№ 5
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000706 по описа за 2022 година
С решение 60/12.07.22 г., постановено по т.д. № 161/21 г. по
описа на ОС Пазарджик, „З. ЗА Х. - Б.“ АД ЕИК ..., е осъдено да заплати на
„Н.Е.К.“ ЕАД ЕИК ..... сумите:
12 769.81 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
доставена услуга водоподаване по издадена фактура №
**********/31.10.2018 г. съгласно договор № ..... г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021
г. до окончателното плащане, на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
ведно 3 781.29 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от
29.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86 от
ЗЗД;
14 405.88 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
доставена услуга водоподаване по издадена фактура №
**********/30.11.2018 г., съгласно същия договор, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ведно с
1
4 145.70 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.12.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД;
12 198.88 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
доставена услуга водоподаване по издадена фактура №
**********/31.12.2018 г., съгласно същия договор, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ведно с
3 412.30 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 27.01.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД.
2 804.55 лв. - разноски за производството на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, от които: за държавна такса и депозити за вещи лица 2 704.55 лева
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „З. ЗА
Х. - Б.“ АД. Дружеството-жалбоподател счита изцяло решението за
незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено
изцяло и вместо него се постанови друго, с което предявените против него
искове от Н.Е.К. ЕАД бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна „Н.Е.К.“ ЕАД оспорва жалбата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразнов обжалваната му част като правилно и
законосъобразно по съображения, подробно изложение в подадения отговор.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
2
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове от „Н.Е.К.“ ЕАД против „З. ЗА Х. - Б.“ АД за заплащане на суми,
представляващи възнаграждение за извършване на услуга водоподаване през
месеците октомври, ноември и декември 2018 г. съгласно договор № ..... г.,
сключен между страните, ведно с мораторна лихва за забавено плащане върху
главниците по отделните фактури.
Сключването на договор № № ..... г. е безспорно между
страните. По силата на същия „Н.Е.К.“ ЕАД се е задължил да извършва
услугата водоподаване за осигуряване на водни маси, необходими за питейно-
битово и промишлено водоснабдяване и охлаждане на завода на ответника за
срок от 5 години, считано от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., в съответствие с
разрешително от МОСВ № 1280/30.06.2002 г., срокът на което е продължен с
решение № 109/30.06.2008 г. Съгласно чл. 1 от договора „Н.Е.К.“ ЕАД
предоставя на„З. ЗА Х. - Б.“ АД срещу заплащане на услугата
"водопадаване" разрешените от МОСВ водни обеми от изтичалото или
напорния тръбопровод на ВЕЦ "М.к." в размер до 150 л/сек и до 20 л/сек от
р. К. - язовирен район Ч..
Съгласно Раздел "Други условия" от разрешителното
взаимоотношенията с Н.Е.К. ЕАД за ползване на съоръжения, включени в
активите им, се регламентират в съответствие с изискванията на ЗЗД. Текстът
е изменен с решение № 109/30.06.2008 г. на МОСВ по следния начин:
"взаимооотношенията между титуляра на разрешителното и Н.Е.К. ЕАД
за извършване на услугата "водоподаване" се уреждат в съответствие с
принципите на търговското право и гражданско законодателство."
Тезата на ищцовата страна е, че е била извършвана услугата
водоподаване и през процесните три месеца - октомври - декември 2018 г., за
което са съставени и двустранно подписани съответни протоколи от 1.11.18,
3.12.18 и 02.01.19 г. за всеки един от месеците, з подадени обеми вода само
от водохващането на р. К., въз основа на данните от които са издадени и
процесните три броя фактури. Цитираните протоколи са представени към
исковата молба и са подписани от представители и на двете страни, като
тези обстоятелства не се оспорват от ответната страна.
3
Защитната теза на ответника, сега жалбоподател, се основава
на възражение за нищожност на клаузата на чл. 1 от договора в частта й,
включваща в предмета на договора река К., респ. водохващането на река К.
като съоръжение за подаване на водни маси към завода, поради противоречие
с повелителни норми на закона, действащи към момента на сключване на
договора. Позовава се на чл. 60, ал.2, т.3 от Закона за водите /редакция от
2010 г./, според който част от изискванията за издаване на разрешително за
водоползване е наличието на документ, удостоверяващ съгласието на
собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията
за предоставяне на услугата "водоподаване" - когато водовземането или
ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи
съоръжения. Излага доводи, че за да е налице действително предоставяне на
услугата "водоподаване" по смисъла на процесния договор, следва да бъде
осъществен пренос на вода през хидротехнически съоръжения - собственост
на Н.Е.К. ЕАД до завода - жалбоподател. Поддържа становище, че Н.Е.К.
ЕАД не е собственик на съоръжението "водохващане на р. К.", нито
притежава друго право върху това съоръжение, нито е собственик на река К.,
която не е част от активите или инфраструктурата му; на Н.Е.К. ЕАД не е
предоставено стопанисването и управлението на р. К., компанията не
извършва никакви дейности по реката, включително по водохващането, чрез
което заводът черпи водни маси; река К. е публична държавна собственост и
представлява естествен водоизточник, за ползването на който ЗХ - Б. има
надлежно разрешение. Поради тези обстотялества, счита, че не дължи
възнаграждение на Н.Е.К. ЕАД за водните маси, черпени от водохващането
на р. К., тъй като последното не може да бъде част от предмета на процесния
договор за водоподаване.
В обжалваното решение е прието, че страните са валидно обвързани от
сключения договор за водоподаване № ..... г., по силата на който ищецът
надлежно е изпълнил своето задължение да предоставя на ответника водни
обеми за питейно- битово, промишлено водоснабдяване и за охлаждане на
завода на ответника, като въпреки приетото изпълнение, възложителят
необосновано не заплаща дължимото. Съдът се е позовал на прието
заключение на СТЕ, според което водите на р. К. са включени в басейна на
„С.д. М.“ - Каскада „Б.С.“ почти на 100 %, а поречието на реката се използва
4
за регулиране на нивата на водните маси на язовир Б. и дневния изравнител
С.б.“ ВЕЦ „С.“ и на дневния изравнител ВЕЦ „М.к.“, които са съоръжения от
Каскада „Б.С. - М.к.“, собственост на Н.Е.К. ЕАД, докато водохващането на
ответното дружество от р. К. е след дневния изравнител на ВЕЦ „М.к.“ преди
вливането й в р. М.. В тази връзка са преценени като неоснователни
наведените от ответника възражения, че същият не дължи цена за
водоподаването чрез съоръжението „водохващане на река К.“, тъй като то не
било собственост на ищеца, а на ответника. Позовал се е и на мотивите на
решение № 263/16.10.2017 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. №
344/2017 г., недопуснато до касация с Определение № 205 от 20.04.2018 г. на
ВКС по т. д. № 223/2018 г., I т. о. ), според което наличието на съоръжения на
ответника, които участват в процеса на водоподаване, дори да се приеме,
че такива има, не е основание да се намалява цената по договора или да се
направи извод, че договорът е без предмет, доколкото те са съобразени от
страните при сключването му.
Настоящият въззивен състав намира изложените съображения
от първоинстанционния съд за обосновани и законосъобразни. По делото е
прието заключение на СТЕ, което е подробно, мотивирано и компетентно
изготвено, като в открито съдебно заседание вещото лице е дало и подробни
устни обяснения. Заключението е прието в присъствие на представители на
двете страни и не е оспорено от тях, напротив, същите са заявили становище
за приемането му. В т. 6 от заключението – функционална характеристика на
язовирен район Ч. са описани подробно съоръженията, стопанисвани от
Н.Е.К. ЕАД, като е посочено, че река К. като част от каскадата Б. – С. е воден
обект с регулиран воден отток, който се регулира по изкуствен начин чрез
изградените язовири, водохващания и водовземания, експлоатирани от Н.Е.К.
ЕАД. В т. 7 от заключението е констатирано, че в инвентарна книга за
язовирен район Ч. към 31.12.21 г. са описани 10 съоръжения, които са
изградени на р. К., които са били въведени в експлоатация през периода 1975
– 1998 г. Конкретните съоръжения са подробно описани в таблица с
посочени отчетни стойности дата на въвеждане в експлоатация. В
заключението са подробно описани язовири и други хидротехнически
съоръжения, изградени на р. К.. По отношение на реката е посочено, че по
5
нейното поречие е изградена каскадата Б. – С.; водите на реката изтичат от
северната страна на язовир „Б.“; до вливането й в язовир С.б.“ /Дневен
изравнител/ реката има само един ляв приток – р. М.. Вещото лице е
посочило, че след Дневен изравнител С.б.“, до вливането си в р. М., река К.
няма естествени притоци, а само водни маси от регулиране нивото на Дневни
изравнители „С.б.“ и ВЕЦ „М.к.“; реката е със снежно – дъждовно
подхранване, като максимумът е периода май-юни, а минимумът – през м.
септември; водите на реката почти на 100 % са включени в Каскада Б. – С., в
басейна на „С.д. М.“; поречието на р. К. се използва за регулиране нивата на
водните маси на язовир Б. и Дневният изравнител С.б. ВЕЦ „С.“ и на Дневния
изравнител ВЕЦ „М.к.“, които са съоръжения от Каскада Б. – С., собственост
на Н.Е.К. ЕАД; водохващането на Завод за хартия – Б. от р. К. е след дневния
изравнител на ВЕЦ „М.к.“ преди вливането й в река М..
В дадените обяснения в открито съдебно заседение вещото
лице е заявило, че р. К. извира от платото на язовир Б. /по данни от инернет/;
изградена е „Деривация М. 1900“, обхващаща всички поточета и рекички,
които са на това ниво, които се събират и отиват в язовир Б.; На височина
1200 м има втора Деривация, - „М. 1200“, което е съоръжението С.б.“, в което
се влива и река К.. Същата събира води и от снегове и дъждове, както и от
естествени притоци – р. М. и р. Хаджидеданица, но всички тези водни
количества отива във водохващането М. 1200; реката е естествена, но има
изкуствени корекции. Вещото лице заявява, че „ако нямаше съоръжения на
Н.Е.К. – Б. и С.б., щеше да има река К., но в нея нямаше да има вода, а само
корито“. По отношение сините отбелязвания на чертежа, приложен към
заключението, между С.б.“ и ВЕЦ С., вещото лице заявява, че представляват
някакви деренца; в тази част реката върви по собствено корито и има
естествени водоизточници, които се вливат в нея, но има и водоизточник,
който започва от язовир Ч.; между ВЕЦ „С.“ и ВЕЦ „М.к.“ е коригирано
коритото на реката, като реката влиза направо в уравнителя.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че не следвало да
се приема заключението на вещото лице, тъй като същото било заявило, че е
ползвало информация от интернет, а не от официални източници. Счита, че е
недопустимо специалните знания, които са необходими за изясняване на
6
някои въпроси по делото и изискващи назначаване на вещо лице съгласно чл.
195, ал.1 от ГПК, да бъдат заменяни с търсене и позоваване на информация от
интернет, без посочване на конкретен източник, поради което заключението
не следвало да бъде кредитирано. Посочва като общоизвестен факт, че р. К.
има естествени притоци, по-важните от които са р. С., Ч.р. /с притоци
В.,Д.,У,М.,М. И Д. к./, К.р. с приток р. К., а в най-долната си част под село С.
– р. О..
Не са налице основания тези оплаквания да бъдат споделени.
В случая е налице хипотеза по чл. 195, ал.1 от ГПК и е било необходимо
назначаване на СТЕ по формулирани и от двете страни въпроси, включително
и от ответника /сега жалбоподател/. Вещото лице е дало подробен отговор на
поставените въпроси, включително и в устните си обяснения в открито
съдебно заседание. Обстоятелството, че е почерпило част от необходимата му
информация от данни в интернет, само по себе си не е основание
заключението да не бъде кредитирано. Възражения в тази насока не са
направени от страните при приемане на заключението и същото не е било
оспорено, включително от ответната страна, нито пък от страна на
последната са представени доказателства, които да оборват констатациите в
заключението или да всяват съмнение в тях. Посоченият като „общоизвестен
факт“ във въззивната жалба няма такива характеристики, нито пък такова
твърдение е било въведено надлежно по делото, още по-малко доказано. В
представената схема от вещото лице /л. 163 от първоинстанционното дело/,
действително са налице нанесени сини линии към р. К., в участъка между
язовир С.б.“ и ВЕЦ „С.“, за които вещото лице е заявило, че представляват
някакви дерета, но на тях няма отбелязани имена на реки. Дори и да се
приеме, че същите представляват естествени притоци на р. К., това не е
достатъчно, за да се възприеме защитната теза на ответната страна, че Н.Е.К.
ЕАД не извършва никакви дейности по р. К., а водният обем на същата
изцяло се поддържа от естествени притоци.
Обоснован е изводът на първоистанциония съд, че страните
са валидно обвързани от сключения договор за водоподаване № ..... г. Не се
установяват основания да се приеме тезата за нищожност на договора в
частта му, с която в неговия предмет се включва водоподаване в разрешените
7
водни обеми от р. К. – язовирен район Ч.. Ползваните водни обеми са
надлежно отчетени с подписаните между страните двустранни протоколи, и
не е налице основание потребителят да откаже плащането съгласно клаузите
на процесния договор. Тези изводи са в унисон и с приетото с влязъл в сила
съдебен акт по предходно водено между страните дело за заплащане на
възнаграждение по същия договор - т.д. № 137/16 г. на ОС Пазарджик,
решението по което е оставено в сила с решение № 263/16.10.2017 г. на
Пловдивски апелативен съд, цитирано и в обжалваното първоинстанционно
решение. По делото ЗХ-Б. е осъден да заплати на Н.Е.К. ЕАД суми,
представляващи възнаграждение за предоставяне на услугата водоподаване
по договор № ..... г. /т.е. по същия договор/ за период, включващ цялата 2015
г. и месеците януари, февруари и март 2016 г. Цитираната от
първоинстанционния съд част от мотивите на съдебното решение касае
именно въведено от ЗХ-Б. възражение за недължимост на претендираните
суми за периода или на част от тях поради това, че водохващането на р. К. не
е собственост на Н.Е.К. ЕАД, а на самия завод. Изрично е прието, че дори и
да се приеме тезата, че въпросното водохващане не е част от активите на
Н.Е.К. ЕАД, това не е основание да се счита, че договорът е без предмет в
тази му част. Коментирана е включително и нормата на чл. 60, ал.2,т.3 от ЗВ в
редакцията му, цитирана и в подадения от ответник отговор на исковата
молба, като е прието въз основа на посочената законова разпоредба, че волята
на законодателя е отношенията във връзка с услугата "водоподаване" между
собственика на съоръженията и притежателя на разрешителното за
водовземане да се уреждат с договор, какъвто е процесният, като с този
договор се определя и размера на дължимото възнаграждение.
Посоченото води до извод за неоснователност на въззивната
жалба. Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Съобразно изхода на делото в настоящата инстанция
дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 от
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от НЗПП в размер на 250 лв.
8
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 60/12.07.22 г., постановено по т.д.
№ 161/21 г. по описа на ОС Пазарджик.
ОСЪЖДА „З. ЗА Х. - Б.“ АД ЕИК ... да заплати на „Н.Е.К.“
ЕАД ЕИК ..... сумата 250 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9