Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.07.2019 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VІІ
наказателен състав, на девети май две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния
състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2683 по описа за 2018
година, и за да се произнесе съобрази следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № СЗ–16–ЮИР–23 от 07.09.2018 година на Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Югоизточен регион,
с което на архитект Б.В.Б.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3 000
/три хиляди/ лева, за допуснато административно нарушение по чл.169, ал.1, т.4
от Закона за устройството на територията, във връзка с т.4, от приложение І на
Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейски парламент и на Съвета от девети март
2011 година, за определяне на хармонизираните условия за предлагането на пазара
на строителни продукти, във връзка с чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-2 от 20.12.2017 година за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, във връзка с
чл.6, ал.1, т.1 и т.2 и чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009
година за проектиране, изпълнение и поддръжка на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания, във връзка с чл.232, ал.4, т.2, предложение първо от Закона за
устройството на територията.
Жалбоподателят,
лично и чрез процесуалния си представител, адвокат Димитринка П. ***, излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и молят съда,
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Подборни
съображения за това се излагат в подадената до съда жалба и постъпилата
впоследствие писмена защита.
Въззиваемата
страна, чрез старши юрисконсулт Ралица Режева оспорва жалбата и моли съда да
потвърди издаденото наказателно постановление. подробни съображения за това
излага в постъпилото по делото писмено становище.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
направените в жалбата оплаквания и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата
е подадена от правоимащо лице, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № СЗ-16 от 04.07.2018 година,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.232, ал.4, т.2 от Закона за
устройството на територията /Наказва се с „глоба” от 3000 до 15 000 лева,
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице което, като
проектант изработва проекти , несъобразени с този закон, актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането…/, във връзка с чл.169,
ал.1, т.4 от Закона за устройството на територията /Строежите се проектират, в
съответствие с основните изисквания към строежите определени в приложение І на
Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейски парламент и на Съвета от девети март
2011 година, за определяне на хармонизираните условия за предлагането на пазара
на строителни продукти, за достъпност и безопасност при експлоатация, във
връзка с т.4, от приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейски
парламент и на Съвета от девети март 2011 година, за определяне на
хармонизираните условия за предлагането на пазара на строителни продукти /Строежите
трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават
неприемливи рискове от инциденти или повреди или експлоатация, като
подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на
експлозия и кражби с взлом. По специално при проектирането и изграждането на
строежите трябва да се отчитат достъпността и използването им от хора с
увреждания/, във връзка с чл.155, ал.1 /Откритите външни рампи се проектират с
надлъжен наклон най-много 10%. За малки гаражи се допускат рампи с наклон до
15%, като чрез набраздяване на повърхността на настилката, подгряване на
настилката и други се осигуряват условия за удобство и безопасност на движението/
и чл.156, ал.1 /Широчината на проходната част на правите еднопосочни рампи, е
най-малко
От
приложените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през
2018 година от служители на Регионален отдел „Национален строителен контрол”
Стара Загора, при Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/,
Югоизточен район е извършена проверка по реда на чл.156 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/, в законоустановения срок, считано от датата на
уведомлението с входящ № PC-C3-367-00-670/12.04.2018 година /постъпило в
Центъра за административно обслужване с входящ № 221/11.04.2018 година/ на
разрешение за строеж № 19-136/05.04.2018 година, издадено от главен архитект на
Община Стара Загора, ведно с одобрен на 29.03.2018 година, инвестиционен проект
за строеж - „Жилищна сграда с ОСД, гаражи и ограда - етапно с обща застроена
площ 1872,28 квадратни метра, разгъната застроена площ 16581,61 квадратни метра
/I-ви етап - изграждане на секция А, ЗП 807,46 кв.м, РЗП 5678,08 кв.м,
включваща: 56 броя. жилища, З броя ОСД /2броя търговски обекти за стоки и
услуги и 1 брой кафе-аперитив/, 21 гаража за по два автомобила, 3 гаража за по
три автомобила, 1 паркомясто в сутерена и 9 двойни паркоместа в рамките на
имота; плътна ограда с височина до
В
резултат на проверката е съставен констативен протокол № 554/20.04.2018 година
за установени нарушения при издаването на строителните книжа. От съдържащите се
в преписката писмени доказателства и съставения констативен протокол от служителите
на РО НСК Стара Загора при-РДНСК - Югоизточен район се установява, че УПИ
II-490, квартал 525 по плана на град Стара Загора, представляващ ПИ с
идентификатор 68850.502.490, с площ 4181 квадратни метра, е собственост на
възложителите „ПЛЮС ПРОПЪРТИС” АД, представлявано от Веселин Ивайлов Калайджиев
и „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС” ЕООД, също представлявано от Веселин Ивайлов Калайджиев. За
имота са в сила следните подробни устройствени планове: план за регулация /ПР/
и план за застрояване /ПЗ/, одобрени със заповед № 19-12-55/17.03.2015 година
на заместник кмета на Община Стара Загора. Според предвиждането на ПЗ, имотът,
който ще се застроява попада в смесена устройствена зона, отредена за жилищно
високо застрояване и обществено делово обслужване с височина над
Посочено
е че съгласно чл.14, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗУТ, поземлените имоти се урегулират с
улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице
на имота, съответно, урегулираните поземлени имоти имат задължително лице
(изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. В случая, УПИ
II-490 е урегулиран с ПР, одобрен със заповед № 19-12-55/17.03.2015 година на
зам.-кмета на Община Стара Загора, като му се определя лице към продължението
на улица „Генерал Столетов”, улица Ш-ти клас, разположена северно от имота. На
юг се запазва връзката със съществуваща улица на югоизток и нереализирана на
югозапад, но лицето/изхода на новообразувания УПИ е определено от север, което
личало от определената с ПЗ ограничителна линия на застрояване в северна и
северозападна посока на разстояние от границата L1=3M, съгласно чл.26, ал.1,
т.3 от ЗУТ /външна линия на застрояване към улици от Ш-ти клас/ и определените
към югоизточната граница L7=min 5м; L8=min 6м /чл. 31, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ - разстояние до дъно на имот/. Посочено е че, видно от част „Геодезия”, геодезическо
заснемане, теренните коти на края на уличното платно на улица „Генерал Столетов”
са 261.08, 261.76 и 262.13, а проектните коти в чертеж вертикално планиране по
северната линия на застрояване на сградата, съответно 160.60, 260.85, 261.35 и
261.85, от което е видно че не съществувала теренна или геоложка трудност да се
осигури достъп до имота от улицата чрез проектиране на забавителен шлюз
директно. Котата на приземното ниво е приблизително равна на котата на улицата
и 1 на около 3-4м под нивото на сегашната кота на терена. Въпреки това,
проектираната сграда, видно от част „Архитектурна” е изцяло ориентирана към
улицата - тупик в югоизточна посока. Чрез нея се предвиждало влизането и
излизането в УПИ и към подземния паркинг на сградата, както на пешеходци, така
и на транспортните средства. По цялата дължина на северната фасада на сградата
са предвидени обекти за стопанска дейност и кафе-аперитив, достъпът до които следва
да се осъществява /по пътя на автомобилите и обитателите на живущите в
сградата/ също от улица „Барейро”, от югоизток, през.двора на УПИ, проход под
жилищната сграда и излизане в свободната дворна площ на север. Изложено е че
това проектантско решение противоречи на предвижданията на действащия ПУП за
лице на УПИ и транспортен достъп с което се нарушавали изискванията на чл.108,
ал.1, изречение второ от ЗУТ/ - не се използват определените с ПУП възможности
за достъп до имота, с което влошава бъдещата жизнена среда на обитателите на
проектираната сграда. Посочено е че от друга страна, така осигуреният за имота
транспортен достъп през улицата тупик в югоизточна посока, е невъзможен за
реализация. Това било така, защото предвидените за паркиране/гариране в УПИ-то
189 броя коли е необходимо да влязат в имота от улица с широчина 8м (видно от
приложените в преписката мащабни скици) посредством рампа с наклон 15%,
широчина 4,26м, от които 0,90м ивица за пешеходци, и да преодолеят за
предвидена рампа - подход към подземните гаражи с наклон
3,2%, широчина
Посочено
е че, осигуреното чрез рампи с посочените размери влизане/излизане в имота
противоречало на нормата на чл.156, ал.1 от Наредбата за ППКТСНУТ, според която
широчината на проходната част на правите рампи при двупосочно движение е с
размери 2х3.00 метра, като двете посоки се разделят със среден борд с ширина
Несъмнено
се установява по делото, че в проектираната сграда са предвидени повече от 30
броя самостоятелни жилища, поради което по силата на законовото задължение са
проектирани 4 броя апартаменти за лица с увреждания. В тази насока проверяващите
са посочили, че в случая не са изпълнени изискванията на Наредба № 4 от
01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания относно: чл.16 - допустими 5% наклон на рампите на открито,
широчина 120см; чл. 6 - 120см широчина и 5% надлъжен наклон на достъпните
пешеходни пространства; чл. 20 - 3,60м широчина на достъпните места за
паркиране и не повече от 3% наклон на подходите към местата за паркиране.
Инвестиционният
проект в част „Пътна”, предвиждал достъпа до УПИ да се осигури от двете улици,
разположени на юг от имота /пътен знак Т17 на чертежа/, което било в
несъответствие с част „Архитектурна”, която ориентира влизането/излизането само
по отношение на улица „Барейро”, разположена от югоизток. Същевременно, видно
от картния материал в преписката и част „Геодезия” на проекта, улицата от
югозапад не е реализирана и необходимостта от реализирането й е отпаднала с
изменението на ПР със заповед № 19-12- 55/17.03.2015 година, поради което
предвиждането за транспортен достъп чрез нея, може да се счита за необосновано.
От друга страна, част „Пътна”, обяснителна записка предвиждала при следващ етап
на проектиране да се изгради локално платно за влизане от север в имота /от
улица Ш-ти клас „Генерал Столетов”, посочена в проекта като „Армейска”/, което било
в несъответствие с част „Архитектурна” и предложеното с нея окончателно решение
за транспортен достъп от юг. Посочено е че, разработването на локално платно
към улицата ІІІ-ти клас с настоящия проект би било законосъобразно решение,
съответно на предвижданията на действащия ПУП, брой обитатели на апартаменти в
сградата и транспортните им средства, като улица „Барейро” можело да се ползва
като спомагателна, с цел облекчаване предвижването в имота, като се осигури
еднопосочност на движението.
Предвид,
посоченото несъответствие между частите на проекта и предвидената д него
широчина и наклон на рампите за влизане/излизане в имота и подземните гаражи следвало
да се приеме, че не е осигурен реално транспортен достъп до проектираната
сграда, както и безопасност, бързина и функционалност при използване на
сградата, съответно инвестиционният проект не отговарял на предвижданията на
ПУП за лице на УПИ и изискванията, по конкретно на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ за достъпност
и безопасност при експлоатация на строежа.
От
друга страна в изготвения ИП, част„Архитектурна” е променена ограничителната
линия на застрояване в посока улица „Барейро”, като същата е разширена и е
разположена на три метра от регулационната граница, повтаряйки контура й.
Според действащият ПЗ, ограничителната линия е права и не следвало да се допуска
застрояване в частта от УПИ II-490 с излаз на задънената улица. Проектирането
на застрояване - рампа към двора и към подземните гаражи с височина над 1,20м
от терена било нарушение на определената с ПЗ ограничителна линия на
застрояване, което било недопустимо без изменение на този план или издаване на
виза за проектиране на допълващо застрояване, по смисъла на чл.25 и чл.140,
ал.3 от ЗУТ.
Също
така се посочва че, проверявания инвестиционен проект не отговаря на
изискванията за осигуряване на достъпна среда на хора с увреждания по отношение
наклона на рампите за влизане в имота и подземните гаражи, с оглед предвидените
места лица с увреждане със светъл отвор на вратата по-малък от изискващите се
Предвидените
с проекта места за паркиране/гариране не попадали в хипотезите на чл.37, ал.4
от ЗУТ, тъй като проектираните места за паркиране/гариране нямали статут на
принадлежност към съответни самостоятелни обекти в сградата; нямало проектиран
паркинг със статут на обща част на сградата, а са били проектирани гаражи със
статут на самостоятелни обекти на собственост в сградата, но не и със статут на
самостоятелни обекти за гариране, защото са предвидени за по два и три
автомобила. Проектирани били само З броя самостоятелни единични гаража от
всичките 65 броя гаража. Отделно, преобладаващите в имота места за паркиране
/открито и подземно/ били предвидени чрез паркинг-системи за два автомобила,
което също не попадало в хипотезите на чл.37, ал.4 от ЗУТ и не осигурявало
самостоятелност на паркирането и обслужването на автомобила, както и на ел.
захранването на системата – осигурени били само 4 броя единични паркоместа от
46 броя общо.
Също
така под сградата, на ниво приземен етаж, кота 0,00 /ИП, част „Архитектурна”,
разпределение на първи етаж/ бил предвиден комбиниран автомобилен и пешеходен
проход, ведно с рампа с наклони 6% и 8,5%, чрез който се осигурявало
преминаване на автомобилите към местата за паркиране/гариране в северната част
на имота и достъпа до входа на секция Б от новопроектираната сграда,
включително и от лицата с увреждания. Светлият отвор на прохода между колоните
е посочен като 2,70м, като не било съобразена дължината на крилото на входната
врата, която задължително се отваряла навън /противопожарно изискване/,
разположеният на изхода на рампите вертикален клон за инсталации с широчина
0,70м и не била предвидена пешеходна ивица. Посочва се, в констативния
протокол, че и това проектно решение е незаконосъобразно. Противоречало на
цитирания във връзка с транспортния достъп до имота чл.156, ал.1 от Наредбата
за ППКТСНУТ относно широчината на проходната част на правите рампи при
двупосочно движение и чл. 45, ал. 3 и чл. 71 от Наредба №4 от 01.07.2009 година
за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания във допустимия наклон на рампите и липсата на предвидена пешеходна
зона.
Също
така при констатациите е посочено, че предвидените за открито паркиране места и
паркинг-елементи за двуетажно паркиране имат размери 2,50/5,00 метра, съответно
площ 12,50 кв.м, което било по-малко от изискващите се 22-25 квадратни метра,
съгласно чл.55, т.1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 година за правила и нормативи
за устройство на отделните видове сгради и устройствени зони.
Според
проверяващите горепосочените нарушения били съществени, установени са при
служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на издадените строителни книжа, при
която органите на ДНСК задължително проверяват съответствието на разрешението
за строеж и одобрения проект с предвижданията на ПУП. Въз основа на тези констатации
контролния орган е издал Заповед № ДК-11-СЗ-6 от 23.04.2018 година, с която е
отменен като незаконосъобразен посочения инвестиционен проект, одобрен на
29.03.2018 година и последващото го разрешение за строеж № 19-136 от 05.04.2018
година, издадено от главния архитект на Община Стара Загора за строеж на
посочения по горе обект. Впоследствие тази заповед не е била обжалвана от
заинтересуваните страни и на 26.05.2018 година е влязла в законна сила и е
породила своите правни последици – отмяна на инвестиционния проект като
незаконосъобразен и издадената разрешение за строеж въз основа на него. В тази
връзка ДНСК са се разпоредили, тази отмяна да бъде отразена върху всички
екземпляри на строителните книжа /страница 71 от делото/.
Така
отменения инвестиционен проект, като незаконосъобразен е породил правната
възможност у АНО да реализира административно-наказателно производство срещу
носителя на отговорността изготвил проекта. В тази връзка е съставен АУАН №
СЗ-16 от 04.07.2018 година, срещу архитекта изготвил проекта, а в последствие в
законоустановения срок и обжалваното наказателно постановление.
Административното обвинение е отправено именно срещу архитекта изготвил
проекта, тъй като той е отговорното лице по смисъла на чл.162, ал.4 от ЗУТ –
„Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл.169, ал.1 и
ал.3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
Чрез
административно-наказателната преписка, административно-наказващия орган е
формулирал обвинението срещу проектанта на проекта, като е прието, че жалбоподателя
– архитект Б.В.Б., в качеството си на правоспособен проектант, регистриран в
Камарата на архитектите в България под № 01247/2018 година, през периода – от месец
януари 2018 година до 15.03.2018 година, в град Стара Загора е изготвил част
„Архитектурна” на технически инвестиционен проект за строеж „Високоетажна
жилищна сграда с ОСД и гаражи в УПИ II-490, кв. 525, гр. Стара Загора -
поетапно строителство”, трета категория, в УПИ II-490, кв. 525 по плана на град
Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.490 по КК на град
Стара Загора, възложители „ПЛЮС ПРОПЪРТИС” АД и „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС” ЕООД, в
несъответствие с основните изисквания към строежите заложени в чл.169, ал.1,
т.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за достъпност и безопасност
при експлоатация. Посочва се, че за УПИ II-490, кв. 525 по плана на град Стара
Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.490, с площ
Посочено
е, че Видно от ИП, част „Архитектурна”, чертеж: ситуация, имотът който ще се
застроява граничи с три улици: на север, на югозапад и на югоизток. С проекта
за строежа е предвиден транспортен и пешеходен достъп от улицата в югозападна
посока и от улица „Барейро”, разположена в югоизточна посока, както и пешеходен
достъп от улицата на север. Според АНО предвиденият достъп от югозапад е
невъзможен за реализация, защото регулационният план за тази улица не е
приложен и същата не е отложена и изпълнена на място, а видно от скиците в преписката
и чертеж ситуация, бъдещата улица попада върху съществуваща сграда, която също не
е премахната. Също така е посочено, че проектираното влизане от югоизток също
не осигурява безопасен и отговарящ на нормите за проектиране достъп до имота и
проектираната в него сграда. Това било така, защото предвидените за
паркиране/гариране в УПИ-то 189 броя коли било проектирано да влизат в имота и
до гаражите на кота 0,00м от улица с широчина
Също
така в сградата били предвидени 4 броя апартаменти за.лица с увреждания.
Съгласно чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 година за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания,
достъпните маршрути в пешеходните пространства за движение в хоризонтална
посока следва да отговарят на следните изисквания: надлъжен наклон не повече от
5 % и широчина не по- малка от
АНО
посочва, че изискванията на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ са обсолятно задължителни
за инвестиционното проектиране и отговорност за изпълнението им носи
проектантът - чл. 162, ал. 4 от ЗУТ.
Нарушението
е установено при проверка по реда на чл.156 от ЗУТ от служители на РО „НСК” -
Стара Загора на PC № 19-136/05.04.2018 година, издадено от главен архитект на
община Стара Загора, приключила. със съставянето на констативен протокол № 554/20.04.2018
година и издаването на заповед № ДК-11-СЗ-6/23.04.2018 година от началника на
РО „НСК” - Стара Загора при РДНСК Югоизточен район за отмяна на строителните
книжа /разрешението за строеж и одобрения проект/.
Следва
да се има предвид, че срещу така съставения АУАН, преди издаването на
обжалваното наказателно постановление от страна на проектанта е постъпило
възражение, срещу административното обвинение. Същото е разгледано от АНО, но е
посочено, че се явява неоснователно, като са изложени аргументи в тази насока
подборно описани в наказателното постановление.
АНО
е приел, че с гореописаното деяние, жалбоподателя – архитект Б.В.Б., в
качеството си на проектант по част „Архитектурна” на строежа е нарушил виновно
чл.169, ал.1, т 4 от ЗУТ и т.4 от приложение I на Регламент (ЕС) №305/2011 година
на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, във връзка
с чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 година
за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и 2 и чл.16, ал.1, т.1 и
2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания, с което е осъществен състава на чл.232,
ал.4, т.2, предложение 1-во от ЗУТ.
По
делото в качеството на свидетели бяха разпитани, актосъставителя П.К.М. и
свидетеля по акта Д.Г.Р.. Показанията на тези свидетели потвърждават изцяло
изложеното от административно-наказващия орган и описано по-горе като
административно нарушение.
За
изясняване на делото и по искане на процесуалния представител на жалбоподателя
бе назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице архитект – Л.Д.Н.,
нещо лице към Окръжен съд град Стара Загора. От заключението на вещото лице
представено по делото се установява, че според действащия план за регулация
имотът, подлежащ на застрояване, граничи с три улици: на север улица от
първостепенната улична мрежа – трети клас, ул. „Ген. Делчо Делчев” /бивша
„Армейска”, която реално се явява продължение на бул. „Генерал Столетов”/ и два
тупика от второстепенната улична мрежа – от югозапад неизградена и от югоизток
ул. „Барейро”. Вещото лице е дало заключение, че е допустимо изготвянето на
проект и издаване на разрешение за строеж само след прилагане на регулационния
план за улица, включена в проектната разработка към обслужване на транспортния
достъп за дадената сграда в имота. Според вещото лице нейното физическо
изграждане с пътно платно и тротоари не е необходимо условие за проектиране и
разрешаване на строителството. В тази връзка съдът обаче намира, че при
реализацията на всеки един строителен проект същият следва да се съобразява въз
основа на действащото законодателство при неговото приложение във връзка със
достъпността и безопасността при реалната експлоатация на строежа след неговото
завършване. Следователно в тази насока при проверка дали са изпълнени
изискванията на правните норми, според съда следва да се съобразява и дали при
реализиране на дадения проект предвидения достъп от нереализирана улица няма да
доведе до разрез с изискванията при достъпност и безопасност на експлоатация на
този обект. От заключението се установява дали достъпът до един обект е
достатъчен, следва да се определи само по отношение на евакуация при бедствия и
аварии и на достъпна среда на лица с увреждания. В тази насока експертът е
посочил, че за проекта има издадено положително становище от РСПБЗН – Стара
Загора, което е необходимо условие за оценка на проекта трета категория по ЗУТ
и съответно за издаване на разрешението за строеж, с което се счита, че
сградата изпълнява изискванията за евакуация. Вещото лице обаче е посочило, че
относно достъпната среда за лицата с увреждания, заложени в нормата на чл.16,
ал.1, т.1 от Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддръжка на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания, изисква минимална широчина на рампата, като е посочено, че
предвиденият пешеходен достъп до сградата от северна страна и по-точно от ул.
„Ген. Делчо Делчев” /бивша ул. „Армейска” или продължението на ул. „Генерал
Столетов”/ е достатъчен за сградата. В тази връзка експертът е посочил, че
всички самостоятелни обекти са осигурени с пешеходен достъп, като търговските
обекти за стоки и услуги и кафе-аперитивът с директен достъп от улицата на
север от имота, а до останалите обекти в сградата чрез пешеходната алея на ул.
„Ген. Делчо Делчев”, в това число стълбища, асансьори и коридори в сградата. По
отношение на поставения въпрос дали проектът – предмет на настоящото дело,
отговаря на изискванията на Глава V от Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и
поддръжка на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, експертът е дал заключение, че
предвид неконкретизацията на това, като цяло проекта отговаря на изискванията
на Глава V. От заключението се установява, че транспортният достъп до УПИ
II-490, кв. 525, се осъществява от тупика от второстепенната улична мрежа от
югозапад и от югоизток, като от югоизток е от ул. „Барейро”. Неизграденият
тупик от югозапад е с ширина
По
делото по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе назначена и
съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерт при ОС – Стара Загора със
специалност инженер по противопожарна техника и безопасност. От заключението на
назначения по делото експерт К.Г. се установява, че действително по така
разглеждания проект е налице частично припокриване на евакуационната лента от
Въз
основа на изложеното до тук съдът приема, за безспорно и установено по делото
следното:
Изготвен
е технически инвестиционен проект за Високоетажна жилищна сграда с ОСД и гаражи
в УПИ ІІ-490, квартал 525, град Стара Загора, улица „Армейска” № 2, етапно
строителство, като проекта е множество части в това число и част
„Архитектурна”. Тази част „Архитектурна”, безспорно е изготвена от жалбоподателя
– архитект Б.В.Б., регистриран в КАБ, като правоспособен проектант, съгласно
приложено удостоверение от 01.01.2018 година – 31.12.2018 година. Проектирана е
жилищна сграда на 10 етажа, с три отделни секции и с обща възможност за паркиране/гариране
на 189 броя автомобила в рамките на имота, съобразно броя на предвидените
жилища и стопански обекти в обхвата на строителното петно. За въпросния УПИ са
налице в сила следните подробни устройствени планове – план за регулация /ПР/ и
план за застрояване /ПЗ/, одобрени със Заповед № 19-12-55/17.03.2015 година на
Заместник кмета на Община Стара Загора. Предвидената по проект сграда отговаря
ката обем на застрояване по предвиденото по влезлите в сила планове за УПИ-то.
По
силата на ПР, имотът който ще подлежи на застрояване по проекта предмет на
делото, граничи с три улици – на север, на югозапад и на югоизток. С проекта е
предвиден транспортен и пешеходен достъп от улицата в югозападна посока и от
улица „Барейро”, разположена в югоизточна посока, както и пешеходен достъп от
улицата на север. Установи се, че при реализация на проекта, предвидения достъп
от югозапад в имота е реално невъзможен, защото улицата там, макар и да е
предвидена с РП, не е изпълнена и не се предвижда нейното изпълнение /Писмо
отговор на Община Стара Загора, приет в съдебно заседание на 09.05.2019
година/. Съгласно §22, ал.1 от ЗР на ЗУТ, ПУП се счита за приложен по отношение
на регулацията с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства, но
по отношения на застрояването – с полагането на фундаментите на строежите по
издадени за тях строителни книжа. Безспорно е че строителни книжа за тази улица
не са издавани и строителството й не е започнало, което ще рече че при
реализирането на проекта, достъп до имота от там, както е предвиден не би се
осъществил, с което съдът приема, че като цяло се нарушава достъпността и
безопасността при експлоатация на жилищната сграда, предвид големия брой на
жилища и паркоместа и гаражи, включително и за лицата в неравностойно положение,
за които несъмнено предвид броя на жилищата има предвидено и за тях с оглед
нормативните изисквания в тази насока.
При
тези факти, според съда, проектираното влизане от югоизток представлява
единственият възможен транспортен достъп до имота за автомобили и пешеходци,
тъй като, безспорно улица „Барейро” е реализирана на място и съществува.
Съгласно проекта на арх. Б. предвидените за паркиране/гариране в УПИ-то 189 бр.
коли е проектирано да влизат в имота и до гаражите на кота 0,00м от улица с широчина
8м в най-тясната си част (видно от представените по делото мащабни скици и СТЕ
на арх. Н., стр. 7, отговор на въпрос №6) посредством открита рампа с наклон
15%, широчина 4,26м, от които 0,90м ивица за пешеходци, и да преодолеят за
18,20м дължина денивелация от около Зм (от абе. кота 260,20м до абе. кота
263,ООм). По тази рампа с широчина 3,36м движението на МПС е предвидено
двупосочно, както се посочва с изчакване, предвид видимостта на рамите и това
че те са прави. Съответно, от същата улица „Барейро” е предвидена рампа -
подход към подземните гаражи с наклон 3,2%, широчина
От
друга страна безспорно наклон от 15% на рампа за движение на транспортни
средства е недопустим с оглед заложеното в нормата на чл.155, ал.1 от Наредбата
за ППКТСНУТ, изискване, според която откритите външни рампи се проектират с
надлъжен наклон най-много 10%. По изключение, наклонът може да бъде до 15 %, но
само за малки гаражи /Тук съдът спомена по горе че съобразно чл. 154, ал.2 от
наредбата „малки” са гаражите до 25 автомобила, като съдът приема, че не следва
да се прави изключение когато са предвидени множество малки гаражи а следва да
се взема предвид общия брой на автомобили, които в разглеждания случай
несъмнено са над 25 броя/, ако се осигуряват условия за удобство и безопасност
на движението чрез набраздяване на повърхността на настилката, подгряване на
настилката и други. В случая, безспорно предвидената рампа е с наклон 15%,
капацитетът на местата за гариране на кота 0,00м е много над 25 (23бр. гаражи
за 51 автомобила на партера) - според вещото лице арх. Н. в допълнителната СТЕ,
стр.2, отговор на въпрос № 2: 51 бр. автомобила в гаражи и 45 бр. в открити
паркоместа. По отношение на малките гаражи идеята на законодателя е да допусне
изключение от правилото за 10% наклон на рампата за автомобили, ако се касае за
ограничен брой коли, а не да се заобикалят правилата, като гаражът се раздели
на множество по-малки, които поотделно не събират повече от 25 коли. При
положение, че не е спазено изискването за брой автомобили в малките гаражи е
безпредметно да се обсъжда набраздяването на рампата и предвиждането на ел.
подгряване, тъй като изискванията за: наклон, малък гараж и набраздяваш с
подгряване, са дадени кумулативно. Независимо от това следва се отбележи, че по
делото не се, установи по безспорен начин и предвиденото подгряване – отговор
на въпрос № 4 от допълнителното заключение на СТЕ изготвено от експерта Н.,
където се посочва, че никъде в обяснителната записка по част Електро не е
споменато погряване на настилката на гаражните рампи, както и че липсват забележки
по самите чертежи и еднолинейни схеми на разпределителните ел. табла в тази
насока, като в тази насока се прави предположение, че това вероятно е
предвидено в таблата Т1 и Т2. Предположението обаче не води до безспорност и
оттам до формиране на вътрешна убеденост за доказаност на това.
Също
така, съдът счита, че осигуреното чрез рампи с посочените размери
влизане/излизане от имота противоречи и на нормата на чл.156, ал.1 от Наредбата
за ППКТСНУТ, според която широчината на проходната част на правите рампи при
двупосочно движение, следва да е с размери 2 х 3,00 ш, като двете посоки се
разделят със среден борд с ширина 0,50м. Несъмнено имота и предвидената площ е
позволявало да се реализира в пълнота изискването на правната норма съпоставено
на броя автомобили които ще се обслужват и с оглед безопасността при
експлоатация на обекта. В случая, безспорно се установява, че както за влизане
в подземното ниво, така и за кота 0,00 е проектирана по една рампа, чиито
размери не отговарят на посочените в Наредбата, 2x3,00м, същевременно по нея се
предвижда движение в двете посоки. Твърди се от защитата на жалбоподателя, че
двупосочното движение ще се извършва в режим на изчакване, но такава възможност
не е предвидена в горепосочената наредба нито в друга нормативна уредба.
Напротив, от една страна в нормативния акт ясно е казано, че рампата трябва да
има две платна, а от друга - предвид обстоятелството, че за този имот
транспортният достъп е единствено от ул. „Барейро”, която е нисък клас, това ще
доведе до затрудняване достъпността и безопасността при използване на обекта
което е в разрез с нормата на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ. Ето защо съдът приема,
че с проектираното в част „Архитектурна”, като транспортен достъп до сградата,
напрактика не осигурява достъпност и безопасност при експлоатацията на обекта.
Както
бе посочено по-горе, съгласно чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ, строежите се проектират
в съответствие с основните изисквания към строежите за достъпност и безопасност
при експлоатация, определени в т.4 от приложение I към Регламент (ЕС)
№305/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за
определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни
продукти, изразяващи се в проектиране, така че да се избегнат рискове от подхлъзване,
падане, сблъсък и др. и по-специално - да се осигури достъпност и използване от
хора с увреждания. Изискванията на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ са задължителни за
инвестиционното проектиране и отговорност за изпълнението им носи несъмнено
проектантът извършил проектирането – чл.162, ал.4 от ЗУТ.
От
друга страна по смисъла заложен в нормите на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ и т.4 от
приложение I на горепосочения Регламент при проектирането трябва да се осигури
достъпност и използване на строежа от хора с увреждания. В процесната сграда,
безспорно, с оглед нормативните изисквания са предвидени жилища за лица с
увреждания, съответно, предвидени са места за паркиране/гариране за тях в
рамките на имота, пак съобразно изискванията за това. Установи се, че пешеходният
достъп до УПИ-то по рампи с наклон, отговарящ на изискванията на Наредба №4 от
01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания /Наредба №4/ е възможен напрактика само от север. Това е
така, тъй като рампата от юг е с наклон 15% и няма необходимата широчина за
инвалидна количка и поради това не може да се ползва от хора в неравностойно
положение. От север, обаче, единствено наклонът и широчината на рампата
отговарят на изискванията на наредбата. Пешеходният маршрут на лице с
увреждане, видно от ИП, част „Архитектурна”, чертеж разпределение
първи/партерен/етаж на кота 0,00 включва преминаване през две рампи с наклон
6%, обхождане от север на търговския обект - кафе- аперитив, преминаване през
площта, отредена за маси на открито, без да е осигурена ивица за придвижване,
от там през рампа с наклон 8% - до най-западния вход на сградата през
надземното пространство, отредено за маневриране и паркиране на автомобили или
чрез асансьора на секция „А” в подземния етаж и отново пространството за
маневриране и паркиране на автомобили. Няма отделен и обособен маршрут за лица
с увреждания, което го прави труден, дълъг, опасен и непригоден за тях, според
съда. Следва да се има предвид, че при реализация на проекта, това ще е и
единственият пешеходен достъп на живущите в сградата, защото от запад влизането
е невъзможно поради липса на изпълнена улица, а от изток се твърди по делото,
че ивицата от
Също
така по делото се установи, че след отмяната на одобрения на 29.03.2018 година
инвестиционен проект и PC №19- 136/05.04.2018 година със горе-цитираната
заповед № ДК-11-СЗ-6/23.04.2018 година на началника на РОНСК - Стара Загора,
строежът е проектиран отново и е одобрен нов проект през месец август 2018
година /част, от който е представен по делото/ с осигурен втори транспортен
достъп от запад, но не от нереализираната улица-тупик, обсъждана подробно
по-горе, а от реализирана и изпълнена на практика улица, чрез действаща необходима,
за това пътна връзка. По този начин за имота са осигурени две точки на
влизане/излизане, които могат да се ползват разделно и това осигурява вече
еднопосочно движение в имота. Съдът намира, че това решение е било възможно и
при първоначалното изработване на проекта, но проектанта, който е автор и на
втория проект, не го е съобразил и приложил напрактика.
Ето
защо, съдът намира, за доказано по делото че, начина по който са проектирани
рампите и подходи към сградата, включително и за лица с увреждания, нямат
необходимата широчина и наклон, и не осигурява достъпност и безопасност при
експлоатация, което съставлява нарушение правилата заложени в нормите на
чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ и т.4 от приложение I на Регламент (ЕС) №305/2011 година
на ЕП и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия
за предлагането на пазара на строителни продукти.
Заключението
на вещото лице по пожарна безопасност - инж. Г., изразено във втората по делото
СТЕ, съдът приема, че касае спазване на изискванията за евакуация в случай на
пожар, съответно спазването на Наредба №1з-1971 от 29.10.2009 година за
строително- техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар. Изискванията, обаче за проектиране на транспортен достъп са в Наредбата
за ППКТСНУТ, която налага два броя платна и достатъчна широчина, които не са
спазени. Проектирано е едноточково влизане в имота на голям брой автомобили,
което създава риск от инциденти, а ролята на проектанта, съгласно чл.169 от ЗУТ, е да предвиди и предотврати такива. Също така видно от ИП, част
„Архитектурна, чертежи: ситуация и разпределение на първи /партерен/ етаж на
кота 0,00, потвърдено от показанията на свидетелите Кирова и М., пътят на лице
с увреждания от северната регулационна граница до най-западния вход на сградата
е дълъг, труднодостъпен и необезопасен. Липсва обособена пешеходна ивица по
целия маршрут, по която да се движат както лицата с увреждания, така и живущите
в сградата. Неподходящо проектантско решение е допускане на постоянно движение
на хора през зона, отредена за поставяне на маси за консумация към ОСД - частна
собственост. Тези факти, безспорно са предпоставка за инциденти по време на
експлоатация.
От
друга страна съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са допуснати процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение и издаденото в последствие наказателно постановление
отговарят на изискванията на ЗАНН, административното обвинение е в своята
пълнота, конкретизирано е по дата и място и е било достъпно за наказаното лице.
Според
съда, неоснователни са доводите на жалбоподателя изложени в постъпилото писмено
становище, че липсвала законова уредба, която да въвежда като задължителна
предпоставка за проектиране и разрешение за строителство в УПИ, реалното
изграждане на всяка предвидена като обслужваща го улица. Както бе посочено
по-горе, при пълното реализиране на обекта по предвидения проект и
нереализиране на предвидената като достъп улица би довело до нарушаване на
основното изискване за достъпност и безопасност при реалната експлоатация на
вече реализирания строеж. Действително това не е конкретно нормативно уредено,
но в тази насока следва да се изхожда от общото правило заложено в ЗУТ и по
специално в нормата на чл.169, ал.1, т.4 от закона. В аргумент на подкрепа е и
това, че след отмяната на проекта, проектанта се е съобразил и е предвидил
достъп от друга улица, съществуваща и реално изпълнена, което е можело да бъде
сторено още с първия проект предмет на настоящото производство. Също така се
твърди, че според мнението на експерта – архитект Н., било допустимо вместо
една двойна рампа да се проектират две разсредоточени единични рампи, както и
че разсредоточените единични рампи могат да са използват с изчакване, тъй като
са прави и осигуряват видимост. Действително това е така и се използва при
проектирането на сгради от този вид, но само ако така проектираните рампи
отговарят на законовите изисквания в тази насока, но по делото се установи,
както бе посочено по горе, че това не е така, с което съдът намира, доводите в
тази насока за неоснователни. Що се отнася до становището на РСПБЗН, съдът го
обсъди по горе, че то е неотносимо към решаването на настоящия казус досежно
заложените в него изисквания по специалните строителни наредби за това. По
отношение на доводите касаещи така наречените „малки гаражи” съдът също намира
за неоснователни. Проектирането на множество малки гаражи с по една, две и три
коли, включително и със системи за двойно паркиране /кола върху кола
посредством механизъм/, не може да дерогира общото правило броя на автомобилите
да не надвишава 25, противното би означавало заобикаляне на закона и води
нарушаване на достъпността и безопасността на обекта при неговата експлоатация.
Неоснователни са и доводите за прилагане на изключението на чл.16, ал.2 от
Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително и за хората с увреждания. Посочва се че при проектирането,
проектанта е използвал възможностите на този текст от наредбата и предвидените
там допустими отклонения от общите изисквания. Да действително съгласно чл.16,
ал.2 от Наредбата, когато няма техническа възможност за изграждане на рампи с
наклон 5%, поради конструктивни особености на строежа, особености на
съществуващата селищна среда и други, се допускат отклонения в наклона на
рампата в зависимост от дължината й, като това е изложено в табличен вид. Само
че това са изключения поради конструктивни особености на строежа или друг
изброени в наредбата, каквито в настоящия случай не са посочени от проектанта
при изготвянето на проекта. Последния направо е пристъпил към използването на
предвидените като възможност отклонения, бе това да бъде аргументирано и
обосновано. Предвидените отклонения, са една възможност и то само при
определени условия а не безусловна възможност за проектанта в тази насока. ето
защо за съда неправилно са използвани при проектирането визираните в нормата на
чл.16, ал.2 от наредбата, отклонения. По отношение на доводите, че при
проектирането са спазени изискванията на Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 година
за строително-техническите норми за осигуряване на безопасност при пожар, съдът
намира, същите за неотносими към предмета на настоящото дело, щото и да са
спазени същите това не води до дерогиране на допуснатите на нарушение на
строителните норми на цитираните по горе строителни норми и правила при
проектиране на процесния проект.
Предвид
гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е
допуснато, при това виновно, нарушение по чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ. И т.4 от
приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 година на ЕП и на Съвета от девети
март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за прилагането на
пазара на строителни продукти, във връзка с чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 от
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 година за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, във връзка с
чл.6, ал.1, т.1 и т.2 и чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009
година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания. В тези случаи, в разпоредбата на чл.232, ал.4 т.2, предложение
първо, от ЗУТ е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 3 000
до 15 000 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се
има предвид от една страна, че нарушението е първо /факт за който не се спори
по делото/. Не са налице и отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки се с
нарушението, това, че същото е извършено за първи път, неговата тежест,
подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно и напълно обосновано е
наложил наказание в предвидения в закона минимален размер – „глоба” в размер на
3000 лева.
Съдът
намира, че следва да присъди в тежест на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 719.80 /седемстотин и деветнадесет лева и осемдесет
стотинки/ лева.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление№ СЗ–16–ЮИР–23 от 07.09.2018 година на Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Югоизточен регион,
с което на архитект Б.В.Б.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на
3 000 /три хиляди/ лева, за допуснато административно нарушение по чл.169,
ал.1, т.4 от Закона за устройството на територията, във връзка с т.4, от
приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 година на Европейски парламент и на
Съвета от девети март 2011 година, за определяне на хармонизираните условия за
предлагането на пазара на строителни продукти, във връзка с чл.155, ал.1 и
чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 година за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и т.2 и чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от
Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддръжка на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания, във връзка с чл.232, ал.4, т.2, предложение
първо от Закона за устройството на територията, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
жалбоподателя Б.В.Б., ЕГН **********.,
да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт сумата от 719.80 /седемстотин и
деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща направените по
делото съдебни и деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :