РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20215200900051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. А. К. с ЕГН
**********, с посочен адрес гр.С. комплекс ЕСТЕ ул.“С.“ №, срещу „С.“ ЕООД с ЕИК
, със седалище и адрес на управление гр.Б. ул.“П. Е.“ № вх.““ ап.,представлявано от Т.
В. М. и „Б. М. С.“ АД /н/,с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“Р. Ф.“
№1, представлявано от В. К. и Г. С. и синдика Ив. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ № ап.по
реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ, се твърди, че ищцата била кредитор в производството по
несъстоятелност на ответника „Б. М. С." АД / в несъстоятелност/ по т.д.66/2010 г. по
описа на ОС-Пазарджик.
Твърди се, че с молба вх.№ 9771/31.10.2019г. “С."ЕООД предявил вземане в
размер на 26 100 лева като обезщетение за лишаване от ползване през месеците април,
май, юни,юли, август и септември 2019г. на площ от 12 600 кв.метра, която е част от
ПИ №000680, находящ се в местността „Р. д." по КВС на гр.С., придобит от „С.“ЕООД
с постановление за възлагане №8/13.07.2016г. по т.д.№66/2010г. на Окръжен съд
Пазарджик,а с молба вх.№ 594/20.01.2020г.от същия ответник е предявено вземане на
същото основание за месеците октомври, ноември и декември 2019г. в размер на 13
050 лева.Двете вземания са включени в допълнителен списък на предявените и приети
вземания на кредиторите на „Б. м.-С.“АД/н/ с правно основание чл.688,ал.3 от ТЗ с ред
на удовлетворяване по чл.722,ал.1.т.7 от ТЗ, който е обявен в Търговския регистър на
1
26.03.2020г. като частични в размер съответно на 24000лв. и 12000 лв. за ползване на
площ 9740 кв.м. Ищцата като кредитор, сочи, че била подала възражение вх.№
2982/31.03.2020г срещу приемането на тези вземания.
С Определение №260210/30.03.2021г.по т.д.№66/2010г.,постановено по реда
начл.692,ал.3 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ на 31.03.2021г.,Пазарджишкият окръжен съд
приел възражението за неоснователно и одобрил списъка по отношение вземанията на
„С.“ ЕООД. Излагат се съображения за неоснователност на претенцията на „С.“
ЕООД.Твърди, че дружеството е завело множество дела за обезщетение за различни
периоди отвреме.Претенциите на „С."ЕООД относно площта, на която е разположена
готовата продукция са много различни, за различните периоди от време, въпреки, че
нямало данни за действия на синдика, с които по някакъв начин да е намалявал или
увеличавал количеството на готовата продукция или площта, на която е разположена.
Поддържа се, че след прекратяване на дейността на дружеството няма производство и
съответно няма основание за промяна на количеството на готовата продукция,
собственост на длъжника, съответно за промяна на площта, заета от тази
продукция.Същите по вид и количество продукти са били описани от синдика К. в
Списък на готовата продукция за оценка по видове и качество, представен по търг.дело
№ 66/2010г.c молба вх.№ 4894/25.05.2017г.Така описаната по вид и количество готова
продукция била струпана на двете купчини в имота на „С." ЕООД.
Площта, заета от двете купчини готова продукция, била - 4729 кв.м.Ищцата твърди, че
тази площ била геодезически заснета от вещото лице К. и отразена в експертизата по
т.д.№270/2018г. В тази експертиза за периода 01.01.2018г.- 31.03.2018г. вещото лице
оценител Г. сочел средният наем на квадратен метър за този вид имоти 0,30 лева. В
експертизата по т.д. №65/2019г., за следващия период 01.04.2018г. - 30.06.2018г.
същият оценител посочвал среден наем на квадратен метър за този вид имоти 0,27
лева, която цифра може да се приеме за действителна.С оглед на това ищцата счита,че
месечният наем за площта от 4729 кв.метра е 1276,83 лева, а за шест месеца - 7660,98
лева и съответно за три месеца- 3830,49лева.
Във връзка с изложеното се моли, съда да постанови решение,с което да
установи, че предявените вземания на „С.” ЕООД, представляващи обезщетение за
лишаване от ползване през месеците април, август и септември 2019г. както и за
периода - месеците октомври, ноември декември 2019г. за част от недвижим имот с
площ 35 000 кв. метра , представляващ ПИ №, находящ се в местността „Р. д.'’ по КВС
на гр.С., които са приети от синдика и са включени в Допълнителен списък на
предявените и приети вземания на кредиторите на „Б. м.-С."АД/н/ с правно основание
чл.688.ал.3 от ТЗ, който е обявен в Търговския регистър на 26.03.2020г одобрен от съда
с Определение №260210/30.03.2021 г.по т.д.№66/2010г., постановено по реда на
чл.694,ал.3 от ТЗ, не съществуват в пълен размер,а именно: 1.за месеците април-
септември 2019г. да се приеме, че не съществува вземане в размер на 16 339,02 лева,
2
което е включено в списъка на приетите вземания и е част от прието вземане в размер
24000лв. и 2. за месеците октомври-декември 2019г., също да се приеме, че не
съществува вземане в размер на 8169,51лв., което е включено в списъка на приетите
вземания и е част от прието вземане за сумата от 12 000 лева.
Претендират се разноски в настоящото производство.
Депозиран е отговор на исковата молба от „С.“ ЕООД,в който предявените
претенции се оспорват като неоснователни.Оспорва твърденията на ищцата, че
площта,върху която е складирана готовата продукция е 4729кв.м.и се твърди,че площта
е 9740кв.м., заета от готова продукция-свлечена и разлята и под формата на
пирамидални купчини.Твърди,че теглото на складираната в имота готова продукция е
без значение.Сочи се още, че за процесния период, посочен в исковата молба,
продължавала да стои на същото място тази продукция и се дължало обезщетение за
лишаване от ползването на собственика на имота, като се твърди, че ищцата оспорвала
частично размера на площта, тъй като имало признание в обстоятелствената част на
исковата молба за площта от 4729 кв. метра, както и се оспорвал частично размерът за
двата периода. Изложени са обстоятелства, че синдикът К. за да включи вземанията на
„С.“ ЕООД, за двата периода в списъка на приетите вземания е взел предвид и посочил
в мотивите си решение №48 от 07.02.2020г. по въззивно търговско дело № 710/2019г.
на АС Пловдив, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение №76 от
13.06.2019г., постановено по т.д. №201/2018г. по описа на ОС Пазарджик. Сочи се, че в
мотивите на това въззивно решение е безспорно установено, че „Б. М. С.“ АД ползва
част от имота, която е с площ от 9740 кв.м., като там била складирана готова
продукция без да има основание за това, което означавало, че „Б. М. С.“АД, се е
обогатил със сумата за следващия се наем за периода, която не е платил и със същата
сума дружеството „С.“ ЕООД е обедняла, тъй като не я получило. Коментират се
подробно двете съдебни решения. Коментират се мотивите и събрания доказателствен
материал, респективно назначените две съдебни експертизи.Моли се исковете да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.К. – синдик на
ответното дружество. В него са изложени съображения, че претенцията е
неоснователна и в изготвения списък, приложен към исковата молба се е ръководил от
мотивите по диспозитива на решение №48 от 07.02.2020г по т.д. № 710/2019г. на
Апелативен съд Пловдив, в което е било прието, че площта върху която е разположена
продукция, която е част от масата на несъстоятелността на „Б. М. С.“ АД е 9740 кв.
метра. Съобразно мотивите на това решение е определил и обезщетението, което се
следва и така се е стигнало до определения размер на вземането. Развити са подробни
съображения на мотивите на Апелативен съд, начина по който е била заета площта,
месечна наемна цена за квадратен метър за съответния период. Сочи се, че причината,
поради която се е стигнало до това положение да се дължи обезщетение на „С.“ ЕООД
е неправилната последователност на извършените продажби от един от предишните
синдици на дружеството, а именно С. Ж.. Изложени са подробни съображения от
синдика К. за стойностите на готовата продукция, корекциите които е направил,
резултатите от експертизите, включително и на ОП Пазарджик, касаещи компонентите
3
включени в тази продукция, оценителския доклад, който не бил актуален. Изложени са
подробни съображения. Сочи се в заключение, че за спора в настоящия случай не била
важно теглото на готовата продукция, а само площта, която се заема от терена затова
счита, че представените доказателства от ищцата нямат значение за спора и не следва
да бъдат приемани, тъй като същите са неотносими както за спора, така и за
експертизата която да изчислява тегло на готовата продукция, а не за площта. Заявява,
че е готов да представи счетоводните справки за налична готова продукция за периода,
предмет на спора.
Писмен отговор от ответника „Б. М. -С.“ АД/н/, с ЕИК не е постъпил в даденият
срок.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от Л.К., в която се поддържат
първоначалните аргументи като се сочи, че изложените обстоятелства от ответниците и
от „С.“ ЕООД са неоснователни и не са подкрепени с доказателства. Сочи се, че
постановлението за възлагане е вписано в имотния регистър на 23.12.2016 година, не
през 2017 година.Изложени са подробни съображения за образуваните
административни дела, които касаят изменението на кадастралната карта и
кадастралния регистър. Сочи се, че е невярно твърдението на „С.“ ЕООД, че през
процесните месеци е бил лишен от ползване на площ от 9343 квадратни метра. Ищцата
поддържа становището си, изложено в първоначалната искова молба, че при
предявяване на вземанията си „С.“ ЕООД, не е представил доказателства относно
твърдения от него размер на площта, зает с готова продукция, собственост на
несъстоятелното дружество. Също така не било представено доказателство за размера
на претендираното обезщетение за лишаване от ползване на тази площ. Развити са
доводи относно постановените до момента съдебни актове от ОС Пазарджик и АС
Пловдив. Сочи още, че от представения протокол за въвод във владение на „С.“ЕООД,
при самия въвод във владение ответникът „С.“ ЕООД не е направил никакво
възражение за наличие на имущество на несъстоятелното дружество, което да му
пречи да упражнява правата си на собственик. Твърди се още, че към 05.01.2017г.
момента на въвода, несъстоятелното дружество било с прекратено дейност, тъй като
било обявено в несъстоятелност с Решение № 157 от 23.11.2015г., следователно не би
могло да придобива, да складира по[1]голямо количество готова продукция от това,
което е било налично към момента на прекратяване на дейността. Сочи се, че в интерес
на „С.“ ЕООД при предявяване на вземанията за обезщетение за ползване на имота му,
било да твърди, че в имота му се намират такива големи количества продукция.
Оценителския доклад от 2018 година, в който било посочено, че общото тегло на
продукцията било 43 278.21 тона, не следвало да бъде вземано предвид, тъй като бил
изминало повече от една година от извършения въвод в полза на ответника „С.“ ЕООД
и би било възможност собственикът да е извършил различни действия за увеличаване
на количеството продукция в купчината и разпиляването около тях с цел увеличаване
4
на претендираните обезщетения. Развити са подробни съображения относно какво
представлява готовата продукция, дали е само млян пегматит или има и други
вещества, които съдът не счита за относими. Генералното становище на ответника е,
че всички количества готова продукция над количеството описано в оценителския
доклад в края на 2015 година не могат да бъдат заприходени като собственост на
несъстоятелното дружество, а били собственост на новия собственик на имота, а
именно „С.“ ЕООД.
Представен е и допълнителен отговор от „С.“ ЕООД, с който се поддържа
изцяло подадения отговор на исковата молба, развити са отново подробни
съображения за актуалното количество готова продукция. Сочи се, че в исковата молба
неоснователно се твърди, че синдикът не бил изпълнил решенията на Общото събрание
на кредиторите на БМС от 16.05.2017г. за готовата продукция. Не се противопоставят
да бъдат приети като доказателства съдебни решения. Отново се сочи, че предмет на
спора е само площта заемана от продукция купчини свлачена и разлята, а не теглото на
тази продукция.Акцентира върху противоречието в изложените от ищцата в исковата и
в допълнителната искова молба твърдения относно това кой е собственик наготовата
продукция.За установяване на площта на имота придобита от него представя съдебни
решения на РС Панагюрище и на ПОС, постановени в производство по чл.34 от ЗС.
Допълнителен отговор е постъпил и от синдикът К.. Поддържа се първоначалния
отговор. Сочи, че в допълнителната искова молба ищцата повтаряла твърденията си.
Не били изложени нови обстоятелства, освен, че „Б. М. С.“АД е собственик на 43
278.21 тона млян пегматит. Сочи, че по отношение на спора не е важно теглото на
готовата продукция, а само заетата площ от същата.Поддържат се всички твърдения,
изложени по-рано, сочи се, че следвало да се вземат предвид установените факти по
други дела.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писмените отговори и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 694 ал.3 т.1 от ТЗ, кредитор може да предяви иск за установяване
несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по
чл.690, ал.1, но съдът е оставил възражението без уважение. Следователно за
допустимостта на иска по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ трябва да са налице кумулативно
следните предпоставки: ищецът да е направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу
вземане на друг кредитор, прието от синдика, и съдът по несъстоятелността да е
оставил възражението без уважение. Съгласно чл.694, ал.6 от ТЗ този иск се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския
регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ.
5
В случая са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска по
чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, тъй като ищцата е кредитор на дружеството „Б.“ АД /н/,
предявеното вземане на „С.“ ЕООД е включено от синдика в допълнителен списък, на
основание чл.688 ал.3 от ТЗ от 20.03.2020г., с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7
от ТЗ, в т.1 в пълния предявен размер от 24 000 лева/за периода април-септември
2019г./ и в т.4 12 000 лева/октомври-декември 2019г./ за ползване на площ от 9740
кв.метра.
Постъпило е възражение с вх.№2982/31.03.2020г. от ищцата Л.. А. К. в срока по
чл.690 ал.1 от ТЗ, по което съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение
№260210/30.03.2021г., като възраженията на ищцата К. са оставени без уважение и е
прието,че вземанията са в размери на 24000 лева и на 12 000 лева.
Това обуславя и правният интерес и допустимостта на така оформената
претенция, депозирана на 14.04.2021 година.
Безспорно е между страните, а и се установява от представеното постановление за
възлагане по чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година на „С.“ ЕООД е възложен
недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№ в
м.“Р. д.“ по КВС на гр.С. както и 8 броя сгради находящи се в поземления имот,
индивидуализирани с посочване на площта им, предназначението и година на
построяване на всяка от тях, както и строителни съоръжения включително и площадка
промишлено товаро-разтоварна. Ищецът е бил въведен във владение на така описания
имот, за което синдикът в изпълнение на предоставените му от закона правомощия е
съставил протокол за въвод във владение от 05.01.2017г.и строителни съоръжения
измежду които площадка промишлено товаро-разтоварна.Представен е и протокол за
въвод във владение.
Никой от участниците в процеса не оспорва и факта, че в източната част на
процесния имот са разположени две големи по размери купчини от пегматит,
представяваващ продукт след преработването на руда и че това е част от масата на
несъстоятелността на ответната дружество, която подлежи на осребряване като актив –
готова продукция, но продължава да се намира там в насипно състояние през цялото
време от продажбата на недвижимия имот до настоящият момент. Този факт се
потвърждава и от разпита на свидетелят И.И. който работи на място още от м.октомври
2016г. и установява, че от когато е започнал работа до настоящият момент купчината в
източния край си стои непроменена /“тя е няколко декара, като има купчина
пирамидална и петно с разпиляна продукция“/.
От изявлението на синдика се установява, че тези две купчини представляват
струпана готова продукция, съществувала към момента на откриване производството по
несъстоятелност, предадена му при неговото встъпване в тази длъжност и те фигурират
в счетоводна сметка „материални запаси“ количества- пегматит, в това число – млян,
6
което съответства на т. нар. „готова продукция“, което се води заприходена в масата на
несъстоятелност, поради което съдът счита, че не може да се изключи частта заета от
разпилян пегматит/оцветена в зелено на скицата/.
От приетата по делото СТЕ, не оспорена от страните се установява, че
складираната готова продукция представлявала две фигури/купчини/ с площ на едната
22
оцветена в червено - 1193 м , а на другата оцветена в синьо- 3536 м, или общо
2
площта на складираната готова продукция е 4 729 м видно от приложената скица .
Разпиляната и свлечена готова продукция в западната част оцветена в зелено на
2
приложената скица е 4614 м.
2
Или общо двете пирамидални фигури и разпиляната готова продукция е 9343 м.
От заключението на двете вещи лица, се установява още,че наемната пазарна
цена и за двата периода т.е. за общо шестте месеца е непроменяема на оценяваните
обекти за периода от 1.04.2019г.-31.12.2019г. е за площта заета от двете купчини и
разлятата площ е общо - 22 700 лева, т.е. тъй като цената е една и съща за всеки от
месеците, които са общо девет, или по 2522.22 лева месечно. Това означава, че за
периода от 1.04.2019г. – 30.09.2019 година наемната пазарна стойност е в размер на
15 133.33 лева, а за периода 1.10.2019г.-31.12.2019г. - 7566.66 лева.
Съдът намира, че двете отделни искови претенции са частично основателни.
Съгласно трайно установената съдебна практика лицето, което държи без правно
основание чужда вещ, по силата на чл.59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й
обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на
извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана и получени ли са от това приходи.
Ответникът-кредитор „С.“ ЕООД е установил собствеността си върху целия имот,
както и ползването без основание на част от него, за да се държи там струпана на
открито готова продукция от масата на несъстоятелността на длъжника. Съдът прави
извод, че е налице разместване на имуществени блага, превръщайки кредитор на масата
на несъстоятелността със свое вземане на извърдоговорно основание на плоскостта на
неоснователното обогатяване. За да се обезщети собственика на имота за своето
обедняване на осн. чл. 59 ЗЗД, следва да се определи съответното обезщетение до
размера на обедняването. Практиката последователно и неотклонно възприема като
еквивалент на обедняването при неоснователното ползване на чужд имот пропуснатия
наем на същия, определен по пазарни цени за съответния период.
В случая, следва да се вземе предвид площта на имота, заета от двете компактни
купчини пегматит и разпиляната част - общо от 9343 кв.м., които по признанията на
синдика, и показанията на св. И., безспорно се числят към активите на несъстоятелното
дружество и са били там в този вид през целият процесен период – 1.04.2019г.-
31.12.2019 година.
За първият период от 1.04.2019г. – 30.09.2019 година наемната пазарна стойност е в
7
размер на 15 133.33 лева, според заключението на вещите лица, т.е. дължимото
обезщетение е в размер на 15 133.33 лева, а не както е приел в своето определение
№260210/30.03.2021г., съдът по несъстоятелността за този шестмесечен период
сумата от 24000лева.
В този смисъл предявеният първи иск от ищцата Л. А. К., се явява частично
основателен и следва да се приеме, че не съществува вземането на кредитора „С.“
ЕООД над размера от 15 133.33 лева до приетото от 24 000 лева, или искът на
кредитора Л.К. се явява частично основателен, тъй като се дължи сумата от 7472.35
лева, а отрицателният иск е основателен за сумата от 8866.67 лева /тъй като има
изявление, че вземането в общ размер 24000 лева е дължимо до размера 7660.98 лева, а
не се дължи само сумата от 16 339.02 лева.В случая вземането /7660.98 +7472.35
лева=15 133.33 лева е установена сума от експертизата за процесният период/, респ.
следва да бъде отречено, че съществува вземане на „С.“ ЕООД за предявеният
размер от 8866.67 лева, за процесният период, а за разликата над тази сума до
твърдяното от 16 339.02 лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
За вторият период от 1.10.2019г. – 31.12.2019 година наемната пазарна стойност е в
размер на 7566.66 лева, според заключението на вещите лица, т.е. дължимото
обезщетение е в размер на 7566.66 лева, а не както е приел в своето определение
№260210/30.03.2021г., съдът по несъстоятелността за този тримесечен период сумата
от 12 000лева.
В този смисъл предявеният втори иск от ищцата Л. А. К., се явява частично
основателен и следва да се приеме, че не съществува вземането на кредитора „С.“
ЕООД над размера от 7566.66 лева до приетото от 12 000 лева, или искът на кредитора
Л.К. се явява частично основателен, тъй като се дължи сумата от 3736.17 лева, а
отрицателният иск е основателен за сумата от 4433.34 лева /тъй като има изявление,
че вземането в общ размер 12000 лева е дължимо до размера 3830.49 лева, а не се
дължи само сумата от 8169.51 лева.
В случая вземането /3830.49 +3736.17 лева=7566.66 лева е установена сума от
експертизата за процесният период/, респ. следва да бъде отречено, че съществува
вземане на „Сайлест“ ЕООД за предявеният размер от 4433.34 лева, за процесният
период 1.10.2019г.-31.12.2019г., а за разликата над тази сума до твърдяното от 8169.51
лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото се дължат следните разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.694 ал.7 от ТЗ ищцата следва да бъде
осъдена да заплати ДТ върху отхвърлената част от исковата претенция в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд по двете
претенции общо в размер на 112.08 лв., както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за
8
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответното дружество „С.“ ЕООД, който е кредиторът, предявил в производството
по несъстоятелност вземанията, които се установява, че са несъществуващи частично и с
това е дал повод за завеждане на настоящото исково производство, следва да понесе
отговорността за заплащане на ДТ върху уважената част от исковата претенция в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, която е в
размер на 119.05 лв., която такса не се внася предварително, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
От ищцата няма направено искане за присъждане на разноски, не е представен и
списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата К. от своя страна дължи на ответника С.
ЕООД сторените от него разноски, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът „С.“ ЕООД е представил списък по чл.80 от ГПК и се претендират
разноски общо в размер на 1560 лева, от които 1500 лева- адв.възнаграждение и платен
депозит за свидетел в размер на 60 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете
му се полагат разноски в размер на 713.43 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен на
основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л. А. К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.С., комплекс , ул. „С.“ №/в качеството й на кредитор/, срещу „Б. М.
С.“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Ф.“ №1, ЕИК и „С.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул. „П. Е.“ № вх., ап., представлявано от синдика И.К., че „Б. М. С.“ АД (в
несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД ,
сумата от 8866.67 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта
от 9343 кв.м., част от производствен терен целият с площ от 35 000 кв.м.с
кад.№ в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор по КК
на гр.С. заета от готова струпана и разпиляна продукция, за периода от
1.04.2019г.- 30.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 8866.67 лева до предявеният размер от 16339.02 лева, КАТО
9
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен на
основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л. А. К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.С., комплекс , ул. „С.“ №/в качеството й на кредитор/, срещу „Б. М.
С.“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Ф.“ №, ЕИК и „С.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул. „П. Е.“ № вх., ап., представлявано от синдика И.К., че „Б. М. С.“ АД (в
несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД ,
сумата от 4433.34 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта
от 9343 кв.м., част от производствен терен целият с площ от 35 000 кв.м.с
кад.№ в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор по КК
на гр.С. заета от готова струпана и разпиляна продукция, за периода от
1.10.2019г.- 31.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 4433.34 лева до предявеният размер от 8169.51 лева, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. А. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С.,
комплекс , ул. „С.“ №, да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 112.08 лева, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, с ЕИК******* със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П. Е.“ № вх., ап., да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 119.05
лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна
такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С.,
комплекс, ул. „С.“ № да заплати на „С.“ ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П. Е.“ № вх., ап., сумата 713.43
лева представляваща сторени от последното разноски,съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на
синдика на несъстоятелното дружество - И. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ № ап. и
10
има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на
основание чл.694 ал. 8 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11