Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .....
гр.София, 29,07,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Татяна Щерева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №8148 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Т.Т. срещу З. „Б.И.“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 70000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18,03,2017г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер
на 29,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 18,03,2017
г. ПТП.
Излагат се
съображения, че на 18,03,2017г., М.Т. управлявала лек автомобил „Пежо, модел
406“, рег. № *******по път ІІ-56 в посока
от гр.Пловдив към с. Стряма. В
срещуположна посока се движил лек автомобил Марка Шевролет, модел Такума, с рег.№*******, управляван от водач С.Г.Б., когато на км.83+300 загубил контрол
над управляваното МПС, преминал в лентата за насрещно движение и предизвикал
удар между двете превозни средства. Произшествието настъпило по вина на водача
на лек автомобил „Шевролет“. Вследствие на произшествието пострадала ищцата,
която претърпял телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност
на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното дружество, като
пред него е била предявена претенция за изплащане на обезщетение, но от
застрахователя не е определено и изплатено такова.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен срок по реда на
чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е
налице осъществено противоправно деяние. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал без поставен
предпазен колан. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на
претендираното обезщетение, с оглед претърпените от ищеца телесни увреждания.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Констативен протокол от 18,03,2017год.,
съставен от ОД на МВР Пловдив, се установява фактът на настъпило на 18,03,2017год., на път
ІІ-56, км.85+300 пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил, с
марка „Пежо, модел 406“, рег. № ********, управляван от
М. Т.Т. и лек
автомобил Марка Шевролет, модел Такума, с рег.№*******,
управляван от водач С.Г.Б.. В ПТП е
участвало и МПС Опел, с рег.№*******, управлявано от В. А. А.. При ПТП е пострадала ищцата.
Безспорно между страните е наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
застрахователното събитие – 18,03,2017год. за процесния автомобил/ постановено
определение по реда на чл.146 от ГПК в з.з. от
14,02,2019год./
От
изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд. акт, се установява механизма на ПТП, според който процесното ПТП е настъпило на път II - 56 между с. Стряма и гр.
Пловдив на прав пътен участък, в близост до моста над р. Стряма. Път II - 56 се
състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по една пътна лента, разделени с единична непрекъсната
линия. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична
видимост. Процесният лек автомобил „Пежо”, в който е пътувала ищцата, се е
движил в дясната пътна лента с посока от гр. Пловдив към с. Стряма със скорост
на движение 70 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото
време, върху същата лента пред него и попътно, се е движил л.а. Опел. Срещу
двата автомобила върху пътната лента за насрещното им движение се е движил л.а.
Шевролет със скорост 60 км/ч. Преди да се разминат л.а. Опел и л.а. Шевролет,
водачът на л.а. Шевролет по неустановени причини е отклонил управлявания от
него автомобил вляво, като е навлязъл върху пътната лента за насрещно движение
и се е реализирало ПТП. Лек автомобил Шевролет с предната си лява част странично се
е ударил в лявата част на лек автомобил Опел, като се е плъзнал по цялата му дължина, преминал
е успоредно на лек автомобил Опел и е продължил движението си в
първоначалната му посока и под ъгъл наляво, като е навлязъл с предната му лява
част до средата на пътната лента за насрещното му движение. Последвал е втори
удар между предната лява част челно на л.а. Шевролет с предната лява част челно
с лек автомобил Пежо. Мястото на удара между двата автомобила е изцяло върху
пътната лента, по която се е движил лек автомобил Пежо. Причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са
субективните действия на водача на МПС Шевролет със системите за управление на автомобила, който е навлязъл
върху лентата за насрещното му движение, по време когато по нея се е движил Лек
автомобил Пежо. Изложено е становище лек
автомобил Пежо да е бил фабрично оборудван с предпазни колани за всички места
на пътниците.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, се установява, че при пътнотранспортното
произшествие ищцата е получила следните
травматични увреждания: съчетана
травма на лявата половина на гръдния кош, лявата част на главата и дясното
коляно, а именно:
-Контузия на левия бял дроб с
пневмоторакс (проникване на въздух от белия дроб в плевралното
пространство, с колабиране на същия);
-Контузия на мозъка с петехиални (точковидни) кръвоизливи ляво фронтално с размер
до 3.5 мм (отначало визуализирана като линеарна зона
3/14 мм);
-Разкъсно-контузна рана на дясното коляно.
Медико-биологична характеристика
относно левостранния пневмоторакс с липсващо дишане, е състояние причиняващо
разстройство на здравето временно опасно за живота. Останалите травми, а именно-
леката черепномозъчна травма и повърхностната травма на коляното, са състояния
водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК). Непосредствено след ПТП
ищцата е хоспитализирана във втора хирургична клиника на УМБАЛ „Св. Г.“***,
с престой за 5 дни, където е диагностицирана и са
предприети медицински действия по стабилизирането на състоянието й -
осъществени са апаратни и лабораторни изследвания и проведени консулти с
ортопед, интернист и неврохирург. Във връзка с установения левостранен
пневмоторакс е извършена торакоцентеза на левия бял
дроб с поставянето на гръден дрен. Разкъсно-контузната
рана на дясното коляно е била обработена, а установените точковидни мозъчни
кръвоизливи, според консулта с неврохирург, не са наложили оперативно лечение,
а само покой с обезболяващи и проследяване след 10 дни. Пострадалата е изписана
със стабилни хематологични и хемодинамични
показатели, с разгънат и нормално дишащ ляв бял дроб и свален дрен. През
описания период търпените болки са били от такива с висока интензивност в
началните часове, до умерени с изостряния при изписването. Интензивността на
претърпените болки и страдания е най-висока от възникване на увреждането до
хоспитализацията в лечебно заведение, за 5-дневния период на хоспитализация,
същите се очаква да са умерени с временни изостряния, при опит за дълбоко
вдишване и резки движения с тялото и главата и към края на оздравителния
период, до 30-ия ден, болките са със затихващ характер. Налице е причинно -следствена
връзка между конкретните увреждания на ищцата и процесното ПТП. Съгласно медицинските
стандарти процесните травматични увреждания имат обратим ход до пълно
възстановяване. Изложено е становище с оглед характера на описаните травми ищцата да е била с поставен предпазен колан.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез разпит на св.Т.Т., ценени
по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за
ищеца.
От показанията на св.Г.К. се
установява ищцата да е била с поставен колан по време на ПТП, а непосредствено след
произшествието за около 2-5минути е била неконтактна.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От съвкупната преценка
на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено извършено
виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил Шевролет–Стоян Благоев,
който е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДВП, съгласно
който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушена е нормата на чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДВП, според която на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза
и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне; Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от
КЗ е основателен и застрахователят
е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл.
от ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящият съдебен
състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 35000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания – -Контузия на левия бял дроб с пневмоторакс (проникване на въздух от белия
дроб в плевралното пространство, с колабиране на
същия, контузия на мозъка с петехиални (точковидни)
кръвоизливи ляво фронтално с размер до 3.5 мм (отначало визуализирана като линеарна зона 3/14 мм) и разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Съобрази се възрастта на лицето -29 години към датата на произшествие/
млада активна трудоспособна възраст, препятствана по причина на инцидента/,
обстоятелството, че оздравителния период към приключване
на съдебното дирене е приключил, въпреки
изпитваните инцидентни болки по свидетелски показания, извършената оперативна
интервенция за евакуация на въздух от гръдната кухина, необходимостта от грижа
и чужда помощ за период от 2 месеца по свидетелски показания. Съдът взе предвид
лекият характер на разкъсно-контузната рана и фактът,
че данните за контузия на
мозъка/точковидни кръвоизливи/ сочат на несъществено черепно-мозъчно
увреждане, тъй като видно от издадената епикриза не е била необходима
оперативна интервенция, освен ХДР и проследяване. Ищецът не ангажира
доказателства за степента на ЧРТ-лека, средна или тежка, а фактът, че пострадалата не е била контактна в
първите минути след инцидента не сочи на изпадане в бъзсъзнателно
състояние. Не са налице данни за промяна в когнитивните
функции и поведението на пострадалата по
причина мозъчно увреждане. За определяне справедлив размер на обезщетението,
съдът съобрази психичното отражение от реализирания деликт върху пострадалото
лице- проявяващо признаци на страх от пътуване, емоционална нестабилност /съгласно
събраните гласни доказателства/. От друга страна съдът съобрази да е налице благоприятна
прогноза за всички травматични увреждания. Съобразявайки
горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователно е релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е пътувала
без предпазен колан. Установи се от свидетелските показания и СМЕ ищцата да е
била с обезопасителен колан, което е предотвратило по –значителни увреждания,
поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение претенцията за имуществени
вреди приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза установи, извършени разходи, съставляващи потребителска такса за болничен престой,
които са били необходими за лечението на ищцата. Съобразно изложеното за пострадалото лице е
възникнала имуществена вреда
в пряка и непосредствена връзка с процесното
ПТП за сумата от 29,00лв., подлежаща на обезщетение.
Ето защо исковата претенция за
имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Предвид
основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва.
Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на
04,09,2017год. е дължима от 05,12,2017год. до изплащане на вземането. Ето защо претенцията за присъждане
на лихва от 05,12,2017год. върху обезщетението за неимуществени вреди до изплащане на вземането е основателна и
неоснователна за периода от 18,03,2017год. до 04,12,2017год.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на
съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на
1611,60лв., от които –1401,60лв. д.т. и 210,00лв. от общо 420,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 1558,20лв. от общо 3180,00лв., от които
180,00лв.-в.л. и 3000,00лв.-адв. възнаграждение.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адвокат Р.И.М. се дължи адв.хонорар
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и
съобразно уважената част от иска в размер на 1315,43лв. от общия
размер-2630,87лв. Върху дължимото възнаграждение с оглед данните за регистрация
по ЗДДС се начислява ДДС в размер на 20% /263,08лв./ или общото възнаграждение
е 1578,51лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на
управление:*** да заплати на М.Т. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
35000,00лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на
18.03.2017г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 05,12,2017год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35000,00лв. до пълния предявен
размер от 70000,00лв. и за законна лихва считано от 18,03,2017год. до
04,12,2017год. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на
управление:*** да заплати на М.Т. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
29,00лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди по повод възникнало на 18.03.2017г.
пътнотранспортно произшествие.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на
управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1611,60лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на
управление:*** да заплати на адвокат Р.И.М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 1578,51лв. - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Т. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** да заплати на
З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 1558,20лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: