството размер от
951,08 лв., но съдът се е произнесъл единствено по отношение на изменението на
размера на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ досежно трудов договор № ТД-06-
2024/12.07.2024 г. чрез оттеглянето му за частта над сумата от 266,30 лв.
С оглед на обстоятелството, че ответната страна е дала съгласието си в съдебно
заседание за оттегляне на исковете, в т.ч. и на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г., съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 232 ГПК и производството в частта по този иск следва да бъде
прекратено, като прекратяването следва да бъде отразено в диспозитива на настоящото
решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между
3
страните е бил сключен срочен трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. на
основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ за длъжността *****, със срок до заемане на
длъжността въз основа на конкурс, но не по-късно от 31.08.2024 г. (т. VII). Договорът е
сключен при условията на 6-часов работен ден, с уговорено месечно трудово
възнаграждение от 3100 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит от 1% за всяка година трудов страж на същата, сходна или
със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно т. VI договорът е
сключен с 2-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
Първият сключен между страните трудов договор е прекратен със заповед № ЛС-
001/11.07.2024 г. на работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, считано от
12.07.2024 г. В заповедта е посочено, че на основание чл. 224, ал. 1 КТ на служителя се
дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни.
Установява се още, че на 12.07.2024 г. г. между страните е сключен нов срочен
трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. за същата длъжност (*****) на основание
чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с изпълнението на Оперативно споразумение между
**** и **** С11.I6 от *****. Този договор е сключен при условията на 8-часов
работен ден, с уговорено месечно трудово възнаграждение от 3500 лв. и с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 2,50
% за всяка година трудов страж на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. Съгласно т. VII срокът на договора е 31.12.2025 г., а т. VI
предвижда, че договорът е сключен с 6-месечен срок за изпитване в полза на
работодателя.
Това трудово правоотношение е прекратено с процесната заповед № II-
09/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на **** на основание чл. 71, ал. 1 КТ
поради прекратяване на договора в срока за изпитване, считано от 21.10.2024 г. В
заповедта е посочено, че на основание чл. 224, ал. 1 КТ на служителя се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. в размер на 5 дни.
С всеки от посочените трудови договори е било уговорено, че служителят има
право на 20 работни дни платен годишен отпуск.
Установява се, че при сключване на всеки от трудовите договори, респективно на
10.06.2024 г. и на 12.07.2024 г., на ищцата е бил връчен екземпляр от длъжностната
характеристика за длъжността *****. Видно от съдържанието на представените по
делото копия, длъжностните характеристики са идентични, като основната цел на
длъжността е свързана с подпомагане дейността на Звеното за изпълнение на
„Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България“ в ***.
Въз основа представеното към исковата молба копие от трудовата книжка на
ищцата, идентично с представения в съдебно заседание на 12.06.2025 г. оригинал,
както и на извършената констатация на съда, че ищцата е регистрирана по програма за
обучение в „Бюрото по труда“ със срок 18.02.2025 г. - 24.06.2025 г., по делото се
установява, че в периода от 22.10.2024 г. до 22.04.2025 г. Н. П. не е постъпила на
работа при друг работодател.
От представената по делото медицинска документация, се установява, че на
18.07.2024 г. П. е претърпяла оперативна интервенция - артроскопска реконструкция
на рамо, като е била изписана от болничното заведение на 19.07.2024 г.; че на
27.09.2024 г. и 24.10.2024 г. е била прегледана от специалист във връзка с
неврологични оплаквания, при поставена й диагноза „**** и придружаващо
заболяване „**** и „****; че на 28.10.2024 г. е била прегледана от специалист във
4
връзка с оплаквания за болка и ограничени движения в ***. От приложените към
трудовото досие болнични листове се установява, че за периода от 17.07.2024 г. до
16.11.2024 г. П. е била в отпуск поради временна неработоспособност, като последният
представен от нея болничен лист е получен от работодателя на 24.10.2024 г. и е с №
Е20242814059/21.10.2024 г., издаден от ЛКК при „ДKЦ VII – София“ ЕООД, за периода
18.10.2024 г. – 16.11.2024 г.
Като доказателства по делото са приети разпечатки от имейл от служебна
кореспонденция между ищцата и изпълнителния директор на **** от периода
06.08.2024 г. - 25.09.2025 г., разпечатки от имейл кореспонденция между ищцата и
служител на отдел *** при ответника, от която се установява, че достъпът на П. до
акаунта й в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от
ЕС е бил деактивиран, както и разпечатки от имейл кореспонденция от 04.12.2024 г.
между П. и служител на ответника, свързана с грешно подадена информация от
работодателя до НОИ във връзка последния й болничен за периода октомври-ноември.
По делото са приети основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводната
експертиза.
Според основното заключение на вещото лице след сключване на трудовия договор
№ ТД-06-2024/12.07.2024 г. ищцата има отработени 3 дни през м. юли 2024 г., а през
следващите месеци до датата на прекратяване на договора няма отработени дни,
поради което, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, брутното трудово
възнаграждение по чл. 228 КТ за пълен работен месец е в размер на 4375 лв. Вещото
лице изчислява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
22.10.2024 г. до 22.04.2025 г. е 26 250 лв., а дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ по трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. за 5 дни неизползван платен
годишен отпуск е в размер на 951,08 лв. Според основното заключение, изготвено въз
основа на данните, декларирани с Декларация, обр. № 1 за осигуреното лице - Н. П. П.,
*** е подало своевременно декларациите за м. 6, м. 7, м. 9 и м. 10 2024 г., и с един ден
закъснение за м. 08.2024 г., но констатираното закъснение няма отражение върху
определяне на размера на обезщетението за временна неработоспособност, изплащано
от НОИ. На база на доказателствата по делото не са установени данни за коригиращи
декларации. Въз основа на представените по делото Справки за приети и върнати
документи, вещото лице констатира, че **** е подало в НОИ информация за 4
болнични листове на Н. П. П., като всички са приети от НОИ, че първите три
болнични листове са подадени в НОИ в срока, определен в чл.40а КСО; че болничен
лист № Е20242814059 за периода от 18.10.2024 г. до 16.11.2024 г. е подаден по-късно с
оглед началната дата, но по делото няма данни кога е представен този лист на
ответното дружество, като по отношение на него е установено, че е подаден два пъти -
на 31.10.2024 г. и на 04.12.2024 г., но и двата пъти е приет.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не е изследвало въпроса дали на
ищцата са били изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ, както и че не е
извършвало справка в НОИ във връзка с причините за повторното подаване на
болничен лист № Е20242814059, оглед на което е допусната допълнителна съдебно-
5
счетоводна експертиза.
Допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е изготвено въз
основа на материалите по делото, справка от НОИ за подадени от ответника и приети
болнични листове и извършена проверка в счетоводството на ****. Според вещото
лице за периода на действие на трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. полагащият
се и неизползван платен годишен отпуск от Н. П. следва да е в размер на 2 работни
дни, като във фиша за м. юли 2024 г. ответникът е начислил обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за 3 работни дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 511,50 лв.,
което обезщетение е било изплатено по банковата сметка на ищцата на 26.07.2024 г.
Изчислено е, че за периода на действие на трудовия договор № ТД-06-2024/12.07.2024
г., до 20.10.2024 г., се полагат 5 дни платен годишен отпуск, като дължимото
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ по този договор възлиза на 951,08 лв. Вещото лице
констатира, че във фиша за м. 10.2024 г ответникът е начислил обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за 5 работни дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 760,87 лв.,
като след приспадане на дължимия данък върху дохода, на 30.10.2024 г. по банковата
сметка на ищцата е преведена сумата от 684,78 лв. Разликата между изчисленото от
експертизата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и начисленото и изплатено от ответника
брутно обезщетение е в размер на 190,41 лв.
Според допълнителното заключение болничен лист № Е20242814059 е подаден в
НОИ със справка вх. № Р14-21-000-00-********** от 31.10.2024 г., като в
декларацията работодателят е посочил, че болничният лист му е представен на
24.10.2024 г. Вещото лице констатира, че със справка вх. № Р14-21-000-00-**********
от 04.12.2024 г. е коригирано удостоверение приложение № 9 към болничен лист №
Е20242814059 за периода от 18.10.2024 г. до 16.11.2024 г., като причината за
корекцията е некоректното попълване на работните дни в т. 9 на удостоверение
приложение № 9 за периода от 21.10.2024 г. до 16.11.2024 г. Първоначално в справката
от 31.10.2024 г. било посочено, че следва да бъде изплатено обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист Е20242814059 за 1 работен ден за периода
18.10.2024 - 20.10.2024 г., а за останалите два периода 21.10.2024 - 31.10.2024 г. и
01.11.2024 г. до 16.11.2024 г. са посочени 0 работни дни. Със справката от 04.12.2024 г.
била извършена корекция, че следва да се изплати обезщетение за временна
неработоспособност по същия болничен лист за 21 работни дни, от които за периода
21.10.2024 - 31.10.2024 г. - 10 работни дни, и за периода от 01.11.2024 г. до 16.11.2024
г. - за 11 работни дни. Въз основа на приетата по делото Справка за представени
документи за изплатени обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, се констатира, че НОИ е изплатило на ищцата по болничен лист №
Е20242814059 обезщетение за 1 ден в размер на 130,89 лв. на 11.11.2024 г., и за 9
работни дни в размер на 1177,97 лв., която сума й е била платена на 11.12.2024 г. На
последно място, вещото лице е констатирало, че за периода на действие на трудовия
договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. ответникът е начислил и изплатил на ищцата
обезщетение за временна неработоспособност на 2 работни дни през м. юли 2024 г. в
размер на 266,30 лева в съответствие с чл. 40, ал. 5 КСО.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Ем.З. и
В. Ем. Р. - З.
Свидетелката Н. З., ангажирана от ищцовата страна, заявява, че е в приятелски
отношения с Н. П., която познава от 2023 г. Свидетелката си спомня, че през м. юни
2024 г. ищцата е започнала работа на експертна позиция в Национален фон „Култура“,
като трудовото й правоотношение било прекратено през октомври-ноември 2024 г.
6
Сочи, че П. излязла в болничен в средата на юни или началото на юли месец 2024 г.; че
ищцата претърпяла операция на ръката, след която до прекратяването на трудовото й
правоотношение физическото й състояние било лошо, тъй като получила усложнения
и болничният й бил продължаван. По време на болничния си престой П. изпращала
документация във връзка със служебните й задължения. Ищцата била с водеща лява
ръка, но се опитвала да върши всичко възложено й от работодателя само с дЯ.та си
ръка. Свидетелката сочи, че й е известно ищцата да е имала проблем с болничния си в
края на периода на правоотношенията й с ***. П. била притеснена поради влошеното
си здравословно състояние, ходила по лекари и рехабилитации, имала допълнителни
разходи за прегледи и консултации. Поради това се наложило ищцата на потърси
финансова подкрепа, както от свидетелката, така и от други приятели, за да може да си
плати наема и да покрие разходите на детето си. Свидетелката сочи, че П. имала
проблем с получаването на документи от работодателя и било налице някакво
забавяне.
Свидетелката ***** - **** в ****, твърди, че познава Н. П., тъй като са работили
заедно. Сочи, че било сформирано звено, което да се занимава с изпълнението на
инвестициите по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, като П. била
главен сътрудник по управление на европейски програми и проекти. Свидетелката
знае, че ищцата е имала два трудови договора с ответника, като вторият договор бил
сключен по-бързо от необходимото поради лични причини, които П. представила пред
изпълнителния директор, като назначаването й по втория договор било юли 2024 г., а
освобождаването й - през есента. Вторият договор бил сключен след проведен
конкурс. Ищцата почти веднага излязла в болничен, като това продължило до
прекратяване на правоотношението. В началото комуникацията с ищцата била добра -
протичала по телефона и била свързана основно за болничните листове, но обсъждали
и как върви работата. П. дошла лично след операцията, за да се види в ръководителя.
На свидетелката не й е известно ищцата да е изпълнявала служебни задължения.
Комуникацията с нея се влошила през есента, като след втория болничен П. спряла да
си вдига телефона. Изпълнителният директор бил принуден да привлече и други
сътрудници. Свидетелката допуска, че може ищцата да е участвала в процеса на
работа, но личните й впечатления са, че след подписването на втория договор П. се
дезинересирала от организацията. Свидетелката сочи, че е съветвала изпълнителния
директор да оспори болничния лист, тъй като ищцата изглеждала във видимо добро
състояние, но такива действия не били предприети. Заявява, че е чувала коментари от
колеги, че П. е бойкотирала работния процес, тъй като само тя и изпълнителният
директор имали достъп до определени системи, поради което били налице забавяния.
При така установените правнорелавантни обстоятелства, съдът намира от правна
страна следното:
Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да
прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже,
че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване
законността на атакуваното уволнение е върху работодателя.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелства:
1) да е налице действителна клауза за изпитване на работника; 2) срокът за изпитване
да е уговорен от страните по трудовото правоотношение в полза на работодателя; 3)
работодателят да е прекратил трудовото правоотношение с уговорка за изпитване на
служителя до изтичане на уговорения срок за изпитване; 4) преди уговарянето на
7
срока за изпитване ищецът да не е работил на същата или сходна длъжност при същия
работодател.
Един от основните спорни по делото въпроси е свързан с действителността на
уговорената в трудовия договор клауза за срок за изпитване в полза на работодателя,
респ. за законосъобразността на прекратяването на процесния трудов договор № ТД-
06-2024/12.07.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. По тези въпроси съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато
за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до
един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят
желае да провери дали работата е подходяща за него.
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен
вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато
работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. Срок за изпитване
може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички
видове срочни договори. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за
годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не
подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото
да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във
всеки момент от изпълнението му.
Съгласно чл. 70, ал. 5 КТ и установената практика по приложението му (решение
№ 261/07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 118/04.06.2015
г. по гр. д. № 6968/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 26/28.02.2018 г. по гр. д. №
2545/2017 г. на ВКС, III г. о.; решение № 11/27.01.2015 г. по гр. д. № 4911/2014 г. на
ВКС, III г. о., и др.) няма възможност да се сключва втори и въобще последващ трудов
договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа.
Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за
изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и
когато след прекратяване на трудовия договор, какъвто е настоящият случай, за
изпълнение на определена длъжност, се сключва нов трудов договор за същата трудова
функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се
провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена
трудова функция.
В конкретния случай, след като ответникът е сключил с ищцата трудов договор №
ТД-02-2024/10.06.2024 г. със срок за изпитване за длъжността *****, макар и този
договор да е бил срочен, и след прекратяването на този договор се е съгласил да
сключи нов договор с нея за същата длъжност, то работодателят мълчаливо е заявил,
че служителката може да изпълнява работата. В този смисъл - решение №
11/27.01.2015 г. по гр. д. № 4911/2014 г. на ВКС, III г. о.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав
срокът за изпитване по първоначалния договор е изтекъл, доколкото съгласно чл. 71,
ал. 1 КТ, когато за работата е определен срок, по-кратък от една година, допустимият
от закона срок за изпитване е един месец, който срок е изтекъл към момента на
прекратяването му на 12.07.2024 г.
8
Сочените от ответната страна различия между двата договора относно работното
време и трудовото възнаграждение не са годни да обосноват извод за наличието на
разлика между заеманите по двата договора длъжности, доколкото от представените
длъжностни характеристики се установява, че двата договора касаят една и съща
длъжност, с идентични функции. Предвид това, че в случая са сключени два
последователни срочни трудови договора за една и съща длъжност, не може само въз
основа на различното определяне на срока на всеки от договорите да се приеме, че е
допустимо уговарянето на срок за изпитване. Поради това доводите на работодателя за
валидност на уговорената клауза за изпитване са неоснователни.
Предвид изложеното, съдът приема, че вторият трудов договор с ищцата за същата
длъжност не може да бъде със срок за изпитване и законовата забрана на чл. 70, ал. 5
КТ води до недействителност на клаузата от трудовия договор относно срока за
изпитване, а тя от своя страна води до незаконност на посоченото от работодателя
основание за прекратяване на трудовия договор.
С оглед на това, не е необходимо да бъдат обсъждани твърденията на ищцата, че
през време на отпуска й поради временна неработоспособност на същата са били
възлагани задачи от работодателя, както и показанията на свидетелката на ответната
страна относно отношенията между ищцата и работодателя и комуникацията между
страните.
Следователно прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Принципното разбиране за основателност на иска за възстановяване на предишната
работа при извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ търпи изключение
при срочните трудови договори. При признаване за незаконно на уволнение по срочно
трудово правоотношение договорът се възстановява в същия вид, в който е
съществувал към датата на прекратяването му, включително и по отношение на срока,
като ако към датата на постановяване на съдебното решение по иска за възстановяване
на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ уговореният от страните срок на
трудовото правоотношение е изтекъл, това обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда.
В случая, в титулната част на трудовия договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г., е
посочено, че същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на
определена работа, а в текстовата му част (т. VII) е определен конкретен срок -
31.12.2025 г. При това положение, доколкото в хипотезата на срочен трудов договор до
завършване на определена работа е необходимо още към момента на сключването му
работата да може да се определи по вид, обем и качество, а в договора липсва такава
конкретизация, настоящият съдебен състав намира, че трудовия договор № ТД-06-
2024/12.07.2024 г. следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ до
31.12.2025 г. (в този смисъл - решение № 634/20.11.2009 г. по гр. д. № 2071/2008 г. на
ВКС, II г. о.).
Предвид факта, че срокът на трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. не е
изтекъл към момента на приключване на устните състезания по делото, то е възможно
възстановяване на ищцата на същата работа, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ следва да бъде уважен.
С оглед на обусловеността му от иска за отмяна на уволнението, доказан по
основание е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Същият се явява
9
основателен, доколкото по делото не се установи в шестмесечен срок от уволнението
ищцата да е започнала работа при друг работодател. По отношение на размера на
дължимото обезщетение съдът кредитира неоспореното в тази част заключение на
основната съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимото обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 26 250 лв. Поради това искът по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ следва да бъде уважен за пълния му предявен размер.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ:
Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ са
прекратяване на трудовото правоотношение и неизползване на полагаемия се на
работника платен годишен отпуск.
С оглед на частичното оттегляне на първоначално заявените претенции за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, спорен между страните е
въпросът дали ответникът е изплатил на ищцата изцяло дължимото й обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ по трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г.
Видно от заповед № II-09/17.10.2024 г., при прекратяване на трудовото
правоотношение на служителката се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2024 г. в размер на 5 дни. Според заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, за периода на действие на трудовия договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. на
ищцата действително са се полагали 5 дни платен годишен отпуск, като
обезщетението за тези 5 дни неизползван платен годишен отпуск възлиза на 951,08 лв.
Доколкото се установява, че работодателят е начислил в последния фиш за работна
заплата на ищцата обезщетение в размер на 760,87 лв., то претенцията по чл. 224, ал. 1
ГПК се явява основателна за разликата между изчислената от вещото лице и
начислената във фиша сума, а именно за сумата от 190,41 лв., която следва да бъде
присъдена в брутен размер.
Неоснователни са изложените от ищцата съображения, че в нейна полза следва да
бъде присъдена и сумата от 76,09 лв., представляваща разлика между начисления от
работодателя и действително преведения размер на обезщетението от 684,78 лв.,
доколкото работодателят е заплатил тази част от обезщетението след удържане на
дължимия от ищцата върху тази сума данък върху общия доход, с което е изпълнил
задълженията си по чл. 272, ал. 1, т. 3 КТ.
Макар от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза да се
установи, че по първия договор ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в по-
голям размер от изчисленото от вещото лице, липсват данни за изплатеното в по-
малък размер обезщетение по втория трудов договор да е на база на надплащането по
първия трудов договор, като по отношение на надплатената сума приложение следва
да намери чл. 271, ал. 1 КТ.
Поради това искът по чл. 224, ал. 1 КТ подлежи на отхвърляне за разликата между
190,41 лв. и предявения размер от 266,30 лв.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ:
Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради
вписване на неверни данни в издадените документи, удостоверяващи факти, свързани
с трудовото правоотношение. Хипотезата на тази норма предвижда обезщетяване на
вредите, включително неимуществените, претърпени от служителя вследствие на
вписване на неверни данни при издаването на документи, свързани с трудовото
10
правоотношение.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ са: вписване на
неверни данни в издадени документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение на работника или служителя; наличие на вреди; причинна връзка
между вписването на неверните данни и причинените вреди.
В случая ищцата твърди, че работодателят е подал болничен лист № Е20242814059
с грешни данни към НОИ, поради което се наложило подаване на искане до НОИ за
преразглеждане на болничния лист и повторно изискване от работодателя да подаде
коректна информация във връзка с него. Твърди се, че поради това забавяне през
първия месец след прекратяване на трудовото правоотношение в полза на ищцата не
било изплатено обезщетение за временна неработоспособност, което оказало
негативно влияние върху вече влошеното емоционално и физическо състояние на П..
Съгласно чл. 40а, ал. 1, т. 1 КСО документите и данните за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност се представят в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт от осигурителите до
10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило
документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че Н. П. е
представила пред **** болничен лист № Е20242814059/21.10.2024 г., издаден от ЛКК
при „****, за периода 18.10.2024 г. – 16.11.2024 г., на 24.10.2025 г. Следователно,
работодателят не е допуснал неоправдано забавяне при първоначалното му подаване
пред НОИ със справка вх. № Р14-21-000-00-********** от 31.10.2024 г.
От констатациите на вещото лице по допуснатата и кредитирана от съда
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява обаче, че при
първоначалното подаване на болничния лист от страна на ответника некоректно са
попълнени работните дни в т. 9 на удостоверение приложение № 9 за периода от
21.10.2024 г. до 16.11.2024 г. Едва със справка вх. № Р14-21-000-00-********** от
04.12.2024 г. е извършена корекция, че следва да се изплати обезщетение за временна
неработоспособност по същия болничен лист за 21 работни дни, от които за периода
21.10.2024 - 31.10.2024 г. - 10 работни дни, а за периода от 01.11.2024 г. до 16.11.2024 г.
- 11 работни дни. Поради допуснатата грешка през м. ноември 2024 г. на ищцата било
заплатено обезщетение за един ден, като дължимата сума за още 9 работни дни й била
доплатена на 11.12.2024 г.
Следователно от доказателствата по делото се установява, че е налице вписване на
неверни данни при издаването на документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, поради което искът с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2
КТ е доказан по основание.
Въз основа на показанията на ангажираната от ищцовата страна свидетелка Н. З.
съдът приема за установено, че ищцата е имала притеснения поради неточното
подаване на информация за болничния лист от страна на ответника, респективно
забавянето при изплащането на обезщетението за нерабоспособност, тъй като е имала
затруднения при покриването на разходите си, включително за отглеждане на дете и за
допълнителни медицински прегледи и манипулации във връзка с възникнали
усложнения след претърпяната няколко месеца по-рано оперативна интервенция.
Поради това се наложило П. да търси финансова подкрепа от свои близки, което също
й причинило дискомфорт. На база на свидетелките показания не може да се направи
обаче извод за висок интензитет на търпените от ищцата негативни изживявания във
11
връзка със създалата се ситуация, а от останалите доказателства по делото не се
установява претърпеният стрес от несвоевременното изплащане на обезщетение от
НОИ да е рефлектирал допълнително върху вече влошеното й здравословно
състояние, каквито твърдения се съдържат в исковата молба.
Предвид изложеното, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД за справедливост на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че сумата от 600 лв. е
адекватна за възмездяване на причинените на ищцата морални вреди, като същата е
съобразена с обществено-икономическата обстановка в страната през процесния
период.
В заключение, искът по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ следва да се уважи за тази сума, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба, като за разликата над 600 лв. до
пълния предявен размер от 3500 лв. подлежи на отхвърляне.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Посочените
обезщетения по естеството си представляват „обезщетение за работа“ по смисъла на
чл. 242, ал. 1 ГПК (определение № 299/07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г. на ВКС,
ІІІ г.о., определение № 363/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2956/2015 г. на ВКС, I г. о.;
определение № 654/08.10.2013 г. по ч. гр. д. № 6136/2013 г. на ВКС, IV г. о.)
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3800 лв., а ответникът
– разноски в общ размер на 5932,40 лв., от които 5932,40 лв. – за адвокатско
възнаграждение, и 200 лв. – за депозит за допълнителна експертиза. И двете страни са
направили възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Доколкото ищцата не е разграничила размера на възнаграждението за правна
защита по всеки от предявените искове, следва да се приеме, че заплатеното
възнаграждение следва да се раздели поравно между исковете, следователно за защита
по всеки иск ищцата е заплатила разноски в размер на 760 лв. Видно от представената
от ответната страна фактура от 09.05.2025 г., заплатеното от ответника възнаграждение
се разпределя по следния начин: 1077 лв. по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и 2 КТ, 2650 лв. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, 400 лв. по
иска по чл. 224, ал. 1 КТ и 650 лв. по иска по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ.
Като отчита характера на предявените искове, фактическата и правна сложност на
делото и извършените от процесуалните представители на страните действия, съдът
намира, че направените от страните възражения за прекомерност на разноските на
насрещната страна се явяват неоснователни.
Следователно, с оглед на уважената част от исковете и десезирането на съда в
частта по исковете по чл. 224, ал. 1 КТ, в полза на ищцата следва да бъде присъдена
сумата от 2509,23 лв.
С оглед на отхвърлената част от исковете по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2
КТ и на частичното оттегляне на исковете по чл. 224, ал. 1 КТ, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 327,17 лв.,
както и на основание чл. 78, ал. 3 КТ сумата от общо 627,63 лв., от които 540,65 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение, и 86,98 лв. – разноски за депозит за
допълнителна експертиза.
12
Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от общо 1494,76 лв., от която 1161,62 лв. -
държавна такса по уважените искове, и 433,17 лв. – деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Н. П. П., ЕГН **********, срещу
****, БУЛСТАТ *****1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 511,50
лв., представляваща обезщетение за 3 дни неизползван отпуск по трудов договор №
ТД-02-2024/10.06.2024 г. за периода от 10.06.2024 г. до 11.07.2024 г.
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Н. П. П., ЕГН
**********, извършено със заповед № II-09/17.10.2024 г. на изпълнителния директор
на ****, БУЛСТАТ *****1.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. П. П., ЕГН **********,
на заеманата преди уволнението й длъжност ***** при ****, БУЛСТАТ *****1.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ****,
БУЛСТАТ *****1, да заплати на Н. П. П., ЕГН **********, сумата от 26 250 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 22.10.2024 г. до
22.04.2025 г. поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТ ****, БУЛСТАТ *****1, да заплати на Н.
П. П., ЕГН **********, сумата от 190,41 лв., представляваща неизплатена част от
обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. по трудов договор
№ ТД-06-2024/12.07.2024 г. за периода от 12.07.2024 г. до 21.10.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 190,41 лв. до
пълния размер от 266,30 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ ****, БУЛСТАТ
*****1, да заплати на Н. П. П., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие невярно подаване от
работодателя на информация към НОИ, довело до неправилно и несвоевременно
определяне на обезщетение по чл. 40 КСО, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 600 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****, БУЛСТАТ *****1, да заплати на Н.
П. П., ЕГН **********, сумата от общо 2509,23 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. П. П., ЕГН **********, да заплати на
****, БУЛСТАТ *****1, сумата от общо 627,63 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Н. П. П., ЕГН **********, да заплати на
****, БУЛСТАТ *****1, разноски по прекратената част от исковете по чл. 224, ал. 1 КТ
в размер на 327,17 лв.
ОСЪЖДА ****, БУЛСТАТ *****1, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК, да заплати сумата от 1494,76 лв. в полза на бюджета на СРС.
13
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14