№ 5599
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100505318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.03.2023 г. по гр.д. № 68307/21 г., СРС, II ГО, 66 с-в е
отменил на основание чл. 357, ал. 1 във вр. е чл. 188, т. 2 КТ наложеното със
Заповед № ССИ21- РД 15- 1619/07.10.2021 г. на Директора на Столичен
инспекторат на Ю. Д. Д. ЕГН **********-на длъжност „старши инспектор“ в
Районен инспекторат „Панчарево“ при ответника, дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столичен
инспекторат, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 80
лева-разноски по делото. Осъдил е Столичен инспекторат, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на Ю. Д. Д. ЕГН **********, сумата от 1 000 лв. - разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Столичен
инспекторат към СО, с адрес: гр.София, ул.“*******, представляван от
Директора на Столичен инспекторат към СО, чрез пълномощника
юрисконсулт Т. с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че е налице нарушение на процедурата по
изслушване по реда на чл.193, ал.1 от КТ, поради което е счел, че такова не е
проведено. Нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ вменява императивно задължение
1
за работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша
работника или да поиска писмени обяснения относно дисциплинарното
нарушение, за което се налага дисциплинарното наказание. В изпълнение на
това си задължение работодателят е провел изслушване на ищцата на
17.06.2021 г., в присъствието на още девет души. Тя е запозната, че
изслушването е във връзка с Доклад с per. № ССИ21-ВК91-3553/19.05.2021 г.
от г-н С.И.Н. - вр.и.д. началник на РИ „Панчарево“ към онзи момент, Доклад
с per. № ССИ21-ВК91-3921/1/08.06.2021 г. от г-н И.П.С. -началник на РИ
„Панчарево“ и Доклад с per. № ССИ21-ВК91-3921/08.06.2021 г. от г-жа
М.В.П. - ст. инспектор в РИ “Панчарево“. В доклада на г-н С. Н. се посочва,
че в съставен акт за установяване на административно нарушение № 21-23-
023/10.05.2021 г. от г-жа Ю. Д., същата е продиктувала на нарушителя
написаното в акта възражение. В доклада на г-н И.С. се посочва, че при
проверка на документацията е установил, че г-жа Ю. Д. е извършила на
04.06.2021 г. проверка на строителен обект в отсъствието на свидетели от
Столичен инспекторат, а при съставянето на констативен протокол № КП-21-
0026450/04.06.2021г. за проверката е вписала за свидетели своите колеги Ц.З.,
която в този ден е била в отпуск, и М. П., която не е подписвала този
протокол. В доклада на г-жа М. П. се посочва, че на 04.06.2021 г. не е
присъствала на проверка на строителен обект, описана в констативен
протокол № КП-21-0026450/04.06.2021 г., не е присъствала при съставянето
му и подписът срещу името й не е нейния. За проведеното изслушване в
последствие е съставен протокол с № ССИ21-ВК91-3921/2/23.06.2021 г.,
който е подписан от участниците в изслушването без инж. Н.К. - в отпуск към
момента на регистрирането на протокола, както и от ищцата, която е била в
дълъг отпуск за временна неработоспособност от датата на проведеното
изслушване. Сочи, че нито съставянето на горепосочения протокол, нито
връчването му на ищцата е елемент от задължението на работодателя по чл.
193, ал. 1 от КТ. Не е нужно поканата за изслушване да бъде в определена
форма и да бъде предшествана от някакъв формален акт по откриване на
дисциплинарно производство или от уведомление, че се открива такова
производство. Не става ясно защо съдът е дал оценка на начина на
проведеното изслушване, пред колко души било проведено, за колко време
било проведено или пък напрегнатостта на обстановката при провеждането,
обстоятелства, които са ирелевантни към нормата на чл. 193, ал.1 от КТ.
2
Единствените въведени изисквания са, че искането, съответно получаването
на обяснения, може да бъде писмено или устно и това да се случи преди
налагането на наказание, което в случая е изпълнено.
Съдът неправилно е приел, че заповедта е немотивирана. Въз основа на
нормативното изискване на чл. 195 и в съответствие с трайната съдебна
практика, работодателят е издал атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание като подробно е описал и посочил за кои две
дисциплинарни нарушения налага дисциплинарното наказание. В заповедта
изрично е посочено, че на 10.05.2021 г. ищцата е казала на нарушителя М. Б.,
на когото е съставил акт за установяване на административно нарушение, да
напише във възражението си към акта името на колегата й Р.Г.. В следствие
на тези й действия възражението придобива следния вид „Имаме устна
уговорка да продавам като заплащам по 10 лв. на ден на Р.Г.“. По този начин е
злепоставен служителят на Столичен инспекторат пред трети лица, съответно
е злепоставена и институцията. Посочена е и конкретната норма, която е
нарушена сред изброените дисциплинарни нарушения в чл. 187 от КТ.
Посочено е още, че на 04.06. 2021 г. ищцата е съставил констативен протокол
при извършена проверка, като е вписа, а в него лица, които не са присъствали
на проверката, съответно на съставянето на протокола - нейни колежки М. П.
и Ц.З.. В протокола е добавен и подпис под името на М. П., който тя не
полагала, нито по време на съставяне на протокола, нито преди, нито след
това. Същият протокол е връчен на трето лице - технически ръководител на
проверявания обект. От една страна съставянето на констативен протокол с
неистински данни с посочването на имена на лица, които не са присъствали
на проверката и полагането на подпис, чийто авторство не е на лицето, под
чието име е положен, опорочават съставения протокол с неверни данни.
Предвид задължението на служителя при осъществяване на контролната си
дейност да спазва законите, тя следва да осъществява законосъобразен
контрол, което не е направено. Счита, че всички изисквания на чл. 195, ал. 1
са изпълнени, описани са подробно деянията, осъществяващи състави на
дисциплинарни нарушения, кога са извършени тези деяния, като всички
обстоятелства са разбираемо описани.
Съдът неправилно е приел, че ищцата не е извършила нарушенията на
трудовата дисциплина, за които й е наложено дисциплинарното наказание.
3
Относно първото дисциплинарно нарушение, а именно ищцата при
извършена проверка е съставила акт за установяване на административно
нарушение Акт № 21-23-023/10.05.2021 г. в с. Лозен, като при упражняване
правото за възражение към акта, тя е казала на нарушителя да напише във възражението
името на колегата й Р.Г. . В резултат на това възражението към акта придобива
следния вид: „Имаме устна договорка да продавам като заплащам по 10 лв. на
ден на Р.Г.“. Същото е станало и в присъствието на ст. инспектор Д.Д.. В
съдебно заседание Д.Д. изрично заявява, че търговецът е вписал името Р.Г.,
едва след като ищцата му го е казала че търговецът дори не го е споменавал
преди това. Действията на г-жа Ю. Д. представляват необосновано злепоставяне на колегата й
Р.Г. пред трети лица -нарушителят Р.Б., като създават невярно и компрометиращо
впечатление у гражданите за дейността на Столичен инспекторат. В следствие
на действията на ищцата, нарушителят остава с мнението, че може да
извършва търговия на открито без разрешение на контролните органи срещу
нерегламентирано заплащане, а от друга, че служителите на СИ са
корумпирани и приемат незаконосъобразно парични средства от
нарушителите. Именно с намесата на ищцата името на Р.Г. става част от възражението му,
което същият съгласно ЗАНН има право да направи, но собственоръчно и без намеса на
контролния орган. С действията cи ищцата е злепоставила институцията и е уронила доброто
й име пред трети лица.
Относно второто дисциплинарно нарушение, на 04.06.2021 г. ищцата е
извършила проверка на строителен обект, находящ се в с. Лозен в ПИ с
идентификатор 44063.6215.36.27, при която е съставила Констативен
протокол №КП-21-0026450/04.06.2021 г. в него, като свидетели на проверката тя е
записала своите колежки Ц.П.З. - старши инспектор в РИ „Панчарево“ и М.В.П.-по това време
старши инспектор в РИ „Панчарево“ и вече бивша служителка на институцията, които не са
присъствали на тази проверка. От месечния отчет за м. юни на РИ „Панчарево“
става ясно, че старши инспектор Ц.П.З. не е била на работа в този ден и не е
присъствала на такава проверка. От друга страна, г-жа М.В.П. е била на
работа, но физически не е присъствала при проверката. Също така се
установява, че положеният подпис на втората страница на протокола под номер 2 в графата
„Свидетели“ не е г-жа М. П. и не е полаган от нея в протокола. Съставеният констативен
протокол е връчен на техническия ръководител на проверявания строителен
обект, присъстващ на проверката. Със съставяне на констативния протокол и
вписването в него на лица, които не са присъствали на проверката и полагането на подпис не от
съответното лице, а от някой друг, ищцата е съставила официален документ с невярно съдържание
4
и неверни данни. Действително ст. инспектор Ц.З. е подписала предния ден
констативен протокол и същото е изключително погрешно, което тя е
осъзнава и в свидетелските си показния изрично сочи, че е постъпила
неправилно. Освен това, представените по делото четири бр. констативни
протоколи № КП-21- 0026457-60, подписани предварително от свидетелката
З. са съставени за проверки на търговски обекти за спазване на въведените от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като тези
протоколи не са правени на място във всеки обект, а са обобщаващи за
няколко проверени обекта. Това, разбира се, не е оправдание за св. З., но е
възможно тя да ги е подписала, за да улесни колегата си, който ги е съставил.
Счита, че тези обстоятелства не могат да служат като обяснение за действията на ищцата Ю. Д.,
която е извършила проверка на строителен обект и е съставила неистински протокол, с неверни
данни и който е опорочен с неистински подпис.
Съдът неправилно приема, че съществува практика относно начина на
извършване на проверки, а именно самостоятелно. Проверките за спазването
на наредбите и законите, се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания и предвид императивното
изискване на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, за законосъобразен контрол са нужни
поне двама души. Свидетелите в съдебно заседание подробно разясняват, че в
тези случаи се чака колега да дойде за съдействие и едва тогава се
предприемат действия. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че ищцата е била на тази проверка без вписаните
от нея в протокола лица - М. П. и Ц.З.. Този факт, дори не е оспорен от нея,
нито в исковата молба, нито в съдебно заседание. Действията на ищцата
представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 3, пр. 1 от
КТ. Тя не е изпълнила възложената й работа с Длъжностната характеристика.
В. т. 1 от същата е регламентирано, че основното трудово задължение е да
упражнява контрол по спазването на нормативните актове на Столичен
общински съвет, на законите и подзаконовите нормативни актове, като
съгласно т. 19 при констатиране на административно нарушения се възлага
предприемане на необходимите действия и в зависимост от тежестта на
нарушението се съставят констативни протоколи, връчва се предписание,
налага се глоба на място срещу квитанция или се съставя акт за установяване
на административно нарушение. Създавайки констативен протокол с невярно
съдържание, тя е опорочила съзнателно официален документ и той е загубил доказателствената
5
си сила, съответно го е обезсмислила. По този начин е осъществила
незаконосъобразен контрол. Незаконосъобразните действия от своя страна представляват
неосъществяване на законосъобразен контрол, какъвто й е възложен да изпълнява, съответно
неизпълнение на възложената й работа. Същевременно, нейните действия
представляват и компрометиране на оказаното й доверие от страна на
работодателя. Съобразно характера на работата, то е във висока степен,
поради което изискванията за лоялност към него са свързани и с проявата на
поведение, което пази и укрепва престижа му. Вследствие на поведението на
ищцата са произлезли негативни последици за работодателя, като у граждани
и други институции е създадено впечатление за произвол и
незаконосъобразни действия от страна на контролния орган. По този начин се
накърнява доверието в институцията и се затруднява осъществяването на
правомощията й, налице е виновно извършено нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 8, пр. 1 и пр. 2 от КТ.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъде постановено друго такова, с което да бъде потвърдена
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата като
законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата Ю. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“*******, ******* ап.12, чрез пълномощника адвокат И. П., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“******* ет.5, офис 33 оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
6
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск по чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на
наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед №
ССИ21- РД 15- 1619/07.10.2021 г. от Ю. Д. Д. срещу Столичен инспекторат.
Ищецът Ю. Д. Д. твърди, че е сключила трудов договор с ответника, по
силата на който е назначена на длъжност „старши инспектор“ в Районен
инспекторат „Панчарево“. На 10.05.2021г. участвала като инспектор в
проверка в с. Лозен, по време на която бил съставен констативен протокол №
21- 23-023/10.05.2021 г. с него е установено извършено нарушение от М.Р.Б.,
осъществявал търговия на открито без разрешение за това. Б. посочил, че
имал разрешение да продава, т.е. „устна уговорка срещу 10 лв. на ден, като
уговорката му била с Р.Г., който е „старши инспектор“ в Районен инспекторат
„Панчарево“. Ищцата предоставила възможност на нарушителя да напише
възражения и той по свое желание написал в полето за възражения, че има
уговорка с инспектор Г. за тази сума. На второ място, ищцата твърди, че на
04.06.2021 г. извършила проверка на обект в с. Лозен. Ищцата заявява в
исковата молба и в уточнителната молба, че представлява обичайна практика
на водещия инспектор / в случая ищцата/ да се предоставят под опис с номера
предварително подписани протоколи от инспектори / в графа Свидетел/, като
обектите се посещават от един инспектор. В случая ищцата се обадила на
колегите си инспектори Ц.З. и М. П. и ги помолила да дойдат на обекта. М. П.
казала на ищцата „разпиши се вместо мен“. В уточнителната молба ищцата
сочи, че е подписала протокол № КП-21- 0026450/04.06.2021 г. само като
актосъставител. Заявява, че така наложеното й дисциплинарно наказание е
незаконосъобразно, понеже не са й искани обяснения, заповедта не е
мотивирана, не е извършила посочените в заповедта нарушения, тъй като
проверяваното лице по своя инициатива е изписало възражението, а
практиката обектите да се посещават от един инспектор и да се дават
предварително подписани протоколи е трайна.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, в който е
оспорил предявения иск.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
7
По делото е безспорно, че страните са били в ТПО съгласно трудов
договор, по силата на които ищецът бил назначен на длъжност „старши
инспектор“ в Районен инспекторат „Панчарево“; че на 10.05.2021 г. и
04.06.2021 г. ищецът е участвал като водещ инспектор при проверки на
обекти в с. Лозен; че ищцата е съставила като актосъставител АУАН № 21-23-
023/10.05.2021 г. и констативен протокол № КП-21- 0026450/04.06.2021 г.; че
при съставяне на протокол № КП-21-0026450/04.06.2021 г. друг инспектор
освен ищцата не е присъствал; че инспектор Ц.З. е подписала предварително
протокола относно втората проверка.
Със Заповед № ССИ21- РД 15- 1619/07.10.2021 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че: На
10.05.2021 г. ищцата като старши инспектор в РИ „Панчарево“ е съставила
АУАН № 21-23-023/10.05.2021 г. в с. Лозен на нарушител М. Б., като при
връчването на акта на нарушителя във връзка с правото му да напише
възражения в графа „Обяснения и възражения“ нарушителят „под въздействието
на ищцата, която му е казала да напише името на колегата й Р.Г., като в резултат на това
възражението придобива следния вид: „Имаме устна уговорка да продавам като заплащам по 10
лв. на ден на Р.Г. . Второто нарушение е, че на 04.06.2021 г. ищцата като старши
инспектор в РИ „Панчарево“ е съставила КП № 0026450/04.06.2021 г. на
строителен обект в с. Лозен, като в протокола като свидетели са записани
други инспектори и за тях фигурират подписи, но Ц.З. не е била на работа в
този ден, а М. П. е била на работа, но не е присъствала на проверката;
подписът за М. П. не е положен от нея. Във връзка с това ищцата е „съставила
официален документ с невярно съдържание и неверни данни“.
Посочено е, че е поведението си ищецът е осъществил нарушение на
трудовата дисциплина, съставляващо нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8
/уронване на доброто име на работодателя/ във връзка с първото нарушение и
по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ /неизпълнение на възложената работа/ във
връзка с второто нарушение. Заповед № ССИ21- РД 15- 1619/07.10.2021 г. е
връчена на 01.11.2021 г., когато е наложено наказанието „предупреждение за
уволнение“.
От правна страна:
Относно наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, въззивната инстанция намира следното:
8
Налагането на дисциплинарни наказания е най-силното средство на
работодателя за укрепването на трудовата дисциплина. Когато по съответния
ред бъде установено извършването на дисциплинарно нарушение от работник
или служител, работодателят може да упражни правото си да му наложи едно
от трите изчерпателно изброени в Кодекса на труда дисциплинарни
наказания: забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно
уволнение. Първите две от тях се изразяват в морален укор към простъпката
на работника или служителя, целящ да обърне внимание върху допуснатата
грешка и да даде израз на нетърпимостта към подобно поведение.
Дисциплинарните наказания от морален характер имат своето значение и
смисъл в отношенията между страните по действащото трудово
правоотношение. Чрез тях работодателят отправя своя укор и указва на
съответния работник или служител да коригира поведението си в
съответствие с изискванията на закона, вътрешните правила в предприятието
и трудовия си договор, т.е. занапред да изпълнява точно своите трудови
задължения. Дисциплинарната власт на работодателя е съвкупност от
правомощия и е елемент от трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл.
186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното
неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.
Процедурата по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно
нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от
процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган
преди налагане на дисциплинарното наказание.
Една от тези норми е изискването по чл.193, ал.1 КТ, в стадия на
установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010г. по гр. д. № 1322/2009 г.
на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК преди налагане на
дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура
е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения
на нарушителя. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава,
че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е
9
необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно
производство. В противен случай работникът ще бъде поставен в положение
на нерегламентирана от закона изненада. Важно законово изискване е и това
обясненията да са поискани преди връчване на заповедта и да се отнасят за
дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на
дисциплинарното производство, а не по друг повод. Затова, когато
работодателят уведомява служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен
да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите
обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на
събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя
към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ.
изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната
процедура средство за защита.
Районният съд е приел, че е налице нарушение на чл.193, ал.2 КТ, тъй
като обясненията са дадени на дата 17.06.2021 г., когато ищцата е била в
отпуск по болест, че е проведено групово изслушване на служители на
Инспектората, явяващо се неподходящо и непродуктивно, при една
напрягаща среда, че в хода на това групово събеседване са искани обяснения
и от други колеги във връзка с процесните факти, което е недопустимо и
всичко това, според съда, не може да се приравни на процедурата по чл.193
КТ за даване на обяснения. Въззивната инстанция намира, че процедурата по
чл.193, ал.1 КТ, макар и некоректно проведена, предвид изброеното от
първоинстанционния съд, не е довела до нарушаване правото на защита на
ищеца. Изпълнени са изискванията на чл.193, ал.1 КТ, доколкото е
несъмнено установено по делото, а и е безспорно между страните, че преди
издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения в
разумен срок /достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства/ именно във
връзка с процесното дисциплинарно нарушение - чрез посочване на начина
/обстоятелствата/ и момента на извършването му, като ищецът е дал устни
такива/, което означава, че е разбрал какво точно нарушение му се вменява.
Относно начинът на проведеното изслушване, а именно групово такова и
всички обстоятелства свързани с него, СГС намира тези обстоятелства за
ирелевантни към нормата на чл. 193, ал.1 от КТ. Единствените въведени
изисквания са, че искането, съответно получаването на обяснения, може да
10
бъде писмено или устно и това да се случи преди налагането на наказание,
което в случая е изпълнено.
Следователно СГС приема, че на ищеца е била предоставена реална
възможност да упражни правото си на защита. Спазени са и сроковете по
чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание - предупреждение за уволнение, отговаря на
изискванията за мотивиране по чл.195, ал.1 КТ. В нея е посочена датата/ите,
на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са
обстоятелствата, при които то е извършено и в какво се изразява
нарушението. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които
счита, че се подвежда описаното нарушение – чл.187, т.8, пр.2 от КТ за
първото такова/злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на
доброто име на Столичен инспекторат/ и чл.187, т.3, пр.1 от КТ за второто
такова/ неизпълнение на възложената работа/, като евентуалното
несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация
само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние
принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо
налагането на дисциплинарно наказание.
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е
правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора-
за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното
наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване
/чл.154, ал.1 ГПКС/ - може да бъде осъществена. Процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание предвижда след като работодателят приеме
писмените или устните обяснения, трябва да прецени и деянието какво
нарушение представлява и дали може да се квалифицира като "нарушение на
трудовата дисциплина", за да наложи и съответното наказание. Видовете
нарушения на трудовата дисциплина са изброени примерно в чл.187 КТ, като
в случая се твърди нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
Столичен инспекторат /чл.187, т.8 КТ злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за
11
него сведения/ и нарушение, състоящо се в неизпълнение на възложената
работа / чл.187, т.3, предл. 1 КТ/.
Настоящата инстанция намира, че описаните в заповедта деяния не
представляват визираните нарушения на трудовата дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл.126, т.9 КТ, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с
неговото доверие. Това задължение изисква от работника или служителя да
зачита интересите на работодателя, да не създава условия за нелоялна
конкуренция, да пази поверителна информация, да се грижи и да утвърждава
доброто му име сред трети лица, да не разпространява поверителни за
работодателя сведения; и др. Неизпълнението на задължението за лоялност
към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.4,
предл. 1 КТ и по чл.187, ал.1, т.8, предл. 1 КТ-злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. От характеристиката на трудово-правната връзка следва, че по
нея се предполага отношение на лоялност между страните. Когато това
отношение бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за
лоялност към работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник
или служител и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред
трети лица - независимо от това, дали действията са извършени при пряк
умисъл с цел извличане на имотна облага. В този смисъл злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е
извършил действия компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. За да се квалифицира дадено поведение
като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо от него да са
настъпили имуществени вреди за работодателя, като тяхното наличие обаче
утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед
12
на всички обстоятелства при определяне на тежестта на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина - в този смисъл Решение № 86 от
25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 513 от
14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 232 от
18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 41/2012 г., ІV г. о., ГК, Решение № 201 от
13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7329/2013 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 108 от
27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 3 от
12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от
7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
В конкретния казус е налице твърдение за нарушение от 10.05.2021 г.
Става въпрос за направеното в заповедта възражение от М. Б. в съставен от
ищцата като инспектор АУАН № 21-23-023/10.05.2021 г. в с. Лозен на
нарушителя М. Б., като при връчването на акта на нарушителя във връзка с
правото му да напише възражения в графа „Обяснения и възражения“
нарушителят „под въздействието на ищцата“ бил изписал „Имаме устна
уговорка да продавам като заплащам по 10 лв. на ден на Р.Г.“.
По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че
на 27.04.2021 г. с КП № 21 0021455/27.04.2021 г. инспектор Р.Г. е проверил
М. Б. и е установил, че последният продава разсад на открито. Издадено е
официално предписание на М. Б. да представи в 7-дневен срок разрешение за
място. Нарушителят на акта Б. не е бил намерен на декларираните от него
адреси, не работи по ТПО, поради което не е бил разпитан. Разпитаната по
делото свидетелка Д., присъствала при съставянето на АУАН от 10.05.2021 г.
в село Лозен по повод на проверката сочи, че в служебния автомобил били
свидетелката и ищцата, като по време на пътуването видели търговец да
продава стока на открито. Спрели и започнали проверка. Нарушителят М. Б.,
заявил, че „няма разрешително, но има разрешение“ да продава стока на
открито. Той ходил в общината, подал документи, но не са му издали
разрешително. Посочил, без да споменава име, че продава отдавна при липса
на разрешително и е бил „санкциониран“. В тази връзка представил две
квитанции за наложена глоба от по 10 лв., издадени от инспектор Г.. Ищцата
ги снимала. Съставила АУАН поради липса на разрешително за търговия на
открито. Представила АУАН и обяснила на нарушителя, че има право да
напише възражения. Той започнал да пише; след това прекъснал писането и
13
попитал „какво да пише“; дали да опише за „уговорка“. Започнал да задава
неясни въпроси; бил притеснен. Според свидетеля, ищцата казала „Пиши Г.“
и това бил първият път, когато това име се споменало. Нарушителят дописал
възражението срещу акта. Свидетелят не е казал гласно с кого има
„уговорка“.
От писмените и гласни доказателства, настоящата инстанция намира за
установено, че на 27.04.2021 г., непосредствено преди процесната проверка,
инспектор Р.Г. е проверил М. Б. и е установил, че последният продава разсад
на открито. Издадено било предписание на М. Б. да представи в 7-дневен срок
разрешение за това, като няма данни за наличието на такова. Независимо от
това, М. Б. е продължил да продава разсад в селото. На процесната дата
10.05.2021 г. ищцата и свидетелката Д. видели търговец да продава стока на
открито. Това бил М. Б.. Спрели и започнали проверка. Нарушителят М. Б.,
заявил, че „няма разрешително, но има разрешение“ да продава стока на
открито. Същият заявил, че е ходил в общината, подал документи, но не са му
издали разрешително. Посочил без да споменава име, че продава отдавна при
липса на разрешително и е бил „санкциониран“. В тази връзка е представил
две квитанции за наложена глоба от по 10 лв., издадени от инспектор Г..
Ищцата ги снимала. Съставила АУАН поради липса на разрешително за
търговия на открито. Представила АУАН и обяснила на нарушителя, че има
право да напише възражения. Той започнал да пише, след това прекъснал
писането и започнал да задава неясни въпроси. Настоящата инстанция също
приема, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че ищцата е повлияла по някакъв начин на изписаното в графа
„Обяснения и възражения“. Нарушителят сам е започнал да пише и е написал
„Имаме устна уговорка да продавам като заплащам по 10 лв. на ден на Р.Г.“
по свое разбиране и воля. Единствено свидетелката Д. твърди, че ищцата е
казала „Пиши Г.“, като дори и да е така, то това е изведено от контекста и не
става ясно по какъв повод е казано. Може да се предположи, че е във връзка с
извършени от този инспектор предходни проверки на нарушителя, за което
има представени писмени доказателства. Нещо повече, от тях и във връзка с
наложени глоби в размер на 10 лв., при тези съвпадения и във връзка със
заявеното от нарушителя, че няма разрешително, но има разрешение, след
като той не е бил разпитан, при по-ограничен интелектуален потенциал,
може да се предположи, че Б., заплащайки глобата от 10 лв., е приел, че се
14
разплаща лично на инспектора, като по този начин „получава разрешение от
него“ да продава разсад на открито в селото. Това е в сферата на
предположенията, но по същия начин може да се приеме, че дочутата фраза
„Пиши Г.“ „доразвива“ опити на ищцата за злепоставяне на колега,
повлияване изписване на възражението от нарушителя в „завършения“ му
вид. Не е налице визираното нарушение на чл.187, т.8, пр.1 и 2 от КТ.
Относно нарушението от 04.06.2021 г., при което ищцата като старши
инспектор в РИ „Панчарево“ е съставила КП № 0026450/04.06.2021 г. на
строителен обект в с. Лозен и в протокола като свидетели са записани други
инспектори, за тях фигурират подписи, но инспекторът Ц.З. не е била на
работа в този ден, а инспекторът М. П. е била на работа, но не е присъствала
на проверката, а подписът за М. П. не е положен от нея, въззивната
инстанция приема следното:
Според ищцата, обичайна практика е инспекторите да правят проверки
сами, като получават от началника в началото на седмицата предварително
подписани за свидетел протоколи. Ответникът оспорва твърдението, а за
положеният предварително подпис от Ц.З. в КП № 0026450/04.06.2021 г.,
даден като бланка на ищцата, заявява, че това е инцидентен случай. По повод
на тази практика, по делото е била разпитана свидетелката К., която заявява,
че с. Лозен е едно от 10 села от район „Панчарево“, като ищцата имала
предоставена стая в кметството. Тя често споделяла със свидетелката, че й
дават предварително подписани протоколи, показвала ги. Свидетелката е
виждала ищцата да тръгва сама на проверки. Самата свидетелка ходила на
проверки с ищцата след разрешение на кмета, но не и във връзка с процесните
проверки. Свидетелката М. установява подобни обстоятелства, а именно, че
ищцата имала предоставена стая в кметството, че ищцата често е споделяла с
нея, че й дават предварително подписани протоколи; показвала ги.
Свидетелката е виждала ищцата да тръгва сама на проверки. Самата
свидетелка е ходила на проверки с ищцата след разрешение на кмета, но не и
във връзка с процесните проверки. Свидетелката не е присъствал на
предаването на протоколите в този вид. Познава обекта относно пункт втори
по процесната заповед, това била конюшня. Съдът кредитира показанията на
тези свидетелки като обективни и без пристрастни. Разпитани са и
свидетелите П. и З.. Свидетелката П., чието име присъства в КП №
15
0026450/04.06.2021 г. като свидетел, заявява, че е била инспектор към
04.06.2021 г., а понастоящем не работи за ответника. Знае къде се намира
обектът - конюшня, но никога не е ходила там на проверка. Предявен й е
протоколът и не разпозвана подписа си. Свидетелката твърди, че винаги по
проверки са ходели по двама инспектори, а ако не е възможно, проверка не се
извършва. Нямало практика да се осигуряват свидетели от кметството. Всеки
инспектор сам си взимал протоколите-бланки от шкаф в кметство
„Панчарево“, сам се вписвал в тетрадка /обикновена/ и чак впоследствие
резултатът от проверката се нанася в компютърна система. Не съществувала
практика да се разписват предварително протоколи. Ищцата няма шофьорска
книжка. Свидетелката З., чието име присъства в КП № 0026450/04.06.2021 г.
като свидетел, заявява, че е инспектор към 04.06.2021 г., вкл. и понастоящем.
Предявен й е протоколът и разпознава подписа си. В тази връзка сочи, че
погрешно и инцидентно се разписала на него предварително, понеже си
помислила, че е „протокол за маски“. По принцип не съществувала практика
да се носят предварително подписани протоколи. Сочи, че нямало практика
да се осигуряват свидетели от кметството. Всеки инспектор сам си взимал
протоколите - бланки от шкаф в кметство „Панчарево“, сам се вписвал в
тетрадка /обикновена/ и чак впоследствие резултатът от проверката се нанася
в компютърна система. Винаги по проверки са ходели по двама инспектори, а
ако не е възможно, проверка не се извършва. По делото е доказано, че
подписът за З. е бил положен предварително, а подписът за М. П. не е
положен от нея.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на тези двама
свидетели в частта, в която същите заявяват, че по принцип не съществувала
практика да се носят предварително подписани протоколи, че по проверки са
ходели по двама инспектори, а ако не е възможно, проверка не се извършва,
че нямало практика да се осигуряват свидетели от кметството, отчитайки
явната заинтересованост на свидетелите, като бивши и настоящи служители
при ответника.
Намира за установено съществуваща практика при ответника всеки
инспектор сам да си взима протоколите-бланки, от шкаф в кметство
„Панчарево“, сам да се вписва в напълно обикновена тетрадка /различна от
надлежен регистър/ и чак впоследствие резултатът от проверката се нанася в
компютърна система. Намира за установено и създадената практика при
ответника относно начина на извършване на проверките, начина на взимане
на бланки на протоколи, документирането на това, периметъра на обхождания
16
район /10 села на разстояние едно от друго/, както и снабдяването с
подписани предварително протоколи, като относно съставянето на КП №
0026450/04.06.2021 г. са допуснати нарушения по процедурата. Във връзка с
гореизложеното обаче, недоказан при условията на пълно и главно доказване
е личният принос на ищцата и неговата тежест в нарушенията по съставянето
на КП № 0025450/04.06.2021 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр.І ГПК
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на възиваемата направените разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., на основание чл.7,ал.1,т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2023 г. по гр.дело № 68307/21г. на
СРС, II ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА Столичен инспекторат към СО, с адрес: гр.София,
ул.“*******, представляван от Директора на Столичен инспекторат към СО,
чрез пълномощника юрисконсулт Т. да заплати на Ю. Д. Д. ЕГН **********,
с адрес: гр.София, ж.к.“*******, ******* ап.12, чрез пълномощника адвокат
И. П., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* ет.5, офис 33 направените
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17