№ 260429 / 2.12.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 02.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 10 ноември..…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Станишева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 659 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.2414 по описа на РС - Монтана за 2020 година.

Ищецът твърди в исковата молба, че има вземане към ответника въз  основа  на  договор  за  цесия  от  01.10.2019  г.,  с  прехвърлител  на  вземанията  ”С.Г.  Груп“  ООД,  което  дружество  от  своя  страна  е  цесионер  и  собственик  на вземания  по  договор  за  цесия  от  16.10.2018  г.,  с  прехвърлител  на  вземания „Българска телекомуникационна компания” Е.. Поддържа,  че  мобилният  оператор  с  търговска  марка  „Б.  Е.  е прехвърлил  вземания  спрямо  физически  и  юридически  лица,  подробно описани в Приложение № 1 от договора. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението  по  чл.410  ГПК  и  в  настоящото  производство  е  ищец  по установителния  иск.  Твърди  също  така,  че  е  придобил  права  върху цедираните  вземания,  ведно  с  всички  произтичащи  от  това  права  и задължения.

Твърди, че между „Б. Е. и ответника И.К.П. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15917578001 от дата 10.07.2015година. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна  услуга  на  стойност  69.79  лева,  фактурирани  за  три последователни  отчетни  месеци  –  за  м.09.2017г.,  м.10.2017г. и м.11.2017г.   Заявява,  че  неплащането  в  срок  на  издадените  фактури  е  обусловило правото  на  БТК  Е.  да  прекрати  едностранно  индивидуалния  договор  на абоната. За сумата ищецът като приобретател на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае  за  установено  по  отношение  на  ответника  съществуването на   изискуемо  вземане  в размер на 69.79 лева, представляващи главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „Б. Е. с клиентски номер 15917578001, както и сумата от 19.70 лева мораторна лихва, дължима за периода 31.12.2017 – 13.10.2018г, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендира и направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.К.П. чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск. Прави възражения, че не е сключван такъв договор за далекосъобщителни услуги и не е уведомяван за извършените цесии.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства. От тях се установява, че между ответника и БТК Е. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 10.17.2015 година. На 18.04.2017 година ответникът е сключил допълнително споразумение, по силата на което срокът на договора е продължен и е променен ползвания до момента абонаментен план и е пожелал да получи мобилно устройство на лизинг. За периода 15.09.2017 – 14.12.2017 година ответникът е използвал, но не е заплатил предоставените му далекосъобщителни услуги, както и не е заплащал лизинговите вноски за полученото мобилно устройство  на обща стойност 69.79 лева (сумите са фактурирани в представени по делото 3 последователни фактури). Ответникът не ангажира доказателства за изпълнение на задължението за плащане, поради което съдът приема за безспорно установено наличието на изискуемо вземане. Последното е прехвърлено на ищеца в производството при спазване изискванията на закона, за което ответникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД. Ето защо съдът приема също за безспорно установено, че изискуемото вземане е дължимо в полза на ищеца.

С оглед гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен. Ответникът дължи на ищеца заплащане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

При такива мотиви, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.П. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx ВЗЕМАНЕТО на „Ю.” Е., с Е. 2., със седалище и адрес на управление гр. С. р. Т., бул. Б. № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю. Б. Ц. за сумата от 69.79 лева, представляваща главница по договор с БТК Е. от 21.11.2017 година за предоставени, но незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски за предоставено мобилно устройство за периода 15.09.2017 – 14.12.2017 година, дължима ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 година до окончателното й изплащане, както и сумата 19.70 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2017 – 13.10.2020 година, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.2414 по описа на РС Монтана за 2021 година.

ОСЪЖДА И.К.П. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.” Е., с Е. 2., със седалище и адрес на управление гр. С. р. Т., бул. Б. № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю. Б. Ц. сумата от 505.00 лева разноски в настоящото производство и 205.00 лева разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :