№ 1037
гр. София, 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601205 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 440, ал.2, по реда
на Глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Л. В., упълномощен защитник от л./св. В. М. Ч.,
изтърпяващ наказание в СЦЗ ЗО „Кремиковци" срещу Определение от 20.10.2022 г. на 18-ти
съдебен състав при Софийски градски съд, по ЧНД №4135/2022 г., с което искането на
осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „лишаване от свобода”, е оставена без уважение.
С въззивната жалба, по която е образувано настоящото производство, се навеждат
доводи, че освен наличието на изискуемата първа предпоставка за изтекъл над една втора от
срок на изтърпяване на наложеното наказание, са налице доказателства и за поправянето на
В. Ч., с което се претендира незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Според
защитникът, съдът не бил оценил с нужната задълбоченост доказателствата за настъпила
положителна промяна в осъденото лице, неговото добро поведение, участието му в
социални културни и други дейности и трудовата му ангажираност в условията на
пенитенциарното заведение. Според защитникът наличието на наложени наказания на
осъдения от администрацията към затвора санкционират негови незначителни прояви, които
по естеството си са част от затворническата субкултура и не са свързани с държане или
употреба на забранени вещества. Оспорва се отрицателното становище на затворническата
администрация по липсата на напредък в корекционния процес. Твърди се, че становищата
им по изпълнение плана на присъдата са бланкетни и дори взаимно противоречиви.
Настоява се, да не се отчитат безкритично от съда, без самостоятелна и задълбочена оценка
съдържанието на информацията, съдържаща се в източниците на данни от затворническото
досие на лишения от свобода, относими по настоящото производство. С посоченото се
претендира, че съдът е пренебрегнал доказателства, от които е можел да установи, че са
налице данни за поправянето на лишения от свобода, че същите са в достатъчен обем, за да
се направи извод за наличие на изискуемите положителните промени у осъдения, че същият
вече е осъзнал обществената опасност на извършеното и съжалява за стореното. Формулира
се искане да бъде отменено определението на градския съд и да бъде допуснато неговото
условно предсрочно освобождаване, поради кумулативната наличност на двете изискуеми
предпоставки.
1
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си,
първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от
затворническото досие на осъдения Ч., извършил е цялостна и задълбочена преценка за
наличието на визирани в чл. 70 от НК предпоставки, въз основа на което е формирал
правилни изводи.
Правилно е установено, че е налице първата материалноправна предпоставка за
уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, доколкото срокът на изтърпяната част
от наказанието безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия
размер на наказанието. Въззивният жалбоподател Ч. изтърпява наказание „лишаване от
свобода” от три години и шест месеца, наложено по НОХД №15877/20г. за извършени
престъпления по чл.198, чл.150 и чл.152 НК, от което е приспаднато времето на задържане
преди постановяване на присъдата от 11 месеца и два дни. Към 03.10.2022г. лишения от
свобода основателно претендира, че е изтърпял над една втора от наложеното му наказание,
доколкото фактически и юридически (след зачитане на положения труд) към датата на
съдебното заседание е изтекъл срок от общо 2(две) години, 7(седем) месеца и 26 дни от
срока на изтърпяване на наложеното наказание, като е останал за изтърпяване остатък от 10
месеца и четири дни към 20.10.2022г.
Първоинстанционният съдебен състав е осъществил дължимата последваща преценка
и за наличието на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК, а именно, дали
осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Втората положителна предпоставка за
условно предсрочно освобождаване, винаги следва да се основава на доказателства за
поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а целите на
наказанието възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване. За разлика от
условията за изменение на режима (чл.66, ал.1 от ЗИНЗС „... да има добро поведение и да
покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК може да се ползват осъдени лица,
при които поправителният процес е завършен и именно поради това по-нататъшният
престой в затвора не се налага.
За да се произнесе първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че осъденият
В. М. Ч. – роден на 15.02.2001г. в гр.София изтърпява едно общо най - тежко наказание
„Лишаване от свобода“, наложено при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по НОХД
15877/2020г. на СРС от три отделни престъпления (чл.150 ал.1;, чл.152 ал.1 т.2 и чл.198 ал.1
НК) и едно по НОХД 3329/20г. на СГС за престъпление извършено като непълнолетен, по
чл.198 ал.1 т.1 НК, т.е изтърпяването на актуалното наказание е за престъпление, което
единствено в съдебното минало на въззивния жалбоподател. Съдът задълбочено е обследвал
доказателствата за поведението на лишения от свобода при изтърпяване на наказанието и
данните за спазване на режимните порядки в пенитенциарното заведение. За изследвания
период жалбоподателят е допуснал единствено нарушения, които са били санкционирани от
затворническата администрация. Налице е нарушение свързано с неспазване на режимните
ограничения и оказващо отрицателно влияние върху поведението на останалите лишени от
свобода, което е санкционирано чрез преместването му от ЗОЗТ Кремиковци в Затвора
гр.София със Заповед от 04.02.2022г. на Началника на Затвора. Допуснато е и друго
дисциплинарно нарушение, санкционирано със Заповед №22/28.01.2022г. поради намерен у
въззивния жалбоподател мобилен телефон, за което е бил наказан с „изолиране в
наказателна килия за срок от 5 денонощия“, а със Заповед №136 от 27.04.2021г., същият е
бил наказан с два месеца лишаване от участие в колективни мероприятия във и извън
местата за лишаване от свобода, заради намерени у него забранени за държане предмети –
карта памет.
2
Съдът като установил, че осъдения е бил наказван от администрацията на затвора за
извършения няколко нарушения, че в периода на изтърпяване на наказанието няма
наложени поощрения и не е бил награждаван, че степента на интензивност на криминалния
риск, след първоначалното му определяне на 63 точки е бил завишен на 66т., е формирал
правилен извод за наличието на негативна и задълбочаваща се отрицателната тенденция в
процеса на превъзпитание на осъдения, въпреки срока на наказанието изтърпян до момента
в затвора и провежданите с него превъзпитателни мероприятия залегнали в плана на
присъдата. Като съобразил посоченото, правилно първостепенният съд е преценил, че
вместо прогресивна е налице промяна с негативна тенденция в процеса на превъзпитание на
въззивния жалбоподател, продължаваща и през последната година от изтърпяването на
наказанието, което не позволява формиране на извод за уважаване на искането му за
условно предсрочно освобождаване. Настъпването на положителни промени в нов качествен
порядък у лишения от свобода е свързано с изпълнение целите на наложеното му наказание,
като симптоматични са и доказателствата за отношенията му със социалната среда,
администрацията на местата за лишаване от свобода и спазване на режимните изисквания,
което е основно задължение на всеки лишен от свобода.
Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, че описаното в
доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не установява позитивна
личностна промяна по плана на присъдата, нито поведение, което очевидно да надхвърля
изискванията за спазване правилата и режима, поради което към настоящият момент не са
постигнати целите на присъдата. Прегледа на първоначалния и текущите доклади за
оценка на осъдения (оценка по чл. 155 от ЗИНЗС), както и на индивидуалния
план по чл.156 от ЗИНЗС не установяват, че лишеният от свобода е положил всестранни
и последователни усилия, за да убеди и докаже, че се е поправил до степен да бъде
кредитиран с доверие за предсрочното му освобождаване. Наличието на нарушения,
санкционирани със Заповеди за налагане на наказания, установяват различни от защитните
твърдения отрицателни тенденции към влошаване изискванията за позитивно развитие на
корекционният процес, констатира се наличие на области на непопълнен превъзпитателен
дефицит, респективно за неизпълнение плана на присъдата. Преценявано с оглед наличната
информация, становището на администрацията за липса на напредък по изпълнение плана
на присъдата се явява основателно и аргументирано, поради което не може да се приеме
довода на защитата за наличие на шаблонен формализъм в документите, отразяващи
прогнозите за развитието на личността, поведението и възможностите за ресоциализацията
му. В този смисъл претенцията във въззивната жалба, че вече са изпълнени целите на
присъдата, преди изтичане на целия срок на наложеното наказание са
неоснователни.Тяхната неоснователност произтича от обстоятелството, че не са налице
доказателства за поправяне на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, липсват положителни
резултати от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156
от същия закон, липсват и други положителни сведения, освен изолираните данни за
неговата трудовата му заетост в изследвания период. Липсват данни за осъзнаване в пълна
степен от осъдения на противоправното му поведение и свързаните с него увреждащите
последици, както за него, така и за останалите членове на обществото. Наличието на
неубедителна прогресивна тенденция на превъзпитание и липсата на доловим напредък на
поправителен процес не удовлетворява изискванията на закона и целите на наказанието,
поради което искането във въззивната жалба да се констатира наличие на претендираната
положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК се явява необосновано. Едва когато
целите на наказанието по присъдата са изцяло постигнати, тогава изтърпяването на остатъка
от срока на наказанието ще се яви нецелесъобразно и незаконосъобразно.
Съдът констатира, че атакувания съдебен акт е постановен при прецизно спазване
изискванията на чл.439а НПК, като изводите на съда са изведени след пълноценна оценка
на доказателствата, от които са формирани правилни изводи за липса на положителни
3
промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС, за липса на напредък по
индивидуалния план и липса на ефективност по изпълнение на целите на наказанието, които
са съобразени изцяло със заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на
Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите,
които са транспонирани в нашето законодателство. Като съобрази изложеното и на
основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд 10-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 20.10.2022г. по ЧНД
№4135/2022 г. на 18-ти съдебен състав при Софийски градски съд, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода В. М. Ч. за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наказание „лишаване от
свобода“.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4