РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Перник, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500102 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: А. К. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***
ЧРЕЗ: адв. Г.Ч., със съдебен адрес: ***.
ПРОТИВ: Решение № 485 от 29.12.2021 г., постановено по гр. дело № 2315/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, в осъдителната му спрямо жалбоподателя част и се
моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което на ищцата да бъде
присъдена и горницата над 457.59 лв. до пълния претендиран размер 551.79 лв. Моли да й
бъдат присъдени направените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, за
двете съдебни инстанции.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства и необсъждането в пълнота на
възраженията на ответника срещу предявената претенция.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна „Стик-кредит“ АД, чрез адвокат А.Д., в срок е подало писмен отговор. С него
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението в обжалваната му част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли на дружеството да му бъдат
1
присъдени направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.
В съдебно заседание жалбоподателя, не изпраща представител, с писмена молба
депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, моли да бъде отменено атакуваното
решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени
съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от процесуалният представител на ответното дружество.
В съдебно заседание въззиваемата страна, не изпраща представител, с писмена
молба моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, счита решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, съобразно
подробно изложени съображения по съществото на спора.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** и договор за
потребителски кредит №***, сключени между страните. От приложения договор за
потребителски кредит – кредитна линия № *** от *** се установява, че ответникът е
предоставил на ищцата кредит под формата на кредитна линия в размер на 500.00 лева,
която А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в договора. Няма
спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от договора, а
именно по посочена от Р. банкова сметка. Съгласно постигнатите между страните уговорки
в договора, ответникът е предоставил сумата в размер на 500.00 лева, представляваща
главница по първи транш, при лихва по първи транш в размер на 15.00 лева и срок на
лихвения период на първи транш съгласно посоченото от кредитополучателя във формуляра
за кандидатстване – 30 дни. Съгласно чл.4, т. 7 от договора, страните са постигнали
съгласие, ищцата да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита, в срока на
лихвения период на първи транш (срока по т.6), посочен от ищцата във формуляра за
кандидатстване, т.е. в срок между 5 и 30 дни, като съгласно чл.4, т.10 от договора общия
размер на всички плащания по заема са в общ размер от 515.00 лева, и да са както следва:
500.00 лева – главница и месечна лихва в размер на 15.00 лева, за срок от 12 месеца. В чл.4,
т.11 от договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 36 %, като лихвата се начислява
ежедневно, а при нейното изчисляване,
месецът да се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Страните постигнали съгласие ГПР да е
в размер на 42.58 %, като от приложения погасителен план, съобразен с начислението или
не на неустойка, се установява, че страните са уговорили предоставения на ищцата кредит
да бъде погасен от нея на една вноска с падеж – ***, при която следвало да бъде погасена
главница в размер на 500.00 лева, лихва за един месец в размер на 15.00 лева и обща вноска
за погасяване на транша в размер на 515.00 лева. Съгласно погасителния план, при
хипотезата на чл.20 от договора за кредит, ищцата дължи на същата падежна дата неустойка
в размер на 135.00 лева и обща погасителна вноска в размер на 650.00 лева, като
при хипотезата на чл.4, ал.7 от договора за кредит, дължи и вноска за удължаване с един
лихвен период в размер на 150.00 лева. В чл.17 от договора е уговорено задължението на
заемателя да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл.19 от договора или
банкова гаранция. В чл.20 от договора е предвидено, че ако заемателят не представи
уговореното обезпечение в чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка на ден в
размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платина ма падежа на всеки транш.
Приложен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити при общ размер на кредита от 800.00 лева, за който няма спор, че е
2
връчен на ищцата. Приложени са и общи условия, уреждащи отношенията между „Стик-
кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги
(заеми) от разстояние, за които също не се спори, че ищцата е получила и е запозната със
същите.
От приложения договор за потребителски кредит № *** от *** се установява, че
ответникът е предоставил на ищцата кредит под формата на паричен заем в размер на
800.00 лева, който А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в
договора. Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от
договора, а именно по посочена от Р. банкова сметка. Съгласно постигнатите между
страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на
800.00 лева, при 12 погасителни вноски, с размер на всяка една от тях от 166.90 лева, с общ
размер на всички плащания от 1000.47 лева, с фиксиран лихвен процент по заема от 36 %, и
ГПР от 42.57 %. В чл.17 от договора е уговорено задължението на заемателя да бъде
обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл.19 от договора или банкова гаранция. От
приложения погасителен план се установява, че съгласно постигнатото в договора съгласие
кредитът е следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски, с падеж на 28-то число от
месеца, като първата погасителна вноска е на ***, а последната *** В погасителния план е
включена и дължимата неустойка.
С оглед приетото по делото заключение на заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е намерил за обективно и компетентно
изготвено, и е кредитирал същото, се установява, че ответникът е предоставил на ищцата
потребителски кредит по кредитна линия № *** от *** с размер на кредита от 500.00 лева,
за срок от 12 месеца, при фиксиран лихвен процент - 36 %, ГПР - 42.58 % и задължение на
заемателя да предостави до 3 дни обезпечение по заема. Кредитът е усвоен от А.Р. на ***, в
брой, чрез „Изи пей” АД, с разписка № *** от ***, и основание: кредит ***. Вещото лице е
установило, че ищцата е изплатила на ответника по Договора за потребителски кредит -
кредитна линия № *** сума в общ размер от 650.00 лева, от които главница 500.00 лева,
договорна лихва в размер на 15.00 лева и сумата от 135.00 лева, представляваща неустойка
за непредоставено обезпечение от заемателя по договора в 3 дневен срок от сключването му,
която неустойка за неизпълнено договорно задължение е от 0.9 % на ден върху стойността
на всеки усвоен транш. От експертизата се установява, че по договор за кредит № *** от
***, от уговорената за предоставяне на кредит сума от 800.00 лева, ответникът е прихванал
дължимата сума по първия кредит в размер на 650.00 лева, от които: 500.00 лева главница,
15.00 лева лихва и сумата от 135.00 лева неустойка, при годишен лихвен процент от 36 %, и
ГПР от 42.57 %, при срок на кредита от 12 месеца. Вещото лице е установило, че ищцата е
изплатила на ответника сумата от 1201.79 лева, от които главница от 800.00 лева, договорна
лихва от 79.20 лева, и сумата от 322.59 лева неустойка за непредоставено обезпечение от
заемателя - поръчителство по договора в 3 дневен срок от сключването му. След превод от
ищцата с платежно нареждане чрез „Банка ДСК“, на *** при ответника е осчетоводено
предсрочно погасяване на кредита в размер на 867.67 лева. Според заключението на съдебно
– счетоводната експертиза се установява, че А.Р. по двата кредита е заплатила сумата от
1851.79 лева, от които сумата от 650.00 лева, прихваната от ответника при отпускане на
втория кредит. Остатъка от заплатената сума – 1201.79 лева, представлява плащане по
втория кредит и е чрез извършени плащания на следните дати: на *** – сумата от 166.90
лева; на *** – сумата от 167.22 лева и на ***, ищцата е погасила сума от 867.67 лева, с които
плащания при „Стик Кредит“ АД са погасени следните суми: главница - 800.00 лева,
договорна лихва - 79.20 лева и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 322.59
лева. По отношение на ГПР, вещото лице е изчислило, че по първия кредит ГПР е от 42.5761
%, при включени разходи за договорна лихва 15.00 лева, а при включени и разходи за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 135.00 лева, вещото лице е
изчислило, че ГПР е от 2229.8085 %. Относно втория кредит вещото лице е изчислило ГПР
по кредита, който при включени разходи само за договорна лихва от 79.20 лева и при размер
на кредита от 800.00 лева, ГПР е от 42.57 %, а при включени разходи за договорна лихва
3
79.20 лева и разходи за неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 322.59 лева,
ГПР е 440.4579 %.
Предвид всичко изложено първоинстанционния съдът приел, че било установено по
делото наличието на сключен договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
На *** е сключен договор за потребителски кредит № *** и договор за
потребителски кредит №***, сключени между страните. От приложения договор за
потребителски кредит – кредитна линия № *** от *** се установява, че ответникът е
предоставил на ищцата кредит под формата на кредитна линия в размер на 500.00 лева,
която А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в договора. Няма
спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от договора, а
именно по посочена от Р. банкова сметка. Съгласно постигнатите между страните уговорки
в договора, ответникът е предоставил сумата в размер на 500.00 лева, представляваща
главница по първи транш, при лихва по първи транш в размер на 15.00 лева и срок на
лихвения период на първи транш съгласно посоченото от кредитополучателя във формуляра
за кандидатстване – 30 дни.
Съгласно чл.4, т. 7 от договора, страните са постигнали съгласие, ищцата да заплати
дължимата лихва по първия транш по кредита, в срока на лихвения период на първи транш
(срока по т.6), посочен от ищцата във формуляра за кандидатстване, т.е. в срок между 5 и 30
дни, като съгласно чл.4, т.10 от договора общия размер на всички плащания по заема са в
общ размер от 515.00 лева, и да са както следва: 500.00 лева – главница и месечна лихва в
размер на 15.00 лева, за срок от 12 месеца. В чл.4, т.11 от договора е уговорен фиксиран
лихвен процент от 36 %, като лихвата се начислява ежедневно, а при нейното изчисляване,
месецът да се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Страните постигнали съгласие ГПР да е
в размер на 42.58 %, като от приложения погасителен план, съобразен с начислението или
не на неустойка, се установява, че страните са уговорили предоставения на ищцата кредит
да бъде погасен от нея на една вноска с падеж – ***, при която следвало да бъде погасена
главница в размер на 500.00 лева, лихва за един месец в размер на 15.00 лева и обща вноска
за погасяване на транша в размер на 515.00 лева. Съгласно погасителния план, при
хипотезата на чл.20 от договора за кредит, ищцата дължи на същата падежна дата неустойка
в размер на 135.00 лева и обща погасителна вноска в размер на 650.00 лева, като при
хипотезата на чл.4, ал.7 от договора за кредит, дължи и вноска за удължаване с един лихвен
период в размер на 150.00 лева. В чл.17 от договора е уговорено задължението на заемателя
да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл.19 от договора или банкова
гаранция. В чл.20 от договора е предвидено, че ако заемателят не представи уговореното
обезпечение в чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от
стойността на всеки усвоен транш, платина ма падежа на всеки транш. Приложен е и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
при общ размер на кредита от 800.00 лева, за който няма спор, че е връчен на ищцата.
4
Приложени са и общи условия, уреждащи отношенията между „Стик- кредит“ АД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от
разстояние, за които също не се спори, че ищцата е получила и е запозната със същите.
На *** е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** се установява, че
ответникът е предоставил на ищцата кредит под формата на паричен заем в размер на
800.00 лева, който А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в
договора. Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от
договора, а именно по посочена от Р. банкова сметка. Съгласно постигнатите между
страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на
800.00 лева, при 12 погасителни вноски, с размер на всяка една от тях от 166.90 лева, с общ
размер на всички плащания от 1000.47 лева, с фиксиран лихвен процент по заема от 36 %, и
ГПР от 42.57 %. В чл.17 от договора е уговорено задължението на заемателя да бъде
обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл.19 от договора или банкова гаранция. От
приложения погасителен план се установява, че съгласно постигнатото в договора съгласие
кредитът е следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски, с падеж на 28-то число от
месеца, като първата погасителна вноска е на ***, а последната *** В погасителния план е
включена и дължимата неустойка.
На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 272,07 лева, тъй като същата не е
представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор, като общата сума, която следва да върне А.Р. става 699.00 лева.
А. К. Р. е погасила изцяло сумата по сключените договори за потребителски кредит
№ ***, и № *** а именно в общ размер на 1201.79 лева./видно от представените към
исковата молба платежни нареждания/, както следва:
-166.90 лева - на ***;
-167.22 лв. на ***
- 867.67 лева - на *** – пълно погасяване на кредит;
Горните обстоятелства се потвърждават от приложените вноски бележки. По
договори за потребителски кредит № ***, и № ***А. К. Р. е направила вноски в общ размер
на 1201.79 лева, с които е погасена главница в размер на 800.00 лева, договорена лихва 79.20
лева и неустойка в размер на 322.59 лева. На основание сключените По договори за
потребителски кредит № ***, и № *** със съответните параметри: - 42.5761 %, при
включени разходи за договорна лихва 15.00 лева, а при включени и разходи за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 135.00 лева, вещото лице е изчислило, че ГПР е
от 2229.8085 %. Относно втория кредит вещото лице е изчислило ГПР по кредита, който при
включени разходи само за договорна лихва от 79.20 лева и при размер на кредита от 800.00
лева, ГПР е от 42.57 %, а при включени разходи за договорна лихва 79.20 лева и разходи за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 322.59 лева, ГПР е 440.4579 %.
Предвид така приетото от фактическа страна и с оглед доводите на ищцата за
нищожност на клаузи от договора, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е
дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
5
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои
аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Също така в тежест на ответната страна е
да докаже, че е било изпълнено изискването чл. 10. (1) ЗПК, според което договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. По делото може да се направи обоснован извод, че двата договора са формуляр,
който видно от изложените параметри, са били подписани от ищцата при предварително
посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в
договорите в срок. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на формиране на ГПР
и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се изчисляват
приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК. Посоченото
не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно с начина на формиране на
дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала възможност да влияе върху
съдържанието на договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се
установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил налице
страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия
ответник.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно ал.2 т.5 на същата разпоредба неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В случая съдът намира, че е налице тъкмо такава неравноправна клауза, касателно
дължимата се неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение
или поръчителство. Това е така защото размера на уговорената неустойка се доближава до
размера на отпуснатия кредит и се явява необосновано висока.
Настоящият състав счита също, че посочената клауза за уговорена неустойка, следва
да се счита за нищожно на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с
добрите нрави, отново поради изключително завишения размер на неустойката. Както бе
посочено, подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата
на ЗПК.
Предвид изложеното по-горе, че чл. 8 от процесния договор в който е уговорено, че в
случай, че Заемателят не предостави договореното обезпечение в чл. 6 от договора в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочено в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия по Договора за паричен
заем № *** Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 135.00 лева, а по
договор за паричен заем № *** Заемателят дължи на Заемодателят неустойка в размер на
322.59 лева, съдът приема, че се явява нищожна клауза. Съобразно заключението на вещото
лице ищцата е заплатила неустойка в размер общо по двата Договора за паричен кредит
сумата 457.59 лева, която подлежи на връщане. Същата не е заплащала уговорената въз
основа на нищожна клауза, неустойка в размер на 551.79 лева.
Съдът намира, че клаузите, с която е договорена възнаградителна /договорна/ лихва,
6
не се явява нищожна, поради което иска за заплащане на разликата до пълния предявен
размер от 551.79 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следователно решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По исканията за присъждане на разноски, сторени в настоящото
производството, съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн. чл. 273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК на въззивника не се следва да бъдат
присъждани, направените в хода на въззивното производство разноски.
Въззиваемата страна претендира и доказва разноски по представен списък по чл. 80
ГПК пред въззивната инстанция в размер на 500.00 лв., – заплатено адв. възнаграждение
(видно от договора за правна защита от 21.02.2022 г., с направено отбелязване, че
уговореното адв. възнаграждение ще бъде платено в срок от един месец от дата на
подпасване на договора), които му се дължат от жалбоподателя изцяло, предвид
неоснователността на жалбата, но доколкото не са представени доказателства за реалното
му плащане не се дължи тяхното присъждане сгласно т.1 от ТР № 6 / 06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 485 от 29.12.2021 г. на РС - Перник, в обжалваната му
част, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за горницата над 457.59 лв. до 551.79
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7