РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 07.08.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 318 / 2022 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 149, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба, наречена „искова молба" от И.А.Р., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в Затвора Ловеч, 11 група, срещу Заповед № Л-1253 от 13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч. С обжалваната заповед се сочи, че е продължен периодът на изтърпяване на наказанието на И.Р. при специален режим.
Жалбата е подадена директно в съда, като не е подадена чрез адм. орган съгласно разпоредбата на 152, ал. 1 от АПК, като към жалбата няма приложено копие на обжалван акт, поради което липсва административна преписка и доказателства за допустимост на оспорването към момента на подаването на същата.
С разпореждане от з.с.з. от 02.09.2022 г., съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на законовите изисквания за редовност, разписани в чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи документ за платена държавна такса от 10 лв. по сметка на съда; 2. да представи препис от „исковата молба" /жалба/ за ответника; 3. да конкретизира искането до съда, като е указано, че при неизпълнение жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
С уточнение с вх. № 3166/16.09.2022 г. жалбоподателят е представил документ за платена държавна такса и препис от „исковата молба" /жалба/ за ответника. В депозираното от жалбоподателя уточнение е посочено, че искането до съда е да обяви за нищожна Заповед № Л-1253/13.12.2021 г. на началника на затвора - Ловеч, като сочи, че има висящо производство, незавършило към момента със същото основание, което се явява преюдициално. Сочи, че страните по заповедите, издадени на основание чл. 198 от ЗИНЗС, са различни, но спорът е идентичен на настоящия.
Съдът след като се запозна с уточнението, депозирано от жалбоподателя, с разпореждане от з.с.з. от 14.02.2023 г. е изискал от жалбоподателя да посочи: 1. дали поддържа искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК; 2. ако поддържа това искане, да посочи във връзка с кое конкретно дело, като представи доказателства за висящност на същото дело.
Със същото разпореждане на ответника е изпратен препис от жалбата, като е изискано от него в 3-дневен срок да представи: заверено копие на административната преписка, която да съдържа заверено копие на обжалваната заповед, съобщение по чл. 61 от АПК, списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, както и изрично писмено становище за допустимост на жалбата с оглед датата на издаване на заповедта, доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването.
В АдмС - Ловеч е постъпило уточнение с вх. № 648/27.02.2023 г. от л. св. И.Р., с което жалбоподателят е заявил, че оставя на преценката на съда дали да бъде спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като е посочил да се изиска служебна справка от Административен съд - Варна за висящността на АД № 2811/2020 г. по описа на този съд.
В изпълнение на разпореждането от з.с.з. от 14.02.2023 г. от страна на ответника е постъпило становище с вх. № 665/28.02.2023 г., към което са приложени заверено копие на административната преписка, която съдържа заверено копие на обжалваната заповед, съобщение по чл. 61 от АПК, списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК /л. 15-гръб/, както и доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването /л. 22-23/.
В същото становище ответникът е посочил, че счита жалбата на л. св. И.Р. срещу Заповед № JI-1253/13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч за недопустима, доколкото същата е подадена след изтичането на 14- дн. преклузивен срок, като сочи, че обжалваната заповед е връчена на Р. на 22.12.2021 г., а жалбата е подадена на 29.08.2022 г.
С определение от з.с.з. на 10.03.2023 г. съдът е приел, че жалбата действително е подадена извън срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като видно от отбелязването в самата заповед /л. 16-гръб/, същата е връчена лично срещу подпис на лишения от свобода на 22.12.2021 г., а пощенското клеймо на плика, с който жалбата срещу нея е изпратена на съда, е от 29.08.2022 г. /л. 3/. Доколкото обаче с депозираната от Р. жалба се иска обявяването на нищожност на заповедта, а не отмяната й като незаконосъобразна, то предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 3 от АПК, предвиждаща, че нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3 от АПК, то жалбата се явява допустима по отношение на искането за прогласяване на нищожност на Заповед № Л-1253/13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч.
Със същото определение е изискано от Административен съд - Варна удостоверение за предмет, страни и висящност по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на този съд, в което да се посочи: предмета на делото, страните по него и на какъв етап е производството по делото.
По ел. поща е изпратено съдебно удостоверение вх. №
1315/09.05.2023 г., като същото съдебно удостоверение е изпратено и чрез
Български пощи ЕАД с вх. № 1347/10.05.2023 г. Двете идентични съдебни
удостоверения са издадени от Административен съд –Варна, седемнадесети състав,
в уверение на това, че в Административен съд – Варна е образувано дело № 2811/2020 г. по описа на съда, XVII състав със страни И.А.Р., ЕГН ********** и ответна страна
Началника на Затвора – Варна. Производството е образувано по жалба на И.А.Р.
срещу Заповед № 93/16.12.2020 г., издадена от Началника на Затвора – Варна,
като по делото е постановено Решение № 637/05.05.2023 г., което е окончателно.
С протоколно определение от 10.05.2023 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството по настоящото дело, поради влизане в сила на Решение № 637/05.05.2023 г., постановено по адм.дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, сочено от жалбоподателя за преюдициално на настоящото. Изискан е от Административен съд – Варна официален препис на Решение № 637/05.05.2023 г. по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
С писмо с вх. № 1505/26.05.2023 г. е изпратено заверено копие на Решение № 637/05.05.2023 г. постановено по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лишения от свобода И.А.Р. срещу Заповед № 93/16.12.2020 г. на Началника на Затвора Варна, с която на основание чл. 15, ал.1, т.4 и т.8 и чл. 198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС е продължено изпълнението на наказанието „доживотен затвор без замяна“ на лишения от свобода И.А.Р. при специален режим в Зоната с повишена сигурност, като решението е окончателно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Сочи, че обжалваната заповед, която иска да бъде обявена за нищожна, към момента на подаване на жалбата е нямало решение от Административен съд – Варна по адм. дело № 2118/2020 г. Счита, че жалбата му е основателна, тъй като е нямал решение, постановено по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. Моли да се уважи жалбата, като се прогласи нищожност на обжалваната заповед.
Ответникът Началник на Затвора - Ловеч не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище вх. № 665/28.02.2023 г. на ответника, за недопустимост на жалбата, като просрочена и за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура - Ловеч не изпраща представител.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт относно искането за прогласяване на нищожност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 5 от АПК относно искане за прогласяване на нищожност, от надлежна страна, поради което е допустима.
Жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящето дело е единствено искането за прогласяване на нищожност на Заповед № Л-1253/13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч, с която на основание чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС е продължен периодът на изтърпяване на наказанието от л. св. И.А.Р., ЕГН ********** – XI гр. при специален режим.
Независимо от посочените от жалбоподателя основания за нищожност, на основание чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка за нищожност на обжалвания ИАА на всички основания по чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Така напр. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например поради липса на кворум при колективен орган/. По правило нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и на възможност изобщо за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води нищожност.
Съобразно така даденото отграничение на предмета на правния
спор при искане за обявяване нищожността на административен акт и като има
предвид, че е сезиран само с искане за прогласяване на нищожност, т.к. жалбата
за незаконосъобразност на заповедта е просрочена, съдът намира, че предметът на
настоящето производство се свежда до проверка на компетентността на органа,
издал оспорвания акт, наличието на установената писмена форма и спазването на
императивните разпоредби на материалния закон, установяващи предпоставките за
извършване на разпоредителните действия.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началника на Затвора – Ловеч, видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016г. на Министъра на правосъдието, с което Р.Г.е преназначена на длъжност Началник на Затвора – I категория, в затвора гр. Ловеч I категория /л. 22 от делото/ и акт за сдаване и встъпване в длъжност от 28.11.2016 г. /л.23 от делото/, при спазване на установената от закона форма съобразно нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.
Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване, включително и чрез препращане към приобщените към акта становища, дадени по реда на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че замяната на постановения от окръжния съд първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието "доживотен затвор", в по-лек, е законова предвидена възможност, която възможност се преценява конкретно за всяко осъдено лице и е обусловена от оценката за наличие на добро поведение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието при специален режим. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за определянето му като "добро поведение" по см. на чл.218 от ППЗИНЗС и съответно обуславя изменение на режима на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл.169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е общите и специалните изисквания за законосъобразност на административния акт.
Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че осъденият на доживотен затвор без замяна И.Р. следва да продължи да изтърпява наказанието "доживотен затвор" без замяна при специален режим. Така взетото решение е постановено след вземането предвид на изискуемите по закон становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно/надзорно/-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В този смисъл съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на оспорената заповед, които да са основание за прогласяване на нищожност на същата. Това са необходимите документи, които задължително се изготвят преди постановяването на заповедта по чл.198 от ЗИНЗС. Касае са за специални процесуални правила, които дерогират общите такива предвидени в АПК. В подкрепа на това е законовата разпоредба на чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, която предвижда обжалването на заповедта да става по реда на АПК, но не е налице законово препращане към правилата на АПК при постановяването на заповедта.
Касае за особен вид производство, което е намерило изрична правна регламентация в ЗИНЗС и е налице спецификата на регламентираната материя съобразно целите на закона. Съгласно чл.2, т.1 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото, а според т.2 чрез диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им.
Преразглеждане правното положение на осъдените на доживотен затвор лица се следва периодично по силата на закона /чл.198, ал. 3 от ЗИНЗС/. За произнасянето по този въпрос не е необходимо нито нарочно искане от осъденото лице, нито издаване на акт за образуване на производството, поради което не се следва и нарочно уведомяване на осъденото лице за предстоящото издаване на акт по чл.198, ал. 3 от ЗИНЗС. В случая се касае за особен вид производство, подчинено на правилата, регламентирани в специалния закон - ЗИНЗС, което по аргумент от разпоредбата на чл.22, т.1, предл. второ от АПК, изключва възможността за прилагане на разпоредбите на АПК, досежно издаването на индивидуален административен акт.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване целта на закона и за целите на наказанието.
Облекчаване на режима на доживотно осъдените разпоредбата на чл. 218 изр. първо от ППЗИНЗС обвързва с изтичане на определен период от време след първоначалното му определяне и с наличието на добро поведение на лицето. Съгласно чл.439а от НПК, доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В този смисъл правно релевантни за облекчаване на режима на
доживотно осъдените по смисъла на чл.218 изр. първо от ППЗИНЗС, вр. с чл.198,
ал.3 ЗИНЗС са действия и бездействия на осъденото лице по време на изтърпяване
на наказанието и извършени в период след предходното произнасяне, и направена
оценка на поведението като цяло. Оценката на поведението може да се основава и
на юридически факти, показващи стремеж да се следва едно като цяло добро
поведение, какъвто факт е например липсата на непогасени по давност
дисциплинарни наказания /чл. 109 от ЗИНЗС/. В случая обуславящи крайния извод
са данните за дисциплинарни наказания, които са наложени на оспорващия през
2021 г., които са общо 4, както и нивата на оценка на риска - този от рецидив,
като е отчетено, че първоначалната оценка на риска е била 68 точки, впоследствие
е редуцирана през 2016 г. до 54 точки и завишена на 65 точки през 2021 г.
Неоснователно е искането на оспорващия за обявяване на нищожност на оспорената заповед, поради висящо производство по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, което производство не е висящо към момента на приключване на съдебното дирене, и е приключило с влязло в сила окончателно Решение № 637/05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС - След изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Съгласно чл. 198, ал. 4, изр.1 от ЗИНЗС - Началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
От оспорената заповед е видно, че оспорващият л. св. И.Р. е постъпил в Затвора - Плевен на 14.05.2004 г. и изтърпява наказание доживотен затвор по чл. 116 от НК с начало на изтърпяване 01.02.2004 г. От 18.01.2018 г. е преведен в Затвора - Варна, а от 06.08.2021 г. изтърпява наказанието си в Затвора - Ловеч и е поставен на специален режим.
С оспорената Заповед № Л-1253 от 13.12.2021 г. Началника на Затвора - Ловеч на основание чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС и при спазване на процедурата по чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС е продължен периодаът на изтърпяване на наказанието от л св. И.А.Р. ЕГН ********** – XI гр. при специален режим.
Във връзка с посоченото в жалбата висящо производство по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна и представения препис от Решение № 637/05.05.2023 г. по същото дело е видно, че предмет на делото е жалба на Иван Р. срещу Заповед № 93/16.12.2020 г. на Началника на Затвора – Варна, с която е продължено изпълнението на наказанието „доживотен затвор без замяна“ на лишения от свобода И.Р. при специален режим в Зоната с повишена сигурност.
Съгласно чл. 198, ал. 4, изр.1 от ЗИНЗС - Началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Във връзка с гореизложеното обжалваната в настоящото производство заповед на Началника на Затвора - Ловеч е издадена в едногодишния /инструктивен/ срок от предходното произнасяне, което е извършено с оспорената заповед на Началника на Затвора - Варна по адм. дело № 2811/2020 г. на Административен съд - Варна, по което дело към момента на подаване на жалбата по настоящото дело няма постановено решение, което е посочено от жалбоподателя като единствено основание за нищожност на обжалваната в настоящото производство заповед на Началника на Затвора - Ловеч.
Висящото производство по адм дело № 2811/2020 г. не е основание заповедта на Началника на Затвора – Ловеч да бъде обявена за нищожна. Отделно към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е постановено влязло в сила Решение № 637/05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.
С обжалваната заповед на Началника на Затвора - Ловеч, И.Р. е продължавал да изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при специален режим, като са били налице всички правни и фактически основания административният орган да издаде оспорения в настоящото производство административен акт.
В заключение следва да се посочи, че липсва основание за обявяване на заповедта за нищожна, поради издаването на същата от компетентен орган, при спазване на установената форма, липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липсата на съществено нарушение на материалноправни разпоредби и липсата на съществено несъответствие с целта на закона. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора не се дължат разноски на оспорващия, а ответникът не е направил искане в такава насока.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ на Заповед № Л-1253 от 13.12.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която е продължен периодът на изтърпяване на наказанието на л. св. И.А.Р. ЕГН: ********** – XI гр. при специален режим.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: