№ 386
гр. Русе, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500530 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„ А.“ООД – Русе, чрез процесуалния си представител адв.К.Д., е
обжалвало Решение № 260046/18.07.2022г., постановено по гр.д.№
2453/2020г. на Русенския районен съд, с което А.“ ООД, представлявано от
управителя Д.С.А., е осъдено да заплати на К. Х. К. :
- сумата от 4423,69 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода м.07.2019г. – 06.03.2020г. по трудов договор от
15.07.2019г., както и лихва за забава в размер на 223,51 лева за периода
01.09.2019г. - 25.06.2020г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, като отхвърлен искът в останалата му
част до пълно предявения размер от 5866,37 лева за периода 01.05.2019г. -
14.07.2019г.,
- сумата от 396,50 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода 15.07.2019г. - 06.03.2020г., по трудов
договор от 15.07.2019г., както и лихва за забава в размер на 6,17 лева
начислена за периода от 01.01.2020г. до 25.06.2020г., ведно със законната
лихва от 25.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите, като е
отхвърлен искът в останалата му част до пълно предявения размер от 647,84
лева за периода 01.05.2019г. - 14.07.2019г.,
- сумата от 2131,04 лева, представляваща обезщетение за неправомерно
задържана трудова книжка, на основание чл.226, ал.2 от КТ за периода от
1
06.03.2020г. до 25.06.2020г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен искът в останалата му
част до пълно предявения размер от 2540,00 лева,
- сумата от 66,67 лева, представляваща обезщетение за положен
извънреден труд в периода от 15.07.2019г. до 06.03.2020г., по трудов договор
от 15.07.2019г., както и лихва за забава в размер на 3,36 лева за периода от
01.01.2020г. до 25.06.2020г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен искът в останалата му
част до пълно предявения размер от 5950,00 лева.
Със същото съдебно решение е отхвърлен изцяло като неоснователен
предявеният от „А.“ ООД срещу К. Х. К. насрещен иск за заплащане на
сумите : 200 евро – командировъчни, 75 лева – за нощувки, и 110 лева -
надница за четири работни дни, по трудов договор от 15.07.2019г., ведно със
законната лихва от 09.03.2020г. до завеждането на иска и до окончателното
им изплащане.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за недопустимост,
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, неправилност
и необоснованост на решението, и се иска обезсилване, или отмяната му и
отхвърляне на исковете, по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът по в.жалба К. Х. К., чрез процесуалния си представител
адв.В.Д., взема становище за неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба и от К. Х. К., който атакува
първоинстанционото съдебно решение в частта, с която са отхвърлени всички
предявени от него искове за периода 01.05.2019г. – 14.07.2019г., поради
липсата на валидно сключен договор за този период. Изложени са доводи, че
трудовият договор не е нищожен за сочения период. Иска се отмята на
решението в обжалваната част и уважаване на исковете изцяло.Претендират
се разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбите са процесуално допустими, разгледани по същество, жалбата
на „А.“ООД е частично основателна, а в.жалба на К. Х. К. е неоснователна .
По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на сключен трудов договор. Правилно районният
съд е приел, че датата на сключването му е 15.07.2019г.,видно от
представения трудов договор №10/14.07.2019г., сключен на 15.07.2019г.,
дл.характеристика на К. Х. К. за длъжността „шофьор на автобус“ при
„А.“ООД и служебна бележка № 10/15.07.2019г. за проведен на К. Х. К.
първоначален инструктаж за безопасност и здраве при работа на 15.07.2019г.
– всички документи подписани от страните по договора, както и съгласно
извършена сл.справка, че в НОИ е регистриран трудов договор между
страните по делото - от 15.07.2019г. Ето защо и въззивната инстанция намира
за изцяло неоснователни твърденията на жалбоподателя К. - ищец в
първонстанционното производство, че е в трудовоправни отношения с
2
ответното дружество от 01.05.2019г., съответно и правилно исковете му
досежно този период са отхвърлени като неоснователни.
К. К. е заемал длъжност „шофьор на автобус“, с 8 часово работно време
и уговорено ежемесечно трудово възнаграждение 560 лева. На 05.03.2020г.
последният депозирал при работодателя Заявление, че считано от
06.03.2020г. прекратява трудовото правоотношение, като посочил правно
основание чл. 327 ал.1т.1,т.2 и т.3 от КТ, и представил трудовата си книжка,
за извършване на необходимото вписване. Със същото Заявление поискал да
му бъдат изплатени: неизплащаното трудово възнаграждение за периода на
трудовия договор, обезщетение за положен извънреден труд по чл. 136 а ал.5
от КТ, обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2019г.и 2020г., и обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за срока на
предизвестието, в размер на брутното трудово възнаграждение.
За последните работникът предявил искове за установяване
съществуването на вземанията си, уважени в съответни размери от районния
съд с обжалваното решение, с което били отхвърлени изцяло предявените от
работодателя насрещни искове.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя „А.“ООД за допуснати процесуални нарушения поради
нередовности на исковата молба. Видно от протокол от с.з. от 14.06.2021г.,
първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал
указания на ищеца какви конкретни нередовности в исковата молба следва да
изправи, като след отстраняването им, приемайки, че е налице уточняваща
искова молба, отново е развил производство по чл. 131 от ГПК. Именно в
него с отговор на исковата молба жалбоподателят е предявил приетите от
съда за разглеждане насрещни искове.
По отношение на доводите във в.жалба на „А.“ООД, че изготвеният
доклад по делото е непълен и неточен, въззивната инстанция съобразява, че
по делото е изготвен първоначален доклад – с Определение от 09.04.2021г., с
изложени фактически обстоятелства, посочени искови претенции, съответно
и насрещни такива, направено е разпределение на доказателствената тежест, с
оглед заявените от страните претенции, като е посочено, че няма безспорни
права и обстоятелства, че работникът следва да докаже по основание и размер
вземанията си, а работодателят – че е извършвал плащания, на падежа и по
установения ред, указано е и че всяка страна следва да докаже фактите, на
които основава исканията и възраженията си. Изрично в с.з. на 01.12.2021г.
съдът е предоставил възможност на страните по делото да вземат становища
по първоначалния доклад и процесуалните представители и на двете страни
са заявили, че нямат възражения по доклада.
Изложеното обуславя и извода на въззивния съд, че е налице доклад,
съобразно изискването на чл. 146 от ГПК, същият при липса на възражения от
страните по делото е обявен от съда за окончателен, поради което и не е
налице хипотеза, в която въззивната инстанция да изготвя нов доклад по
делото.
Твърдението на жалбоподателя „А.“ООД, че е недоказано от страна на
3
работника незаплащане на положения труд, е неоснователно. Ищецът е
доказал съществуването на трудово правоотношение между страните/ с
начална дата 15.07.2019г., както бе посочено по –горе /, за периода на чието
съществуване му се дължи трудово възнаграждение. В подкрепа на този извод
са заключенията на приетите комплексна съдебна счетоводна и
автотехническа експертиза, и допълнителна такава, установяващи, че за
периода 15.07.2019г. – 06.03.2020г. брутният размер на дължимото трудово
възнаграждение е 4 423,69 лева. Работодателят е този, който следва да
установи,че задължението не съществува поради извършено плащане, или на
друго основание - че работникът е бил в неплатен отпуск, не се е явявал на
работа и пр. Представените по делото РКО, освен два от документите, не са
подписани от работника като получил сумите, и същият оспорва
получаването на посоченото в тях възнаграждение, поради което и не може
да се приеме за доказано, че е налице недължимост на претендираните
вземания, поради извършени плащания. Изложеното обуславя и правилния
извод на районния съд, че този иск е основателен, за периода 15.07.2019г –
06.03.2020г.,за трудово възнаграждение в брутен размер 4 423,69 лева, ведно
с лихвите.
Заплащането на осигуровки от работодателя само по себе си не е
доказателство, че е изплатено трудовото възнаграждение, върху чиито размер
се начисляват те, каквито доводи развива работодателят. Приетата от
първоинстанционния съд дължимост на трудово възнаграждение не се оборва
и от справка за задграничните пътувания, тъй като тя е непълна и въз основа
на нея не могат да се правят обосновани изводи за пътуванията на ищеца,
съответно и че те са свързани с работа при друг работодател, в процесния
период.
Въззивната инстанция не счита, доколкото ищецът е ангажирал
доказателства по делото в подкрепа на претенциите си, че е налице
твърдяната от жалбоподателя„А.“ООД недобросъвестност и злоупотреба с
право от негова страна. Съгласно чл. 8 ал. 2 от КТ, страните действат
добросъвестно, поради което оборването на тази презумпция е изцяло в
тежест на страната, която го твърди. Поначало предявяването на права по
исков ред е правомерно, като носителят на субективното право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. То е
неправомерно, когато е налице злоупотреба с право, т.е. когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси
на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с
интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Доказателства за подобно
поведение на работника липсват по делото.
Въззивната инстанция намира за доказан по основание и размер и
уважения от районния съд иск по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск – общо 13 дни, от които 9 дни за
2019г. и 4 дни за 2020г. – общо сумата от 396,50 лева, ведно с лихвата за
забава – 6,17 лева, тъй като от ведомостите за заплати се установява, че
ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, а обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск е пропорционално на времето, което се признава за
4
трудов стаж.
Доказано е, видно и от приетото заключение на комплексната съдебна
експертиза, че ищецът в първоинстанционното производство е полагал в
процесния период извънреден труд, при определяне на възнаграждението за
който е приложена разпоредбата на чл.262 от КТ. Дължимото възнаграждение
за извънреден труд за периода 15.07.2019г. – 06.03.2020г. е в брутен размер
66,67 лева, съответно лихвата върху тази сума 3,36 лева.
Претенцията за обезщетение по чл. 226 от КТ въззивната инстанция
намира за недоказана. Фактическият състав на възникването на отговорността
на работодателя за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
незаконно задържане на трудовата книжка предпоставя както реалното
увреждане - това е отговорност за реално претърпени вреди (Р 288/90 III г. о.
на ВКС), така и причинната връзка между увреждането и незаконното
задържане - факти, които са в доказателствената тежест на ищеца. Законът
презумира само размера на вредите, но тяхното настъпване - невъзможността
да бъде сключен трудов договор с конкретен работодател, защото трудовата
книжка е у предишния, е в доказателствена тежест на ищеца. По предявения
иск по чл. 226 ал. 2 от КТ ищецът не е доказал елемент от фактическия
състав, от който възниква имуществената отговорност на работодателя за
заплащане на обезщетение от непредаване на трудовата книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение - факта на причинната връзка
между твърдените от него претърпени имуществени вреди и непредаването на
трудовата му книжка от работодателя за исковия период - т. е. факта, че
поради незаконно задържане на трудовата книжка за исковия период той не е
могъл да постъпи на работа именно поради тази причина.
По горните съображения първоинстанционното съдебно решение следва
да бъде отменено в частта, с която е уважен искът по чл.226 от КТ и същият
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения от„А.“ООД срещу К. Х. К. насрещен иск
въззивната инстанция счита, че същият основателно е отхвърлен от районния
съд, тъй като не се доказва ищецът да дължи претендираните суми - 200 евро
– командировъчни, 75 лева - за нощувки и 110 лева надница за четири
работни дни, ведно със законната лихва. Претенцията е за период, последващ
прекратяването на трудовото правоотношение между страните – със
Заявление от 05.03.2020г. , с основание трайно неплащане на трудово
възнаграждение, което и се доказва в исковото производство.
По горните съображения атакуваното решение следва да отменено само в
частта, с която е уважен искът по чл. 226 ал.2 от КТ, и се отхвърли тази
претенция, а в останалата част първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода от спора,съобразявайки възражения за прекомерност на
адв.възнаграждения и отчитайки, че следва и за двете страни те да са в размер
на по 800 лева / за всяка от инстанциите /, съобразно уважената и отхвърлена
част от предявените искове, разноските се възлагат на страните, както следва :
За първата инстанция : „А.“ООД следва да заплати на К. К. 600 лева разноски
5
-за адв.възнаграждение,и по сметка на РРС - 800 лева разноски за
експертизи, и 60 лева д.т., а К. следва да заплати на РРС разноски 250 лева, и
на „А.“ООД – 200 лева за адв.възнаграждение. За въззивната инстанция на
жалбоподателя „А.“ООД се дължат разноски в размер на 200 лева
адв.възнаграждение и 84 лева разноски за платена д.т.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260046/18.07.2022г., постановено по гр.д.№
2453/2020г. на Русенския районен съд, В ЧАСТТА с която „ А.“ ООД,
представлявано от управителя Д.С.А., е осъдено да заплати на К. Х. К. сумата
от 2131,04 лева, представляваща обезщетение за неправомерно задържана
трудова книжка, на основание чл.226, ал.2 от КТ за периода от 06.03.2020г.
до 25.06.2020г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното
изплащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на К. Х. К. срещу „А.“ООД за сумата от 2131,04 лева,
представляваща обезщетение за неправомерно задържана трудова книжка, на
основание чл.226 ал.2 от КТ за периода от 06.03.2020г. до 25.06.2020г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“М. к.“, №4, вх.1, ет.3, представлявано от управителя Д.С.А., ДА
ЗАПЛАТИ разноски за първата инстанция - на К. Х. К. сумата от 600 лева
адв.възнаграждение, и в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на
Русенския районен съд - сумата от 800 лева за възнаграждения на в.л. и
сумата от 60 лева - д.т.
ОСЪЖДА К. Х. К. ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ООД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“М. к.“, №4, вх.1, ет.3,
представлявано от управителя Д.С.А., сумата от 200 лева за
адв.възнаграждение за първата инстанция, сумата от 200 лева
адв.възнаграждение за въззивната инстанция, сумата от 84 лева – платена д.т.
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7