РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Кърджали, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500136 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 84 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 457/ 2018 г.,
Районен съд – Момчилград е отхвърлил предявения от „Т. М." Е. гр. М.
против „М. *" О. гр. М. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от
него давностно владение, считано от 01.01.2001 г., на РЕАЛНА ЧАСТ от
УПИ II – за горивни и строителни материали от кв. 102 по регулационния
план на гр. Момчилград, с площ на реалната част от 800 кв.м., при граници на
реалната част: на изток – ограда и склад за въглища и строителни материали,
на запад – регулационната граница между УПИ II и УПИ XVІІI и УПИ XIX,
на юг – улица "Крайна" и на север – ЖП коловоз (затворена между т. 1, т. З, т.
7, т. 9, т. 10, т. 11 съгласно СТЕ с вх. № 26224/ 20.10.2020 г. на МРС), която
реална част съгласно действащата кадастралната карта на гр. Момчилград
заема: реална част с площ от 63 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
48996.106.34 по КККР на гр. Момчилград, затворена между т. 1, т. 2, т. 10 и т.
11 съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020 г. на МРС, реална част с площ от
1
87 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 48996.106.35 по КККР на гр.
Момчилград, затворена между т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 съгласно СТЕ с вх. №
26224/20.10.2020 г. на МРС, реална част с площ от 650 кв. м, от поземлен
имот с идентификатор 48996.106.33 по КККР на гр. Момчилград, затворена
между т. 2, т. З, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11 съгласно СТЕ с вх, №
26224/20.10.2020 г. на МРС, като несонователен. С решението съдът е
отхвърлил, на основание чл. 194, ал.З от ГПК, оспорването, предявено от
ищеца „Т. М." Е. гр. М. на документите, находящи се на страници 73, 87, 96,
97 и 98 по делото, като неоснователно и недоказано. Осъдил е „Т. М." Е. гр.
М. да заплати, на основание чл. 78, ал. З ГПК, на „М. *" О. гр. М., сумата от
3 720 лева, представляващи направените разноски по производството.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Т.
М." Е. гр. М., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като
неправилно. Излага съображения, че е собственик на процесната реална част
от УПИ ІІ от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград на основание
придобивна давност, тъй като е владял същата от момента на построяването
през 1990 г. на оградата по букви А, Б, В и Г и на склада по букви Г и Д на
скицата от 2016 г., издадена от община Момчилград, находящи се към
настоящия момент в УПИ ІІ от кв. 102 по регулационния план на гр.
Момчилград, собственост на ответника. Оградата и складът материализирали
на място фактическите граници, в които се владеело и упражнявало правото
на собственост от ищеца и ответника. Между собствените на ищеца УПИ
ХVІІІ и УПИ Х-Х и процесната реална част, попадаща в УПИ ІІ, никоган не е
имало материализирана граница на място. Твърди, че в резултат на
упражнявано от него владение върху процесната реална часдт в негова полза
е започнала да тече придобивна давност от 01.01.2001 г., по силата на
изменението на чл. 59 от ЗТСУ (отм.), извършено с ДВ, бр. 34 от 2000 г., и чл.
200 от ЗУТ, съгласно който реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, като това правило не
се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. В тази връзка
счита, че по отношение на процесната реална част не се прилагатн
2
изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, тъй като те важат само за имоти,
предвидени за ниско жилищно застрояване, а процесната реална част е
отредена за нежилищни нужди, поради което от нея може да се оразува
самостоятелен урегулиран поземлен имот за нежилищни нужди в хипотезата
на чл. 19, ал. 6 от ЗУТ. Излагат се и подробни съображения, че ищецът
(въззивник) упражнява фактическата власт върху процесната реална част с
намерение за своене от 01.01.2001 г., явно, необезпокоявано и без прекъсване,
продължило повече от 10 години, поради което я е придобил по давност.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявания
иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа
жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „М. *" О. гр. М., чрез
представителя си по пълномощие, е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба, като излага подробни съображения за нейната
неоснователност, както и за правилността на атакуваното решение.
В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, моли съда
да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие зе установено следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
По делото е бил предявен от „Т. М." Е. гр. М. против „М. *" О. гр. М.
иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че
ищецът е собственик на основание придобивна давност, въз основа на
упражнявано от него давностно владение, считано от 01.01.2001 г., на
РЕАЛНА ЧАСТ от УПИ II – за горивни и строителни материали от кв. 102 по
действащия регулационния план на гр. Момчилград, с площ на реалната част
от около 790 кв.м., при посочени граници. В хода на делото, предвид влязлата
в сила след завеждане на исковата молба кадастрална карта на гр.
Момчилград, е извършено и допуснато уточнение на петитума на исковата
молба, като се претендираната реална част от УПИ ІІ по действащия
регулационния план на гр. Момчилград с площ от 800 кв.м., конкретизирана и
3
индивидуализирана съгласно заключението на назначена по делото съдебно –
техническа експертиза и влязлата в сила кадастрална карта на гр.
Момчилград.
По делото не е спорно, че ищецът „Т. М." Е. гр. М. (въззивник в това
производство) е собственик на УПИ ХVІІІ и УПИ ХІХ от кв. 102 по
регулационния план на гр. Момчилград, явяващи се съседни на процесната
реална част от УПИ ІІ от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград,
който е собственост на ответника по иска „М. *" О. гр. М. (въззиваем). В тази
връзка, от обясненията на страните, приетите писмени доказателства и
назначените по делото съдебни експертизи се установява следното:
Територията, на която се намират процесните имоти (УПИ ХVІІІ и УПИ
ХІХ, собственост на ищеца, и УПИ ІІ, собственост на ответника, всички от кв.
102 по последния действащ регулационен план на гр. Момчилград) е била
урегулирана за пръв път с плана на гр. Момчилград, одобрен на 14.08.1964 г.
По този план е образуван парцел І, отреден „За Булгарплод“ и парцел ІІ – за
„Т.“ (ОП „Горивни и строителни материали“) в кв. 56. В следващия
кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 469/15.08.1979 г.,
имотите попадат в кв. 57 и са: УПИ (парцел) VІІ – за „Т.“ и УПИ (парцел) V –
„За горивни и строителни материали“. Със заповед № 84/19.04.1988 г. е
одобрено изменение на плана, съгласно което УПИ ХVІІІ и УПИ ХІХ от кв.
102 попадат в УПИ (парцел) І, отреден за СП „Т.“ – М., кв. 57, а УПИ ІІ от кв.
102 попада в УПИ (парцел) V, отреден за ОП „Горивни и строителни
материали“. Със заповед № 84/1988 г. също така отпадат парцел І, отреден за
СЕП „Водно стопанство“ и парцел VІ, отреден за ОКС, като парцели І, VІ и
VІІ се вливат в парцел І – за СП „Т.“ – Момчилград. Последният действащ
регулационен план на гр. Момчилград е одобрен със заповед №
367/12.12.1988 г. и в него имотите са в кв. 102, както следва: парцел ІІ – „За
горивни и строителни материали“ и парцел І – за СП „Т.“ – Момчилград, като
границата между тях е идентична със границата по предходния план от 1979
г. През 2008 г. по искане на „Т. М." Е. гр. М. е изготвена промяна на УПИ І в
кв. 102, като са образувани нови 11 урегулирани имота с поредни номера
първоначално от І до ХІ, а впоследствие със заповед № РД-19-662/19.12.2013
г. са коригирани от УПИ Х до УПИ ХХ. Промяната касае само бившето УПИ
І в кв. 102, т.е. няма промяна в границите му спрямо съседните имоти.
4
Във връзка с горното, установява се, че с решение № 2078 от 28.06.1991
г. по ф. д. № 1971/1991 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в регистъра за
държавни и общински фирми е вписана образуваната държавна фирма с
наименование „Т. - М.“, правоприемник на активите и пасивите на фирма
„Т.“ – София и нейното поделение СП „Т.“ – М.. С решение № 2766 от
05.12.1991 г. по ф. д. № 1971/1991 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е
вписано преобразуването на държавна фирма „Т. - М.“ в еднолично
дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Т. М." Е..
Установява се, че впоследствие еднолично дружество с ограничена
отговорност с държавно имущество „Т. М." Е. е било приватизирано, като
понастоящем едноличен собственик на капитала е физическо лице.
Не е спорно също така, че ОП „Горивни и строителни материали“ е
праводател на „Т.“ А. гр. С., което от своя страна, с нотариален акт № 86 от
13.11.2014 г., том ІV, рег. № 2974, дело № 686 от 2014 г. по описа на нотариус
с рег. № 459 по регистъра на НК, е продало на ответника „М. *“ О. гр. М.
урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІ от кв. 102 по плана на гр. Момчилград,
целият с площ 8 380 кв. м., ведно с построените в него сгради, подробни
описани в нотариалния акт.
Установява се по делото, че от ОбНС – Момчилград е било издадено
разрешение за строеж № 5/04.02.1987 г. на Комбинат „Т.“ – София, СП „Т.“ –
Момчилград, за направа на ограда в парцел VІІ, кв. 57 по плана на гр.
Момчилград от 1979 г., като е съставен и Протокол № 1/04.02.1987 г. за
определяне на строителна линия и ниво. В тази връзка, не е спорно, а и от
доказателствата по делото се установява, че оградата е била изградена от
ищцовото дружество в УПИ ІІ в кв. 102 по регулационния план на гр.
Момчилград, собственост на „Т.“ А. гр. С., а към настоящия момент
собственост на ответника по иска „М. *“ О. гр. М..
Установява се също така, че във връзка с отреждането на СП „Т.“ – М.
на терена на „Т.“, находящ се в парцел VІІ, кв. 57 по плана на гр. Момчилград
от 1979 г. (влял се впоследствие в парцел І, отреден за СП „Т.“ – Момчилград
със заповед № 84/ 1988 г.), СП „Т.“ – М. е изпълнил обект „изместване на
склад за Горивни и строителни материали“ – Момчилград, находящ се в УПИ
І от кв. 102 по плана на гр. Момчилград, одобрен със заповед №
367/12.12.1988 г., в който се е влял УПИ VІІ от кв. 57 по плана от 1979 г. и е
5
изградил такъв в УПИ ІІ от кв. 102 по плана на гр. Момчилград, одобрен със
заповед № 367/12.12.1988 г., идентичен с УПИ V от кв. 57 по плана от 1979 г.
За изграждането на склада е издадено разрешение за строеж № 108/14.10.1987
г. на „Горивни и строителни материали“ – инвеститор и СП „Т.“ –
изпълнител, като е съставен и Протокол от 14.10.1987 г. за определяне на
строителна линия и ниво.
По делото се установява също така, че процесната част от УПИ ІІ в кв.
102 по плана на гр. Момчилград, претендирана от ищеца, е заключена между
парцелната граница (западната) на УПИ ІІ и изградената от ищеца масивна
ограда и склада на „Горивни и строителни материали“, като площта на тази
част е 800 кв. м.
При така установената фактическа обстановка и релевираните от
страните доводи спорни по делото са следните обстоятелства: може ли
претендираната реално обособена част от УПИ II от кв. 102 по регулационния
план на гр. Момчилград, с площ от 800 кв. м., да бъде придобита по давност,
респективно – налице ли са предпоставките на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, а при
условията на евентуалност – на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, и ако да – придобил ли е
ищецът същата по давност, въз основа на осъществено от него владение,
продължило повече от 10 години.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗУТ (действаща от 31.03.2001 г.), реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ установява забрана за придобиване по
давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на
изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ. Изключението,
предвидено в алинея 2 на чл. 200 от ЗУТ, допускащо придобиване по давност
на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19
ЗУТ, е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към
съседен имот по реда на чл. 17 от ЗУТ – тоест, при първоначално урегулиране
на два неурегулирани имота. Присъединяване на реална част от урегулиран
поземлен имоти към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не
отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, може да се извърши само по реда
на чл. 15 от ЗУТ. На давността по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ може да се позове
6
само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот
при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Само той е бил
длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор
по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да се позове на
придобивната давност по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, в случай, че окончателен
договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот.
По-специално – не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ собственик на
УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал
владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми
части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 от ЗУТ към имота на
лицето, което се позовава на придобивната давност. Това тълкуване e
възприето в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
(решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., І г. о.,
решение № 102 от 30.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5728/2015 г., І г. о.,
решение № 67 от 16.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г., ІІ г. о.,
решение № 105 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2017 г., І г. о. и др.).
От гореизложеното е видно, че в случая не е налице хипотезата на чл.
200, ал. 2 от ЗУТ за придобиване по давност от ищеца на процесната реална
част, тъй като изискването на закона е да има придаваеми части при
условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – при първоначално урегулиране на два
неурегулирани имота (какъвто не е настоящия случай) или при условията на
чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, съгласно който границите на урегулирани поземлени
имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на
собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за
прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи (която хипотеза
също не е налице в случая).
Предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ и цитираната по-горе
съдебна практика, съгласно която реално обособена част от урегулиран
поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл. 200,
ал. 1 от ЗУТ само ако са налице изискванията на чл. 19 от ЗУТ, от значение за
настоящия спор е дали процесната реална част, предмет на прледявяния иск,
отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за самостоятелен УПИ и
оставащата част отговаря на изискванията за самостоетелен урегулиран
поземлен имот. Установено е по делото, че процесните имоти (УПИ ХVІІІ и
УПИ ХІХ, собственост на ищеца, и УПИ ІІ, собственост на ответника, всички
7
от кв. 102 по последния действащ регулационен план на гр. Момчилград)
попадат в промишлена зона, т.е. в производствена територия. Съгласно чл. 22
от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, производствените
територии са предназначени за устройство и застрояване предимно със сгради
и съоръжения за производствени и складови дейности. При това положение,
настоящият състав намира, че доколкото се касае за нежилищно застрояване
в случая е неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, регламентираща
изискванията за размери – площ и лице, при урегулиране на поземлени имоти
за ниско жилищно застрояване, както е приел първоинстанционният съд.
Независимо от изложеното обаче, въззивният съд намира, че по делето не се
установява, че претендираната от ищеца реална част от УПИ ІІ, собственост
на ответника по иска, отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ и в частност
– на чл. 19, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която при урегулиране на поземлени имоти
в границите на населените места за нежилищно застрояване (какъвто е
настоящия случай) или за други нужди без застрояване техните размери се
определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и
противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и
нормативи. В тази връзка, съгласно заключението на назначената по делото
съдебно – техническа експертиза с вещо лице С. С., процесната част от УПИ
ІІ в кв. 102 не може да бъде урегулирана като самостоятелен имот за
нежилищни нужди, тъй като не отговаря на изискванията за самостоятелен
имот. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че процесната реална част
няма необходимото лице за промишлена сграда. Въззивният съд не възприема
заключението на вещото лице Т. Г. от назначената по делото съдебно –
техническа експертиза, който в своето заключение сочи, че процесната реална
част от УПИ ІІ, кв. 102 по КРП на гр. Момчилград може да бъде урегулирана,
съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗУТ. За да обоснове този свой извод вещото лице
излага съображения, че от източната страна може да има свързано
застрояване – калкан, предвид съществуващата сграда (склад), от западната
страна отстояние от 3.00 метра от УПИ ХVІІІ и ХІХ от кв. 102, и оставали за
застрояване около 8.00 метра – къса страна за сграда, която по дължина
покрива калкана със съседната сграда.
Този извод е необоснован. Както се посочи по – горе, при урегулиране
на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно
8
застрояване техните размери се определят с подробен устройствен план,
съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и
съответните устройствени правила и нормативи. В случая, не се установява
какви са предвижданията по действащия ПУП на кв. 102 гр. Момчилград за
производствената територия, в която попадат процесните УПИ ХVІІІ, ХІХ и
УПИ ІІ – вид и начин на застрояване, параметри на застрояване и т.н. От
допълнителното заключение на самото вещо лице Т. Г. е видно, че частта,
касаеща лицето на процесния имот, е 8.80 кв. м. (съгласно ПУП-ПР), и 7.15
кв. м. (съгласно кадастралната карта на гр. Момчилград). При това
положение, необосновано е заключението на вещото лице Георгиев, че при
отстояние от 3.00 метра от регулационната граница между УПИ ХVІІІ и УПИ
ХІХ, от една страна, и УПИ ІІ, от друга, остават за застрояване около 8.00
метра къса страна на сграда, която по дължина да покрива калкана със
съседната сграда (склад). Освен това, становището на вещото лице Георгиев,
че от източната страна може да има свързано застрояване – калкан, предвид
съществуващата сграда (склад), е необосновано, доколкото не се установява
по делото дали такова застрояване е допустимо по действащия ПУП и с оглед
издаденото на ответника „М. *“ О. разрешение за строеж № 43/10.11.2015 г.
(л. 111) в УПИ ІІ кв. 102 по ПУП на гр. Момчилград за „смяна на
предназначение от „Т.“ в дърводелски цех, пристройка към съществудващо
хале, реконструкция, пристройка, надстройка на съществуващи сгради за
административно – битова и открит склад – навес“.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че претендираната реално
обособена част от УПИ II от кв. 102 по регулационния план на гр.
Момчилград, с площ от 800 кв. м., не отговаря на изискванията на чл. 19 от
ЗУТ за самостоятелен УПИ, поради което и същата не може да бъде
придобита по давност от ищеца (въззивник в тази инстанция). При това
положение, ирелевантно е по делото дали ищецът е владял тази реална часдт
повече от 10 години, доколкото, предвид гореизложеното, същата не може да
бъде придобита по давност, поради което и въззивният съд не обсъжда
събраните в тази насока доказателства.
Ето защо, като е приел, че предявяния иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, е неоснователен и го е отхвърлил, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.
9
При този изход на делото, следва да се осъди въззивника да заплати на
въззиваемия направените разноски за адвокат за въззивната инстанция в
размер на 2 400 лева, съгласно приложения списък на разноските и
доказателствата за тяхното изплащане от въззиваемия.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д.
№ 457/2018 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА „Т. М." Е. със седалище и адрес ан управление: гр. М., ул.
„К.“ № *, ЕИК *, да заплати на „М. *" О. със седалище и адрес на управление:
гр. М., ул. „Х. Д.“ № *, ЕИК *, направените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10