Решение по дело №875/2023 на Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 100

Пазарджик, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:	ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20237150700875 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

2. Образувано по Искова молба на В. С. Г., [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора, гр. Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати както следва :

- сумата от 45 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода 02.11.2017 г. до 11.07.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата;

- сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата;

- сумата от 10 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик, през периода 28.04.2021 г. до 08.07.2022 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата;

- сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на задържането му в Ареста в Затвора Стара Загора, през периода 16.12.2022 г. до 31.01.2022 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата;

- сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода 31.01.2023 г. до 28.02.2023 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата;

- сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик, през периода 28.02.2023 г. до 07.09.2023 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата, съобразно направената конкретизация на исковата молба в съдебно заседание на 15.12.2023 г.

3. В първоначалната искова молба и в молбата от 05.10.2020 г.(л. 84), се поддържат твърдения, че неимуществените вреди са в резултат от лошите условия в столовата на Затвора Пазарджик, в която не е направен никакъв ремонт; мазилките по стените падат, има течове по масите където се хранят, има дупки в стените, всички прозорци са счупени и през зимата влиза студен въздух, храната е студена, масите са ръждясали, поради мръсотията, затворниците се разболявали.

В Молбата от 15.09.2023 г. е добавено, че неимуществените вреди за които се иска обезщетение от Г. се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, неотоплени през зимата, в които има дървеници, мухъл и влага, която се получава от това, че лишените от свобода, сушат дрехите си в спалните помещения, няма достъп на чист въздух, няма естествена светлина в помещенията, няма условия за раздвижване.

В Молба 14.12.2023 г., отново се поддържа, че Г. е обитавал помещения, в които не е била осигурена площ от не по-малко от 3,00м на човек, без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, в неклиматизирани килии, в които има мухъл и влага.

4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Георги Бенковски“, № 153, чрез процесуалния представител юрк. Р., в депозиран писмен отговор е на становище, че исковата претенция на Г. е недоказана фактически и неоснователна.

Поддържа се, че ищеца е изтърпявал своето наказания в условия не по-различни от тези на останалите лишени от свобода. Сочи се, че спалните помещения в Затвора Пазарджик са обзаведени с маса, столове, легла, шкафче за дрехи, табуретка и заредени с дюшек, възглавница, одеяло, чаршафи, калъфка. Осигурен е постоянен достъп до течаща топла и студена вода, тоалетна, пряка светлина и проветривост. Помещенията в Затвора Пазарджик се почистват ежедневно от лишените от свобода, което изискване е съгласно ЗИНЗС. Според ответника, проблема с хлебарките идва от внасянето на храна в спалните помещения, за което са отговорни самите лишени от свобода. Редовно се извършват мероприятия по дезинфекция, дератизация и дезинсекция.

Твърди се, че пренаселеността на помещенията в Затвора Пазарджик е бил временен и е бил свързан с множество пробиви на водопроводната инсталацията за питейната и мръсната вода, свързани с лошото отношение на лишените от свобода към затворническата сграда, изразяващо се в умишленото запушване на мръсните канали, чупенето на чешмите, смесителните кранове и тоалетните казанчета, укриване на мобилни телефони в изкопани тайници

Поддържа се, че за периода след март 2020г., корпуса на Затвора Пазарджик, вече е бил с напълно ремонтирани крила, с осигурени нови тоалетни и бани във всяка килия, нови дограми на прозорците, и вратите, нова ВиК и ел. инсталация, теракотен под, и съобразени не по-малко от 4 кв. метра жилищна площ съгласно изискванията на Европейския съд по правата на човека и основните свободи.

Сочи се, че лишения от свобода Г. не е подавал писмени заявления или оплаквания за лоши условия и пренаселеност до администрацията на Затвора Пазарджик, което според ответника означава, че той е бил съгласен с тези обстоятелства и това е била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на затвора, за да бъде преместен в друга килия с по - голяма площ и отделение с по - добри битови условия.

Сочи си още, че за здравето на лишените от свобода в Затвора Пазарджик се грижат лекар, зъболекар и двама фелдшери с дългогодишен опит в лечението и профилактиката на заболявания при стриктно спазване на законовите и медицински норми за страната.

Поддържа се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковия период от 02.11.2017 г. до 07.09.2018 г.

Иска се претенциите за парично обезщетение на Г. да бъдат отхвърлени.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че исковите претенции са недоказани и следователно неоснователни.

II. За исковите претенции, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да заплати на В. Г. сумата от 45 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода 02.11.2017 г. до 11.07.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата :

6. Според Справка вх. № 10518 от 12.12.2023 г.(л. 140), изготвена от Г. А., на длъжност инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“(СДВР) и представена от Началник Затвора Пловдив, В. Г. е преведен в Затвора Пловдив от Областно звено „Следствени арести” Пловдив на 02.11.2017г. Посочено е, че няма запазени данни в коя стая на „Приемно отделение“ е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределянето си в група на 07.11.2017г.

В Справка изх. № 9066 от 20.11.2023 г.(л. 142), представена от Началник Затвора Пловдив е посочено, че началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от 2 години и 4 месеца, наложено на Г. по н.о.х. дело № 6106 по описа на Районен съд Пловдив за 2017 г. е сложено на 03.07.2017 г., като на 14.12.2017 г., като на 14.12.2017 г. той е преведен в Затвора Пазарджик. Съответно в Справка вх. № 7701 от 26.09.2023 г.(л. 37), представена от Н. З. Пазарджик е посочено, че въпросното наказание е изтърпяно от Г. в периода от 03.07.2017 до 11.07.2019 г.

7. Сиреч, от фактическа страна, следва да се приеме за периода от 14.12.2017 г. до 11.07.2019 г., Г. не е пребивавал в Затвора Пловдив и съответно не е претърпял там неимуществени вреди, както се твърди в исковата претенция, съобразно изричната и конкретизация, допусната в съдебно заседание на 15.12.20223 г. Това ще рече, че за този период, иска на Г. е недоказан и следователно неоснователен.

8. За исковия период от 02.11.2017 г. до 14.12.2017 г., действително се установява, че ищеца е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив. Относно този период на исковата претенция, ще следва да бъде обсъдено направеното от ответната страна възражение за изтекъл погасителен давностен срок.

Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не съдържа никакви указания, относно прилагането на института на погасителната давност. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, към която препраща чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, към който пък препраща чл. 203, ал. 2 от АПК, също не съдържат никакви правила или указания, относно приложението на погасителната давност.

Това ще рече, че в случая са приложими общите правила за погасителната давност, установени в Закона за задълженията и договорите.

Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Аналогично впрочем, е и правилото на чл. 105, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съобразно което, без да се засягат разпоредбите на специалните актове и прилагането на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, за вземанията на Съюза към трети лица и вземанията на трети лица към Съюза се прилага петгодишен давностен срок.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Казано с други думи, претенцията за обезщетение при непозволено увреждане се погасява с общата пет годишна давност, която започва да тече от деня на увреждането, а когато дееца не е открит, от момента на неговото откриване.

В тази насока, според на чл. 105, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., давностният срок за вземанията на трети лица към Съюза започва да тече от датата, на която плащането на вземането на третото лице стане дължимо съгласно съответното правно задължение.

Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тоест, претенцията за присъждане на обезщетение за забавена изплащане на обезвредата при непозволено увреждане се погасява с кратката, три годишна давност.

9. В случая е необходимо да се отбележи и, че в т. 4 от мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дадено следното указание: „…В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва….“. Липсата на каквито и да е съображения, изложени в тълкувателното решение, относно цитираните указания, не позволява пряко от текста на съдебния акт да се разбере, защо ОСГК на ВКС е счело, че при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване.

10. Доколкото въпроса с началния момент от който започва да тече погасителния давностен срок е свързан с твърдяно от ищеца фактическо бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му осигури нормативно установения минимум от битови условия в обитаваните от него помещения и необходимата му медицинска грижа, като последица от това е поставянето му в унизително положение, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, уместно би било да се съобрази, какво разбиране влага Европейският съд по правата на човека относно погасителната давност.

В т. 92 и т. 93 на Решение от 10.05.2001 г., постановено по дело „Z and Others v. the United Kingdom“, жалба № 29392/95, Съдът е отбелязал следното: „… На чл. 6, т. 1 “може … да се позове всеки, който смята, че дадено вмешателство при упражняването на негово (гражданско) право е незаконно и се оплаква, че не е имал възможността да предяви тази си претенция пред съд, отговарящ на изискванията на текста ….. Това право обаче не е абсолютно. То може да подлежи на легитимни ограничения, напр. установени със закон давностни срокове(курсивът мой), обезпечения за гарантиране на съдебните разноски; правила относно непълнолетните и душевно болните (виж решенията по делата Стъбингс и др. срещу Обединеното кралство 13 от 22.10.1996 г., Reports 1996-IV, стр.1502-3, §§ 51-52; Толстой Милославски срещу Обединеното кралство14 от 13.07.1995 г., A.316-B, стр. 80-81, §§ 62-67; Голдър, цитирано по-горе, стр.19, § 39). Когато достъпът на лицето до съд е ограничен по силата на закона или фактически, Съдът ще изследва дали наложеното ограничение накърнява същността на правото и по-специално дали преследва законна цел и дали е имало разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел (решението по делото Ашингдейн срещу Обединеното кралство 15 от 28.05.1985 г., A.93, стр. 24-25, § 57). Ако ограничението съответства на тези принципи, няма нарушение на чл.6…..“.

11. Все в този смисъл, в т. 47 и т. 48 на Решение от 12.07.2018 г., по делото Kamenova v. Bulgaria, жалба № 62784/09, Европейският съд по правата на човека „…приема, че законоустановените давностни срокове служат за няколко важни цели, а именно да се гарантира правна сигурност и окончателност, да се защитят потенциалните ответници от закъснели искове, на които трудно може да се противодейства и да се предотврати несправедливостта, която би възникнала, ако от съдилищата се изисква да вземат решение за събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които биха могли да станат ненадеждни и непълни поради изминалото време (вж. Stubbings and Others v. the United Kingdom, 22 октомври 1996 г., § 51, Доклади за решения и определения 1996IV). Поради това страните по спора следва да очакват прилагането на тези правила (вж. Miragall Escolano and Others v. Spain, № 38366/97 и 9 други, § 33, ЕСПЧ 2000I, и L’Erablire A.S.B.L. v. Belgium, № 49230/07, § 37, ЕСПЧ 2009 г. (откъси)). 48. Гореизложеното означава, че съществуването на давностен срок само по себе си не е несъвместимо с Конвенцията. Това, което Съдът трябва да провери в дадения случай, е дали естеството на въпросния срок и начинът, по който той е приложен, са съвместими с Конвенцията. Това означава наред с другото, че прилагането на законоустановените давностни срокове трябва да е предвидимо за жалбоподателите, като се вземат предвид съответното законодателство и съдебна практика и конкретните обстоятелства(курсива мой)….“.

12. Няма причина, цитираните разбирания на Европейският съд по правата на човека да не бъдат споделени и съобразени. В този контекст и с оглед указанието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, следва да се съобрази, че според поддържаните от ищеца твърдения, неимуществените вреди, чието обезщетяване той претендира, са пряка и непосредствена последица от поставянето му в помещения с лоши битови условия, пренаселени, нехигиенични, без санитарни възли и течаща вода, липсата е неоказана навреме медицинска помощ. Сиреч, неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, са търпени от Г. във всеки един момент от наложеното му от администрацията на Главната дирекция, обитаване в помещения с лоши битови условия е неоказване на дължимата медицинска грижа.

Очевидно, в случая е налице обективен и лесно доказуем факт, който сочи момента в който са били проявени, както деликтното поведение на администрацията, така и причинените като последица от него вреди. Това е момента в който е сложено началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Както се посочи, Г. е заявил претенция за обезвреда за претърпени вреди в периода 02.11.2017 г. до 11.07.2019 г.. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от този период, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия произтичащи пряко от нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда е медицинска помощ на изтърпяващия наказанието си ищец, и във всеки един момент от този период, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди(в подобен смисъл например Решение № 12306 от 16.09.2019г. по адм. д. № 1569 по описа на ВАС за 2018 г., докладчик съдията Жанета Петрова).

13. При това положение, очевидно няма нито формална, нито правна логика да се приеме, че началото на погасителния давностен срок, следва да се отнесе към момента на преустановяване на бездействието на администрацията по вмененото от закона задължение да действа. Това разбиране би било в пряко противоречие с функциите и целта на нормативното уреждане на института на погасителната давност, включително и така както те са описани в решенията на ЕСПЧ. Мислима би била хипотеза, подобна на настоящата, при която едно лице изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ за период 20, 30 години или до живот, като през целият този период е било поставено в лоши условия на обитаване, тоест бездействието не е било преустановявано. Разбирането, че погасителния давностен срок започва да тече едва след прекратяване на действието или бездействието, несъмнено би наложило в подобна хипотеза, ответника да бъде поставен в условията да се защитава, като търси доказателства за факти, които са проявени преди няколко десетилетия и евентуално да понесе тежестта да заплати обезщетение за вреди за период от няколко десетилетия, включително със съответните лихви за просрочие. Това очевидно е в противоречие с регулативната и защитната функции на правото. В този смисъл, би могло да се посочи, разбирането изложено в Заключение на Генералния адвокат, представено на 19 юни 2014 г. по Дело C447/13 P, Riccardo Nencini срещу Европейски парламент, според което: „…38. Погасителната давност за вземанията е правен институт, познат в повечето от съвременните правни системи. Доколкото ми е известно, тя съществува без изключение в правния ред на всички държави членки.

39. В това отношение е уместно е да припомним аксиологичните основи на погасителната давност като институт на съвременното право.

40. На първо място, в интерес на обществения ред правната система следва да бъде създадена така, че да бъде избегнато оспорването на дълготрайни фактически положения. Впрочем по-често тези положения са законосъобразни, отколкото обратното. Следователно има опасност оспорването им, предвид несигурността на доказателствата, да доведе до несправедливи резултати. Освен това изтичането на определен период от време би трябвало да води до узаконяването дори на противоправни положения. Наистина след дълъг период на бездействие задълженото лице може вече да не трябва да се съобразява с факта, че ще е длъжно да изпълни задължението си. Изминалото време създава затруднения при доказването, тъй като засегнатите лица не могат да бъдат задължавани да пазят вечно доказателствата. На последно място, погасителната давност кара кредитора да действа бързо при предявяване на правата си.

41. Ето защо освен роля на стабилизатор, погасителната давност има за цел да накаже мудността на кредитора, който не полага грижа да потърси правата си. От друга страна, погасителната давност цели да ограничи делата, свързани със стари спорове, при които има повишен риск от произволни решения поради затрудненията при доказването(курсива мой)…..“.

14. Ясно е, че изцяло в интерес на лицето е да охрани правата си, като своевременно предприеме действия за тяхната защита и потърси обезвреда на причинените му вреди. В случая, самото не прекратяване на бездействието на администрацията да изпълни вменените от закона фактически действия, не е в никаква релация нето с факта на извършения вече деликт, нито с факта на причинените вече имуществени и/или неимуществени вреди. Казано с други думи, не е необходимо бездействието на администрацията да бъде преустановено, като едва тогава да е възможно да се направи извод, че деликта и причинените от него вреди са проявени юридически факти и съответно да са приеме, че от този именно момент, започва да тече погасителния давностен срок за предявяване на претенцията за обезвреда. Каза се, както деликта, така и вредите са проявен факт, във всеки един момент от целият период през който администрацията не е изпълнявала своето задължение.

15. В този смисъл, трябва да се приеме, че указанието дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС за това, че „…При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване…“, следва да се разбира в контекста на принципа „Сontra non valentem agere non currit praescriptio“, тоест срещу онзи, който не може да действа, давност не тече.

При положение, че действията или бездействията на администрацията, освен причиняването на вреди имат за последица и невъзможност или възпрепятстване на носителя на правото да го упражни по предвидения за това ред или пък ако, поради тези действия или бездействия, носителя на правото е бил поставен в условия при които да не са му известни и да не може разумно да се очаква да са му известни обстоятелствата, релевантни за упражняване на правото, то тогава би следва да се приеме, че началото на давностния срок следва да бъде именно в момента на преустановяване на действието или бездействието, тоест момента от който е била отстранена пречката, която е била извън контрола на увреденото лице и не му е позволявала да предприеме действия по адекватна защита на правата си.

За пълнота, би могло да се добави, че в т. 200 от Решението си от 27.01.2015 г., по дело Нешков и други срещу България (Жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12,73196/12, 77718/12 и 9717/13), Европейският съд по правата на човека е отбелязал, че „…С оглед на всички тези недостатъци при разглеждане на двете претенции за обезщетение, предявени от г-н Нешков, чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. не може да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на оплакването му, свързано с условията за неговото лишаване от свобода….“.

Междувременно обаче, със ЗИД на ЗИНЗС(Обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), бяха предприети необходимите законодателни промени, като бе приета новата Част Шеста „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“ от ЗИНЗС и по този начин се осигуриха всички възможни способи за гарантиране и защита на правата на задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Тоест, след 07.02.2017г., Г. е разполагал както с пълната фактическа, така и с необходимата правна възможност да охрани и осъществи правото си на обезщетяване на твърдените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Пловдив, в периода 02.11.2017 г. до 14.12.2017 г. Това обаче, той е следвало да стори, като предяви исковите си претенция, не по- късно от 14.12.2022 г. В случая, заявената 07.09.2023 г. искова претенция е погасена по давност и ще следва да бъде отхвърлена.

ІІІ. За исковите претенции, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да заплати на В. Г. сумата от сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата:

16. Според Справка вх. № 9066 от 20.11.2023 г.(л. 140), изготвена от Г. А., на длъжност инспектор „СДВР“ и представена от Началник Затвора Пловдив, за периода от 09.03.2021г. до 28.04.2021г., лишения от свобода В. С. Г. е бил настанен в помещение № 63 на пост V, като съвместно с него, помещението е било обитавано, както следва : от 09.03.2021 г. до 15.03.2021 г. са били настанени 6 л. св.; от 16.03.2021 г, до 22.03.2021г. са били настанени 7 л. св.; от 23.03.2021 т. до 25.03.2021г. са били настанени 6 л. св.; от 26.03.2021 г. до 29.03.20211. са били настанени 7 л. св.; от 30.03.2021 г. до 01.04.2021г. са били настанени 6 л. св.; от 02.04.2021 г. до 06.04.2021 г. са били настанени 7 л. св.; от 07.04.2021 г. до 08.04.2021 г. са били настанени 5 л. св.; от 09.04.2021г. до 12.04.2021г. са били настанени 6 л. св.; от 13.04.2021г. до 15.04.2021 г. са били настанени 7 л. св.; от 16.04.2021 г. до 22.04.2021г. са били настанени 8 л. св.; от 23.04.2021 г. до 28.04.2021 г. са били настанени 7 л. св.

Спално помещение № 63 на пост V е с площ 26.99 кв.м. без санитарен възел с два отварящи се прозореца с размери 0.90х1.17м. и 0.45x1.17м. Санитарният възел е 2.48 кв.м. с един отварящ се прозорец с размери 0.30х1.17м. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см. Шкафовете са с размери 45x50 см. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. След ремонт в V група са подменени изцяло подова настинка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, подобренията са били увредени или напълно унищожени, което е наложило допълнителни ремонти и осигуряване на нов инвентар.

Приложени към Справката са график за разпределение на времето на лишените от свобода, според който е предвидено престой на открито; посещение при лекар, ползване на баня, посещение на библиотека, посещение на лафка; седмичен график за ползване на служебна пералня.

В допълнение към Справка вх. № 9066 от 202.11.2023 г.(л. 155), изготвенd от инспектор В., във всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт е тях. С постъпването в затвора, на лишените от свобода са осигурени комплекти спално бельо и завивки. При желание на лишеният от свобода, домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива, в ротация със служебните. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода в пералнята на затвора или чрез изнасяне за това от близките. Сушенето ма дрехите става последния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилна машина, а когато се перат от лишените от свобода има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

За процесния период от време, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има сключен централен договор за „ДД“ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора.

Приложени към справката са Протоколи за „ДДД“ обработка.

17. В съдебно заседание бе разпитан свидетеля Г. Т. С., който твърди, да изтърпява наказание лишаване от свобода, съвместно, в една килия с ищеца от 2017 г., както в Затвора Пловдив, така и в Затвора Пазарджик. Твърди, че в Затвора Пловдив, 7-8- човека обитавали килия с площ по-малка от 10.00 м, а в Затвора Пазарджик били по 20 човека в килия. Прозорците били счупени, имало дървеници, хлебарки, мухъл и мръсотия. След 2020 г., били настанени по 4-5 човека в килия, като във всяко помещение имало баня. В Затвора Пловдив много рядко имало топла вода, като се е случвало по цял месец да е нямало топла вода. И там имало хлебарки и дървеници. Храната била лоша. В столовата имало мишки. Понастоящем имало право в затвора. В Затвора Пловдив през зимата нямало нормално отопление, но имало тоалетни във всяка килия. Имало Топла вода, пералня. Прозорците били счупени, нямали каси, но това било преди ремонта, който започнал през 2019 г. и 2020 г. и всичко било оправено. В столовата в Затвора Пазарджик било мизерия, имало плъхове, паяжини. На една маса сядали по 8 човека. Случвало се в яденето да има хлебарки.

18. Описаните данни, позволяват да се направят следните фактически констатации :

В периодите през които в помещение № 63 са били настанени 5 лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 5,40 м. В периодите през които в помещението са били настанени 6 лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 4,50 м. В периодите през които в помещение № 63 са били настанени 7 лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 3,85 м. В периодите през които в помещението са били настанени 8 лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 4,07 м.

Това ще рече, че в периодите от 16.03.2021 г. до 22.03.2021 г., тоест 7 дни; от 26.03.2021 г. до 29.03.2021г., тоест 4 ден; от 02.04.2021 г. до 06.04.2021г., тоест 5 дни; от 13.04.2021 г. до 15.04.2021 г., тоест 3 дни; от 16.04.2021 г. до 22.04.2021 г., тоест 7 дни и от 23.04.2021 г. до 28.04.2021г., тоест 6 дни или общо през 32 дни от периода през който Г. е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора Пловдив, не му е била осигурена чиста жилищна площ от не по-малко от 4,00 м.

През останалите периоди от време, чистата жилищна площ в помещенията в които е обитавал Г. е била равна или по-голяма от 4,00 м за всеки един от настанените в помещението лишен от свобода. Осигурен е бил достъп до течаща топла вода, във всеки санитарен възел, лишените от свобода са имали достъп до течаща студена вода. Осигурено е било проветряване на помещенията. Тези данни по-скоро се потвърждават от показанията на свидетеля С.. Твърдението му, че в едно помещение с площ по-малка от 10.00 м обитавали по 7-8- човека е очевидно неверно. Като неверно с оглед множеството протоколи за фактически извършена дератизация и дезинсекция, следва да бъде определено и твърдението на свидетеля, че в сградата на затвора имало много плъхове, дървеници и хлебарки.

По делото не се установиха данни, в периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г., спрямо Г. да се е налагало някакво лечение и то да е било отказано от администрацията на затвора. Не се установиха данни, спрямо Г. да са налагани дисциплинарни наказания.

19. От правна гледна точка, трябва да бъде съобразено следното :

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.

При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на Г. в затвора Пловдив през процесния период от време, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

20. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4,00м.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

21. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

22. При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

23. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

24. Следва обаче да се съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.

25. В случая, с оглед твърденията на ищеца относно исковия период от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г., Началника на Затвора Пловдив бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административния орган изпълни, като се представиха съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на Г. в мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Данните от тези справки, бяха подробно описани в предходната част на настоящото решение. Според тях, в посочения исков период, Г. е бил настанен и е обитавал помещения в затвора Пловдив, при нормални битови условия относно наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, при наличието на минимално необходимата жилищна площ.

26. Относно жилищната площ в помещението, трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така и отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната). Казано с други думи, санитарните помещения не се включват в жилищната площ. Така при описаните в т. 16 от настоящото решение общи площи на спалните помещения в които е обитавал ищеца, като се изключи площта на санитарния възел, се получава „минималната жилищна площ“, която във всеки един от посочените в т.18 периоди от време е била не по-малко от 4,00 м.

Действително, в Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Нешков и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията (подчертаването наше). Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69). 167. От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“.

27. Явно е, че разбирането на Европейския съд по правата на човека, за съобразяване на мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под 3,00м за човек. При това положение, ако се съобразят мебелите в процесните помещения в Затвора Пловдив, включително и като се изключи площта на санитарния възел (независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то отново свободната жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали тези помещения в исковите периоди извън тези по т. 18 е бил над 3,00м.

28. На следващо място, данните съдържащи се в представените по делото справки, налагат да се приеме, че при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в исковия период от 09.03.2021г. до 28.04.2021 г., Г. е обитавал съответните спални помещения в Затвора Пловдив при наличието на необходимата като вид, количество и калории храна, подходящо отопление и климатичен режим през съответните сезони на годината. В помещенията обитавани от ищеца е имало необходимото естествено осветление, достатъчно проветряване. Осигурени са били условия за двигателна активност. Не се установи, спрямо него да е прилагана като наказателна мярка, продължителна изолация без възможност за общуване или пък необосновано да са употребявани помощни средства.

29. Описаните до тук данни са достатъчни за да се приеме, че във периодите от време посочени в т. 18 от настоящото решение или общо за 32 дни, администрацията на Затвора Пловдив е поставила изтърпяващия наказание лишаване от свобода Г. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Г. минимално необходима жилищна площ, медицинска помощ и хранителен режим. Не осигуряването на съответната жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за социално подпомагане според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.

30. В тази насока, според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите(курсива мой), когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани, които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Г. в обстоятелствената част на исковата молба. Сиреч, физическото и психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство, разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на не осигурени основни жизнени потребности, следва да бъдат третирани еднакво с гражданите, които също живеят в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за обитаване, по начин, еднакъв на този по който се компенсират, гражданите които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности(курсива мой) или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.

31. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет

Доколкото в конкретния казус става реч за лице ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл не живеещо в семейство), като отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени вреди са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 64 от 2021 г.) според която, диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 80 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 98 от 2020 г.) според която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.

32. За процесните 2021 г. и 2022 г., с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение дефиринцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) е в размер на 60 лв., а дохода по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на 150,00 лв. Тоест дневния доход, който следва да бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 5,00лв. За общо 32-та дни на обсъждания тук исков период, обезщетението възлиза на сумата от 160,00 лв.

Съответно, спрямо този размери на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, разбира се, считано не от 02.11.2017 г., както е заявено в конкретизацията на исковата молба, а от 28.04.2021 г., когато е преустановено бездействието на администрацията до окончателното изплащане на сумата.

В останалата си част, исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди останаха недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.

ІV. За исковите претенции, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да заплати на В. Г. сумата от сумата от 10 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик, през периода от 28.04.2021 г. до 08.07.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата:

33. В Справка вх. № 7701 от 26.09.2023 г.(л. 37), представена от Началник Затвора Пазарджик е посочено, че със заповед на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на 28.04.2021 г. Г. е преведен за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора гр. Пазарджик, като наложеното наказание е изтърпяно към до 08.07.2022 година.

В периода на изтърпяване на наказанието, лишеният от свобода не е подавал молби и жалби, свързани с битовите условия и настаняването си като цяло, включително и по отношение на това дали има хлебарки, гризачи, дървеници, счупени прозорци, мухъл, теч по стените, лоша храна и пр.

Движението му в рамките на затвора е съответствало на законовите изисквания и правното му положение. В процесния период от време, Г. е обитавал както следва :

2021 година
приемно отделение
месец	си. помещение	капацитет	чиста жилищна площ	актуален брой настанени лица
25.05.2021	208	5	22,25	5

2021 година
08 отделение
месец	сн. помещение	капацитет	чиста жилищна площ	актуален брой настанени лица
06.2021	810	3	16,10	3
07.2021	810	3	16,10	3
08.2021	812	4	21,62	4
06 отделение
24.08.2021	606	5	23,42	3
09.2021	606	5	23,42	4
10.2021	606	5	23,42	3
11.2021	606	5	23,42	3
04 отделение
23.11.2021	407	3	14,83	3
12.2021	407	3	14,83	3

2022 година
04 отделение
месец	сп.помещение	капацитет	чиста жилищна площ	актуален брой настанени лица
01.2022	407	3	14,83	3
02.2022	407	3	14,83	3
03.2022	407	3	14,83	3
04.2022	407	3	14,83	3
05.2022	407	3	14,83	3
06.2022	406	5	21,90	5
08.07.2022	406	5	21,90	5

По време тази пенитенциарна изолация, на лишеният от свобода със заповед № Л-958 от 07.07.2021 г. на Началника на Затвора е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“, затова че е упражнил физическо насилие спрямо друг лишен от свобода. Същото е изтърпяно в периода от 13.07 до 27.07.2021 година в 101 карцер, чиято чиста жилищна площ е 4,52 кв.м.

34. Посочено в справката е, че лишеният от свобода пребивава в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна изолация. Санитарните помещения са самостоятелни и са към съответните спални помещения, съответно и наказателна килия. Те са с топла и студена вода, и освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня. Същите са с монтирани душове и пенитенциарно изолираните лица могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Подменени са и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ, като се поддържа нужната за живеене в спалните помещения температура. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера им със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. С оглед осигуряване безопасността на изолираните лица и минимизиране на рисковете, мебелите са трайно монтирани и не могат да бъдат размествани. Корпусът на затвор гр. Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания.

Тези данни, безпротиворечиво се потвърждават и от показанията на разпитания по делото свидетел С..

35. В Справка от 25.09.2023 г., изготвена от Е. С., на длъжност началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в Затвора Пазарджик е заявено, че всяко спално помещение разполага със санитарен възел, и достъпът до него е постоянен - 24 часа в денонощието. Проектирани и изградени са така, че всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода е постоянно течаща, а топлата вода е по график, съобразно осигуряване на достатъчно количества топла вода за лична хигиена на лишените от свобода, и всички битови дейности в затвора, като кухненски блок, столова, медицински център, перални помещения и др.

Затворът гр. Пазарджик е газифициран през далечната 2003 година, много преди лишеният от свобода Г., да постъпи в затвора. Така е осигурено отоплението и топлата вода за битови нужди на лишените от свобода. Действащата система за осигуряване на отопление и топла вода, е проектирана и функционира на база изготвени графици за работа. Затворът разполага с алтернативно дизелово гориво в случай на спиране на газоподаването при аварии, или при профилактика на газовите съоръжения.

Всички спални помещения, имат достатъчен брой прозорци, отваряща се част на прозорците, с възможност за проветряване по всяко време на денонощието, в зависимост от желанието на обитаващите спалните помещения. Така е гарантирана естествената вентилация на помещенията, както на спалните, така и на санитарните възли. Наличието на влага в помещенията е в рамките на допустимата норма. Няма констатирано наличие на плесен, мухъл и течове в помещенията. През периода на изолация на лишения от свобода, няма регистрирано счупване на прозорци. Организацията на хигиенното осигуряване в затвора гр. Пазарджик, е регламентирана с утвърдени вътрешни правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода, разработени и функциониращи в съответствие с изискванията на действащата нормативна база. На територията на затвора, се извършват дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Тези дейности се осъществяват от лицензирани фирми и лица, притежаващи квалификация, съгласно изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции, дезинсекции и дератизации. Направленията за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора, са съобразени с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено предназначение.

За периода на пенитенциарна изолация на лишения от свобода Г., услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, са осъществявани от „ДДД- 1“ ООД гр. София и ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ гр. Варна, на основание сключени договори по реда на Закона за обществените поръчки, с ГД „Изпълнение на наказанията“. В тази насока, към справката са приложени Договор за възлагане на обществена поръчка № 10812 от 08.11.2016 г. ; Договор от 13.11.2018 г., сключен между Главната дирекция и „ДДД-1“ ООД; Договор за възлагане на обществена поръчка № 650 от 20.01.2021 г., сключен между Главната дирекция и ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ гр. Варна. Приложени са менюта за храна на лишените от свобода с посочени грамаж и калории ; Хронология по аналитична счетоводна сметка 60161 „Разходи за строителни материали“.

36. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. Каза се, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.

В случая, с оглед твърденията на ищеца относно периода от 28.04.2021 г. до 08.07.2022 г., Началника на Затвора Пазарджик бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административния орган изпълни, като се представиха съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на Г. в мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Данните от тези справки, бяха подробно описани в предходната част на настоящото решение. Според тях, в посочения исков период, Г. е бил настанен и е обитавал помещения в затвора Пазарджик, при нормални битови условия относно наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, при наличието на минимално необходимата жилищна площ.

Това ще рече, че тази искова претенция е недоказана и следователно неоснователна.

ІV. За исковите претенции, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да заплати на В. Г. сумата от сумата от 5 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на задържането му в Ареста в Затвора Стара Загора, през периода 16.12.2022 г. до 31.01.2022 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата:

37. В представената от Началник Затвора Стара Загора Справка изх. № 6785 от 23.11.2023 г. е посочено(л. 134), че Г. е постъпил на 16.12.2022г. в Арест към Затвора гр. Ст. Загора с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, наложена с Протоколно определение № 359 от 16.12.2022г. на Районен съд гр. Чирпан по ч.н. дело № 353 по описа за 2022 г.

Г. е бил настанен в помещение № 16 с площ 25,63 кв. м. с капацитет 6 лица, като той е пребивавало с още 5 лица. Помещението е с южно изложение, има прозорец от РVС дограма, с размери 200 х 160 см. с две напълно отварящи се крила, осигуряващ приток на естествена светлина и въздух. Помещението разполага със самостоятелен санитарен възел с мивка и течаща вода. Оборудвано е с 6 легла, 2 маси, шест стола, 2 метални шкафа за лични вещи на задържаните, има изградена аспирация, 2бр. контакти с 220V захранване с дефектнотокова защита и 2 бр. алуминиеви радиатори за отопление.

По време на престоя на задържаният Г., капацитета на килията не е надвишаван.

На задържаните лица се осигурява безплатна храна (закуска, обяд и вечеря), достатъчна по химичен и калориен състав, съгласно таблици утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Количеството и вкусовите качества се контролират от медицинският специалист към съответния арест. Храната на задържаните лица се доставя от Затвора Стара Загора. Постелъчното бельо се подменя съгласно утвърден график, но не по- малко от два пъти месечно. В Ареста се извършва периодична ДДД обработка от оторизирана фирма, съгласно утвърден график с цел превенция срещу поява на хлебарки, бълхи, дървеници и др., не по-малко от веднъж месечно. Третиране е извършвано на 11.11.2022г. и на 29.12.2022г.

За периода на престоя на В. С. Г. в Арест Стара Загора са извършени 3 проверки от прокурор упражняващ надзора за законността в ареста и при нито една от тях задържаният Г. не е направил оплакване.

38. Доказателства за нещо различно от посочените в справката факти и обстоятелства нито се заявиха нито се представиха от Г..

По съображенията изложени в предходния раздел на настоящото решение, които са напълно относими и в този случа, поради което е излишно да бъдат повтаряни, исковата претенция следва да бъде определена като недоказана и неоснователна.

V. За исковите претенции, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да заплати на В. Г. сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода 31.01.2023 г. до 28.02.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик, през периода 28.02.2023 г. до 07.09.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата :

39. Според Справка изх. № 6785 от 23.11.2023 г. е посочено(л. 134), на 31.01.2023 г., с разпореждане на прокурор от Районна прокуратура Стара Загора, Г. е преведен в Затвора Пловдив.

40. Според Справка вх. № 9066 от 202.11.2023 г.(л. 155), изготвена от инспектор П. В., на длъжност началник сектор „ФЛКР“, във всяко спално помещение в Затвора Пловдив има течаща вода и отделен санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт е тях. С постъпването в затвора, на лишените от свобода са осигурени комплекти спално бельо и завивки. При желание на лишеният от свобода, домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива, в ротация със служебните. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода в пералнята на затвора или чрез изнасяне за това от близките. Сушенето ма дрехите става последния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилна машина, а когато се перат от лишените от свобода има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

Приложени към справката са Протоколи за „ДДД“ обработка.

41. Доказателства за нещо различно от посочените в справката факти и обстоятелства нито се заявиха нито се представиха от Г.. В този контекст, следва отново да се посочи, че показанията на свидетеля С., по-скоро потвърждават удостоверените от администрацията факти, отколкото да ги опровергават. Твърдението на С., че в едно помещение с площ по-малка от 10.00 м обитавали по 7-8- човека е очевидно неверно. Като неверно с оглед множеството протоколи за фактически извършена дератизация и дезинсекция, следва да бъде определено и твърдението на свидетеля, че в сградата на затвора имало много плъхове, дървеници и хлебарки.

42. В Справка вх. № 7701 от 26.09.2023 г.(л. 37), представена от Началник Затвора Пазарджик е посочено, че със заповед на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на 28.02.2023 година е преведен за доизтърпяване на наказанието в затвора гр. Пазарджик.

2023 година
04 отделение
месец	сп.помещение	капацитет	чиста жилищна площ	актуален брой настанени лица
02.2023	206	6	27,99	5
01.03-07.03.2023	206	6	27,99	5
07.03-20.03.2023	401	6	24,29	4
20.03-31.03.2023	412	5	21,94	5
04.2023	412	5	21,94	5
05.2023	412	5	21,94	5
06.2023	412	5	21,94	5
07.2023	412	5	21,94	5
01.08-21.08.2023	412	5	21,94	3
21.08-31.08.2023	404	5	20,72	3
07.09.2023	404	5	20,72	4

43. Според Справката, лишеният от свобода пребивава в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна изолация. Санитарните помещения са самостоятелни и са към съответните спални помещения, съответно и наказателна килия. Те са с топла и студена вода, и освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня. Същите са с монтирани душове и пенитенциарно изолираните лица могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Подменени са и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ, като се поддържа нужната за живеене в спалните помещения температура. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера им със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. С оглед осигуряване безопасността на изолираните лица и минимизиране на рисковете, мебелите са трайно монтирани и не могат да бъдат размествани.

Корпусът на затвор гр. Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания.

Тези данни, безпротиворечиво се потвърждават и от показанията на разпитания по делото свидетел С..

Все в тази насока са данните, заявени в Справка от 25.09.2023 г., изготвена от Е. С., на длъжност началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в Затвора Пазарджик, които бяха цитирани в т. 35 от настоящото решение.

44. Както се посочи нееднократно, според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. Каза се, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.

В случая, с оглед твърденията на ищеца относно периода от 28.02.2023 г. до 07.09.2022 г., Началника на Затвора Пазарджик бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административния орган изпълни, като се представиха съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на Г. в мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Данните от тези справки, бяха подробно описани в предходната част на настоящото решение. Според тях, в посочения исков период, Г. е бил настанен и е обитавал помещения в затвора Пазарджик, при нормални битови условия относно наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, при наличието на минимално необходимата жилищна площ.

Това ще рече, че тази искова претенция е недоказана и следователно неоснователна.

ІV. За разноските :

45. При условията на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 10,00лв. До този размер, те са заявени в исковата молба.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на В. С. Г., [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора, гр. Пазарджик, сумата от 160,00(сто и шестдесет)лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, в периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г., в Затвора Пловдив, заедно със законната лихва върху главницата от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковите претенция на В. С. Г., [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора, гр. Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати както следва :

- за разликата от 160,00лв. до пълния заявен размер от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата;

- сумата от 5 000,00лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, през периода 31.01.2023 г. до 28.02.2023 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата;

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия:	(П)

Номер на акта:	100
Дата:	12 януари 2024 г.
Съдия:

Дело:	20237150700875
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	7 септември 2023 г.

Решение по дело №875/2023 на Административен съд - Пазарджик

Съдържание на акта