Решение по гр. дело №14324/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20201100114324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 23.06.2023 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 -ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

 

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14324/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба от Община Ботевград, с Булстат ******, с която са предявени срещу М.Р.Р.Б., с Булстат ******, искове както следва:

с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 141 537, 29 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на основание в периода 01.06.2016 г. - 19.08.2016 г., на основание административен акт, обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение

с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 10 025,54 лв., представляваща законната лихва за забава върху посочената главница за периода 02.07.2019 г. - 12.03.2020 г.

Претендира законната лихва от предявяване на исковата молба (10.12.2020 г.) и направените по делото разноски.

 

Ищецът твърди, че на 06.03.2012 г. с ответника са сключили договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 (ОПРР) с регистрационен № BG161PO001/3.1-03/2010/045 за проект с наименование „Ботевград – привлекателна дестинация за атрактивен културно-исторически еко и спортно развлекателен туризъм“. Стойността на договора е в размер на 3 321 660, 42 лв. при максимална обща сума на проекта в размер на 3 394 992,25 лв., платима чрез извършване на авансови, междинни и окончателни плащания. С уведомително писмо с изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г. относно искане за окончателно плащане № BG161PO001-3.1.03-0050-C0001-M0010, от страна на Управляващия орган на ОПРР 2007-2013 г. е отказана верификация сума в размер на 597 121,92 лева с ДДС (финансиране от ОПРР) и 6835,66 лв. с ДДС (допълнителен собствен принос от финансов анализ). С писмото се иска и възстановяване на сума в размер на 864 643,50 лв., тъй като платените авансово суми са по-големи от верифицираната сума на безвъзмездна финансова помощ (БФП). След обжалване на Уведомително писмо с изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г., същото е обявено за нищожно с Решение № 5067 от 27.07.2018 г. по адм.д. №11387/2017 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 5274/09.04.2019 г. по адм.д. №11928/2018 г. на ВАС. Ищецът счита исковата сума за платена при начална липса на основание поради прогласяване на нищожността на акта, от който произтича задължението за възстановяване на сумата. Претендира лихва за забава от изпращане на покана до ответника за връщане на сумата до предявяване на иска и законната лихва от предявяване на исковата молба (10.12.2020 г.), както и направените по производството разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че макар постановения акт, с който се прогласява нищожността на писмото, административният съд не е решил спора за дължимостта на процесната сума по същество, поради което същата не подлежи на връщане. Твърди, че с последващо решение относно отказ от верификация на дължими суми за окончателно плащане по процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ след съдебен контрол административният акт е оставен частично в сила с решение №748 от 20.07.2021 г. по адм.д. №504/2020 г. на АС-СО и решение №6064/20.06.2022 г по адм.д. №501/2022 г. на ВАС – в частта относно сумата от 122316,03 лв. и 1247,99 лв. Ето защо счита, че не дължи връщане на процесната сума. Поддържа още и заявено с отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумите, за които е установено, че се дължат в полза на ответника с решение №6064/20.06.2022 г по адм.д. №501/2022 г. на ВАС. Претендира извършените разноските в производството.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна.

По иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:

По делото не се спори, а и се доказва от събраните доказателства, че между в качеството му на Управляващ орган по Оперативна програма регионално развитие (ОПРР) 2007-2013г. и Община Ботевград на 06.03.2012 г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект с наименование „Ботевград-привлекателна дестинация за атрактивен културно-исторически и еко и спортно развлекателен туризъм“ на стойност 3 321 660, 42лв., при максимална обща сума на проекта в размер на 3 394 992, 25лв., платима чрез извършване на авансови, междинни и окончателни плащания. Съгласно чл. 4 от Договора плащанията на предоставената безвъзмездната финансова помощ се извършват както следва: - авансово плащане в размер на 1162581,15 лв. – 35 % от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ; - междинни плащания и - окончателно плащане в максимален размер до цялата сума по безвъзмездната финансова помощ.

Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че с писмо изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г. на зам. ръководителя на УО на оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 г. и главен директор на Главна дирекция „ПРР“ при МРРБ на община Ботевград е отказана верификация на сума в размер на 597 121.92лв. с ДДС /финансиран от ОПРР/ и 6 835.66лв. с ДДС /допълнителен собствен принос от финансов анализ/, във връзка с искане за окончателно плащане BG61PO001.-3.1.03-0050-C001-M0010, както и е постановено Община Ботевград да възстанови сума в размер на 864 643.50 лв., представляваща разликата между авансово платените суми на стойност 1 162 528.15 лв. и верифицираната сума на безвъзмездната финансова помощ в размер на 297 937.65 лв.

С платежни нареждания от 01.06.2016 г., 25.07.2016 г. и 19.08.2016 г. ищецът е заплатил по сметка на НАП в погашение на задължението, установено с писмо изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г., общата сума от 141537,29 лв.

След жалба срещу административния акт, с решение № 5067/27.07.2018 г. по адм. дело № 11387/2017 г. на Административен съд София- град е прогласена нищожността на писмо изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г. на зам. ръководителя на УО на оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 г. и главен директор на Главна дирекция „ПРР“ при МРРБ. Решението е оставено в сила с решение №5274/09.04.2019 г. на ВАС по адм.д. №11928/2018 г.

След обявяване на нищожността на писмо изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г., ръководителят на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020г. /ОПРР/ е постановил нов акт по постъпило искане за окончателно плащане № ВG161РО001-3.1.03-0050-С0001-М0010 от страна на бенефициера - община Ботевград, като е издал Решение за отказ от верификация. Срещу акта е подадена жалба от страна на ищеца Община Ботевград, като с решение №748 от 20.07.2021 г. по адм. м. № 504/2020 г. на АС-София област, с което е отменено Решение за отказ от верификация на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013г. и Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. по постъпило искане за окончателно плащане № ВG161РО001-3.1.03-0050-С0001-М0010 от страна на община Ботевград по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г. и във връзка със сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161Р001/3.1-03/2010/045, в следните му части: от т. 1 до 10, включително, по т. 11, по т. 12 – подт. 3 и 4 и по т. 15 и е отхвърлена жалбата в останалите й части срещу решението по т. 12 - подт. 1 и 2, т. 13 и т. 14 от решението. С решение № 6064 от 20.06.2022 г. на ВАС по адм.д. №501/2022 г. е оставено в сила решение № 748 от 20.07.2021 г. по адм. дело № 504/2020 г. по описа на Административен съд София област и преписката е изпратена на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. за произнасяне по искане за плащане № ВG161РО001-3.1.03-0050-С0001-М0010 на община Ботевград по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ВG161Р001/3.1-03/2010/045, съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Издадено е и Решение за установяване на публично вземане № РД-02-36-549/24.04.2020 г. на Ръководителя на УО на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ и заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, с което с което е установено публично вземане в размер на 864 643,50 лв. към бенефициента Община Ботевград във връзка със сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ВС161РО00 1-3.1.03-0050-С0001 от 06.03.2012 г. По постъпила жалба срещу административния акт, с решение №1422/03.02.2021 г. по адм.д. №10663/2020 г. на ВАС, Решението за установяване на публично вземане № РД-02-36-549/24.04.2020 г. е обявено за нищожно.

Правната квалификация на иска е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – връщане на дадено при начална липса на основание. Предпоставките за възникването на спорното материално право са: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание.

По делото се установява, че с влязъл в сила акт е обявена нищожността на основанието, на което ищецът е извършил процесните плащания – административен акт на ответника, в който е обективиран отказ от верификация по постъпило искане за окончателно плащане във връзка със сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161Р001/3.1-03/2010/045, и с който е постановено Община Ботевград да възстанови сума в размер на 864 643.50 лв. В хода на разглеждане на настоящото производство не се установява основание за процесното плащане да е възникнало с последващ влязъл в сила акт. След обявяване на нищожността на писмо изх. № 99-00-6-2658/23.02.2016 г. Управляващия орган е постановил нов акт със същото съдържание като обявения за нищожен, като новият акт частично е оставен в сила – по т. 12 - подт. 1 и 2, т. 13 и т. 14 от решението, а в останалата част – по т. 1 до т. 10 включително, по т. 11, по т. 12 - подточка 3 и 4, и по т. 15, преписката е изпратена на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. за произнасяне по искане за плащане № ВG161РО001-3.1.03-0050-С0001-М0010 на община Ботевград по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ВG161Р001/3.1-03/2010/045, съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ето защо към настоящия момент не е решен по окончателен начин въпроса относно това каква част от искането за плащане ще бъде верифицирана, съответно – дали авансово платената сума надвишава верифицираната и дали има подлежащи на възстановяване суми от страна на ищеца, както и няма постановен и влязъл в сила изричен административен акт, в който да се установява вземане на ответника, съответно – задължение на ищеца. Издаденото решение за установяване на публично вземане № РД-02-36-549/24.04.2020 г. е обявено за нищожно от съда. По тази причина следва да се приеме, че не установява в хода на производството да е възникнало валидно основание, по силата на което ответникът има право да задържи платената от ищеца сума.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен – в полза на ищеца е възникнало вземане за връщане на сума, платена при начална липса на основание.

Неоснователно е искането на ответника за приемане за съвместно разглеждане на възражение за прихващане с вземане за сумата от 864643,50 лв., поддържано съгласно писмените бележки за сумата от 166086,18 лв. Сумата представлява вземане, основано на административен договор, спорът относно което вземане е възникнал след влизане в сила на ЗУСЕСИВ и за възникването и изискуемостта на което не е компетентен да се произнесе гражданският съд. Съображенията по каква причина спорът относно плащания по административен договор, възникнал след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, е административно-правен и подведомствен на административните съдилища, са изложени в определение от 20.07.2020 г. по гр.д. №3234/2020 г. на СГС и е безпредметно да се преповтарят. Ето защо извън компетентността на гражданския съд, разглеждащ настоящия спор за неоснователно обогатяване е да се поизнася по съществуването на вземането, предявено от ответника чрез възражение за прихващане.

 

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съдът достигна до извод за наличие на вземане в полза на ищеца за сумата от 141537,29 лв. – подлежаща на връщане поради начална липса на основание. За това вземане ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ получаване на поканата за плащане - 01.07.2019 г., отправена от ищеца с писмо изх.№0404-53/28.06.2019 г. Законната лихва върху главница от 141537,29 лв. за периода 02.07.2019 г. - 12.03.2020 г. е в размер на 10025,54 лв. Искът следва да бъде уважен в предявения размер.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 12062,51 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – същото е съобразено с действащите към момента на сключване на договора размери по Наредба №1/2004 г.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Р.Р.Б.то, с Булстат ******, адрес: гр. София, ул. „******, да заплати на Община Ботевград, с Булстат ******, адрес: гр. Ботевград, пл. „******, както следва:

на основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 141 537,29 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на основание, заедно със законната лихва от 13.03.2020 г. до окончателното плащане;

на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 10 025,54 лв., представляваща законната лихва за забава върху посочената главница за периода 02.07.2019 г. - 12.03.2020 г.;

на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 12062,51 лв., представляваща съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: