№ 78
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.633 ал.2 от Търговския закон.
С Решение № 260406/16.11.2021 г. по т. д. № 816/2020 г. по описа на О.С.-П. е
обявена неплатежоспособността на „О.“ ООД – ****, ЕИК ********* и е определена
началната и дата на 31.12.2018 г. С посоченото решение е открито производство по
несъстоятелност на същото дружество, обявено е в несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността на предприятието и е спряно производството по
несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му и е назначен
временен синдик.
На 01.11.2021г. е постъпила въззивна жалба от „Г.-**“ ЕООД – ****, ЕИК *********,
със съдебен адрес: **** – чрез адв. Н.З. против Решение № 260406/16.11.2021 г. по т. д. №
816/2020 г. по описа на О.С.-П. в частта относно определената начална дата на
неплатежоспособността.
Жалбоподателят „Г.-**“ ЕООД, твърди, че е кредитор с изискуемо вземане към „О.“
ООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на 30.06.2017г., с падеж 30.06.2018г., който
е бил авалиран от „О.“ ООД. Счита, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която
е определена началната дата на неплатежоспособността, тъй като коефициентите на
ликвидност – бърза, незабавна и абсолютна, изчислени на база годишните финансови отчети
на дружеството за 2015г., 2016г., 2017г. и за 2018г., са под единица. Това, според
жалбоподателя, показва влошаване на състоянието на дружеството още към 31.12.2015г.
1
Счита, че неправилно съдът е определил за начална дата 31.12.2018г., когато и общата
ликвидност вече е под единица.
Освен това твърди, че свръхзадължеността на „О.“ е установена още към
31.12.2015г., но съдът – въпреки отправеното искане да се определи като начална дата по-
ранната от двете дати – на свръхзадълженост или неплатежоспособност, е обсъдил само
настъпила неплатежоспособност като неправилно я е определил на 31.12.2018г., но не е взел
отношение по въпроса за евентуалната свръхзадълженост, установена в предходен много по-
ранен момент.
Моли решението на Окръжния съд да бъде отменено в обжалваната му част като за
начална дата на неплатежоспособността на „О.“ ООД бъде определена 31.12.2015г.
Евентуално – за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена 01.07.2018г.,
когато не е изпълнено задължението към „Г.-**“ ЕООД с настъпил падеж на задължението
по авалирания запис на заповед на 30.06.2018г.
От страна на „О.“ ООД не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция също не се е явил представител на дружеството-
ответник и не е взел становище по нея.
От страна на кредитора „Е.С.“ ЕООД – **** също не е постъпил писмен отговор.
Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното:
Допустимостта на жалбата е обусловена от спазване на предвидения в ТЗ
седемдневен срок за подаването и, считано от обявяване на решението в търговския
регистър.
Обжалваното решение е вписано в търговския регистър на 21.10.2021г. Жалбата е
подадена по пощата като даТ. на пощенското клеймо е 28.10.2012г., следователно
седемдневния срок е спазен. Жалбоподателят е молител в производството пред
първоинстанционния съд, сезирал съда с искане за откриване на производство по
несъстоятелност на „О.“ ООД. Въззивната жалба се явява допустима.
Във връзка с установяване на показателите за финансово – икономическото
състояние на дружеството за периода 2015г. – 2020г. правилно първоинстанционният съд е
допуснал съдебно – счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице И.Н.С.
/стр.81 - 91 от делото/ финансовите показатели не дружеството са негативни още към
началото на изследвания период. Коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са под единица още към 31.12.2015г. като същите не се повишават и през
следващите финансови периоди. Напротив към 31.12.2018г. вече и общата ликвидност е под
единица. От това може да се направи извод за прогресивно влошаване на състоянието на
предприятието. Сам по себе си обаче този коефициент не е единствения показател за
състояние на неплатежоспособност на дружеството.
Видно от заключението на вещото лице С. „О.“ ООД има публични задължения към
ТД на Н. в общ размер 49040.22 лева. За събиране на задълженията е образувано
2
изпълнително дело №*********/2016г. За обезпечаване на публичните вземания с
Постановление №РД-11-293/05.02.2015г. е наложен запор на 4 броя МПС, а с Постановление
№С170016-023-0003643/17.10.2017г. и възбрана върху 2/3 ид.части от недвижим имот. На
16.07.2018г. е наложен и запор на банковите сметки на дружеството. Следователно още през
2015г. дружеството има непогасени задължения към ТД на Н.. Същите не са погасени и до
настоящия момент като последното плащане е от 27.09.2019г. и след тази дата няма
постъпили суми. От месец април 2016г. дружеството има и отразени задължения към
персонала в общ размер 19 651.67 лева, които също не са погасени. Задълженията към
доставчици са в общ размер 106 065.48 лева. Задължението към „Ф.“ АД в размер на
21 539.56 лева е по фактура №*****/26.06.2013г. Задълженията към „И.“ ЕООД са в размер
на 4797.88 лева и са по фактури от месец март 2014г. Задължението към „Т.“ ООД е в
размер на 33 000 лева и е по фактура №****/31.05.2012г. Задълженията към „Т.М.Г.“ ЕООД
са по фактури от 2012г. и 2013г., тези към „Т.“ ЕООД са от 2013г. Към „Н.“ ООД са общ
размер 13705.86 лева и са по фактури от 2013г. Такива са и задълженията към „Г.-**“ ЕООД
и „К.К.“ ЕООД. Има и непогасени задължения по фактури от 2014г. и 2015г. към „Е.“
ЕООД, „И.П.“ ООД и „Й.М.“ ЕООД. Следователно преобладаващата част от непогасените
задължения към доставчици са възникнали още през 2013-2014г.
В заключението се сочи, че през 2017 и 2018г. дружеството няма генерирани никакви
приходи. При липсата на приходи то очевидно не е в състояние или поне е силно затруднено
да погасява текущите си задължения.
С оглед на тези консТ.ции следва да се приеме, че дружеството е в състояние на
неплатежоспособност още към 31.12.2015г. Към тази дата то вече има непогасени парични
задължения както по търговски сделки, така и към Н..
Въпросът за свръхдзадължеността изобщо не е обсъден от първоинстанционния съд.
От заключението на вещото лице С. се установява, че размера на собствения капитал към
31.12.2015г., към 31.12.2016г., към 31.12.2017г., към 31.12.2018г., към 31.12.2019г. и към
31.12.2020г. е отрицателна величина. Дружеството е декапитализирано и се явява
свръхзадължняло. Задълженията в пасива надхвърлят имуществото в неговия актив.
Очевидно още към 31.12.2015г. имуществото на дружеството е било недостатъчно за
удовлетворяване на задълженията му.
Според въззивния съд в конкретния случай началната дата на свръхзадължеността и
на неплатежоспособността съвпадат. От тогава са налице затруднения с постоянен характер,
а през 2017г и 2018г. липсват изобщо приходи.
Като се вземат предвид както общото икономическо състояние на длъжника по
показателите, изчислени към 31.12.2015г., декапитализирането му към същия момент
наличието на непогасени задължения към доставчици по фактури от 2013г. и 2014г.,
наложени обезпечителни мерки за събиране на публични вземания още през февруари
2015г. се достига до извод, различен от направения от първоинстанционния съд – началната
дата на неплатежоспособността следва да се свърже именно с 31.12.2015г.
С оглед на изложеното съдът намира въззивната жалба на „Г.-**“ ЕООД против
3
Решение № 260406/16.11.2021 г. по т. д. № 816/2020 г. по описа на О.С.-П. в частта относно
определената начална дата на неплатежоспособността за основателна. Следва решението в
обжалваната му част да бъде отменено като за начална дата на неплатежоспособността се
определи 31.12.2015г.
С оглед на изложеното и на основание чл.633 ал.2 от ТЗ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260406/16.11.2021 г. по т. д. № 816/2020 г. по описа на О.С.-П.,
в частта с която началната дата на неплатежоспособността на „О.“ ООД – ****, ЕИК
********* е определена на 31.12.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2015г. за начална дата на неплатежоспособността на „О.“ ООД –
****, ЕИК *********.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ, за което да се изпрати съобщение
до ОС- П..
Решението да се впише в ТРРЮЛНЦ, за което да се изпрати писмо.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от вписването му в
ТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4