РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
в присъствието на прокурора Гергана Стоянова Илиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100100545 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на С. Г. М. с ЕГН
********** от ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Георги Стоянов
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2, офис 210, против
ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, БУЛСТАТ *********. Предявени са осъдителни искове за заплащане на
следните обезщетения за претърпени вреди от неоснователното привличане
на ищеца като обвиняем за извършено тежко престъпление по ДП № 21/
2017г. по описа на СО при СП, пр.пр. № 187/ 2017г. по описа на СП – София :
1. 30 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
страдания, стрес, уронване на името, честта и достойнството на ищеца пред
семейството, близките и приятелите му, в службата му и в обществото; 2.
4783,72 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 30000 лв., дължимо за периода от 05.09.2019г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП/ до предявяването на иска на
31.03.2021г.; 3. 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по ДП; ведно със законната
лихва върху главниците от предявяването на иска на 31.03.2021г. до
окончателното им изплащане.
Обстоятелства, на които ищецът основава предявените искове :
1
От 29.01.1990г. ищецът работел в структурата на Агенция Митници,
като регулярно бил повишаван и от 17.07.2017г. заемал длъжността старши
митнически инспектор в Митница Бургас. Ползвал се с доверието на колегите
си и на ръководството, не са му налагани дисциплинарни наказания, а
оценките за постигнатите резултати били винаги високи, поради което имал
очаквания за кариерно израстване. На 19.10.2017г. на ГКПП Малко Търново
била проведена полицейска операция под ръководството на
Специализираната прокуратура, информация за която била изнесена в
медиите - за периода 19.10.2017г. - 27.10.2017г. общо в 217 публикации, от
които 177 публикации в интернет сайтове, 22 излъчени репортажа, новини и
коментари в националната и частните телевизии и радиа, 18 публикации в
печатни медии, споделяна е още стотици пъти и е достигнала до още хиляди
чрез Фейсбук, поради което общественият отзвук бил много голям. В хода на
тази операция били задържани ищецът и още четирима негови колеги -
митнически служители. На ищеца бил извършен личен обиск на адресите му
в *** и ***, от което претърпял също неимуществени вреди, тъй като всички
негови познати и съседи разбрали какво се случва. На основание заповед за
задържане на лице с peг. № 1266зз-251/19.10.2017г. ищецът бил задържан от
служител на ГДБОП за срок от 24 часа, като бил освободен в 13:50 часа на
20.10.2017г. На 20.10.2017г. против ищеца било повдигнато и предявено
обвинение за това, че на неустановена дата в началото на месец май 2017г. в
гр. Малко Търново, област Бургас се сговорил с повече лица да вършат в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години и чрез което се цели да се набави имотна облага -
престъпления по чл. 301 от НК и по чл. 282 от НК - престъпление по чл. 321,
ал. 6 от НК. Със същото постановление му била определена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. и мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България“. Не съществували никакви доказателства против ищеца за
твърдяното престъпление, единствено бил разпознат по снимка и свидетел
заявил, че се е държал грубо и арогантно и не го е пропуснал да мине граница
със стока. Поради това ищецът счита, че е бил привлечен като обвиняем за
тежко престъпление затова, че си е свършил съвестно работата.
Веднага след привличането като обвиняем последвали и мерки от
Агенция Митници – отнемане на личния митнически печат и електронния
подпис на ищеца, не бил включван в служебния график, променено било и
работното му място. След отнемането на печата и електронния подпис
ищецът не можел да осъществява функциите по обработка на митническите
документи. Променило се рязко и отношението на ръководителите му и
колегите му, започнали да го гледат особено, да странят от него, да го
наблюдават с възмущение и подозрение, стигнало се и до обиди и
подмятания. Срещу ищеца било образувано дисциплинарно производство,
приключило със заповед № 4494/ 18.12.2017г. на директора на Агенция
Митници, с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение.
2
Заповедта била отменена по съдебен ред и ищецът бил възстановен на работа.
С постановление от 01.02.2019г. на прокурор при специализирана
прокуратура било прекратено воденото против ищеца наказателно
производство. Забавените действия на прокуратурата по ДП довели до
необосновано забавяне на воденото наказателно производство.
Въпреки отмяната на дисциплинарното наказание и прекратяването на
наказателното производство отношението на ръководството към ищеца било
коренно различно, работното му място било преместено за срок от 3 месеца
от Малко Търново в Русе, отказвано му било ползването на по-дълги отпуски,
при екипна работа били награждавани само колегите му.
Така повдигнатото обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление преобърнало изцяло живота на ищеца и му причинило
множество неимуществени вреди : 1. обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено в
извършването на престъпление - стрес и притеснения от повдигнатото
обвинение и за развитието на наказателното производство, страх от
несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК, негативни
изживявания и чувство за неоправданост от наложените мерки за
неотклонение, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливата самооценка на лицето, както и на доверието му в
държавността; 2. специфични вреди : обвинението унищожило
професионалния му живот; изживял силен стрес, дори шок; не можел да спи,
рязко се повишило кръвното му налягане, започнах да употребява алкохол и
цигари; срамувал се от себе си, нямал желание да се среща с приятели;
страхувал се какво го очаква в бъдеще, как ще продължи да живее, да
защитава правата си, да обезпечава семейството си; изпаднал в паника от
очакваното наказание лишаване от свобода и позора; срамувал се от себе си и
от професията си; роднините, приятелите и познатите му започнали да
странят от него; родителите му считали, че е унизил фамилното име, а баща
му започнал да го избягва; децата му станали обект на подигравки и
подмятания в училище; вследствие на преживения шок, стреса, нервите,
безсънието, болката, огорчението от случващото се и отношението на хората
ищецът се разболял и се наложило лечението му; останал без доходи, а имал
извънредни разходи за защита в наказателното производство и в
производството по обжалване на заповедта за уволнението му.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва исковете. Сочи, че наличието на
действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността на по чл.2 от ЗОДОВ, а твърдените морални вреди и
здравословни проблеми, както и причинната им връзка с незаконното
обвинение не са доказани. Оспорва и предявения размер на претенцията за
неимуществени вреди, като счита същият за силно завишен и несъответстващ
3
както на вредите, така и на икономическия стандарт в страната и на съдебната
практика, като не е спазен критерият за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Твърди, че прокуратурата не следва да отговаря за задържането на ищеца за
срок от 24 часа, извършено от ГДБОП, нито за публикациите в пресата, които
не са били извършени от нея или с нейно знание или съгласие, както и за
дисциплинарното производство и уволнението на ищеца, тъй като
отстраняването му от длъжност не е по реда на НПК. Мярката за
неотклонение „парична гаранция“ била съобразена с тежестта на
обвинението. Сочи, че при определяне на обезщетението не следва да се
взема предвид заеманата от ищеца длъжност. Твърди, че продължителността
на воденото наказателно производство не е неразумна, поради което не
следва да са предизвикани неудобства по-големи от обичайните при водене
на наказателно производство.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Не са спорни по делото следните факти :
На 19.10.2017г. под ръководството на Специализираната прокуратура е
проведена полицейска операция на ГКПП – Малко Търново, при която са
задържани петима митнически служители, сред които и ищецът С. Г. М. -
тогава заемащ длъжност „старши митнически инспектор“, за срок от 24 часа,
начиная от 19.10.2017г. в 09,20 часа съгласно заповед за полицейско
задържане на лице № 1266-251/ 19.10.2017г. В хода на воденото разследване
по досъдебно производство № 21/ 2017г. на 19.10.2017г. разследващ полицай
от ГДБОП-МВР двукратно е извършил претърсвания на ищеца – в 10,40 часа
в жилището му в *** и в 12,50 часа в жилището му в ***, при които не са
открити вещи и предмети, относими към воденото разследване. Не е спорно,
че е направен и личен обиск на ищеца. С постановление от 20.10.2017г. на
следовател от Следствен отдел на Специализираната прокуратура по
досъдебно производство № 21/ 2017г. по описа на СО при СП, пр. пр. – 185/
2017г. по описа на СП, ищецът С. Г. М. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл.321, ал.6 от НК - за това, че в началото на
месец май 2017г. в гр.Малко Търново се сговорил с четири други лица да
вършат в страната престъпления /по чл.301 и чл.282 от НК/, за които е
предвидено лишаване от свобода повече от три години, и чрез които се цели
набавяне на имотна облага, като по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2000 лв. Постановлението е
предявено на обвиняемия на 20.10.2017г. в 13,50 часа. Липсват данни за други
действия по разследването.
4
С постановление от 01.02.2019г. на прокурор при СП посоченото
досъдебно производство, водено срещу ищеца и останалите четирима
митнически служители, е прекратено поради липса на основание за
ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемите лице. Посоченото
правно основание е чл.24, ал.1, т.1 от НПК, съгласно която норма не се
образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Прекратително
постановление е потвърдено от горестоящата Апелативна специализирана
прокуратура и е в сила от 05.09.2019г. Единствените описани данни по
отношение на ищеца С.М. са, че определен свидетел го е разпознал като
служителят, който отказал да го пропусне да мине със стоката си през
границата, но не е посочил конкретни факти по искане или предаване на
паричен дар или друга конкретна облага.
За правна защита и съдействие по воденото досъдебно производство на
04.04.2018г. ищецът е упълномощил адвокат Захари Кирилов от БАК, като
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от същата дата
му е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Не е спорно по делото, че полицейската операция е била медийно
отразена, като в настоящото производство са ангажирани доказателства за
следните публикация : - на 19.10.2017г. в 19,23 часа на интернет-сайта
btvnovonote.bg със заглавие „Арестуваха митничари след акция на ГКПП
„Малко Търново“; на 20.10.2017г. в 15,02 часа на интернет-сайта dnevnik.bg
със заглавие „Петима от задържаните митничари на „Малко Търново“ са с
обвинения за престъпление по служба“; на 20.10.2017г. в 03,17 часа на
интернет-сайта flagman.bg със заглавие „17 митничари арестувани при
акцията на ГДБОП в Малко Търново; на 20.07.2017г. интернет-сайта
dariknews.bg със заглавие „Задържаха цяла смяна митничари, петима
обвинени в корупция“. В цитираните статии не са упоменати имена или
инициали на задържаните митнически служители, нито са публикувани техни
снимки.
С писмо от 24.10.2017г. прокурор от Специализираната прокуратура е
уведомил централното митническо управление на Агенция „Митници“ за
привличането на ищеца и останалите четирима митнически служители като
обвиняеми по воденото досъдебно производство за престъпен сговор от месец
юни 2017г. за извършване на престъпления по чл.301 НК /поискване и
приемане на подкупи/ и чл.282 НК /нарушаване на служебни задължения с
цел материална облага/. Изискани са сведения във връзка с предприетите от
директора на агенцията действия по отношение на тези лица, като е посочено,
че сведенията са необходими във връзка с процедура по чл.69 от НПК –
отстраняване на обвиняемия от длъжност по искане на прокурора. В хода на
това производство със заповед № 4484/ 18.12.2017г. на директора на Агенция
„Митници“ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
уронване престижа на Агенцията, установено при проведената на
5
митническия пункт операция и привличането на ищеца като обвиняем. Това
дисциплинарно наказание е отменено със съдебно решение по адм.д. № №
137/ 2018г. по описа на Административен съд – Бургас, влязло в сила на
16.04.2020г.
Във връзка с твърденията си за влошено здравословно състояние
ищецът представя документ от Отделението по образна диагностика в МБАЛ
„Маджуров“ за извършена ехоскопия на 02.01.2018г. , последвана от
болничен лист за периода 02 – 06.01.2018г. поради общо заболяване –
„бъбречна колика, неуточнена“. От представената извадка от медицинския
картон на лицето е видно, че следващият болничен е ползван в период на 10
дни от 01.08.2019г. с диагноза „дископатия“.
Показанията на разпитания по делото свидетел Ж. А. /племенник на
жената, с която ищецът живее на семейни начала/ подкрепят твърденията на
ищеца, че в рамките на няколко часа след задържането на 19.10.2017г.
социалните медии са оповестили тази новина. Имало излъчване и по
националните телевизии, като били споменати и имената на задържаните.
Имената на задържаните били оповестени в първата публикация в сайта
„Флагман“, но след молба от страна на свидетеля статията била редактирана и
останали само инициалите. Свидетелят установява също, че няколко дни след
задържането ищецът спрял да отговаря на телефонни повиквания и
преустановил контактите си с близки и роднини, комуникирал само с жена си,
а след уволнението от работа бил притеснен, че е останал без доходи и няма
да може да плаща кредитите си и да издържа семейството си. Свидетелят
сочи, че след акцията ищецът се срамувал се да се появи в ***, където всички
се познават. Родителите на ищеца също живеели в *** и след оповестяването
на задържаните лица по телевизията се срамували от хората. Сочи също, че
синът на ищеца понасял подигравки в училище. Свидетелят потвърждава, че
ищецът бил физически здрав, но няколко месеца след задържането, дни преди
Коледа получил бъбречна криза.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, ътй като същите
са основани на непосредствени впечатления, пълни и безпротиворечиви са и
не са опровергани от други събрани по делото доказателства.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните
изводи :
Осъществен е фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от
ЗОДОВ – ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление и
образуваното наказателно производство е било прекратено поради липса на
извършено престъпление. На основание чл.7 вр. чл.2, ал.1 от ЗОДОВ пасивно
материалноправно легитимирана е Прокуратурата на РБ, срещу която е
насочен искът.
6
На основание чл.4 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и се
носи по силата на закона.
По естеството си такива имуществени вреди са разходите за
възнаграждение на адвокат, който да защитава обвиняемия в образуваното
досъдебно производство. По отношение доказването на направените разходи
за заплатено адвокатско възнаграждение приложими са задължителните
разяснения, дадени в тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/
2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което съдът приема за доказано, че за
защита в досъдебното производство ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Тъй като с тази сума е намаляло
имуществото на ищеца същата представлява имуществена вреда и искът за
репарирането й е основателен и ще бъде уважен.
На обезщетяване подлежат всички негативни изживявания на ищеца,
причинени от неоснователно воденото срещу него досъдебно производство, в
това число и задържането му за срок от 24 часа, и извършените преди
повдигането на обвинението претърсвания и обиски. В този смисъл е
даденият от ВКС отговор на касационен въпрос решение № 95/ 08.04.2011г.
по гр.дело № 849/ 2010г. на ІІІ г.о. – вредите от всяко задържане /от МВР, от
прокурор или от съд/ се обезщетяват по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /т.2 в
редакцията до изменението през 2012г./, като следващият се за тях размер се
включва в общия размер на дължимото обезщетение
Въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът приема за доказано, че ищецът е претърпял следните
неимуществени вреди като пряка последица от неоснователно воденото
срещу него наказателно производство : стрес, психически страдания, срам и
унижение от повдигнатото обвинение, накърняване на чувството му за лично
достойнство и чест, притеснения поради липсата на финансови средства за
осигуряване издръжката на семейството си, страх от осъждане. Тези емоции
са накърнили самочувствието му и са се отразили негативно на начина му на
живот – ищецът се е чувствал потиснат, затворил се е в себе си и е странял от
контакти с хора. Неоснователно е възражението на ответника, че от кръга на
вредите следва да се изключат тези, търпени от наложеното дисциплинарно
наказание. Уволнението на ищеца е наложено като дисциплинарно наказание
именно предвид факта на повдигнатото обвинение в извършване на
престъпление по служба, и то след изрично уведомяване от страна на
прокуратурата и изискване на информация за предприетите от работодателя
мерки.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение, освен
установените неимуществени вреди, съдът отчита и следното : обвинението е
за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, което е
7
извършено във връзка с трудовата дейност на ищеца; възможността за в
бъдеще да бъде затруднена професионалната му реализация; липсата на
доказателства за извършени до този момент нарушения на трудовата
дисциплина или за обременено съдебно минало на ищеца; извършените
действия по задържане и претърсване в малко населено място, където всички
познават семейството на ищеца; разгласяването на акцията по задържането
чрез средствата за масова информация; липсата към момента на повдигането
на обвинението на изискуемите от чл.219, ал.1 от НПК достатъчно
доказателства за извършено престъпление по служба и виновността на ищеца
/такива не са посочени в постановлението за привличане, а в постановлението
за прекратяване на производството единствените споменати сведения по
отношение на ищеца са, че при изпълнение на трудовите си задължения
отказал да пропусне свидетеля през границата със стоката, като се държал
грубо със свидетеля, което последният възприел като намек за искане на
пари/; липсата на каквито и да било данни за искане и получаване на
материална облага или за неизпълнение или нарушаване на служебни
задължения, още по-малко за организирана престъпна група между
обвинените лица; продължителността на воденото против ищеца наказателно
производство – 1 година, 10 месеца и 18 дни месеца, която се приема от съда
за неразумна с оглед конкретните престъпления, за които е повдигнато
обвинението, ограничените по вид и брой процесуални действия, събраните и
обсъдените доказателства.
Съдът приема за недоказано твърдяното влошаване на здравословното
състояние на ищеца вследствие на повдигнатото обвинение. От събраните
доказателства се установява получена от ищеца бъбречна криза 2 месеца след
задържането и дископатия – 9 месеца по-късно, но липсват доказателства
които да мотивират извод за причинно-следствена връзка между тези
обичайни здравословни проблеми и процесното неоснователно обвинение.
Поради изложеното и при съобразяване с обществено-икономическите
условия в страната към момента на обвинението на основание чл.52 от ЗЗД
съдът приема за справедлив размер на обезщетение за репариране на
неимуществените вреди на ищеца сумата от 20 000 лв. За разликата над тази
сума до предявения размер от 30 000 лв. искът е неосноветелен и ще бъде
отхвърлен.
Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение
за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно
задължителните разяснения на т.4 от Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г.
на ВКС по тълк.д. № 3/ 2004 г., ОСГК, началният момент на забавата е
влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство – в случая 05.09.2019г. Размерът на това обезщетение се
определя от съда на основание чл.162 от ГПК при използване на
информационен продукт Апис - Финанси/ Изчислителни системи/
Изчисляване на законна лихва. За предявения минал период от посочената
8
дата 05.09.2019г. до деня, предшестващ предявяването на иска 30.03.2021г.,
дължимото обезщетение за забава е в размер на 3183,33 лв. За разликата над
тази сума до предявения размер от 4783,72 лв. искът е неоснователен и ще
бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на исковете, на основание чл.10, ал.3,
изр.1 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна
такса от 10 лв. На основание чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ ответникът дължи
на ищеца и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения договор за
правна услуга адвокат Георги Стоянов е оказал на ищеца безплатна
адвокатската помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в случаи на безплатна адвокатска защита
правото на възнаграждение възниква за самия адвокат. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Георги Стоянов
дължимото за уважените искове адвокатско възнаграждение в размер на
1285,50 лв., определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат *********, да заплати на С. Г. М. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 16,
ет.2, офис 210 - адвокат Георги Стоянов, следните обезщетения за претърпени
вреди от неоснователното привличане на ищеца като обвиняем по досъдебно
производство № 21/ 2017г. по описа на СО при СП, пр.пр. № 187/ 2017г. по
описа на Специализирана прокуратура – София, което е прекратено : 1000 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по досъдебното производство; 20 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди; ведно със законната лихва
върху тези главници от предявяването на иска на 31.03.2021г. до
окончателното им изплащане; 3183,33 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 20 000 лв., дължимо за периода от
05.09.2019г. - 30.03.2021г.; и направените по делото съдебни разноски в
размер на 10 лв..
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Г. М. с ЕГН ********** против
ПРОКУРАТУРАТА на Република България за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3183,33 лв. до
предявения размер от 30 000 лв., и за заплащане на обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 20 000 лв. до предявения размер от 4783,72
лв.
9
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат *********, да заплати на адвокат Георги
Ванев Стоянов с личен № ********** в регистъра на АК – Бургас, с адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2, офис 210, сумата от 1285,50 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10