№ 720
гр. *, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201729 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по жалба на Б. К. СТ., ЕГН: **********, адрес гр.
*, ул. „*“ *, против Наказателно постановление N E-93/15.04.2022 г., издадено от
В.Т.Б. — Заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение чл.29, ал.2 Закона за
управление на отпадъците на основание чл. 157, ал. 4 Закона за управление на
отпадъците във връзка с чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява, като моли за отмяна на
постановлението.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява юрисконсулт
А.В, която моли за потвърждаване на постановлението и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.03.2022 г. бил подаден сигнал, обективиран в писмено сведение от С.С.С.,
ЕГН: **********, в който се посочвало, че на 23.03.2022 г. в 14:55 часа в гр. *, к-с *,
ъгъла на ул. * и ул. *, Б.С. изхвърля оползотворими отпадъци от опаковки, 5-6 кашона
и найлонови опаковки в съдовете за твърди битови отпадъци.
Въз основа на сигнала св. Р.К. съставила АУАН с бланков номер
101367/25.03.2022 г. за извършено нарушение на чл.29, ал.2 Закона за управление на
отпадъците. Актът бил връчен жалбоподателя, който записал, че не е изхвърлил
кашоните. Допълнително било подадено и възражение.
АНО приел, че с тези действия лицето извършва административно нарушение на
чл.29, ал.2 Закона за управление на отпадъците, за което е ангажирана и
1
административно – наказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания свидетел, като същите са последователни и безпротиворечиви, като
липсват доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй
като видно от известието за доставяне на л. 6, НП е връчено на 06.05.2022 г., а жалбата
е подадена на 12.05.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Постановлението и АУАН са издадени от компетентни органи, в предвидените в
чл. 34 ЗАНН срокове.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира обаче, че при издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата
отмяна.
В постановлението е посочено, че е извършено нарушение на чл. 29, ал. 2 от
ЗУО, съгласно който се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и
изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Посочено е,
че отпадъците, които се твърди да е изхвърлила жалбоподателката са изхвърлени в
съдове за твърди битови отпадъци, на нерегламентирано място.
Съставът обаче намира, че не е ясно посочено откъде АНО извлича кое е
регламентираното място за изхвърляне на тези отпадъци. Записани са пояснения във
връзка с чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от ЗУО. Съгласно ал. 2 отпадъците от хартия и картон,
стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени,
стопански и административни сгради, се събират разделно, а съгласно ал. 4
ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни
сгради в населените места по ал. 1 са длъжни да събират разделно отпадъците по ал. 2
и да ги предават на лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или
регистрационен документ по чл. 35 и/или с организация по оползотворяване.
Видно е, че последните две разпоредби са свързани с разделното събиране на
отпадъци и тяхното предаване на определени лица. Никъде в НП обаче не се твърди, че
се касае за деяние изразяващо се в несъбиране разделно на отпадъци. В този смисъл на
първо място не става ясно къде е регламентирано къде трябва да бъдат изхвърлени
посочените в НП кашони. На второ място, не става ясно дали в край на сметка се
твърди да се касае за изхвърляне на отпадъци на нерегламентирано място, или за
неизпълнение на задължението за разделното им събиране така както е указано в чл.
33, ал. 2 и ал. 4 от ЗУО.
Това разминаване и пропуските в посочените от АНО като относими законови
разпоредби, по мнение на съда препятства възможността на жалбоподателя да
организира защитата си и да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че чл. 33, ал. 2 от ЗУО
говори за ползватели на търговски обекти. В случая, ползвател на търговския обект-
2
магазин „*“, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 86, се явява не жалбоподателката в лично
качество, а юридическото лице „* 71“ ЕООД, ЕИК *, видно от договора за покупко-
продажба на отпадъци на л. 4. С оглед на това, предвид цитираните от АНО
разпоредби, е следвало да бъде санкционирано евентуално дружеството за това, че не
събира разделно отпадъци, а не конкретно физическо лице. Това е така, доколкото
действията от името и за сметка на юридическите лица винаги се извършват от
конкретни физически лица. След като задължението по чл. 33, ал. 4 е вменено на
ползвател, който е юридическо лице, всяко разминаване със законовите изисквания
влече негова отговорност, освен когато е предвидена изрично отговорност и за лицето,
което е станало причина за нарушението.
Извън горепосоченото, в случай, че се приеме, че са посочени релевантните
правни разпоредби, съдът намира, че нарушението е останало недоказано. В НП се
твърди (което е определящо в конкретния случай), че отпадъците са генерирани от
търговски обект- магазин „*“. В сведението на л. 10 обаче е записано, че отпадъците се
изхвърлят от собственичката на магазина, но никъде не е посочено, че те са генерирани
от търговския обект. Не е направена и проверка на място да се установи дали
действително може да се счете, че въпросните кашони са генерирани от обекта, или се
касае за отпадъци, генерирани от домакинство, които може по различни причини да се
намират магазина в този момент. Съдът счита, че изводът, че се касае за отпадъци,
генерирани от търговския обект почива единствено и само на предположения, поради
което и постановлението се явява и материално незаконосъобразно.
В обобщение, обжалваното постановление се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N E-93/15.04.2022 г., издадено от В.Т.Б.
— Заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение чл. 29, ал. 2 Закона за
управление на отпадъците на основание чл. 157, ал. 4 Закона за управление на
отпадъците във връзка с чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на
Б. К. СТ., ЕГН: **********, адрес гр. *, ул. „*“ *, е наложена глоба в размер на 300
/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3