Решение по дело №2456/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателите В. К. Г., с [ЕГН] и П. Л. Д., с [ЕГН], и двете с адрес в [населено място], община Несебър, [улица], чрез пълномощник адв. Ц. В., са оспорили заповед №2995/06.12.2023г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, с която е наредено на П. Д., В. Г. и П. Г. М. да премахнат незаконен строеж, представляващ гараж с приблизителни размери 6,50/3,40 м и височина 2,40 м от сглобяема панелна конструкция, изграден в североизточната част на собствения им УПИ-XXI, кв.8 по плана на [населено място]. Влас (поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Влас), който с цялата си дължина навлиза в съседния имот ([УПИ] в кв.8) с около 1,5 м, като по този начин отнема от него около 10,00 кв.м.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателите твърдят, че не са били уведомени за издадения констативен акт, с който е поставено началото на административното производство по чл.225а от ЗУТ, което ги е лишило от възможността да направят възражения, искания и да представят доказателства. Според тях изпълнената в североизточната част на имота постройка не представлява „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като е направена от лека алуминиева конструкция и никога не се е използвала като „гараж“, а за съхраняване на отоплителни материали, вещи и инвентар. Начинът на изграждане на процесния обект и възможността същият да се демонтира го категоризират като „преместваем обект“ по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ. Жалбоподателите оспорват като невярна констатацията в заповедта, че постройката навлиза в съседния имот, а напротив – същата била разположена изцяло в рамките на собствения им имот, което било установено със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение №244/30.05.2023г. на Районен съд – Несебър. В оспорената заповед не било посочено от какви материали е изградена постройката, какво е нейното функционално предназначение, нито е установено кога е изграден строежът и допустим ли е бил съгласно действащото към момента на извършването му законодателство. Посоченият в заповедта период на изграждане – след м. юли 2021г. се сочи за неверен и неподкрепен с доказателства. Не било изследвано дали процесната постройка не попада в изключителната хипотеза на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, при която не се изисква издаване на разрешение за строеж и одобряване на строителни книжа. Искат заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез представител по пълномощие адв. В., поддържат жалбата, ангажират доказателства и иска обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендират присъждане на разноски съгласно приложен списък (л.64), към който прилагат договор за правна защита и съдействие (л.28 и л.65). Представят писмена защита (л.72-73).

Ответникът по жалбата – заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Т., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.74-80).

Заинтересованата страна П. Г. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по спора.

ФАКТИ:

Н. 06.02.2023г. П. С. К. подал жалба с рег.№Н2-КС-731/ 06.02.2023 г. (л.64 от присъединеното адм.д.№114/2024г.) до РДНСК – Бургас и до О. Н. с твърдения за незаконно изграден строеж в съседния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Влас. Според твърденията на К. неговите съседи са построили в имота си гараж, лятна кухня с барбекю, тоалетна, масивна ограда, като всички тези обекти били изградени без строителни книжа, издадени от О. Н..

С последващо писмо вх.№Н2-КС-731-001 от 10.02.2023г. (л.58) К. представил в О. Н. комбинирана скица от 09.2022г. за обект [УПИ] и [УПИ] в кв.8 по плана на [населено място]. Влас (л.59); описание на защрихована част от скицата, в което са изложени данни за наличие на разминаване в собствеността на Карамфилови по документ за собственост – 665 [жк], като тази разлика от 82 кв.м е предмет на спор за собственост с настоящите жалбоподатели (л.60); скица – проект за изменение на КК и КР за [ПИ] и отразяване на УПИ XX в кв.8 (л.61); скици на [ПИ] и [ПИ] (л.62-63).

За установяване на твърденията в жалбата, на 10.03.2023г. служители в отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър извършили проверка на място в УПИ XX и УПИ XXI в кв.8 по плана на [населено място]. Влас ([ПИ] и [ПИ]). За резултатите от проверката съставили констативен протокол от 10.03.2023г. (л.56-57). В този документ е посочено, че в североизточната част на УПИ XXI в кв.8 на границата с УПИ XX е изграден гараж, с приблизителни размери 6,50/3,40 м и височина 2,40 м, изпълнен от сглобяема панелна конструкция. Същият по цялата си дължина навлиза в съседния имот ([УПИ] в кв.8) с около 1,5 м, като по този начин отнема от него около 10,00 кв.м. Гаражът е заснет и отразен в КК и КР на [населено място]. Влас с [идентификатор]. В хода на проверката били изискани строителни книжа, удостоверяващи законосъобразното изграждане на обекта, но такива не били представени. Извършена била и проверка в архива на общинската администрация за наличието на строителни книжа, каквито не били открити.

Н. проверката е присъствала жалбоподателката П. Д., която не предоставила на проверяващите документи за описаният строеж.

Н. 07.06.2023г. служителите на О. Н. извършили проверка на строеж допълващо застрояване – „гараж“, разположен в североизточната част на УПИ XXI в кв.8 по плана на [населено място]. Влас ([ПИ]) на границата с УПИ XX, заснет и отразен в КККР с [идентификатор], за който строеж при извършения оглед на място бил съставен констативния протокол от 10.03.2023г. За резултатите от тази проверка е съставен констативен акт №8/07.06.2023г. (л.26-29).

В мотивите на констативния акт е прието, че УПИ XXI в кв.8 по плана на [населено място]. Влас ([ПИ]) е собственост на П. Л. Д., В. К. Г. и П. Г. М.. Същите лица били посочени като собственици/извършители на констатирания строеж – по данни на подалия жалбата за съществуващо незаконно строителство П. К. и съгласно качеството им на собственици на имота.

Относно начина на изпълнение на строежа в съставения констативен акт проверяващите направили констатации, идентични с тези в констативния протокол. Местоположението на строежа било отразено в приложение №1, представляващо окомерна скица (л.28-29).

Изпълненият на място обект бил квалифициран като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изграден без разрешение за строеж и без одобрени проекти. Строежът бил определен като такъв от V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

При тези факти проверяващите преценили, че установеният строеж е реализиран в нарушение разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, поради което приели, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ - за премахване на строежа.

Констативният акт бил съставен в отсъствие на собствениците и лицата, посочени за извършители, поради което екземпляри от КА били изпратени до П. Д., В. Г. и П. М. с писмо изх.№Н2-КС-3683/09.06.2023г.(л.30), с указание за представяне на възражения в 7-дневен срок от получаването.

Писмото, адресирано до П. Д., било получено от нейната внучка Й. Б. на 12.06.2023г., според отразеното в известието за доставяне (л.31), а писмото до В. Г. било получено лично от нея на 12.06.2023г. (л.33). Н. същата дата писмото било доставено и до заинтересованата страна П. М. (л.32).

В указания срок не са постъпили възражения против съставения констативен акт, съгласно съставения протокол от резултатите от обявяване на КА (л.25).

Н. 06.12.2023г., въз основа на фактите, установени с констативен акт №8/07.06.2023г., заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на О. Н. издал заповед №2995/06.12.2023г. (л.17-19), като приел, че строежът е незаконен поради допуснато нарушение по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

В мотивите на заповедта е прието, че строежът не попада в изключенията по чл.151 от ЗУТ и за него се изисква разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, каквито не се установява да са издавани. Посочено е също, че предвид установения период на изграждане – след юли 2021г. не са налице предпоставките за изследване на търпимост.

Заповедта е съобщена на адресатите на 11.12.2023г. с писмо изх.№ Н2-КС-7508/08.12.2023г. (л.20), съгласно приложените известия за доставяне (л.21-23). Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 22.12.2023г., съгласно поставения входящ номер (л.2).

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза (л.48-60, а.д.№2456/2023г.), от заключението на която се установява, че в зоната на процесния обект се намира сграда с [идентификатор], която е на калкан със сграда 11538.501.204.2 от съседния от изток поземлен [имот номер]. Денивелацията на терена, в който е разположена сграда 203.3, не е показана в кадастралната карта, тъй като това не се отразява в КК.

От скица-приложение №4 към заключението (л.56) се установява, че сградата с [идентификатор] има продължение –плоча на юг, която плоча сега е подзидана отдолу и е удължено помещението („подземно складово помещение“). Сградата представлява масивна стопанска едноетажна сграда, чийто покрив (стоманобетонова плоча и циментова замазка върху нея) е почти на нивото на прилежащата улица от север - [улица]. От противоположната й страна, предвид голямата денивелация на терена, сградата има фасада с височина 1,78 м преди подзиданото пространство на стоманобетоновата козирка от юг. С изпълненото подзиждане на козирката и удължаването на сградата на юг височината й е 1,81 м без борда на плочата. Именно тази сграда е нанесена в КККР с горепосочения идентификатор, вкл. и на цифровия модел на плана за регулация на [населено място]. Влас, съчетан с влязлата в сила КК.

В заключението е посочено, че върху сграда 11538.501.203.3 с изпълненото удължение от юг е монтирана постройка, описана като стоманена конструкция от колони, греди, ребра (от стоманени кухи кутиеобразни профили), „пети“ (от дебелостенна ламарина) в долния край на колоните, които „пети“ са положени на плоскостта на покрива на сграда 11538.501.203.3, с монтирани по стоманената конструкция по трите й страни (изток, юг и запад) „сандвич-панели“ от двустранна ламарина с пълнеж. Монтирани са прахово боядисани ламарини, а от запад – еднокрила врата от стоманени профили и пълнеж от ламарина, подвижна щора-врата с електрозадвижване (служещо за вертикално отваряне и затваряне с цел прибиране под тавана на помещението). Н. място са изградени профили за бордове по дългите страни на покрива, монтирано е и отводняване. Всичко описано като обем е поставено върху циментовата замазка, върху стоманобетоновата плоча на сградата отбелязана в КК. Изпълнен е един предпазен за дъждовни води борд от пясъчно-циментов разтвор с височина 8 см и ширина 16 см. Според вещото лице този борд не може да представлява замонолитване на описаната стоманена конструкция.

Според вещото лице по вида на вложените материали не може да се определи времето на изпълнение на тази постройка със стоманена конструкция. При извършения на място оглед в помещението на процесния обект е имало складирани вещи на жалбоподателите – чували с пелети за отопление. С оглед моментното й ползване постройката е определена от вещото лице като лека постройка за отоплителни материали и инвентар. Същата може да служи и за гариране на високопроходими автомобили, но с габарит за височина не повече от 2.10 м, тъй като при височината на отвора на вратата към [улица],20м.

Вещото лице представя схема в Приложение №5 (л.57) за отразяване местоположението на процесния обект, като според схемата процесната постройка се намира:

- от изток - на границата със съседния [ПИ];

- от север - на около 10 см от уличната граница с [имот номер] (собственост на жалбоподателите);

- от запад - малко над 1,50 см от жилищната сграда на жалбоподателите;

- от юг - на 6,50 м на юг спрямо северната страна на процесния обект.

В Приложения №6, 7 и 8 е представено и заснемане на сграда 11538.501.203.3 с нейното удължение на юг - подзиждане на строителнобетонова козирка от южната страна (л.58-60).

При разпита в съдебно заседание вещото лице поясни, че сградата с [идентификатор] е постройка, чийто таван е почти наравно с улицата, а в противоположния й край (южния) постройката има лице с малко пристрояване (с около 1,50-1,60 м) спрямо първоначалното положение. В съседния парцел има допряна на калкан постройка, също със стоманобетонова плоча. Улицата идва на нивото на таваните и на двете съседни постройки. В скица-приложение №6 към заключението (л.58) е заснетото в кадастралната карта положение на помещението – 4,40 м, с тухлен зид, с отвор, където явно е била вратата; след това помещението е продължено наляво в чертежа, където е записано „подзидано пространство под стоманобетоновата козирка“. Вещото лице посочи, че това пространство е изградено, след като е изготвена и е влязла в сила кадастралната карта и не е отразено в нея. Процесният гараж е отразен като разпределение с прекъсната дебела синя линия на скица-приложение №7 от СТЕ (л.59). Мястото на този гараж е върху плочата на подземното помещение, като входът му е откъм улицата. Експертът посочи, че към момента на огледа в периметъра пред гаража няма оформен тротоар на улицата, а има поставен легнал бетонов бордюр. От този бордюр по посока на замазката при гаража има условна бетонова рампа, а по посока оста на улицата е самият асфалт на уличното платно. Външният вид на подхода на процесния гараж е заснет на снимка, представляваща Приложение№8а към заключението (л.68). Според вещото лице заради стръмната рампа кола тип лимузина трудно ще влезе, но голям джип (с висока проходимост) може да влезе.

По делото е представен заверен препис от влязло в сила Решение №244/30.05.2023г., постановено по гр. д. №835/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлен предявеният от Е. и С. К. против настоящите жалбоподатели иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част, съставляваща 82 кв.м като част от [ПИ] по КККР на [населено място]. Влас (л.40-43).

П. И.:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирани лица - адресати на обжалвания акт, против заповед, която има характеристиките на административен акт и подлежи на обжалване, поради което жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от В. Б., зам.-кмет „Правно обслужване и общинска собственост” при Община Бургас, на който са делегирани правомощията по издаване на заповеди като обжалваната от кмета на общината със заповед №2866/14.11.2023г. (л.24 от адм. дело №114/2024г.).

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Въпросът със законността на процесния строеж е обследван първо от нарочно конституирана за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл. първо от ЗУТ), която е извършила оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и е съставила констативен акт, описан по-горе в решението (л.26-29). След което административният орган е разгледал констатациите на работната група и в мотивите на обжалваната заповед ги е възприел изцяло.

Законът изисква констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица – чл.225а, ал.2, предл. второ от ЗУТ. Противно на твърдението в жалбата, констативният акт е връчен на жалбоподателите с писмо изх.№Н2-КС-3683/09.06.2023г. (л.30), получено от лицата на 12.06.2023г. според приложените известия за доставяне (л.31-33). След извършеното връчване по този ред, жалбоподателите не са се възползвали от възможността да депозират възражения против констатациите, направени в констативния акт.

Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат и в документите, съставляващи административната преписка.

Съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно.

Според чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, използван като материалноправно основание от административния орган за издаване на процесната заповед, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В мотивите на заповедта изрично е заявено, че обектът е извършен в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ – без необходимото разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти.

По делото не е спорно, че за процесния обект няма издадено разрешение за строеж, нито инвестиционен проект. Спорен е въпросът дали обектът представлява „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, така както е възприел административният орган или е „преместваем обект“ по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ според твърденията на жалбоподателите.

Вещото лице описва постройката като поставена стоманена конструкция с планки върху циментова замазка на стоманобетонова плоча – таван на подземно складово помещение, монтирани сандвич-панели, с изпълнено отводняване и електрозахранване на подвижна щора-врата. Постройката се използва като склад за съхранение на чували с пелети за отопление и други вещи. Според заключението на вещото лице процесният обект може да бъде преместен и ползван на друго място (на заравнена площадка от различен вид подложка) за същата цел, като единствено се изключи ел. захранването.

Според легалната дефиниция за преместваем обект в §5, т.80 от ДР на ЗУТ това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да загуби своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепи временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Според чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлените имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейност; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

За да се квалифицира един обект за преместваем, той следва не само да отговаря на описанието, дадено в легалната дефиниция, но и да притежава едно от четирите изброени предназначения, които един преместваем обект следва да има, съобразно нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

В процесния случай според първото изречение на легалната дефиниция в т.80 на §5 от ДР на ЗУТ, съобразно становището на вещото лице, конструктивно след премахване или преместване на процесния обект същият може да бъде използван на друго място за същата цел. Това обаче не се отнася за изпълнените на място предпазни бордове за дъжд от пясъчно-циментов разтвор, чието преместване би разрушило тяхната цялост.

Тези констатации предпоставят извода, че процесният обект не може да се премести „без да загуби своята конструктивна цялост“, нито има някое от четирите вида предназначение, които следва да притежава един преместваем обект, за да се третира като такъв съобразно изискванията на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Обстоятелството, че части от конструкцията могат да се монтират и ползват на друго място не я прави преместваем обект предвид характеристиките й и установеното предназначение, което не отговаря на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

Поради тези съображения съдът приема, че процесният обект представлява „строеж“ по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ - както с оглед начина на изграждането му, така и с оглед предназначението му.

Разпоредбата на чл.148, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл.151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо.

Според съда процесният обект попада сред изчерпателно посочените от нормата изключения и конкретно това по т.3 на чл.151, ал.1 от ЗУТ. Тази разпоредба не изисква издаване на разрешение за строеж за оранжерии с площ до 200 кв.м, леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни.

Според описанието на вещото лице процесната постройка представлява конструкция от колони, греди и ребра от стоманени кухи кутиеобразни профили, пети от дебелостенна ламарина и монтирани по конструкцията сандвич-панели от двустранна ламарина с пълнеж и монтирани прахово боядисани ламарини. Описаното като обем е поставено върху циментова замазка на стоманобетонова плоча, като е изпълнен и предпазен за дъждовни води борд, който не представлява замонолитване на конструкцията.

Липсват направени от вещото лице констатации за извършени изкопни, армировъчни, бетонови, зидарски и инсталационни работи. От заключението на СТЕ се установява, че обектът не е с монолитен характер и не е изпълнен от стоманобетонова носеща конструкция.

Освен това съдът намира за доказан факта, че по своето функционално предназначение постройката представлява склад за съхранение на материали за отопление и други вещи, собственост на жалбоподателките. Обектът, описан в оспорената заповед като „гараж“, не се използва с това предназначение, а и според обясненията на вещото лице поради наличието на стръмна рампа гарирането на нормален тип автомобил в помещението би било значително затруднено, с изключение на високопроходимо МПС с габарит за височина не повече от 2,10 м.

Предвид установеното предназначение на обекта, неговите технически характеристики и материалите на изграждане (преобладаващо ламаринени плоскости) съдът намира, че се касае за монтирана лека сглобяема конструкция, която не е трайно свързана със земята и е предназначена за съхраняване на отоплителни материали и инвентар.

При това положение строежът може да се определи като „лека постройка за отоплителни материали и инвентар“, което без съмнение представлява „второстепенна постройка на допълващото застрояване“ по смисъла на чл.46, във вр. с чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ. За да се квалифицира като такъв строежът следва да отговаря и на изискванията на чл.46, ал. 2 от ЗУТ относно допустимите в тази норма размери, а именно второстепенните постройки на допълващото застрояване да са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива, а когато се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м. Според заключението на експертизата височината на процесния обект без борда на плочата е 2,46 м (л.60), а откъм [улица],20 м, следователно така установената височина е в съответствие с параметрите на т.нар. „леки постройки“.

Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ за леки постройки за отоплителни материали и инвентар не се изисква разрешение за строеж, съответно за същите е неприложима разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. След като за изграждане на постройката не се изисква строително разрешение, тя не подлежи на премахване на това основание, както неправилно е прието в обжалваната заповед.

В случая липсва и пълно описание на подлежащия на премахване обект. В мотивите на заповедта е възприето изцяло описанието на строежа съгласно констативния акт, като е посочено единствено какви са приблизителните размери на процесния „гараж“ и това, че същият навлиза в съседния имот, който факт е оборен с представеното по делото решение №244/30.05.2023г., постановено по гр. д. №835/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, по което със сила на пресъдено нещо е установено, че спорните 82 кв.м попадат в имота собственост на жалбоподателите. В заповедта не е конкретизирано какво е местоположението на обекта спрямо други обекти в имота и неговите индивидуализиращи белези като обем, начин на изпълнение и материали на изграждане, а това са основни характеристики, които служат за извършване на преценка дали изграденото е строеж. Въпросът за обективно фактическо състояние на строежа, вид, размери, с неговите индивидуализиращи белези и фактическо предназначение, са относими в производството по издаване на заповед за премахване и непосочването им представлява нарушение на формата на акта, пряко рефлектиращо на несъответствието с материалния закон.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 1 920 лв., от които 20 лв. – платена държавна такса (л.20), 1 500 лв. – платено възнаграждение за един адвокат (л.28) и 400 лв. – платено възнаграждение за вещо лице (л.36).

По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №2995/06.12.2023г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на О. Н..

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати солидарно на В. К. Г., с [ЕГН] и П. Л. Д., с [ЕГН], и двете с адрес в [населено място], община Несебър, [улица], направените по делото разноски в размер на 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.