Мотиви към
присъда по НЧХД №356 по описа за 2014 г. на ВПРС
На 25.09.2014 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от Й.К.Й. с ЕГН **********,
с адрес *** против Й.С.П. с ЕГН**********,
настоящ адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.”***, за престъпление
от частен характер наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство
пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че: на 22.09.2014г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен
на частния тъжител от страна на подсъдимия
бил нанесен удар в областта на лицето, под лявото око, с което му причинил
болка и страдание.
С разпореждане
от 01.10.2014 г. Й.П. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба
обвинение.
Преди началото на съдебното следствие частния тъжител поддържа предявения с
частната тъжба срещу подсъдимия граждански иск в размер на 1 000.00 лв. представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК и моли да бъде конституиран като
граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да
му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на
изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се
разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частния тъжител поддържа възведеното обвинение и предявения
гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен гражданския иск
в предявеният размер и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
Подсъдимият не признава вината си и дава обяснения в своя защита. Защитникът
на подсъдимия, в хода на съдебните
прения пледира съда да признае
подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение и да остави без уважение
предявения граждански иск. Защитата навежда доводи за прилагане на института на
реторсията на основание чл.130, ал.3 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: на 22.09.2014
г. частният тъжител берял грозде от лозата /асмата/ пред дома си. Съпругата му
св.*** *** му помагала. По същото време между
частния тъжител и подсъдимия в двора на къщата, където и двамата живеят,
възникнал конфликт, провокиран от съпругите им и подклаждан от стара вражда и
нетърпимост между двете семейства. Подсъдимият, ядосан от думите на частния
тъжител, с които същия изразил мнение за липса на правото на собственост на
подсъдимия върху къщата, в която живеел, взел една тухла от земята, размахал я
заплашително към него и след това я оставил обратно долу. Действията на
подсъдимия били подкрепени и с отправяне на заплахи срещу частния тъжител. Словесният
конфликт прераснал във физически, след като подсъдимия нападал частния тъжител.
Подсъдимият нанесъл на частния тъжител
удар с юмрук в областта на лявата скула. Частният тъжител се защитавал от посегателството, като се опитвал
да хване подсъдимия с ръце. Свидетелят Н. ***, който наблюдавал случващото се
от улицата, отишъл на място и прекратил боя, като застанал между двамата. Развитието
на конфликта било наблюдавано и от живущите в къщата свидетелите *** ***, *** ***
и *** ***.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – св.Н. *** и част от показанията на *** ***, заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета
от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени
доказателства. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частният тъжител са се намирали в
гр.Велики Преслав в двора на общата им къща на ул.“*** Обстоятелството, че на
тъжителя бил нанесен удар и то именно от подсъдимия се доказва от кредитираните
показания на свидетелите. Обстоятелството, че на тъжителя са били причинени
травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно медицинската
експертиза и от показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Н. ***. Същите са
последователни, логични, кореспондират със заключението на съдебно медицинската
експертиза и с показанията на св.*** *** и няма индиция за неговата заинтересованост
от изхода на делото.
Съдът
дава вяра на показанията на св.*** ***, в която се посочва наличието на стар
конфликт между двете семейства и нетърпимост между тях, нанасянето на удар от
подсъдимия на частния тъжител, причинените болка и страдание и присъствалите на
конфликта лица. В тази им част показанията на свидетелката кореспондират изцяло
с кредитираните показания на св.*** и с писмените доказателства. В останалата
им част съдът ги намира за заинтересовани от изхода на делото, поради близките
й отношения с частния тъжител, като негова съпруга.
Показанията на
свидетелите *** ***, *** *** и ***, съдът кредитира в частта им, в която описват
наличието на стар конфликт между двете семейства и нетърпимост между тях,
физически сблъсък между подсъдимия и часния тъжител. В останалата им част
същите са противоречиви, както помежду си, така и на кредитираните свидетелски
показания. В некредитраната им част показания на свидетелите са объркани и хаотични, и разгледани
поотделно, очевидно обслужват каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват в съдебно
заседание. Предвид
изложеното и близките им родствени отношения с подсъдимия, съдът ги приема за силно заинтересовани от
изхода на делото и целящи единствено да оневинят подсъдимия.
Предвид
констатираните от съда съществени противоречия между показанията на свидетелите
*** от една страна и показанията на свидетелите *** *** и *** ***, на съдебното
следствия бяха проведени очни ставки.
На
проведената очна ставка между свидетелите *** и *** *** се потвърди и от
двамата че на инкриминираната дата е възникнал конфликт между подсъдимия и
частния тъжител. *** отрича баща й-
подс.Й.П. да е нанасял удари на Й.Й.. Свидетелят *** твърди, че подсъдимия е нанесъл
удар с юмрук по скулата на частния тъжител. След анализ на
взаимно изключващите се показания, съдът възприе за достоверни показанията на
свидетеля ***, тъй като същите се подкрепят от кредитираните показания на
свидетелите и от заключението на съдебно - медицинската експертиза.
На
проведената очна ставка между свидетелите *** и *** ***. *** твърди, че съпруга
й не е нанасял удари на частния тъжител. *** твърди, че подсъдимия е нанесъл
удар с юмрук по скулата на частния тъжител. Свидетелят *** потвърждава дадените
от него показания, като описва отново действията извършени от подсъдимия и
прекратяването на конфликта. След анализ на взаимно изключващите се
показания, съдът възприе за достоверни показанията на свидетеля ***, тъй като
същите се подкрепят от кредитираните показания на свидетелите и няма индиция за
тяхната заинтересованост.
От
анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице доказателства доказващи по безспорен начин,
че на визираните в обвинението дата и място на тъжителя е причинена лека
телесна повреда.
От
заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установяват
следните обстоятества: нанесените травматични увреждания, времето и механизна
на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител били
причинени кръвонасядане по клепача на лявото око, кръвонасядане с добре изразен
оток на лявото подочие, лек оток на лявата скула. Травматичните увреждания са били причинени от действието на тъпи
предмети по механизма на удар, същите са могли да бъдат причинени по времето и
начина посочен в тъжбата. В следствие на нанесените травматични увреждания на
частния тъжител били причинени болка и
страдание.
Съдът
кредитира частта от обясненията на подсъдимия, в която същия посочва че на
инкриминираната дата се срещнал с частния тъжител в двора на къщата им и е
възникнал конфликт между тях и наличието на стар конфликт между семействата им.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия в останалата им част, в
която същия заявява че не е разбрал, че е нанесъл удар на частния тъжител,
както и за наличието на заинтересованост на св.***. Твърдения в горния смисъл
са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен
материал. Имайки предвид, че обясненията на
подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът
оцени обясненията му в тази им част за изцяло
защитни. По изложените съображения съдът не ги кредитира и
ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което
не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната
истина.
В
защитната си реч подсъдимия подкрепя изложеното от защитника за постановяване
на оправдателна присъда.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимия *** е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК,
защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на
организма на частния тъжител, което е
довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частният тъжител е
причинена болка и страдание.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с внезапно възникнал и пряко насочен
умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния
резултат;
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на
подсъдимия.
Мотивите за
извършване на престъплението са
нетърпимост и неприязъм между семействата на частния тъжител и
подсъдимия, породени от стар конфликт между тях.
В
настоящият случай не е приложим и института на реторсията. В основата на
реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си,
като на причинителя на леката телесна повреда (на обиждащия) веднага е
отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда - тълк. р. №
51-89-ОСНК (от обидения с обида по чл. 146
или по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е
отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване
същото деяние на засегналия го. Този институт е приложим само с предвидените от
закона четири случая - по чл. 130, ал. 1, чл.
130, ал. 2, чл. 146
и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. Цялостната
характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение
от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно
лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя от двете страни първа
е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира
съда. По делото не се събраха доказателства за причинени на подсъдимия телесни
увреждания от частния тъжител по време на конфликта на инкриминираната дата.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият,
както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, поведението на
пострадалия и мотива за извършване на престъплението.
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието
бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130, ал.2 от НК към датата на извършване на деянието и
понастоящем законодателят e предвидил наказание „лишаване от свобода“
до шест месеца или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева. Съобразно разпоредбата
на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице
се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага
административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за
престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода”
до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно
от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност чл.78а
от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е
длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С
оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание
"глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000.00 лв. В
случая не е приложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, тъй като за
извършеното престъпление са предвидени алтернативно няколко наказания. Така определения размер на наказанието, съдът
счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител
неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, съдът счита,
че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди, т.е. отнася
се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат
на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка
с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 200.00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му
част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва
да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в
този смисъл.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на
гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: