Р Е Ш
Е Н И Е
№ 208 / 25.06.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя адм. д. №91/2021 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по подадена чрез пълномощник
жалба от “Пролет” ЕООД, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул.
“Антон Стоянов” № 6, ЕИК *********, представлявано от П.П.Я., срещу Решение №
3/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което на основание
чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №
51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ
– Добрич. В жалбата се излагат доводи, че решението е нищожно, неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че разпореждането е нищожно, тъй
като липсват материално-правните, така и процесуално-правните предпоставки за
издаване на оспорения акт. Релевират се доводи, че е нарушена процедурата за
установяване на трудовата злополука, като и се твърди, че такава не е налице.
Твърди се, че преписката е решена при неизяснена фактическа обстановка и
липсват мотиви при издаване на административния акт. Моли се да се отмени
решението като неправилно и незаконосъобразно и се обяви Разпореждане №
51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ
– Добрич за нищожно.
В с.з. оспорващият, чрез своя процесуален представител адв. М. П. – ДАК
поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Излагат се и допълнителни
съображения, че не е оформен протокола в типизирана форма 68, както е описано в
наредбата и декларацията за настъпилата злополука е подадена от лице без
представтилна власт.
Ответникът по делото – директорът на
ТП на НОИ – Добрич, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Излага
подробни съображения във връзка с претенцията за обявяване на нищожност на
разпореждането.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото,
намира следното от фактическа страна:
На 22.07.2019 г., на основание чл.
57, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ Добрич е подадена
декларация с вх. №5101-24-35/22.07.2019 г. от осигурителя „ПРОЛЕТ“ ЕООД /л. 22 от делото/, за злополука, станала на 16.07.2019 г., на паркинг на магазин за хранителни
стоки на фирма „МИЛЕКС и КО“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“ с Ц.К.К.–
шофьор на лекотоварен автомобил в дружеството. Към декларацията били представени-
протокол № 5 от 18.07.2019 г. за разследване
на злополуката от осигурителя /л. 12 от делото/,
обяснения от Ц.К.К.,
Р.Ц.Д., М.М.Т./л. 14-17 от делото/ и епикризи.
Със
Заповед №1015-24-163/02.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ е разпоредено В.Х.К.–
ст. Инспектор по осигуряването с функции трудови злополуки в сектор „КР на ДОО“
към отдел „КПК“ при ТП на НОИ Добрич да осъществява задълженията на длъжностно
лице по чл.60, ал.1 от КТ /лист 8/.
С
разпореждане № 51042438 от 26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич декларираната злополука с вх.№ 5102435 от 22.07.2019
г. от осигурителя “Пролет” ЕООД, станала с Ц.К.К., ЕГН **********, на
16.07.2019 г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Срещу това разпореждане е подадена жалба с вх.
№ 1012-24-75/10.03.2020 г. от „Пролет“ ЕООД до Директора на ТП на НОИ – Добрич
с оплаквания за нищожност или алтернативно унищожаемост на обжалвания акт.
С
Решение №13/07.04.2020 г. подадената жалба е оставена без разглеждане от
Директора на ТП на НОИ Добрич, поради нейното просрочие.
Процесното решение е обжалвано пред
АдмС-Добрич, който с Определение №146/30.06.2020 г., постановено по адм. дело
№234/2020 г., е отменил Решението в частта му с която органът е отрекъл
допустимостта на жалбата за обявяване на нищожност на административния акт и
преписката е върната на административния орган.
В изпълнение определението на АдмС-Добрич, директора на ТП на НОИ Добрич
е преразгледал преписката, във връзка с твърдението за нищожност на
разпореждането и е отхвърлил жалбата на „ПРОЛЕТ“ ЕООД гр. Добрич срещу
Разпореждане № 51042438 от 26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич, в частта с която се твърди нищожност на
разпореждането.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи: Жалбата е подадена на 25.02.2021 г., от надлежна страна,
в законоустановения 14-дневен срок и при наличието на правен интерес, с оглед
на което, съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА за разглеждане. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
По възраженията за нищожност на разпореждането съдът
намира следното: Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един
от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът
във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление; 3). Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум); 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5).
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КСО (в приложимата редакция, изм. в ДВ, бр.
106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) длъжностното лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава
разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Разпореждането от 26.07.2019 г. /л. 24/ е издадено от Венцислав Христов Колев, на който със заповед от 02.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич (л. 8) е възложено да издава разпореждане за приемане
или за неприемане на злополуката за трудова. С оглед на така представената
заповед следва изводът, че Венцислав Колев е бил компетентен орган - надлежно определен от ръководителя на ТП на НОИ
- да издава разпореждания за приемане или за неприемане на злополуката като
трудова. В този смисъл, са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
липсвал акт на ръководителя на ТП на НОИ. Съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО в
приложимата редакция при декларирана злополука по повод на нетравматично
увреждане разпореждането по, ал. 1 се издава въз основа на решението на
органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. По аргумент за
противното, когато се касае за травматично увреждане, каквото е било
констатирано в настоящия случай, не се налага разпореждането да се издава въз
основа на решението на органите по, ал. 2. Дори и да се приеме, че
разпореждането е следвало да бъде издадено след решение на органите по
работоспособността, такъв пропуск не би могъл да обуслови нищожност на същото.
Твърденията на жалбоподателя, че в хода на производството
по издаване на разпореждането не е била спазена процедурата, определена
н Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки не прави разпореждането
нищожно. Първо, органът не е имал такова задължение. Съгл. чл.7, ал.1
от Наредбата действително се открива производство за разследване на трудова
злополука, но това е по усмотрение на длъжностното лице, като в ал.2 е
посочена, кога разследването е задължително, а настоящият казус не попада в
посочените изрично задължителни случаи. Второ, по
принцип, както бе посочено по-горе, нарушението на
административнопроизводствените правила може да доведе до незаконосъобразност на акта, но не и до неговата нищожност. Последната би
била налице при некомпетентност на органа, каквато в случая не се установи, или
при такива нарушения в производството по издаване на акта, които правят волята
на органа неясна до такава степен, че липса на волеизявление. В случая, такава
липса не се констатира, поради което и твърдяните нарушения на
административнопроизводствените правила, дори и да са допуснати, не водят до нищожност на акта.
Относно
изложените съображения, че не е налице трудова злополука, съдът намира
следното: Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието
"трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което
е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно
предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната
работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод
на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на
предприятието.
Всички доводи, поддържани от осигурителя, относно, че вина за
настъпване на злополуката има увреденото лице, са ирелевантни към фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. При преценката на събраните писмени доказателства –
обяснения на пострадалото лице и на другите свидетели, Констативен протокол за
ПТП и епикризи води до извод, че злополуката е настъпила на работното
място, през работно време и при изпълнение на работа в интерес на
предприятието. Това
се установява и от представения Протокол за трудова злополука от 18.0.2019 г.,
издаден от комисия, назначена от осигурителя „ПРОЛЕТ“ ЕООД. Настъпилото внезапно травматично увреждане при изпълнение
на трудовите функции е причинило увредата на осигуреното лице. Налице са кумулативните законови предпоставки по чл.
55, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката като трудова.
Относно
твърдението в съдебна зала от страна на процесуалния представител, че
уведомлението за трудова злополука е подадено от лице без представителна власт,
и управителят не е уведомен за това, то същото беше оборено от назначената по
искане на жалбоподателя съдебно-графологична експертиза. Според вещото лице,
подписът положен на втора страница в долния ъгъл в графа „Осигурител“:
Управител на „ПРОЛЕТ“ ЕООД – П.Я. на Декларация за трудова злополука, вх.
№5101-24-35/22.07.2019 г. е положен от П.П.Я..
При анализ на нормите на КСО и НУРРОТЗ, разписващи
административнопроизводствените правила при разследване на злополуки, съдът не
констатира наличието на такива нарушения водещи до нищожност на издаденото
разпореждане. Разпореждането е издадено въз основа на закон.
Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост
от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява
или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява
неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. В
конкретния случай съдът не констатира наличието на толкова тежък порок
обуславящ нищожност на разпореждането. Следва да се посочи, че всички доводи на
жалбоподателя са свързани с преценката за унижожаемост на оспореното
разпореждане и дори да са налице, те не обуславят неговата нищожност. Липсата
на мотиви води до унищожаемост, защото мотивите обясняват, обосновават самото
волеизявление, след като е налице волеизявление в разпоредителната част на
акта, то същия не е нищожен. В случая в разпореждането е посочено законовото
основание, въз основа на което се издава, поради което сочените от „ПРОЛЕТ“ ЕООД доводи не обосновават неговата нищожност.
Съдът не установи наличия на основания за отмяна на
решението по чл. 117 от КСО, поради което жалбата на дружеството срещу него е неоснователна и оспорването следва да бъде
отхвърлено.
От
страните не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от “Пролет” ЕООД, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ул. “Антон Стоянов” № 6, ЕИК *********,
представлявано от П.П.Я., срещу Решение № 3/12.02.2021 г. на директора на ТП на
НОИ – Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата му
срещу разпореждане № 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1
от КСО при ТП на НОИ – Добрич.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на
глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: