Решение по дело №2683/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                    18.07.2019 година                        град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на девети май                                                             две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2683 по описа за 2018 година, и за да се произнесе съобрази следното:

 

                        Обжалвано е наказателно постановление № СЗ–16–ЮИР–23 от 07.09.2018 година на Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Югоизточен регион, с което на архитект Б.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за допуснато административно нарушение по чл.169, ал.1, т.4 от Закона за устройството на територията, във връзка с т.4, от приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейски парламент и на Съвета от девети март 2011 година, за определяне на хармонизираните условия за предлагането на пазара на строителни продукти, във връзка с чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и т.2 и чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддръжка на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, във връзка с чл.232, ал.4, т.2, предложение първо от Закона за устройството на територията.

                        Жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител, адвокат Димитринка П. ***, излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и молят съда, наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Подборни съображения за това се излагат в подадената до съда жалба и постъпилата впоследствие писмена защита.

                        Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Ралица Режева оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление. подробни съображения за това излага в постъпилото по делото писмено становище.

                        Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

                        Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № СЗ-16 от 04.07.2018 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.232, ал.4, т.2 от Закона за устройството на територията /Наказва се с „глоба” от 3000 до 15 000 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице което, като проектант изработва проекти , несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането…/, във връзка с чл.169, ал.1, т.4 от Закона за устройството на територията /Строежите се проектират, в съответствие с основните изисквания към строежите определени в приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейски парламент и на Съвета от девети март 2011 година, за определяне на хармонизираните условия за предлагането на пазара на строителни продукти, за достъпност и безопасност при експлоатация, във връзка с т.4, от приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейски парламент и на Съвета от девети март 2011 година, за определяне на хармонизираните условия за предлагането на пазара на строителни продукти /Строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават неприемливи рискове от инциденти или повреди или експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом. По специално при проектирането и изграждането на строежите трябва да се отчитат достъпността и използването им от хора с увреждания/, във връзка с чл.155, ал.1 /Откритите външни рампи се проектират с надлъжен наклон най-много 10%. За малки гаражи се допускат рампи с наклон до 15%, като чрез набраздяване на повърхността на настилката, подгряване на настилката и други се осигуряват условия за удобство и безопасност на движението/ и чл.156, ал.1 /Широчината на проходната част на правите еднопосочни рампи, е най-малко 3.00 метра /по изключение 2.75 метра. При двупосочно движение тя е с размери 2х3.00 метра, като двете посоки се разделят със среден борд с ширина 0.50 метра/ от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и т.2 /Достъпните маршрути в пешеходните пространства за движение в хоризонтална посока отговарят на следните изисквания – надлъжен наклон не повече от 5% и напречен наклон от 1.5 до 2.5 %, като широчината следва да бъде не по-малка от 120 сантиметра, като през 50 сантиметра се осигурява място за разминаване на две инвалидни колички с широчина не по малка от 180 сантиметра/ и чл.16, ал.1, т.1 и т.2 /Рампите на открито и рампите в подлези, надлези и метростанции се изпълняват при спазване на следните изисквания – имат широчина най-малко 120 сантиметра, мерено между ръкохватките на парапетите и са изпълнени с наклон не повече от 5%/ от Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддръжка на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, за това че архитект Б.В.Б., в качеството си на правоспособен проектант, през периода от месец януари 2018 година до 15.03.2018 година, в град Стара Загора, булевард „Длавянски” № 47, етаж 2, офис 18 е изготвил част „Архитектурна” на технически инвестиционен проект за строеж: „Високоетажна жилищна сграда с ОСД и гаражи в УПИ ІІ-490, квартал 525, град Стара Загора – поетапно строителство”, трета категория, в УПИ ІІ-490, квартал 525 по плана на град Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.490 по КК на град Стара Загора, с възложител „Плюс пропъртис”АД и „Инвестмънт Плюс”ЕООД, в несъответствие с основните изисквания към строежите за достъпност и безопасност при експлоатация.    

                        От приложените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през 2018 година от служители на Регионален отдел „Национален строителен контрол” Стара Загора, при Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, Югоизточен район е извършена проверка по реда на чл.156 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в законоустановения срок, считано от датата на уведомлението с входящ № PC-C3-367-00-670/12.04.2018 година /постъпило в Центъра за административно обслужване с входящ № 221/11.04.2018 година/ на разрешение за строеж № 19-136/05.04.2018 година, издадено от главен архитект на Община Стара Загора, ведно с одобрен на 29.03.2018 година, инвестиционен проект за строеж - „Жилищна сграда с ОСД, гаражи и ограда - етапно с обща застроена площ 1872,28 квадратни метра, разгъната застроена площ 16581,61 квадратни метра /I-ви етап - изграждане на секция А, ЗП 807,46 кв.м, РЗП 5678,08 кв.м, включваща: 56 броя. жилища, З броя ОСД /2броя търговски обекти за стоки и услуги и 1 брой кафе-аперитив/, 21 гаража за по два автомобила, 3 гаража за по три автомобила, 1 паркомясто в сутерена и 9 двойни паркоместа в рамките на имота; плътна ограда с височина до 2,20 метра по източната, част от северната и част от южната граница с дължина 128,48 метра, изцяло в имота на възложителите; II-ри етап - изграждане на секция Б, ЗП 591,54 квадратни метра, РЗП 6247,47 квадратни метра, включваща: 72 броя жилища, 2 броя ОСД /търговски обекти за стоки и услуги/, 3 гаража за по един автомобил, 15 гаража за по два автомобила, 11 гаража за по три автомобила, 12 двойни и 2 единични паркоместа в рамките на имота; плътна ограда с височина до 2,20 метра, по част от южната граница с дължина 47,62 метра, изцяло в имота на възложителите; Ш-ти етап - изграждане на секция В, ЗП 473,34 квадратни метра, РЗП 4656,06 квадратни метра, включваща: 53 броя жилища, ОСД /търговски обект за стоки и услуги/, 10 гаража за по два автомобила, 2 гаража за по три автомобила, 1 паркомясто в рамките на имота; плътна ограда с височина до 2,20 метра по част от южната граница с дължина 27,37м, изцяло в имота на възложителите/”, строеж трета категория в УПИ II-490, квартал 525 по плана на град Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.490 по кадастрална карта на гр. Стара Загора, с административен адрес улица „Армейска” № 2, с възложител „ПЛЮС ПРОПЪРТИС” АД и „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС” ЕООД.

                        В резултат на проверката е съставен констативен протокол № 554/20.04.2018 година за установени нарушения при издаването на строителните книжа. От съдържащите се в преписката писмени доказателства и съставения констативен протокол от служителите на РО НСК Стара Загора при-РДНСК - Югоизточен район се установява, че УПИ II-490, квартал 525 по плана на град Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.490, с площ 4181 квадратни метра, е собственост на възложителите „ПЛЮС ПРОПЪРТИС” АД, представлявано от Веселин Ивайлов Калайджиев и „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС” ЕООД, също представлявано от Веселин Ивайлов Калайджиев. За имота са в сила следните подробни устройствени планове: план за регулация /ПР/ и план за застрояване /ПЗ/, одобрени със заповед № 19-12-55/17.03.2015 година на заместник кмета на Община Стара Загора. Според предвиждането на ПЗ, имотът, който ще се застроява попада в смесена устройствена зона, отредена за жилищно високо застрояване и обществено делово обслужване с височина над 15 метра, начин на застрояване - свободно, плътност на застрояване - 80%, коефициент на интензивност - 4,5, минимално озеленяване - 20%; един нежилищен етаж - приземен, с гаражи. Издадена е скица №567/10.03.2016 година от Община Стара Загора и скица на поземлен имот № 15-452920-19.10.2015 година от СГКК - Стара Загора. Във връзка с това е изготвен е технически инвестиционен проект за „Високоетажна жилищна сграда с ОСД и гаражи в УПИ II-490, квартал 525, град Стара Загора, улица „Армейска” №2, етапно строителство в части: Архитектурна, Строителни конструкции, Електрическа, ВиК, Пожарна безопасност, Геодезия, Енергийна ефективност, Отопление, Вентилация и климатизация, Вентилация, Пътна, Паркоустройство и благоустройство. Изготвена е положителна оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите с Комплексен доклад от „ГЕОДЕТ” ЕООД, град Стара Загора, упражняващо дейността на строителен надзор по време на проектирането съгласно удостоверение № РК- 23.06.2015 година, издадено от ДНСК. Изготвен е Доклад за оценка за енергийна ефективност и Оценка за съответствие на част Конструктивна от оправомощени лица. Инвестиционният проект е съгласуван и одобрен на 29.03.2018 година от длъжностни лица, оправомощени от главния архитект на Община Стара Загора със заповед № 10-00-8/03.01.2018 година. Въз основа на заявление, входящ № 19-21-101/30.03.2018 година е издадено РС № 19-136/05.04.2018 година от главен архитект на Община Стара Загора.

                        Посочено е че съгласно чл.14, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗУТ, поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота, съответно, урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. В случая, УПИ II-490 е урегулиран с ПР, одобрен със заповед № 19-12-55/17.03.2015 година на зам.-кмета на Община Стара Загора, като му се определя лице към продължението на улица „Генерал Столетов”, улица Ш-ти клас, разположена северно от имота. На юг се запазва връзката със съществуваща улица на югоизток и нереализирана на югозапад, но лицето/изхода на новообразувания УПИ е определено от север, което личало от определената с ПЗ ограничителна линия на застрояване в северна и северозападна посока на разстояние от границата L1=3M, съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗУТ /външна линия на застрояване към улици от Ш-ти клас/ и определените към югоизточната граница L7=min 5м; L8=min 6м /чл. 31, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ - разстояние до дъно на имот/. Посочено е че, видно от част „Геодезия”, геодезическо заснемане, теренните коти на края на уличното платно на улица „Генерал Столетов” са 261.08, 261.76 и 262.13, а проектните коти в чертеж вертикално планиране по северната линия на застрояване на сградата, съответно 160.60, 260.85, 261.35 и 261.85, от което е видно че не съществувала теренна или геоложка трудност да се осигури достъп до имота от улицата чрез проектиране на забавителен шлюз директно. Котата на приземното ниво е приблизително равна на котата на улицата и 1 на около 3-4м под нивото на сегашната кота на терена. Въпреки това, проектираната сграда, видно от част „Архитектурна” е изцяло ориентирана към улицата - тупик в югоизточна посока. Чрез нея се предвиждало влизането и излизането в УПИ и към подземния паркинг на сградата, както на пешеходци, така и на транспортните средства. По цялата дължина на северната фасада на сградата са предвидени обекти за стопанска дейност и кафе-аперитив, достъпът до които следва да се осъществява /по пътя на автомобилите и обитателите на живущите в сградата/ също от улица „Барейро”, от югоизток, през.двора на УПИ, проход под жилищната сграда и излизане в свободната дворна площ на север. Изложено е че това проектантско решение противоречи на предвижданията на действащия ПУП за лице на УПИ и транспортен достъп с което се нарушавали изискванията на чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ/ - не се използват определените с ПУП възможности за достъп до имота, с което влошава бъдещата жизнена среда на обитателите на проектираната сграда. Посочено е че от друга страна, така осигуреният за имота транспортен достъп през улицата тупик в югоизточна посока, е невъзможен за реализация. Това било така, защото предвидените за паркиране/гариране в УПИ-то 189 броя коли е необходимо да влязат в имота от улица с широчина 8м (видно от приложените в преписката мащабни скици) посредством рампа с наклон 15%, широчина 4,26м, от които 0,90м ивица за пешеходци, и да преодолеят за 18,20 метра дължина денивелация от около Зм, ИП част „Архитектурна”, ситуация. По тази рампа с широчина 3,36 метра движението на МПС е предвидено двупосочно. Съответно, от същата улица-тупик е

предвидена рампа - подход към подземните гаражи с наклон 3,2%, широчина 3,25 м, от които 0,90 метра ивица за пешеходно движение, видно от ИП, част „Архитектурна”, разпределение сутерен на кота -2,90;-3,80 и -4,50м. По нея следва да се извършва двупосочно движение за МПС към/от подземния гараж по ивица с широчина 2,35м /посочени грешно на чертежа като 2,50м /. Тези габарити на рампа за движение на транспортни средства били недопустими с оглед нормата на чл.155, ал.1 от Наредба №РД-02-20-2 от 20 декември 2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урабанизираните територии /Наредбата за ППКТСНУТ/, според която откритите външни рампи се проектират с надлъжен наклон най-много 10 %. По изключение, наклонът може да бъде до 15 %, но само за малки гаражи (до 25 автомобила чл. 154, ал. 2), ако се осигуряват условия за удобство и безопасност на движението чрез набраздяване на повърхността на настилката, подгряване на настилката и други. В случая, предвидената рампа е с наклон 15%, капацитетът на подземните гаражи е много над 25, а предвиденото от проектанта-архитект подгряване на настилката не било разработено в част „Електрическа” на проекта, нито като детайл в част „Пътна”, било предвидено резервно електрическо захранване за допълнителната мощност.

                        Посочено е че, осигуреното чрез рампи с посочените размери влизане/излизане в имота противоречало на нормата на чл.156, ал.1 от Наредбата за ППКТСНУТ, според която широчината на проходната част на правите рампи при двупосочно движение е с размери 2х3.00 метра, като двете посоки се разделят със среден борд с ширина 0,50 метра. Проектираните отвори и радиуси на криви на придвижване в рамките на подземните гаражи не позволявало маневриране, обръщане на посоката и.не отговаряли на изискването на чл.122, ал. 2 ,от .Наредбата за ППКТСНУТ минималният радиус на кривата на преход между отделните, секции на паркинг площадките и лентите да е 4,00 м. Поради липса на площ за смяна на посоката на МПС било невъзможно влизане в някои от паркинг-системите по начина указан от производителя, което прави невъзможно тяхното използване /предвидени са системи за паркиране, дабъл парк – автомобил върху автомобила/. Предвидената с корекция на проектанта врата на паркомясто № 1 на кота -3,80, секция А, предполагала затварянето му със стени, което намалява отвора на прохода към тази част от подземните гаражи до 2,60 метра /съществуващи 5,20 метра, от които 3,60м необходими за гараж за лица с увреждания/.

                        Несъмнено се установява по делото, че в проектираната сграда са предвидени повече от 30 броя самостоятелни жилища, поради което по силата на законовото задължение са проектирани 4 броя апартаменти за лица с увреждания. В тази насока проверяващите са посочили, че в случая не са изпълнени изискванията на Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания относно: чл.16 - допустими 5% наклон на рампите на открито, широчина 120см; чл. 6 - 120см широчина и 5% надлъжен наклон на достъпните пешеходни пространства; чл. 20 - 3,60м широчина на достъпните места за паркиране и не повече от 3% наклон на подходите към местата за паркиране.

                        Инвестиционният проект в част „Пътна”, предвиждал достъпа до УПИ да се осигури от двете улици, разположени на юг от имота /пътен знак Т17 на чертежа/, което било в несъответствие с част „Архитектурна”, която ориентира влизането/излизането само по отношение на улица „Барейро”, разположена от югоизток. Същевременно, видно от картния материал в преписката и част „Геодезия” на проекта, улицата от югозапад не е реализирана и необходимостта от реализирането й е отпаднала с изменението на ПР със заповед № 19-12- 55/17.03.2015 година, поради което предвиждането за транспортен достъп чрез нея, може да се счита за необосновано. От друга страна, част „Пътна”, обяснителна записка предвиждала при следващ етап на проектиране да се изгради локално платно за влизане от север в имота /от улица Ш-ти клас „Генерал Столетов”, посочена в проекта като „Армейска”/, което било в несъответствие с част „Архитектурна” и предложеното с нея окончателно решение за транспортен достъп от юг. Посочено е че, разработването на локално платно към улицата ІІІ-ти клас с настоящия проект би било законосъобразно решение, съответно на предвижданията на действащия ПУП, брой обитатели на апартаменти в сградата и транспортните им средства, като улица „Барейро” можело да се ползва като спомагателна, с цел облекчаване предвижването в имота, като се осигури еднопосочност на движението.

                        Предвид, посоченото несъответствие между частите на проекта и предвидената д него широчина и наклон на рампите за влизане/излизане в имота и подземните гаражи следвало да се приеме, че не е осигурен реално транспортен достъп до проектираната сграда, както и безопасност, бързина и функционалност при използване на сградата, съответно инвестиционният проект не отговарял на предвижданията на ПУП за лице на УПИ и изискванията, по конкретно на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ за достъпност и безопасност при експлоатация на строежа.

                        От друга страна в изготвения ИП, част„Архитектурна” е променена ограничителната линия на застрояване в посока улица „Барейро”, като същата е разширена и е разположена на три метра от регулационната граница, повтаряйки контура й. Според действащият ПЗ, ограничителната линия е права и не следвало да се допуска застрояване в частта от УПИ II-490 с излаз на задънената улица. Проектирането на застрояване - рампа към двора и към подземните гаражи с височина над 1,20м от терена било нарушение на определената с ПЗ ограничителна линия на застрояване, което било недопустимо без изменение на този план или издаване на виза за проектиране на допълващо застрояване, по смисъла на чл.25 и чл.140, ал.3 от ЗУТ.

                        Също така се посочва че, проверявания инвестиционен проект не отговаря на изискванията за осигуряване на достъпна среда на хора с увреждания по отношение наклона на рампите за влизане в имота и подземните гаражи, с оглед предвидените места лица с увреждане със светъл отвор на вратата по-малък от изискващите се 3.60 метра /П № 21 и Г № 18 за два автомобила, кота 0,00/ осигуряване на места за паркиране за паркиране за лица с увреждания чрез паркинг-система за два автомобила, което било недопустимо. В новопроектираната сграда били предвидени 181 апартаменти, с 5 броя търговски обекти и 1 брой кафе-аперитив. Съгласно чл.42, приложение № 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, на всяко жилище в жилищна сграда се осигурява 1 брой място за паркиране/гариране, а за търговските обекти - според застроената площ. В случая били проектирани 189 места за паркиране/гариране, разпределени както следва /ИП, част „Архитектурна”/: 65 гаража, от, които 3 единични, 46 броя двойни /от които 24 броя с паркинг-система за две коли/ и 16 броя тройни (от които 10 броя комбинирани с паркинг – система за 2 коли и 1 самостоятелна кола) за 143 автомобила общо; 25 паркоместа, от които 4 единични и 21 броя двойни (с паркинг-системи), общо за 46 автомобила.

                        Предвидените с проекта места за паркиране/гариране не попадали в хипотезите на чл.37, ал.4 от ЗУТ, тъй като проектираните места за паркиране/гариране нямали статут на принадлежност към съответни самостоятелни обекти в сградата; нямало проектиран паркинг със статут на обща част на сградата, а са били проектирани гаражи със статут на самостоятелни обекти на собственост в сградата, но не и със статут на самостоятелни обекти за гариране, защото са предвидени за по два и три автомобила. Проектирани били само З броя самостоятелни единични гаража от всичките 65 броя гаража. Отделно, преобладаващите в имота места за паркиране /открито и подземно/ били предвидени чрез паркинг-системи за два автомобила, което също не попадало в хипотезите на чл.37, ал.4 от ЗУТ и не осигурявало самостоятелност на паркирането и обслужването на автомобила, както и на ел. захранването на системата – осигурени били само 4 броя единични паркоместа от 46 броя общо.

                        Също така под сградата, на ниво приземен етаж, кота 0,00 /ИП, част „Архитектурна”, разпределение на първи етаж/ бил предвиден комбиниран автомобилен и пешеходен проход, ведно с рампа с наклони 6% и 8,5%, чрез който се осигурявало преминаване на автомобилите към местата за паркиране/гариране в северната част на имота и достъпа до входа на секция Б от новопроектираната сграда, включително и от лицата с увреждания. Светлият отвор на прохода между колоните е посочен като 2,70м, като не било съобразена дължината на крилото на входната врата, която задължително се отваряла навън /противопожарно изискване/, разположеният на изхода на рампите вертикален клон за инсталации с широчина 0,70м и не била предвидена пешеходна ивица. Посочва се, в констативния протокол, че и това проектно решение е незаконосъобразно. Противоречало на цитирания във връзка с транспортния достъп до имота чл.156, ал.1 от Наредбата за ППКТСНУТ относно широчината на проходната част на правите рампи при двупосочно движение и чл. 45, ал. 3 и чл. 71 от Наредба №4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания във допустимия наклон на рампите и липсата на предвидена пешеходна зона.

                        Също така при констатациите е посочено, че предвидените за открито паркиране места и паркинг-елементи за двуетажно паркиране имат размери 2,50/5,00 метра, съответно площ 12,50 кв.м, което било по-малко от изискващите се 22-25 квадратни метра, съгласно чл.55, т.1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове сгради и устройствени зони.

                        Според проверяващите горепосочените нарушения били съществени, установени са при служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на издадените строителни книжа, при която органите на ДНСК задължително проверяват съответствието на разрешението за строеж и одобрения проект с предвижданията на ПУП. Въз основа на тези констатации контролния орган е издал Заповед № ДК-11-СЗ-6 от 23.04.2018 година, с която е отменен като незаконосъобразен посочения инвестиционен проект, одобрен на 29.03.2018 година и последващото го разрешение за строеж № 19-136 от 05.04.2018 година, издадено от главния архитект на Община Стара Загора за строеж на посочения по горе обект. Впоследствие тази заповед не е била обжалвана от заинтересуваните страни и на 26.05.2018 година е влязла в законна сила и е породила своите правни последици – отмяна на инвестиционния проект като незаконосъобразен и издадената разрешение за строеж въз основа на него. В тази връзка ДНСК са се разпоредили, тази отмяна да бъде отразена върху всички екземпляри на строителните книжа /страница 71 от делото/.

                        Така отменения инвестиционен проект, като незаконосъобразен е породил правната възможност у АНО да реализира административно-наказателно производство срещу носителя на отговорността изготвил проекта. В тази връзка е съставен АУАН № СЗ-16 от 04.07.2018 година, срещу архитекта изготвил проекта, а в последствие в законоустановения срок и обжалваното наказателно постановление. Административното обвинение е отправено именно срещу архитекта изготвил проекта, тъй като той е отговорното лице по смисъла на чл.162, ал.4 от ЗУТ – „Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

                        Чрез административно-наказателната преписка, административно-наказващия орган е формулирал обвинението срещу проектанта на проекта, като е прието, че жалбоподателя – архитект Б.В.Б., в качеството си на правоспособен проектант, регистриран в Камарата на архитектите в България под № 01247/2018 година, през периода – от месец януари 2018 година до 15.03.2018 година, в град Стара Загора е изготвил част „Архитектурна” на технически инвестиционен проект за строеж „Високоетажна жилищна сграда с ОСД и гаражи в УПИ II-490, кв. 525, гр. Стара Загора - поетапно строителство”, трета категория, в УПИ II-490, кв. 525 по плана на град Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.490 по КК на град Стара Загора, възложители „ПЛЮС ПРОПЪРТИС” АД и „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС” ЕООД, в несъответствие с основните изисквания към строежите заложени в чл.169, ал.1, т.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за достъпност и безопасност при експлоатация. Посочва се, че за УПИ II-490, кв. 525 по плана на град Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.490, с площ 4181 кв. м, са в сила следните подробни устройствени планове: план за регулация /ПР/ и план за застрояване /ПЗ/, одобрени със заповед № 19-12- 55/17.03.2015 г. на зам.-кмета на община Стара Загора. Според предвиждането на ПЗ, имотът, който ще се застроява попада в смесена устройствена зона, отредена за жилищно високо застрояване и обществено делово обслужване /Сж,одо/ с височина над 15м, начин на застрояване - свободно, плътност на застрояване - 80%, коефициент на интензивност - 4,5, минимално озеленяване - 20%; един нежилищен етаж - приземен, с гаражи. Издадена е скица № 567/10.03.2016 г. от Община Стара Загора и скица на поземлен имот №15-452920-19.10.2015г. от СГКК - Стара Загора. За строежа предвиден там е изготвен е технически инвестиционен проект /ИИ/ за „Високоетажна жилищна сграда с ОСД и гаражи. Част „Архитектурна” на проекта е изготвена от архитект Б.В.Б.. Върху печата с подпис на проектанта архитект Б., на челния лист на ИП, както и върху чертежите, е посочено, че проектът е изработен през 2018 година, респективно от януари 2018 година. Внасянето на проектната документация за одобряване в община Стара Загора е станало със заявление № 19-01-107/15.03.2018 година, съответно 15.03.2018 година е прието, че е последната дата, до която проектантът е могъл да нанася промени върху чертежите. Мястото на проектиране е отбелязано върху всички чертежи и отговаря на адреса на офиса на архитектурно бюро „Авангард”: град Стара Загора, булевард „Славянски” № 47, ет. 2, офис 18.

                        Посочено е, че Видно от ИП, част „Архитектурна”, чертеж: ситуация, имотът който ще се застроява граничи с три улици: на север, на югозапад и на югоизток. С проекта за строежа е предвиден транспортен и пешеходен достъп от улицата в югозападна посока и от улица „Барейро”, разположена в югоизточна посока, както и пешеходен достъп от улицата на север. Според АНО предвиденият достъп от югозапад е невъзможен за реализация, защото регулационният план за тази улица не е приложен и същата не е отложена и изпълнена на място, а видно от скиците в преписката и чертеж ситуация, бъдещата улица попада върху съществуваща сграда, която също не е премахната. Също така е посочено, че проектираното влизане от югоизток също не осигурява безопасен и отговарящ на нормите за проектиране достъп до имота и проектираната в него сграда. Това било така, защото предвидените за паркиране/гариране в УПИ-то 189 броя коли било проектирано да влизат в имота и до гаражите на кота 0,00м от улица с широчина 8 метра (видно от приложените в преписката мащабни скици) посредством открита рампа с наклон 15 %, широчина 4,26 м, от които 0,90 м ивица за пешеходци, и да преодолеят за 18,20 м дължина денивелация от около 3 м (от абс. кота 260,20м до абс. кота 263,00 м). По тази рампа с широчина 3,36 м движението на МПС било предвидено двупосочно. Съответно, от същата улица „Барейро” била предвидена рампа - подход към подземните гаражи с наклон 3,2 %, широчина 3,25 м, от които 0,90 м ивица за пешеходно движение, видно от ИП, част „Архитектурна”, разпределение сутерен на кота -2,90;-3,80 и -4,50. По нея следвало да се извършва двупосочно движение за МПС към/от подземния гараж по ивица с широчина 2.35 метра /посочени грешна на чертежа като 2.50 метра/. Според АНО, наклон на рампата за движение на транспортни средства е недопустим с оглед нормата на чл.155, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, според която откритите външни рампи, следва да се проектират с надлъжен наклон най-много 10 %. По изключение наклонът можело да бъде до 15 %, но само за малки гаражи (до 25 автомобила, чл.154, ал. 2), ако се осигуряват условия за удобства и безопасност на движението, чрез набраздяване на повърхността, на настилката, подгряване на настилката и други. В случая, рампата била предвидена с наклон 15 %, капацитетът на местата за гариране на кота 0,00 м бил много над 25 (23 бр. гаражи за 51 автомобила, на партера), а предвиденото от проектанта-архитект подгряване на настилката не било разработено в част „Електрическа”, на проекта, нито като детайл в част „Пътна”. От друга страна, осигуреното чрез рампи с посочените размери влизане/излизане от имота противоречало на нормата на чл.156, ал.1 от Наредбата за ППКТСНУТ, според която широчината на проходната част на правите рампи при двупосочно движение е с размери 2 х 3,00 метра, като двете посоки се разделят със среден борд с ширина 0,50 м.

                        Също така в сградата били предвидени 4 броя апартаменти за.лица с увреждания. Съгласно чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, достъпните маршрути в пешеходните пространства за движение в хоризонтална посока следва да отговарят на следните изисквания: надлъжен наклон не повече от 5 % и широчина не по- малка от 120 сантиметра. А според чл.16, ал.1, т.1 и т.2 рампите на открито следва да имат широчина най-малко 120 сантиметра и да са изпълнени с наклон не повече от 5 %. Предвид горепосочените размери от 0,90 м на ивиците за пешеходно движение и наклон от 15 % на рампата за влизане/излизане в имота, инвестиционният проект по част „Архитектурна” не отговарял на изискванията за осигуряване на достъпна среда на хора с увреждания по отношение наклон на рампите и широчина на пешеходните пространства за влизане в имота и подземните гаражи. От друга страна предвид посоченото, проектираният в част „Архитектурна” транспортен и пешеходен достъп до сградата, включително за лица с увреждания, не осигурявал достъпност и безопасност при експлоатация на строежа, което било в нарушение на основните изисквания към строежите, определени в т.4 от приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 година на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, към които препраща нормата на чл.169, ал. , т. 4 от ЗУТ, обективирана като нарушена. АНО посочва, че съгласно посочените правни норми, строежите се проектират в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в т.4 от приложение I към горецитирания Регламент за достъпност и безопасност при експлоатация, изразяващи се в проектиране, така че да се .избегнат рискове от подхлъзване, падане, сблъсък и др. и по-специално - да се осигури достъпност и използване от хора с увреждания. Проектиране на рампи и подходи към сградата, включително за лица с увреждания, които нямали необходимата широчина, наклон и грапавост не осигурявали достъпност и безопасност при.експлоатация, което било в нарушение на чл.169, ал.1., т.4 от ЗУТ и т.4 от приложение I на Регламент (ЕС) ,№305/2011 година на ЕП и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти.

                        АНО посочва, че изискванията на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ са обсолятно задължителни за инвестиционното проектиране и отговорност за изпълнението им носи проектантът - чл. 162, ал. 4 от ЗУТ.

                        Нарушението е установено при проверка по реда на чл.156 от ЗУТ от служители на РО „НСК” - Стара Загора на PC № 19-136/05.04.2018 година, издадено от главен архитект на община Стара Загора, приключила. със съставянето на констативен протокол № 554/20.04.2018 година и издаването на заповед № ДК-11-СЗ-6/23.04.2018 година от началника на РО „НСК” - Стара Загора при РДНСК Югоизточен район за отмяна на строителните книжа /разрешението за строеж и одобрения проект/.

                        Следва да се има предвид, че срещу така съставения АУАН, преди издаването на обжалваното наказателно постановление от страна на проектанта е постъпило възражение, срещу административното обвинение. Същото е разгледано от АНО, но е посочено, че се явява неоснователно, като са изложени аргументи в тази насока подборно описани в наказателното постановление.

                        АНО е приел, че с гореописаното деяние, жалбоподателя – архитект Б.В.Б., в качеството си на проектант по част „Архитектурна” на строежа е нарушил виновно чл.169, ал.1, т 4 от ЗУТ и т.4 от приложение I на Регламент (ЕС) №305/2011 година на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, във връзка с чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и 2 и чл.16, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, с което е осъществен състава на чл.232, ал.4, т.2, предложение 1-во от ЗУТ.

                        По делото в качеството на свидетели бяха разпитани, актосъставителя П.К.М. и свидетеля по акта Д.Г.Р.. Показанията на тези свидетели потвърждават изцяло изложеното от административно-наказващия орган и описано по-горе като административно нарушение.

                        За изясняване на делото и по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице архитект – Л.Д.Н., нещо лице към Окръжен съд град Стара Загора. От заключението на вещото лице представено по делото се установява, че според действащия план за регулация имотът, подлежащ на застрояване, граничи с три улици: на север улица от първостепенната улична мрежа – трети клас, ул. „Ген. Делчо Делчев” /бивша „Армейска”, която реално се явява продължение на бул. „Генерал Столетов”/ и два тупика от второстепенната улична мрежа – от югозапад неизградена и от югоизток ул. „Барейро”. Вещото лице е дало заключение, че е допустимо изготвянето на проект и издаване на разрешение за строеж само след прилагане на регулационния план за улица, включена в проектната разработка към обслужване на транспортния достъп за дадената сграда в имота. Според вещото лице нейното физическо изграждане с пътно платно и тротоари не е необходимо условие за проектиране и разрешаване на строителството. В тази връзка съдът обаче намира, че при реализацията на всеки един строителен проект същият следва да се съобразява въз основа на действащото законодателство при неговото приложение във връзка със достъпността и безопасността при реалната експлоатация на строежа след неговото завършване. Следователно в тази насока при проверка дали са изпълнени изискванията на правните норми, според съда следва да се съобразява и дали при реализиране на дадения проект предвидения достъп от нереализирана улица няма да доведе до разрез с изискванията при достъпност и безопасност на експлоатация на този обект. От заключението се установява дали достъпът до един обект е достатъчен, следва да се определи само по отношение на евакуация при бедствия и аварии и на достъпна среда на лица с увреждания. В тази насока експертът е посочил, че за проекта има издадено положително становище от РСПБЗН – Стара Загора, което е необходимо условие за оценка на проекта трета категория по ЗУТ и съответно за издаване на разрешението за строеж, с което се счита, че сградата изпълнява изискванията за евакуация. Вещото лице обаче е посочило, че относно достъпната среда за лицата с увреждания, заложени в нормата на чл.16, ал.1, т.1 от Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддръжка на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, изисква минимална широчина на рампата, като е посочено, че предвиденият пешеходен достъп до сградата от северна страна и по-точно от ул. „Ген. Делчо Делчев” /бивша ул. „Армейска” или продължението на ул. „Генерал Столетов”/ е достатъчен за сградата. В тази връзка експертът е посочил, че всички самостоятелни обекти са осигурени с пешеходен достъп, като търговските обекти за стоки и услуги и кафе-аперитивът с директен достъп от улицата на север от имота, а до останалите обекти в сградата чрез пешеходната алея на ул. „Ген. Делчо Делчев”, в това число стълбища, асансьори и коридори в сградата. По отношение на поставения въпрос дали проектът – предмет на настоящото дело, отговаря на изискванията на Глава V от Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддръжка на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, експертът е дал заключение, че предвид неконкретизацията на това, като цяло проекта отговаря на изискванията на Глава V. От заключението се установява, че транспортният достъп до УПИ II-490, кв. 525, се осъществява от тупика от второстепенната улична мрежа от югозапад и от югоизток, като от югоизток е от ул. „Барейро”. Неизграденият тупик от югозапад е с ширина 10 метра графично, измерен от копие-извадка на действащия ПР /стр. 43 от делото/, а от югоизток ул. „Барейро” е с променлива широчина, като в най-тясната си широчина е 8 метра графично, измерено в скицата на поземления имот /стр. 41 от делото/. Вещото лице е посочило, че няма нормативна уредба, която да забранява транспортния достъп до сгради с оглед широчината на уличното платно на обслужващата ги улица. Също така вещото лице е дало заключение, че предвидения от югозапад транспортен достъп до УПИ II-490, кв. 525, е решен чрез две еднолентови прави рампи, едната за кота 3.80 и една за кота 0.00. Рампата към кота 3.80 има променлива широчина, като в най-тясната си част е 3.10 метра с дължина 16 метра и наклон 15%, като в част Архитектурна са заложени набраздяване на повърхността на настилката и подгряването й. В чертеж „Разпределение първи /партерен/ етаж” на кота 0.00 е показана 90 см ивица за тротоар за евакуация, докато в чертеж „Разпределение сутерен на кота 2.90,3.80 и 4.50” такава липсва. Архитектът посочва, че така установеното го приема за техническа грешка, като е посочила аргументи за това. Рампата към кота 0.00 има широчина 4.00 метра, от които 0.90 метра за тротоар за евакуация на пешеходци и 3.10 метра за автомобилно платно, като дължината на рампата е 35.90 метра и е с наклон 15%, като в част „Архитектурна” също са заложени набраздяване на повърхността и подгряването й. Експертът е посочил, че съгласно чл.154, ал.1, т.1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, двете рампи са външни, като рампите отговарят на нормативните изисквания на чл.156, ал.1 от същата наредба относно широчината на пътното платно, като при изискуема широчина от 3.00 метра, са осигурени 3.10 метра. Това дали са съобразени с нормативите за наклони на рампите зависи какви обекти обслужват – единични, малки или големи гаражи. Експертът е посочил, че в случая има единични и малки гаражи, което при външни рампи позволява наклон от 15%, когато това е при малки гаражи, като чрез набраздяване на настилката, подгряване на настилката и други се осигуряват условията за удобство и безопасност на движението. В тази връзка експертът е посочил, че ширините и наклоните на рампите отговарят на изискванията на наредбата. Тук следва да се отбележи, че законът не е напълно ясен по отношение на малки, единични и големи гаражи. В нормата на чл.154, ал.2 се посочва, че малък гараж е до 25 автомобила, но никъде в законодателството на Република България, нито в приложената практика изрично и конкретно е посочено, дали, ако се касае за множество малки гаражи, то това би следвало да обосновава изключението на наредбата, или следва да се взема предвид крайния брой на автомобилите, които са заложени, независимо от броя на малките, единичните и други предвидени гаражи, тъй като несъмнено в предвидения случай, както бе посочено по-горе, всяка една от рампите обслужва паркоместа, единични гаражи, малки гаражи, които в своята съвкупност надвишават в пъти броя от 25 автомобила. В тази насока съдът, с оглед приложната практика на закона, съпоставен с достъпността и безопасността при експлоатация на даден обект, намира, че следва да приема по сила на правната логика, че когато има множество малки гаражи, то не следва и в този случай общият брой от автомобили да надвишава за всички тези гаражи 25, в противен случай би възникнала опасна среда при експлоатация на даденото обособено като гараж място. Експертът е посочил, че предвиденият от югоизток транспортен достъп от УПИ II-490, кв. 525, е решен чрез две еднолентови прави рампи – една за кота 3.80 и една за кота 0.00. Съгласно чл.154, ал.1, т.1 от горецитираната наредба, двете рампи са външни. Рампата към кота -3.80 има променлива широчина, като в най-тясната си позиция е 3.40 метра, от които 0.90 метра тротоар за евакуация на пешеходци и 2.50 метра за автомобилно платно, като дължината на рампата е 13.65 метра и наклон 3,2%, като в част „Архитектурна” са заложени набраздяване на повърхността на настилката и подгряването й. Рампата към кота 0.00 има широчина 4.26 метра, от които 0.90 метра за тротоар за евакуация на пешеходци и 3.36 метра за автомобилно платно, като рампата е с дължина 18.50 метра и наклон 15%, като отново в част „Архитектурна” са заложени набраздяване на повърхността и подгряване. Вещото лице дава заключение, че така проектираните рампи са допустими по отношение на техните наклони, но широчината на рампата към кота -3.80 е недопустима, защото в най-тясната си част е с ширина на пътно платно 2.50 метра при нормално изискуеми 3.00 метра, което е в разрез с нормативната уредба. В последствие, по отношение на въпроса за малките единични гаражи и нормативната им уредба, вещото лице отговори, че разполагането на много на брой самостоятелни гаражи за две или три коли, се определят като малки гаражи. Тук обаче съдът, както спомена по-горе, намира, че нормативното тълкуване на закона следва да се има предвид в насоката, че независимо от броя на малките и единични гаражи, то следва да се приема, че те като цяло не са такива, ако общият брой на автомобилите в тях надвишава 25 по смисъла на чл.154, ал.2 от Наредба № РД-02-20-2 за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните територии. Приемането на обратното съдът намира, че е един вид заобикаляне на закона, което неимоверно би довело до нарушаване на достъпността и безопасността при експлоатация на всеки един обект. Неимоверно струпването на един по-голям брой от предвидения в закона такъв на автомобили, би довело до затрудняване на движението и възникване на инциденти, което е в разрез с изискванията на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ. Вещото лице е дало отговор, че заложените от проектанта рампи с наклон 15% отговарят на нормативните изисквания на наредбата, тъй като рампите обслужвали само малки гаражи. С оглед изложеното по-горе съдът не може да приеме, че това е така. По отношение на изтъкнатите доводи, че посочените рампи са еднопосочни, като следва да се приема, че са проектирани вместо една двойна рампа, а реално са две разсредоточени единични рампи за обслужване на автомобилите в подземното ниво и две разсредоточени единични рампи за обслужване на автомобили в надземното ниво на сградата, вещото лице е дало отговор че това засяга евакуацията при бедствия и аварии и е допустимо вместо една двойна рампа да се проектират две разсредоточени единични рампи, като в тази насока се цитира становището на РСПБЗН – Стара Загора. Съдът приема заключението, но то в тази му част касае единствено и само становището на цитирания орган и за съда няма обвързаност с общата принципна логика, заложена в чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ за достъпност и безопасност на сградата при експлоатация. Експертът е посочил, че проектното решение не осигурява достъпен и безопасен при експлоатация достъп до УПИ II-490, кв. 525 на град Стара Загора, защото несъмнено рампата към кота -3.80 при югоизточния подход на имота не отговаря на нормативните изисквания. Заключението на вещото лице бе прието от съдебния състав като мотивирано, добросъвестно и в голямата си част неоспорено от страните. Процесуалният представител на жалбоподателя оспори единствено отговора на въпрос 8 в експертното заключение, касаещ доводите на вещото лице, изложени по отношение на ширината на рампата към кота -3.80, за която експертът посочва, че е недопустимо и не отговаря на нормативните изисквания. Предвид възникналите въпроси след изслушване на първоначалното заключение на експерта – арх. Н., по делото бе назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, въз основа на която експертът Н. отговори и на допълнително възникналите въпроси. По първия от тези въпроси, а именно какъв е реалният размер на широчината на рампата от изток, предвидена за движение на автомобили в подземното ниво на сградата, отбелязана на проекта като 2.50 метра, експертът отговори, че след направеното измерване по съответния метод /графично/ реалният размер, който ще остане след изграждане на рампата е 2.38 метра, тоест отново експертът дава заключение, че рампата не отговаря на нормативните изисквания, заложени в цитираната по-горе нормативна уредба. От заключението на експерта се установява, както бе посочено и по-горе в изложеното от съда, че общият брой на автомобилите, предвидени за паркиране и гариране в процесния имот, са 189 броя, като на партера при кота 0.00 са предвидени 51 броя автомобили в гаражи и на открити паркоместа 45 броя, като част от паркоместата са с така нареченото „двойно паркиране”. В сутерена на кота -3.80 са предвидени автомобили в гаражи 92 броя и открито паркомясто 1 брой. При тази допълнителна съдебно-техническа експертиза експертът отговори и на въпрос, свързан с в последствие изготвения нов архитектурен проект, касаещ въпросния строеж, като съдът намира, че това не е относимо към настоящото производство, тъй като независимо от променения или подобрен нов проект, в разглеждания случай предмет на делото е предходния такъв и дали същият отговаря на изискванията на законовите разпоредби, включително дали е допуснато описаното от административно-наказващият орган нарушение. Следователно последващите проекти не са относими към настоящото дело. В допълнителното заключение експертът отговори и на въпроса дали в представените оригинални чертежи по първоначалния проект /отменен/ в част „Електро” е налице предвиждане за подгряване на автомобилните рампи. Експертът е посочил в заключението си, че е налице предвиждане за подгряване на рампата, видно от чертеж: Ел. инсталация сутерен на кота -3.50 ВХ.АР, етап 1, където върху самата рампа съществува текст с отбелязване „подгряване на настилката” и при ел. табло разпределително в близост има надпис „Т1-подгр.” /чертеж 3 – част Електро, лист 2/66, представен като доказателство по делото с молба вх. № 6986/07.03.2019 година от жалбоподателя/. Също така табло Т1-подгр. с мощност 3000 W, е показано и на чертеж: „Еднолинейна схема на разпределително табло РТ сут А” /чертеж 4 – част Електро, представен като доказателство по делото с посочената молба/. Надписът Т2-подгр. съществува и при ел табло разпределително, нанесено на чертеж: „Еднолинейна схема на разпределително табло РТ сут В” /чертеж 5 – част Електролист 44/66 и чертеж 6, представени като доказателства по делото с цитираната молба/. Тук обаче експертът посочва в заключението си, че никъде в обяснителната записка по част Електро /стр. 59-61 от делото/ не се споменава подгряване на настилката на гаражните рампи, както и в тази насока липсват забележки по самите чертежи и еднолинейни схеми на разпределителните ел. табла. Експертът посочва, че тъй като единствените обекти, изискващи подгряване в сградата, съгласно проекта по част Архитектурна, са гаражните рампи, би следвало да се приеме, че именно за тях са предвидени табла Т1 и Т2. В тази връзка обаче съдът намира, че не е налице безспорност на установеното. Заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза също бе прието по делото като мотивирано, добросъвестно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

                        По делото по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе назначена и съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерт при ОС – Стара Загора със специалност инженер по противопожарна техника и безопасност. От заключението на назначения по делото експерт К.Г. се установява, че действително по така разглеждания проект е налице частично припокриване на евакуационната лента от 0.90 метра и автомобилното платно на рампата в зоната на влизане и излизане от имота, но съгласно чл.661 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 година за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, така предвиденото отговаря на изискванията на наредбата. Експертът посочва, че в проекта за евакуация на пребиваващите от гаражите са предвидени изходи в евакуационните стълбища и изходи съгласно чл.661 от цитираната наредба през рампите, водещи непосредствено навън, които според експерта са проектирани с напълно нормален широк тротоар и разположен по-високо от пътната лента. Експертът дава заключение, че това техническо решение е в съответствие с нормативните изисквания на цитираната наредба. Като цяло експертното заключение дава своето мнение, че проектът отговаря на изискванията на цитираната наредба, касаеща строително техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар относно рампите и изходите, предвидени в обекта. Заключението на тази експертиза бе прието от съда като мотивирано, добросъвестно и компетентно дадено.

                        Въз основа на изложеното до тук съдът приема, за безспорно и установено по делото следното:

                        Изготвен е технически инвестиционен проект за Високоетажна жилищна сграда с ОСД и гаражи в УПИ ІІ-490, квартал 525, град Стара Загора, улица „Армейска” № 2, етапно строителство, като проекта е множество части в това число и част „Архитектурна”. Тази част „Архитектурна”, безспорно е изготвена от жалбоподателя – архитект Б.В.Б., регистриран в КАБ, като правоспособен проектант, съгласно приложено удостоверение от 01.01.2018 година – 31.12.2018 година. Проектирана е жилищна сграда на 10 етажа, с три отделни секции и с обща възможност за паркиране/гариране на 189 броя автомобила в рамките на имота, съобразно броя на предвидените жилища и стопански обекти в обхвата на строителното петно. За въпросния УПИ са налице в сила следните подробни устройствени планове – план за регулация /ПР/ и план за застрояване /ПЗ/, одобрени със Заповед № 19-12-55/17.03.2015 година на Заместник кмета на Община Стара Загора. Предвидената по проект сграда отговаря ката обем на застрояване по предвиденото по влезлите в сила планове за УПИ-то.

                        По силата на ПР, имотът който ще подлежи на застрояване по проекта предмет на делото, граничи с три улици – на север, на югозапад и на югоизток. С проекта е предвиден транспортен и пешеходен достъп от улицата в югозападна посока и от улица „Барейро”, разположена в югоизточна посока, както и пешеходен достъп от улицата на север. Установи се, че при реализация на проекта, предвидения достъп от югозапад в имота е реално невъзможен, защото улицата там, макар и да е предвидена с РП, не е изпълнена и не се предвижда нейното изпълнение /Писмо отговор на Община Стара Загора, приет в съдебно заседание на 09.05.2019 година/. Съгласно §22, ал.1 от ЗР на ЗУТ, ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства, но по отношения на застрояването – с полагането на фундаментите на строежите по издадени за тях строителни книжа. Безспорно е че строителни книжа за тази улица не са издавани и строителството й не е започнало, което ще рече че при реализирането на проекта, достъп до имота от там, както е предвиден не би се осъществил, с което съдът приема, че като цяло се нарушава достъпността и безопасността при експлоатация на жилищната сграда, предвид големия брой на жилища и паркоместа и гаражи, включително и за лицата в неравностойно положение, за които несъмнено предвид броя на жилищата има предвидено и за тях с оглед нормативните изисквания в тази насока.              

                        При тези факти, според съда, проектираното влизане от югоизток представлява единственият възможен транспортен достъп до имота за автомобили и пешеходци, тъй като, безспорно улица „Барейро” е реализирана на място и съществува. Съгласно проекта на арх. Б. предвидените за паркиране/гариране в УПИ-то 189 бр. коли е проектирано да влизат в имота и до гаражите на кота 0,00м от улица с широчина 8м в най-тясната си част (видно от представените по делото мащабни скици и СТЕ на арх. Н., стр. 7, отговор на въпрос №6) посредством открита рампа с наклон 15%, широчина 4,26м, от които 0,90м ивица за пешеходци, и да преодолеят за 18,20м дължина денивелация от около Зм (от абе. кота 260,20м до абе. кота 263,ООм). По тази рампа с широчина 3,36м движението на МПС е предвидено двупосочно, както се посочва с изчакване, предвид видимостта на рамите и това че те са прави. Съответно, от същата улица „Барейро” е предвидена рампа - подход към подземните гаражи с наклон 3,2%, широчина 3,25 м, от които 0,90м ивица за пешеходно движение, видно от ИП, част „Архитектурна", разпределение сутерен на кота -2,90;-3,80 и -4,50м. По нея ще се извършва двупосочно движение за МПС към/от подземния гараж, с изчакване, тъй като безспорно в тази широчина два автомобила не могат да се разминат и следва да се изчакват, което според съда създава допълнително затруднение във връзка с достъпността и безопасността при експлоатация и  по ивица с широчина посочена за 2,50 м от вещото лице в СТЕ на арх. Н., стр. 9, отговор на въпрос №8. Следва да се има предвид, че безспорно рампа с широчина на пътното платно 2,50 м е недопустима и противоречи на нормата на чл.156, ал. 1 от Наредба №РД- 02-20-2 от 20 декември 2017г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии /Наредбата за ШЖТСНУТ/, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице - архитект Н., СТЕ, стр. 9, заложено в отговор на въпрос № 8 от експертизата.

                        От друга страна безспорно наклон от 15% на рампа за движение на транспортни средства е недопустим с оглед заложеното в нормата на чл.155, ал.1 от Наредбата за ППКТСНУТ, изискване, според която откритите външни рампи се проектират с надлъжен наклон най-много 10%. По изключение, наклонът може да бъде до 15 %, но само за малки гаражи /Тук съдът спомена по горе че съобразно чл. 154, ал.2 от наредбата „малки” са гаражите до 25 автомобила, като съдът приема, че не следва да се прави изключение когато са предвидени множество малки гаражи а следва да се взема предвид общия брой на автомобили, които в разглеждания случай несъмнено са над 25 броя/, ако се осигуряват условия за удобство и безопасност на движението чрез набраздяване на повърхността на настилката, подгряване на настилката и други. В случая, безспорно предвидената рампа е с наклон 15%, капацитетът на местата за гариране на кота 0,00м е много над 25 (23бр. гаражи за 51 автомобила на партера) - според вещото лице арх. Н. в допълнителната СТЕ, стр.2, отговор на въпрос № 2: 51 бр. автомобила в гаражи и 45 бр. в открити паркоместа. По отношение на малките гаражи идеята на законодателя е да допусне изключение от правилото за 10% наклон на рампата за автомобили, ако се касае за ограничен брой коли, а не да се заобикалят правилата, като гаражът се раздели на множество по-малки, които поотделно не събират повече от 25 коли. При положение, че не е спазено изискването за брой автомобили в малките гаражи е безпредметно да се обсъжда набраздяването на рампата и предвиждането на ел. подгряване, тъй като изискванията за: наклон, малък гараж и набраздяваш с подгряване, са дадени кумулативно. Независимо от това следва се отбележи, че по делото не се, установи по безспорен начин и предвиденото подгряване – отговор на въпрос № 4 от допълнителното заключение на СТЕ изготвено от експерта Н., където се посочва, че никъде в обяснителната записка по част Електро не е споменато погряване на настилката на гаражните рампи, както и че липсват забележки по самите чертежи и еднолинейни схеми на разпределителните ел. табла в тази насока, като в тази насока се прави предположение, че това вероятно е предвидено в таблата Т1 и Т2. Предположението обаче не води до безспорност и оттам до формиране на вътрешна убеденост за доказаност на това.

                        Също така, съдът счита, че осигуреното чрез рампи с посочените размери влизане/излизане от имота противоречи и на нормата на чл.156, ал.1 от Наредбата за ППКТСНУТ, според която широчината на проходната част на правите рампи при двупосочно движение, следва да е с размери 2 х 3,00 ш, като двете посоки се разделят със среден борд с ширина 0,50м. Несъмнено имота и предвидената площ е позволявало да се реализира в пълнота изискването на правната норма съпоставено на броя автомобили които ще се обслужват и с оглед безопасността при експлоатация на обекта. В случая, безспорно се установява, че както за влизане в подземното ниво, така и за кота 0,00 е проектирана по една рампа, чиито размери не отговарят на посочените в Наредбата, 2x3,00м, същевременно по нея се предвижда движение в двете посоки. Твърди се от защитата на жалбоподателя, че двупосочното движение ще се извършва в режим на изчакване, но такава възможност не е предвидена в горепосочената наредба нито в друга нормативна уредба. Напротив, от една страна в нормативния акт ясно е казано, че рампата трябва да има две платна, а от друга - предвид обстоятелството, че за този имот транспортният достъп е единствено от ул. „Барейро”, която е нисък клас, това ще доведе до затрудняване достъпността и безопасността при използване на обекта което е в разрез с нормата на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че с проектираното в част „Архитектурна”, като транспортен достъп до сградата, напрактика не осигурява достъпност и безопасност при експлоатацията на обекта.

                        Както бе посочено по-горе, съгласно чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ, строежите се проектират в съответствие с основните изисквания към строежите за достъпност и безопасност при експлоатация, определени в т.4 от приложение I към Регламент (ЕС) №305/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, изразяващи се в проектиране, така че да се избегнат рискове от подхлъзване, падане, сблъсък и др. и по-специално - да се осигури достъпност и използване от хора с увреждания. Изискванията на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ са задължителни за инвестиционното проектиране и отговорност за изпълнението им носи несъмнено проектантът извършил проектирането – чл.162, ал.4 от ЗУТ.

                        От друга страна по смисъла заложен в нормите на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ и т.4 от приложение I на горепосочения Регламент при проектирането трябва да се осигури достъпност и използване на строежа от хора с увреждания. В процесната сграда, безспорно, с оглед нормативните изисквания са предвидени жилища за лица с увреждания, съответно, предвидени са места за паркиране/гариране за тях в рамките на имота, пак съобразно изискванията за това. Установи се, че пешеходният достъп до УПИ-то по рампи с наклон, отговарящ на изискванията на Наредба №4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /Наредба №4/ е възможен напрактика само от север. Това е така, тъй като рампата от юг е с наклон 15% и няма необходимата широчина за инвалидна количка и поради това не може да се ползва от хора в неравностойно положение. От север, обаче, единствено наклонът и широчината на рампата отговарят на изискванията на наредбата. Пешеходният маршрут на лице с увреждане, видно от ИП, част „Архитектурна”, чертеж разпределение първи/партерен/етаж на кота 0,00 включва преминаване през две рампи с наклон 6%, обхождане от север на търговския обект - кафе- аперитив, преминаване през площта, отредена за маси на открито, без да е осигурена ивица за придвижване, от там през рампа с наклон 8% - до най-западния вход на сградата през надземното пространство, отредено за маневриране и паркиране на автомобили или чрез асансьора на секция „А” в подземния етаж и отново пространството за маневриране и паркиране на автомобили. Няма отделен и обособен маршрут за лица с увреждания, което го прави труден, дълъг, опасен и непригоден за тях, според съда. Следва да се има предвид, че при реализация на проекта, това ще е и единственият пешеходен достъп на живущите в сградата, защото от запад влизането е невъзможно поради липса на изпълнена улица, а от изток се твърди по делото, че ивицата от 0,90 м за пешеходно движение е оставена за използване само в случай на евакуация. Така приетото по проект предполага обитателите на 181 апартамента ежедневно да се прибират до домовете си влизайки в имота само от север, преминавайки през площта на заведение - частна собственост, лавирайки между паркинг-системите за коли и маневриращи автомобили. Така описаната обстановка неизбежно създава предпоставки за сблъсък, подхлъзване, падане, т.е. не е обезпечена достъпността и безопасността на строежа по време на експлоатация.

                        Също така по делото се установи, че след отмяната на одобрения на 29.03.2018 година инвестиционен проект и PC №19- 136/05.04.2018 година със горе-цитираната заповед № ДК-11-СЗ-6/23.04.2018 година на началника на РОНСК - Стара Загора, строежът е проектиран отново и е одобрен нов проект през месец август 2018 година /част, от който е представен по делото/ с осигурен втори транспортен достъп от запад, но не от нереализираната улица-тупик, обсъждана подробно по-горе, а от реализирана и изпълнена на практика улица, чрез действаща необходима, за това пътна връзка. По този начин за имота са осигурени две точки на влизане/излизане, които могат да се ползват разделно и това осигурява вече еднопосочно движение в имота. Съдът намира, че това решение е било възможно и при първоначалното изработване на проекта, но проектанта, който е автор и на втория проект, не го е съобразил и приложил напрактика.

                        Ето защо, съдът намира, за доказано по делото че, начина по който са проектирани рампите и подходи към сградата, включително и за лица с увреждания, нямат необходимата широчина и наклон, и не осигурява достъпност и безопасност при експлоатация, което съставлява нарушение правилата заложени в нормите на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ и т.4 от приложение I на Регламент (ЕС) №305/2011 година на ЕП и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти.

                        Заключението на вещото лице по пожарна безопасност - инж. Г., изразено във втората по делото СТЕ, съдът приема, че касае спазване на изискванията за евакуация в случай на пожар, съответно спазването на Наредба №1з-1971 от 29.10.2009 година за строително- техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Изискванията, обаче за проектиране на транспортен достъп са в Наредбата за ППКТСНУТ, която налага два броя платна и достатъчна широчина, които не са спазени. Проектирано е едноточково влизане в имота на голям брой автомобили, което създава риск от инциденти, а ролята на проектанта, съгласно чл.169 от ЗУТ, е да предвиди и предотврати такива. Също така видно от ИП, част „Архитектурна, чертежи: ситуация и разпределение на първи /партерен/ етаж на кота 0,00, потвърдено от показанията на свидетелите Кирова и М., пътят на лице с увреждания от северната регулационна граница до най-западния вход на сградата е дълъг, труднодостъпен и необезопасен. Липсва обособена пешеходна ивица по целия маршрут, по която да се движат както лицата с увреждания, така и живущите в сградата. Неподходящо проектантско решение е допускане на постоянно движение на хора през зона, отредена за поставяне на маси за консумация към ОСД - частна собственост. Тези факти, безспорно са предпоставка за инциденти по време на експлоатация.

                        От друга страна съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото в последствие наказателно постановление отговарят на изискванията на ЗАНН, административното обвинение е в своята пълнота, конкретизирано е по дата и място и е било достъпно за наказаното лице.

                        Според съда, неоснователни са доводите на жалбоподателя изложени в постъпилото писмено становище, че липсвала законова уредба, която да въвежда като задължителна предпоставка за проектиране и разрешение за строителство в УПИ, реалното изграждане на всяка предвидена като обслужваща го улица. Както бе посочено по-горе, при пълното реализиране на обекта по предвидения проект и нереализиране на предвидената като достъп улица би довело до нарушаване на основното изискване за достъпност и безопасност при реалната експлоатация на вече реализирания строеж. Действително това не е конкретно нормативно уредено, но в тази насока следва да се изхожда от общото правило заложено в ЗУТ и по специално в нормата на чл.169, ал.1, т.4 от закона. В аргумент на подкрепа е и това, че след отмяната на проекта, проектанта се е съобразил и е предвидил достъп от друга улица, съществуваща и реално изпълнена, което е можело да бъде сторено още с първия проект предмет на настоящото производство. Също така се твърди, че според мнението на експерта – архитект Н., било допустимо вместо една двойна рампа да се проектират две разсредоточени единични рампи, както и че разсредоточените единични рампи могат да са използват с изчакване, тъй като са прави и осигуряват видимост. Действително това е така и се използва при проектирането на сгради от този вид, но само ако така проектираните рампи отговарят на законовите изисквания в тази насока, но по делото се установи, както бе посочено по горе, че това не е така, с което съдът намира, доводите в тази насока за неоснователни. Що се отнася до становището на РСПБЗН, съдът го обсъди по горе, че то е неотносимо към решаването на настоящия казус досежно заложените в него изисквания по специалните строителни наредби за това. По отношение на доводите касаещи така наречените „малки гаражи” съдът също намира за неоснователни. Проектирането на множество малки гаражи с по една, две и три коли, включително и със системи за двойно паркиране /кола върху кола посредством механизъм/, не може да дерогира общото правило броя на автомобилите да не надвишава 25, противното би означавало заобикаляне на закона и води нарушаване на достъпността и безопасността на обекта при неговата експлоатация. Неоснователни са и доводите за прилагане на изключението на чл.16, ал.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително и за хората с увреждания. Посочва се че при проектирането, проектанта е използвал възможностите на този текст от наредбата и предвидените там допустими отклонения от общите изисквания. Да действително съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата, когато няма техническа възможност за изграждане на рампи с наклон 5%, поради конструктивни особености на строежа, особености на съществуващата селищна среда и други, се допускат отклонения в наклона на рампата в зависимост от дължината й, като това е изложено в табличен вид. Само че това са изключения поради конструктивни особености на строежа или друг изброени в наредбата, каквито в настоящия случай не са посочени от проектанта при изготвянето на проекта. Последния направо е пристъпил към използването на предвидените като възможност отклонения, бе това да бъде аргументирано и обосновано. Предвидените отклонения, са една възможност и то само при определени условия а не безусловна възможност за проектанта в тази насока. ето защо за съда неправилно са използвани при проектирането визираните в нормата на чл.16, ал.2 от наредбата, отклонения. По отношение на доводите, че при проектирането са спазени изискванията на Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 година за строително-техническите норми за осигуряване на безопасност при пожар, съдът намира, същите за неотносими към предмета на настоящото дело, щото и да са спазени същите това не води до дерогиране на допуснатите на нарушение на строителните норми на цитираните по горе строителни норми и правила при проектиране на процесния проект.          

                        Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е допуснато, при това виновно, нарушение по чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ. И т.4 от приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 година на ЕП и на Съвета от девети март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за прилагането на пазара на строителни продукти, във връзка с чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и т.2 и чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. В тези случаи, в разпоредбата на чл.232, ал.4 т.2, предложение първо, от ЗУТ е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 3 000 до 15 000 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една страна, че нарушението е първо /факт за който не се спори по делото/. Не са налице и отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки се с нарушението, това, че същото е извършено за първи път, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно и напълно обосновано е наложил наказание в предвидения в закона минимален размер – „глоба” в размер на 3000 лева.

                        Съдът намира, че следва да присъди в тежест на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 719.80 /седемстотин и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ лева.

                        Предвид гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ СЗ–16–ЮИР–23 от 07.09.2018 година на Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Югоизточен регион, с което на архитект Б.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за допуснато административно нарушение по чл.169, ал.1, т.4 от Закона за устройството на територията, във връзка с т.4, от приложение І на Регламент /ЕС/ № 305/2011 година на Европейски парламент и на Съвета от девети март 2011 година, за определяне на хармонизираните условия за предлагането на пазара на строителни продукти, във връзка с чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и т.2 и чл.16, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 година за проектиране, изпълнение и поддръжка на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, във връзка с чл.232, ал.4, т.2, предложение първо от Закона за устройството на територията, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА жалбоподателя Б.В.Б., ЕГН **********., да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт сумата от 719.80 /седемстотин и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :