Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

град Добрич, 21.12.2020 година

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година                                           

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

 

При секретаря Диана Йорданова

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 911 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

         

Производството по делото е образувано по повод искова молба на К. Б. Г. ЕГН ********** ***, с която против Д.С.С. ЕГН ********** ***, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2300 лева представляваща стойност на платена, но неизвършена работа по договор № 136 от 23.05.2019г. за строително-ремонтни дейности. Претендират се разноските по водене на делото.

Искът се основава на следните обстоятелства: Между страните е сключен договор на дата 23.05.2019г., по силата на който ищецът възложил на ответника, а последният приел да извърши строително-ремонтни дейности, а именно: изграждане на колони, изграждане на тухлена зидария, направа на отвори за прозорци и врати, демонтаж на съществуващ покрив, цялостен монтаж на нов покрив, срещу възнаграждение в размер на 15 000 лева, в т.ч. труд и материали, като последните се закупуват от изпълнителя и се отчитат пред възложителя със стокова разписка или касов бон. Строителната площадка била открита на 27.05.2019г., а работата следвало да приключи до края на месец юли същата година. Ищецът предал на ответника общо сумата от 16900 лева в брой на следните дати: на 23.05.2019г. – 6000 лева; на 07.06.2019г. – 3000 лева; на 13.06.2019г. – 500 лева; на 17.06.2019г. – 2000 лева; на 28.06.2019г. – 3000 лева; на 10.07.2019г. – 500 лева; на 15.07.2019г. – 1300 лева и на 26.07.2019г. – 600 лева. Ответникът, съгласно представени документи, е закупил материали на стойност 4831,72 лева. Той изпълнил част от строително-ремонтните дейности до края на м. юни 2019г., след което преустановил работа. Следствие непълното изпълнение настъпили вреди – дървените части /греди, дъски, летви/ изгнили, мушамата по покрива протекла и стаята била наводнена, като за последното бил съставен протокол от 22.04.2020г. След преговори страните постигнали споразумение изпълнителят да върне на възложителя сумата от 4000 лева до 20-25.09.2019г., като приели, че това е стойността на незавършената работа. Ответникът върнал на ищеца сумата от 1700 лева на 17.12.2019г. Претендира се разликата от 2300 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор, в съдебно заседание не взема участие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа:

Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 258 вр. чл. 265, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед горните констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Като последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.

В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по водене на делото разноски от 132,25 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И   :

 

ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН ********** ***, да заплати на К. Б. Г. ЕГН ********** ***, сумата от 2300 лева, представляваща стойност на платена, но неизвършена работа по договор № 136 от 23.05.2019г. за строително-ремонтни дейности, както и разноските по водене на делото в размер на 132,25 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

          ПРЕПИС да се връчи на страните.                                     

                                                                                СЪДИЯ :