НОХД № 972/2019
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подс. П.Г.П., ЕГН ********** за престъпление по чл.191 ал.1 от НК, а
именно затова, че от 07.07.2016 год. до 10.06.2018 год., в с.Церово, обл.Пазарджишка
като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-години - Л.И.Я., ЕГН **********,***.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като
се признава за виновен и дава кратки обяснения. Представя нови писмени доказателства. Лично и
чрез защитника пледира за приложението на привилегированата разпоредба на
чл.191 ал.4 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
така повдигнатото обвинение и пледира за приложението на чл.191 ал.4 от НК.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, като
прие за установено следното:
Към
началото на инкриминирания период подс. П.П. *** заедно с майка си - св.А.К..
В същото
време св.Л.Я. - родена на ***г*** била на четиринадесет години. Двамата с
подсъдимия се познавали от деца и се харесвали.
На
07.07.2016 год. те се събрали да живеят на съпружески начала в дома на
подсъдимия. Към този момент той бил пълнолетен и съзнавал, че Я. няма навършени
16 години. Родителите на горните двама нямали нищо против тяхното семейно
съжителство.
От
съвместното им съжителство на 04.05.2018г. се родило дете момиче – Ани, за
което дете се полагат грижи и от двете семейства.
Този факт станал известен на Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, откъдето бил подаден
сигнал до РП-Пазарджик. По този повод
било отпочнато настоящото наказателно производство.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанциониия съд подсъдимият
представи като писмено доказателства удостоверение бл.№
**********, издадено от Община Лесичово обл.Пазарджик, от което става ясно, че
на 05.09.2019 година е бил сключен
граждански брак между подсъдимия и св.Л.Я..
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на
свидетелите Л. Я., М. Г. и А. К., както и от писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.191 ал.1 от НК, тай като от 07.07.2016
год. до 10.06.2018 год., в с.Церово, обл.Пазарджишка като пълнолетно лице, без да
е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-години - Л.И.Я., ЕГН **********,***.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
е видно, че на 05.09.2019 год., т.е.
преди постановяване на първоинстанционната присъда, респ. преди привеждането й
в изпълнение, между подсъдимия и
непълнолетната Я. е бил сключен
граждански брак.
С оглед на това съдът, след като призна подсъдимия за
виновен по горепосоченото обвинение, не му наложи наказание на основание
привилегированата разпоредба на чл.191 ал.4 от НК.
Вярно е, че нормата на чл.191 ал.4 от НК е била
отменена с изменения на НК, обнародвани в ДВ бр. 16 от 22.02.2019г., в сила от
26.02.2029г. и понастоящем не е действаща. В същото време обаче, тя е била действаща
към момента на извършване на престъплението, т.е. в инкриминирания период по ОА
– от 07.07.2016 год. до 10.06.2018 год., поради което следва да намери
приложение предвид правилата разписани в
чл. 2, ал. 1
и 2 от НК,
без да има никакво значение, че бракът между мъжа и жената е бил сключен след
отмяната на привилегированата разпоредба. Това е така, защото по принцип и по
силата на чл.2 ал.1 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е
бил в сила, т.е. действащ към момента на извършването му. Изключение от този
принцип е въведен в разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, където е предвидено, че ако
до влизане на присъдата в сила последват различни закони, то трябва да се
приложи онзи, който е най-благоприятен за дееца. Меродавния момент за
преценката кой закон да се приложи е моментът на влизане на присъдата в сила.
Именно към този момент следва да се преценява дали последващият закон е
по-благоприятен или не за дееца. Ако той е по-благоприятен ще се приложи
последващият закон, но ако не, то ще следва да се приложи законът, който е бил
в сила към момента на извършване на деянието, защото той именно ще се яви
по-благоприятен. В конкретния казус към момента на постановяване на настоящата
присъда, която все още не е влязла в сила, последващият закон, т.е. отмяната на
разпоредбата на чл.191 ал.4 от НК не е по-благоприятен закон, т.к. с тази
отмяна отпада привилегията, която се съдържа в тази норма. При това положение е
несъмнено, че по-благоприятно за дееца е да се приложи законът, който е бил в
сила към момента на извършване на деянието, т.е. действащата разпоредба на
чл.191 ал.4 от НК, която към този момент допуска привилегия за извършителя,
независимо от факта, че бракът е сключен след като привилегията вече е била
отменена от законодателя. Запълването на фактическия състав за приложението на
привилегията – сключването на брака и по-специално моментът на неговото
сключване е извън времевия критерий за определяне на приложимия закон по
смисъла на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: