Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М. и в присъствието
на прокурора .........................., разгледа докладваното от съдията Гр.Д.
№ 559 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК от Й.Н.Н., срещу К.Т.Н., за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
Ищецът излага в исковата молба, че страните са
сключили граждански брак на 11.12.2009 г. в българското консулство в гр.
Валенсия, втори за ответницата и трети за ищеца. От брака съпрузите нямат
родени деца и не притежават семейно жилище в България. Твърди се, че с течение
на времето отношенията помежду им постепенно охладнели, което довело и до
фактическата им раздяла преди повече от година и половина. Към момента бракът
им е лишен от хармония, разбирателство, доверие и духовна близост, съществува
формално, което не е в техен и на обществото интерес. Ищецът моли бракът между съпрузите да бъде прекратен
поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по
въпроса за вината. Желае след прекратяване на брака ответницата да носи
предбрачното си фамилно име Д..
В законоустановения срок ответницата не е
депозирала писмен отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и
не взема становище по иска.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак издадено въз осн. на акт за
граждански брак № *** г. на Ген.консулство на РБългария в гр. Валенсия,
Испания, се установява, че страните са сключили граждански брак на 11.12.2009
г., като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Н.. От брака
съпрузите нямат родени деца.
От разпита на свидетеля М. Н.Н. - сестра на ищеца се установява, че съпрузите
живеят във фактическа раздяла от месец декември 2019 г. Тъй като свидетелката
поддържа връзка и с двамата, знае че неразбирателството в семейството датира
много от преди окончателната им раздяла. След раздялата ищецът е напуснал
семейното жилище и се установил да живее в друго жилище в Испания, а от няколко месеца се е регистрирал и трайно
пребивава в гр. Каварна. Съпрузите не поддържат никаква връзка помежду си, като
и двамата желаят прекратяване на брака.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и
лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и
морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие,
загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата
между съпрузите през 2018 г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и
необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито
на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде
уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.
Относно фамилното име след развода:
Искането за промяна фамилното име на съпругата е
направено от лице, което не е титуляр на това право, поради което следва да
бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а жената за в бъдеще следва да
продължи да носи фамилното име от брака. Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може
да възстанови фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на
съпруга, който е променил името си при сключване на брака и носи това име, но
не и на другия съпруг, чието име е било прието. Ето защо, искът се явява
недопустим и следва да се остави без разглеждане като такъв. Съдът следва да
постанови след прекратяване на брака жената да продължи да носи брачното си
фамилно име, поради липса на иск, предявен от титуляра на правото по чл. 53 от СК.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв. По делото са ангажирани
доказателства, че ищецът Й.Н.Н. е внесла
държавна такса в размер на 25.00 лева при завеждане на исковата молба, с
оглед на което в тежест на ответника К.Т.Н. следва да бъде възложена дължимата
разлика от 25.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.
329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и
двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на
всеки от тях, както са ги направили. По изложените по - горе съображения
разноските остават за страните така като са ги направили.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Й.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** и К.Т.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, р-н
Приморски, ул. С. **** и настоящ адрес Испания, гр. Валенсия, Б. ул. Х.М. **,
който брак е сключен на 11.12.2009 г. и за който е съставен Акт за граждански
брак № *** г. на Генералното консулство на РБългария в гр. Валенсия, Испания, като
дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 44, т. 3, във връзка с чл.
49, ал. 1 СК.
След прекратяване на брака ответницата следва да
продължи да носи брачното си фамилно име Н. на основание чл. 53 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в
размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА К.Т.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Варна, р-н Приморски, ул. С. **** и настоящ адрес Испания, гр. Валенсия, Б. ул.
Х.М. **, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 25.00 (двадесет
и пет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за
развод.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….