Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 30.12.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На осемнадесети
декември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 463
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със
страни:
Ищец: „ ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД-град София,
Ответници: С.А.В.,Р.К. В. и М.П. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за сумата от 2 154.21лева.
Ищецът излага,че на 19.06.2017 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № хххмежду „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор от една страна и С.А.В.
/главен длъжник/, Р.К. В/солидарен длъжник/ и М.П.П. /солидарен длъжник като
длъжници от друга. Договорът е
сключен за Сума на кредита: 1450
лв.,Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 89.64 лв.Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17
%,Лихвен процент на ден: 0.11 %,Общо задължение по кредита: 2151.36 лв.,както и
по избран и закупен пакет от допълнителни и дата на погасяване: 26 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди
подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги
спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клинетът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
На основание Договора за потребителски кредит и чл. 10 от ОУ
към него, във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите Р.К.
Велева и М.П.П., в качеството си на солидарни длъжници по договора за
потребителски кредит, се задължават да отговарят за задължението на С.А.В., при
условията, посочени в договора.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 20.06.2017г. прихваща парична сума в
размер на 1450.00 лв. по посочена от длъжника С.А.В. банкова сметка (***еренция:
067029970013724, с дата: 20.06.2017г.).
От своя страна длъжниците поемат задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключват за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 134.95 лв. и падежна дата всяко
26-то число на месеца.
На 23.10.2017г. С.А.В. подава Заявление за промяна на
погасителен план по ДПК № **********, с което желае да отложи една погасителна
вноска. На 06.11.2017г. между "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и длъжника е
сключен Анекс № 1, за отлагане на една погасителна вноска, която се пада № 4 от
погасителния план. С.А.В. се задължава да изплаща задължението си по процесния
договор по нов погасителен план, който се променя от 24 на 25 погасителни
вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса е в размер на
45.69 %. Останатите клаузи на Договора за потребителски кредит № ххх не са
засегнати и остават непроменени.
Анексът и погасителният план към него са подписани както от С.А.В.,
така и от Р.К. Велева и М.П.П., с оглед на което последните продължават да имат
качеството на солидарни длъжници по Договор за потребителски кредит № 3хххх и
след направените промени.
Предвид факта, че длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само 8 погасителни вноски, последната от които с дата
28.03.2018г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните Общите условия към договора за потребителски кредит, договорът е
прекратен от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 04.07.2018г. на длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което той е информиран, че договорът е едностранно прекратен и
задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент/ момента на
подаване на исковата молба/ размерът на погасеното от С.А.В., Р.К. Велева и М.П.П.
задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 1160.17 лева (хиляда сто и
шестдесет лева и седемнадесет стотинки). С плащанията си длъжникът е
погасил част от номинала по заема в размер на 1089.59 лева (хиляда осемдесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки). Сумата от 15.58 лева (петнадесет лева
и петдесет и осем стотинки) е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането
на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане“.
В настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се
отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер
на 11.08 лв. /единадесет лева и осем стотинки/ и такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева /тридесет лева/, поради
липса на материален интерес. Претендираме само законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, С.А.В., Р.К. В и М.П.П.
дължат на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сума в размер 2154.21 лв. /две хиляди сто петдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки/, представляващо неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № хх
Счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него
кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и
проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно
да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение
всички изброени условия Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента
парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той
е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването
на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Тетевен. По
заявлението е образувано ч.гр.дело № 182/2019г. На дружеството е дадено
указание за предявяване на осъдителен иск за вземането си, получено от
заявителя на 14.05.2019г.
Моли да бъде постановено решение, с което бъдат осъдени С.А.В., ЕГН: **********,
Р.К. В, ЕГН: ********** и М.П.П., ЕГН: ********** да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД сумата от 2154.21 лв. /две хиляди сто петдесет и четири лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № хх ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Моля
да ни бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото
производства.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответниците по делото.
От приложените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за потребителски кредит №ххх „Профи кредит Стандарт“,сключен между страните на 19.06.2017 година,в който е отразена за предоставена сума по кредита 1450 лева,срок на кредита-24 месеца,ГПР-49.89%,годишен лихвен процент 41.17% и дължима сума по кредита 2151.36 лева.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги е отбелязано възнаграждение в размер на 1087.44 лева и общо задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги-3238.80 лева.Договорът е сключен между „Профи кредит България“-ЕООД-София и кредитополучател/клиент/ С.А.В.,а като солидарни длъжници за посочени Р.К. В и М.П.П..
В договора са отразени съществените и несъществени елементи от договора за кредит.
Приложен е погасителен план по договора,с посочена месечна погасителна вноска общо в размер на 134.95 лева,включваща главница,договорна лихва,размерна вноска по закупен пакет от допълнителни услуги,както и крайна падежна дата-.26.06.2019г.-по плана от 19.07.2017г, и крайна падежна дата 26.07.2019г по извлечението от сметката на кредитополучателя,съобразно анекса към договора за отлагане на една месечна погасителна вноска.
Представен е документ с наименование „Транзакции“ от дата 20.06.2017г,в който е отбелязана парична сума от 1450.00 лева,също извлечение от сметка към договора за потребителския кредит ,в което са отразени плащания от ответника на суми до 26.04.2018 година.
Представени са уведомителни писма до ответниците,в което ищецът е обективирал изявление,че считано от 03.07.2018г е прекратил едностранно сключения между страните договор за кредит,като по делото липсват данни уведомителните писма да са получени от ответниците.
С разпореждане от 28.03.2019г,постановено по ч.гр.дело №182/2019г по описа на РС-Тетевен/влязло в сила/ е отхвърлено заявление на ищеца/заявител в заповедното производство/за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците по настоящето дело/длъжници по заповедното производство/,за сумата от 2154.21 лева-главница и други посочени вземания в заявлението по чл.410 от ГПК.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът приема, че между страните са възникнали
облигационни отношения по силата на договор за потребителски кредит и спрямо
него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.Изложените по-горе
факти във връзка със сключването и прекратяването на договора не се оспорват от
ответниците-главния длъжник,посочен в договора като „клиент“ и
съдлъжниците/същите не са ангажирали становище в производството-нито отговор на
исковата молба,нито становище в съдебно заседание/.
По въпроса за отговорността/пасивна/ на
посочените в договора за потребителски кредит съдлъжници Р.К. В и М.П.П.: От
съдържанието на уговореното между страните при сключване на договора се
разкриват квалификационните признаци на поръчителството съгласно чл.138 и сл.
от ЗЗД.Относно действителното съдържание на чл.10 от общите условия/ОУ/ към
договора за кредит съдът счита, че по реда на чл.20 от ЗЗД следва да се тълкува
действителната воля на страните. Тълкуването на договора поначало има за цел да
установи точния смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва
правилото, че се тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които
е налице спор. Правният режим на тълкуването е изразен в чл. 20 ЗЗД, уреждащ
три критерия: да се търси действителната обща воля на страните, отделните
уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла, който
произтича от целия договор /систематическо тълкуване/; тълкуването да е
съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Разпоредбата
на чл. 10.1 от ОУ към договора за кредит
гласи, че на осн. чл.121-127 от ЗЗД солидарният длъжник се задължава да
отговаря за задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита, за
евентуално наложени договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от
договора за кредит и ОУ. Солидарният длъжник се съгласява да поеме солидарна
отговорност за задълженията на кредитополучателя за погасяване на
възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В чл.10. 2
от ОУ е записано, че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са
поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение
както от кредитополучателя, така и от солидарния длъжник. До прекратяване на
договора за кредит кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод размера
на задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно
изпълнение и със солидарния длъжник. При тълкуване на тези разпоредби съобразно
правилото на чл.20 от ЗЗД съдът счита, че подписвайки договора за ответниците
Велева и Петкщова е възникнала пасивна солидарност за задълженията по договора,
но предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната
отговорност следва да е налице определено правно основание и не е достатъчно в
договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна
отговорност "по принцип" не съществува, от където възниква
необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД. В
този смисъл е Решение № 213 от 6.01.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е
налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки
от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.
121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от
изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д.
№ 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между
страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са
различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата,
които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко
едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически,
като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки
един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за
изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем,
поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост. Предвид установената по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че ответниците В и П. не са съдлъжници по договора за
кредит, доколкото от договора е видно, че кредитополучател /клиент, съгласно
терминологията в договора/ е само С.В., не и другите двама ответници,но те
отговарят пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на
паричната сума, без да са кредитополучатели, което ги определя като поръчители
по договора. Не са на лице другите
основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг, авал, делкредере,
извън поръчителството. В чл. 8.1 от ОУ към договора е посочено, че задължение
на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник е да погаси всички
задължения във връзка с договора за кредит, т.е. задължение на ответника С.В. е
било връщане на заемната сума, която разпоредба също сочи на това, че пасивната
солидарност на ответниците В и П. не произтичат от солидарна съзадълженост, а
от поръчителство. При солидарната задълженост съществуването на едно от
задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки
съзадължен дължи на свое и независимо
основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на
другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното
задължение и е функция на главното задължение, за разлика от солидарната
задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от
встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на
собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно
основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на чл. 7 от ОУ, макар и озаглавен „Права на КЛ/СД”
са уредени права само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от
договора. Т.е. едно от основните права по основното правоотношение (договора за
потребителски кредит) е предоставено единствено на кредитополучателя (КЛ). В
подкрепа на тезата, че договорът е подписан от ответниците В и П. в качеството им на поръчители, обезпечаващи в
лично качество задълженията на главния длъжник-кредитополучател, е и обстоятелството,
че единствено кредитополучателят е получил екземпляр от ДПК, ОУ, допълнителен
план и споразумение; записанато в т.Д от Декларацията, подписана от
кредитополучателя и ответниците В и П.; единствено кредитополучателят декларира, че неполучаването на
посочените документи не го освобождава от изпълнение на задълженията му по
договора; Тези уговорки от договора и действия сочат
недвусмислено, че само клиентът и кредиторът са страни по основното
правоотношение, а ответниците В и П. се явяват само лични гаранти пред
кредитора за изпълнението на задълженията на клиента /длъжника/.
Предвид гореустановеното, при анализа на съдържанието на уговорените в
писмения договор и ОУ права и задължения на страните по него, на съществените
уговорки в договора, реалното предаване и преминаваното на парите в
патримониума на кредитополучателя В.,очакването той да погаси дълга,
разпоредбата на чл.10. 2 от ОУ, изречение последно (кредиторът ще търси
солидарния длъжник, само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, от
където следва, че при изпълнение от страна на В. не е налице отговорност на ответниците
В и П.), съдът намира, че намерението на страните по договора и преследваната
от тях цел, е ответниците В и П. да обезпечат дълга на ответника В..
Задължението им е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като поръчителство
и спрямо тях следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД.
Следващият основен въпрос е изтекъл ли е срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
В конкретния случай кредиторът твърди,че е
обявил кредита за предсрочно изискуем, поради спиране плащането от страна на
длъжника, за което го е уведомил преди подаване на исковата молба.Доколкото
обаче приложените уведомителни писма не са получени от кредитополучателя и
съдлъжниците,то не е налице предсрочна изискуемост на вземането по договора.
Съгласно устойчивата съдебна практика, еднозначно и категорично се
приема, че отговорността на
поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако
към момента на предявяване на
иска е изтекъл 6-месечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на кредитодателя, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател. Тъй като обаче в
настоящият случай, както приема съдът такова изявление не е надлежно отправено
до основния длъжник /до солидарния длъжник също/, срокът се поставя в течение от момента,
когато целият кредит е падежирал – на 26.07.2019г и едва с изтичането му на 26.01.2020г
могат да се свържат благоприятните последици за поръчителя/поръчителите в
случая/, изразяващи се в отпадане на отговорността му. Исковата молба е
депозирана дори преди крайната падежна дата/но към момента на приключване на
устните състезания по делото всички вноски по договора за кредит са падежирали/и
действието е извършено в рамките на позволения от нормотвореца 6 месечен срок,
закрепен в разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, следователно не са налице и такива
основания за отхвърляне на иска.
Спорен е въпросът относно наличие на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, за които съдът е
задължен да се произнесе служебно.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗПК регламентира изискванията за форма на договора за
потребителски кредит (ДПК), а в чл.11, ал.1 се определя необходимото съдържание
на договора за потребителски кредит.Неспазването на тези изисквания има за
последица нищожност на договора, съгласно чл.22, ал.1 ЗПК. В чл.11, ал.2 е
регламентирано, че Общите условия са неразделна част от ДПК и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Съпоставяйки клаузите на приложения по делото
договор за потребителски кредит с посочените изисквания на ЗПК, настоящият съдебен
състав приема, че договорът отговаря на изискванията за действителност. Спазено
е изискването на чл.10, ал.1 за форма.Посочен е общият размер на кредита,
съгласно чл.11, ал.1,т.7 ЗПК, лихвеният процент на кредита - чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, определен на годишна основа, съгласно §1,т.4 ДР на ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит- чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и останалите изискуеми от разпоредбата на
чл.11,т.20 условия.
С оглед на това съдът приема, че
кредитополучателят и съдлъжниците/поръчителите В и П./дължат на кредитора/ищеца/
непогасения остатък от предоставената парична сума по договора за потребителски кредит-главницата
и договорната лихва,ведно и със законната лихва върху главницата от датата на Предявяване
на исковата молба до изплащане на задължението.Общият размер на това задължение,изчислено
съобразно погасителния план и извлечението от сметката на
кредитополучателя,които не са оспорени от ответниците,е в следния размер
:главница в размер на 1027.64 лева и договорна/възнаградителна/лихва в размер
на 316.96 лева.
Съдът намира обаче,че посоченото
възнаграждение от 1087.44 лева за закупен допълнителен пакет услуги противоречи
на закона.Това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и
управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му е
приблизително еднакъв с този на
отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от
ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009
г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1
от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Наред с изложеното, споразумението за
допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, като неравноправна
клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми
на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19
следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби
препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са
в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен
характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за
неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора.
В предвид изложеното, за разликата от признатия размер на вземането/главница и договорна/възнаградителна/лихва и до претендирания размер от 2154.21 лева,която разлика включва именно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 103.78 лева,включваща заплатена държавна такса съразмерно уважената част от иска/общо в заповедното и исково производство/ както и 50.00 лева юристконсултско възнаграждение в настоящето производство.За заповедното производство не се присъждат разноски за юристконсултско възнаграждение,доколкото настоящето производство не е продължение на заповедното такова/не е предявен установителен,а осъдителен иск/ и заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено от заповедният съд.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.В.,ЕГН:********** ***,Р.К. В.,ЕГН:********** *** М.П.П.,ЕГН:********** ***, да заплатят,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и сключен договор за потребителски кредит №**********/19.06.2017г., на „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК175074752,със седалище и адрес на управление в град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,представляван от С. ххххк-управители,сумата от 1344.60/хиляда триста четиридесет и четири лева и шейсет ст./лева,от която главница в размер на 1027.64 лева и договорна/възнаградителна/лихва в размер на 316.96 лева за периода от 26.05.2018г до 26.07.2019г.,заедно със законната лихва върху главницата от 1027.64 лева,начиная от 14.06.2019г. до окончателното и заплащане,а за разликата до пълния претендиран размер на иска-до сумата от 2154.21 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
С.А.В.,ЕГН:********** ***,Р.К. В.,ЕГН:********** *** М.П.П.,ЕГН:********** ***, да заплатят
на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК175074752,със седалище и адрес на управление в град
София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,представляван от С. ххххх-управители,сумата
от 103.78/сто и три лева и седемдесет и осем ст./лева,представляваща сторени
разноски в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: