Р Е
Ш Е Н
И Е
№88
Бургас,
31/01/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на деветнадесети
януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В.С.
Прокурор
Андрей Червеняков
като разгледа административно дело номер 2576 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс / АПК /, вр. с чл.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на Т.Г.Д. ***, против Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 2000.00/две хиляди/ лева - болки и страдания, унижение,
чувство на страх и безпомощност, в резултат на незаконосъобразното му задържане
със заповед № 3388зз-52/13.02.2018 г. на младши полицейски инспектор/ПИ/,
сектор „Охранителна полиция“/ОП/, Пето Районно управление/ Пето РУ/, ОД МВР
Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Твърди,
че на 13.02.2018 г., около 21 часа, бил спрян за проверка на влизане в
гр.Бургас до бензиностанция „Петрол“ от полицейски патрул на Пето
РУ, ОД МВР Бургас,
впоследствие откаран в районното
управление и задържан без основателна
причина със заповед № 3388зз-52/13.02.2018 г.,
издадена от младши полицейски инспектор/ПИ/, сектор „ОП“, Пето РУ, ОД МВР
Бургас, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на
Административен съд Бургас. Твърди
също, че е понесъл неимуществени вреди, които оценява на 2000.00 лева - болки,
страдания и унижение от незаконосъобразното задържане, като сочи, че са му
били поставени прекомерно затегнати белезници на ръцете, с които престоял в
продължение на 2-3 часа и че в това състояние е бил конвоиран от входа на управлението
до входа на ареста пред погледа на майка си и на приятеля си, както и
чувство на безпомощност и страх, които изпитвал няколко месеца след
задържането, че полицейските органи могат да го задържат по всяко време на
денонощието и да го лишат от свобода без никакво основание. Иска присъждане на
обезщетение в посочения размер. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи/ОД МВР/, Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва
иска. Счита същият за неоснователен и недоказан. Иска да се отхвърли, алтернативно
да се присъди обезщетение в по-нисък размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за частична основателност на исковата претенция.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира следното:
Искът е предявен срещу надлежен ответник, по
смисъла на чл.
205 АПК и е допустим.
Разгледан
по същество е частично основателен, при следните съображения:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Според
цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда
от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се
присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Налице
е първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.
С
решение № 870 от 03.05.2018 г., постановено по адм.д № 425/2018 г. по описа на
Административен съд Бургас, е отменена заповед за задържане № 3388зз-52/13.02.2018
г. на младши полицейски инспектор/ПИ/, сектор „ОП“, Пето РУ, ОД МВР Бургас,
влязло в сила на 25.05.2018 г.
Налице е
и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно претърпени неимуществени
вреди от ищеца - болки и страдания вследствие незаконното му
задържане.
Посегателството
върху свободата, каквото е задържането без законово основание, несъмнено
поражда неимуществени вреди за задържаното лице - емоционален стрес и
притеснение, провокирани както от незнанието за причината за задържане, така и
от поставянето му в изолирана среда. Създадените за времето на задържане
дискомфорт и неудобства са резултат от изпълнението на незаконосъобразна
принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за
задържане.
Претърпяната
от ищеца болка от прекалено затегнатите белезници, които са му били поставени
по време на задържането и психическо страдание - страх и притеснения след като
е бил освободен, се потвърждават по безспорен начин от показанията на свидетеля
Д.-майка на ищеца и свидетеля Н.-негов приятел. Независимо от възможната заинтересованост
на свидетелите като близки на ищеца, съдът кредитира техните показания в
частта, че той е бил изведен с белезници, че ръцете му били зачервени от
белезниците и че месеци наред след задържането е изпитвал страх и притеснение
да не срещне полицаи, тъй като в тази част същите са непротиворечиви и последователни.
Безспорна е причинната връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и
отменената като незаконосъобразна заповед за задържане.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Д., че след задържането ищецът е бил в силен
шок, не можел да спи, треперил, пиел лекарства, не излизал навън и че изпадал в
ужас, когато се звъняло и от страх дори не отваряли вратата, което е в
противоречие със заявеното от свидетеля Н., че в периода след освобождаването
на Т. двамата са се виждали на кафе и са излизали навън с неговата кола. Не кредитира
и показанията на двамата свидетели, че ищецът е бил удрян и бит от полицейски
служител по време на задържането, тъй като последните не са очевидци на твърдяната
от тях агресия към него. Недоказани са твърденията, че ищецът се е почувствал
унизен заради това, че е бил видян от майка си и от приятеля си с белезници.
Съгласно
нормата на чл.
4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно
общото правило на чл.
52 ЗЗД,
при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда
по справедливост.
С оглед
конкретните данни за неправомерно задържане и причинените от това страдания на
ищеца, съдът намира, че тяхното
естество, степен и интензитет предпоставят присъждане на обезщетение по справедливост в размер на 500.00 лева,
което е достатъчно, за да бъдат репарирани понесените от него неимуществени
вреди. Обезщетението не следва да е източник на обогатяване и следва да е
съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот. Претендираният размер на
обезщетението от ищеца - 2000.00 лева е
очевидно несъразмерен на понесените от него психологически страдания и надхвърля
многократно минималната работна заплата за страната за посочения период. Действително,
установява се, че ищецът е бил уплашен. Не се установява обаче, че това
състояние е трайно и се е отразило на здравето или на личния му живот. Поради
това настоящата инстанция счита, че размер на обезщетението от 500.00/петстотин/
лева отговаря на критериите на чл.
52 ЗЗД
и на установената съдебна практика. За разликата над този размер до
претендираните 2000.00 лева исковата претенцията следва да се отхвърли. Върху
сумата от 500.00 лева следва да бъде присъдена и законна лихва, така както е
поискана - считано от датата на подаване на исковата
молба-08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Според
правилото на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса.
Ищецът
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, но
предвид възражението на ответника за неговата прекомерност и обстоятелството,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същото следва да бъде
редуцирано до 370.00/триста и седемдесет/ лева, съобразно чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/обн.ДВ, бр.64/2004 г./
При
този резултат, с оглед уважената част от иска, в полза на Д. следва да се
присъдят разноски общо в размер на 103.00/сто и три/ лева, представляващи
10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 93.00/деветдесет и три/ лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас да заплати на Т.Г.Д.
***, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500.00/петстотин/
лева, в резултат незаконосъобразно задържане със заповед № 3388зз-52/13.02.2018
г. на младши полицейски инспектор/ПИ/, сектор „Охранителна полиция“/ОП/, Пето
Районно управление/ Пето РУ/, ОД МВР Бургас, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2 000.00/две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас да
заплати на Т.Г.Д. *** разноски в размер на
103.00/сто и три/ лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: