Решение по дело №12817/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              17.12.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                       ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                     АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12817 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 09.07.2018г., гр.д.7593/17г., СРС, 60 с-в признава за незаконно и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на П.В.П., извършено със заповед № 54/07.12.2016г. на управителя на „И.Р.“ ЕООД, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие, считано от 07.12.2016г., осъжда ответника да заплати на ищеца на основание чл.221, ал.1 КТ сумата 3 316 лв. – обезщетение, ведно със законна лихва, считано от 07.02.2017г. и сумата 480 лв. – разноски, а по сметка на СРС сумата 182.64 лв. – д.т., като допуска на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за обезщетението.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете „И.Р.“ ЕООД. Счита трудовото правоотношение между страните за прекратено по взаимно съгласие, т.к. още на другия ден след постъпилото предложение за прекратяване от ищеца, ответникът взема отношение и насрещните воли съвпадат. За приемането са  изпратени покани, неполучени от ищеца поради неговата недобросъвестност. Такава е проявена и при подаване на последващото заявление за прекратяване на трудовия договор съгласно чл.327, ал.1, т.2 КТ, въпреки забавеното изплащане на трудовото възнаграждение само с 1 ден или по-точно няколко часа. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът П.В.П. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Със заповед № 54/07.12.2016г. на управителя при ответното дружество „И.Р.“ ЕООД се прекратява трудовото правоотношение с ищеца П.В.П. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ,  по взаимно съгласие, считано от 07.12.2016г.

Заповедта е издадена по повод писмено заявление на ищеца до ответника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 08.12.2016г. Връчена е лично на ищеца на 16.12.2016г.

Върху молбата, ответникът резолира съгласие за прекратяване на правоотношението в същата законова хипотеза, но считано от 07.12.2016г.

Работодателят, към когото е отправено предложението в 7-дневния преклузивен срок по чл.325, т.1 КТ взема ясно становище за одобряване на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, но считано от дата, различна спрямо предложената от ищеца. Липсва постигнато писмено взаимно съгласие между страните, щом като насрещните писмени волеизявления на страните, вместо безусловно да съвпадат, всъщност се разминават по основното си съдържание, част от което е моментът за прекратяване на трудовоправната обвързаност.

Отделно, няма постигнато общо съгласие преди изтичане на преклузивния срок за приемане на предложението, в чиито рамки работодателят трябва едновременно да вземе отношение по направеното предложение и да уведоми предложителя в седмодневен срок. Покани за получаване на съгласието за прекратяване и на процесната заповед са връчени на ищеца с обратни разписки едва на 15.12.2016г. и на 19.12.2016г. В тази насока са представените доказателства и признанието на ответника, включително във въззивната жалба. Липсват доказателства за знание от страна на ищеца относно приетото предложение, включително и в разменената между страните кореспонденция чрез и-мейли. От последните е видно, че на 30.11.2016г., ищецът все още не е получил отговор по предложението си, а чак на 08.12.2016г., ответникът му изпраща приложен документ, с неуточнено съдържание, като го кани да  получи трудовата книжка. Отсъствието на своевременно уведомяване за приемане на предложението е пречка за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено на същото правно основание, за незаконно и за отмяна на заповедта е основателен.

Предвид незаконността на заповедта за уволнение от 07.12.2016г., впоследствие правоотношението автоматично е прекратено чрез получения от ответника и-мейл от 08.12.2016г. с приложено заявление за прекратяване без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 КТ - когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Безспорно е, че плащането на трудовото възнаграждение на ищеца за м.11.2017г. е забавено с 1 ден. Макар и строго формално, спазено е единственото нормативно изискване за забава при изпълнение на основното парично задължение от работодателя, което обстоятелство изключва злоупотреба с право от страна на ищеца. Не се доказва негово недобросъвесно и виновно поведение, с което основно цели чрез заявлението да извлече имуществена облага за сметка на увреждане на работодателя. Искът по чл.221, ал.1 КТ за обезщетение поради неспазен срок на предизвестие е основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от 400 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.        По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.07.2018г., гр.д.7593/17г., СРС, 60  с-в.

ОСЪЖДА „И.Р.“ ЕООД, *** да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от 17.12.2018г. в частта за иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.