РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. гр. Хасково, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200850 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1253-001899 от 20.10.2021
г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково, с което на Н. Х. Х. са
наложени глоба в размер на 200 лв.на основание чл.179 ал.2,вр.ал. т.5 от ЗДвП ,глоба от
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП и глоба от 20 лв. по чл.185 от ЗДвП.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Н. Х. Х. ,който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
незаконосъобразност,неправилност и като постановено в нарушение на процесуалните
правила .Излагат се доводи,че издадените в хода на административно-наказателното
производство актове не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН. Моли за
отмяна на НП .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и се представлява от упълномощен процесуален представител
адв.В. Ч.,който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.Претендира и за разноските по
делото
Административнонаказващият орган – Началник Сектор "ПП" при ОД на
МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да
1
бъде оставена без уважение.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. Х. Х. е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 2019 г., притежаващ категории „С“,"В", "АМ".
На 15.08.2021 г. служителите на сектор ПП към ОД на МВР - Хасково
св.В. Д. и К. М. били на работа ,като към 13:25 часа били изпратени от оперативения
дежурен на ПТП ,станало на бул.“Съединение“, в близост до бензиностанция „Лукойл“ в
гр.Хасково .Отивайки на място установили последиците от ПТП –материални щети по
електрическото табло и два пътни знака до стълба на входа на бензиностанция „Лукойл“ .
За изясняване механизма на произшествието поискали от служителите на
бензиностанцията да прегледат записите от камерите за видео -наблюдение .От тях
органите на ПП установили ,че товарен автомобил марка „***“ с рег.№*** с прикачено
на него полуремарке с рег.№**** при излизане от автосервиз „*** и предприетата маневра-
завой надясно с дясната част на полуремаркето се удря в разпределителното ел.табло на
„******“ и след това в пътни знаци „*** и *** . След удара въпросният товарен автомобил
продължил движението си по бул.“Съединение“ , напускайки местопроизшествието. По
информацията ,предоставена им от служителите на автосервиза ,където горепосоченото
ПС било на ремонт, установили фирмата ,собственик на товарния автомобил и провели
разговор с управителя й.Последният им посочил лицето Н. Х. Х. като водач на
автомобила и предоставил телефон за контакт с него .На следващия ден -15.08.2021 г.
св.Д. и М. се срещнали с Н. Х. , който признал ,че е управлявал автомобила към момента
на произшествието .При справка с преносимия таблет контролните органи установили,че
управляваното от нарушителя ПС не е преминало технически преглед. С оглед на тези
констатации бил съставен от св.В. Д. Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 431669 затова,че на 14.08.2021 г. около 13.25 часа в гр.Хасково ,на
бул.“Съединение“ до бензиностанция „Лукойл“ управлява товарен автомобил марка „***“
с рег.№**** с прикачено на него полуремарке „****“ с рег.№****, собственост на фирма
„Еймен 01“ЕООД ,като при маневра завой на дясно не оставя достатъчно странично
разстояние и се удря с дясна част на полуремаркето в разпределителното електрическо
табло,собственост на „*****“ и след това в пътни знаци „*****“ ,с което реализира ПТП с
материални щети ,като не спира да установи нанесените щети от ППТ .В АУАН било
вписано ,че управляваното МПС не е преминало технически преглед. Нарушителят
подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение,както
и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка . Възражения
срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели .
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Д. и К. М. относно обстоятелствата,
свързани с действията, развили се в хода на проверката при констатиране на
нарушенията , констатациите относно поведението и действията на жалбоподателя и тези,
свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените
такива .
При така установените факти,съдът намира следното :
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с
действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствие на свидетел,участвал в установяване на описаните в него нарушения. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган. Спазени са формата и редът за издаването
му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По т.1 от НП. Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата е настъпило пътнотранспортно произшествие,както и че жалбоподателят
е участник в същото . За да е налице нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП следва от обективна
страна деецът да е водач на пътно превозно средство; да е предприел каквато и да е маневра
(вкл. и да завие надясно за навлизане по друг път ); преди това да не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него; да е извършил предприетата маневра без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на другия участник в движението
.Изложеното, пренесено спрямо конкретното административно-наказателно обвинение ,
дава възможност за правни изводи в няколко насоки. От една страна, фактологическото
обосноваване в обстоятелствената част на съставените АУАН и НП е свързано с неоставяне
на достатъчно странично разстояние на жалбоподателя ,като водач на МПС при
извършената от него маневра завой на дясно . От друга страна, пак в същата тази
обстоятелствена част актосъставителят и наказващият орган сочат неосигуряването на
достатъчно странично разстояние / неясно с кого или с какво / като причина за пътния
инцидент,при което са причинени материални щети на ел.табло и два пътни знака. Така
очертаните обстоятелства на нарушението, според настоящият съдебен състав, не изпълват
фактическия състав на нарушението по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Липсват данни при
възникването на процесното ПТП да е имало друг участник в движението, за когото
жалбоподателят да е можел със своето поведение да създаде опасност или затруднения. По
смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП "участник в движението" е всяко лице, което се намира
на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.
3
Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. На
съдебното следствие, от разпита на свидетелите Д. и М. се установи категорично, че не е
имало такъв участник в движението, защото при извършената маневра жалбоподателят е
ударил ел.табло и пътни знаци . Този факт се потвърждава и от приложените писмени
доказателства, посочено е и в описателната част на АУАН и НП. Няма спор, че освен
жалбоподателя като водач на ПС е нямало друг участник в движението. Затова и
посочената, като нарушена законова разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП изцяло противоречи
на установените фактически обстоятелства, при които е било извършено нарушението.
Поради изложеното, съдът счита, че изложените факти по точка 1 от НП не изпълват състава
на нарушението по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, като извършеното деяние неправилно е било
квалифицирано по този текст, а от там и неправилно е наложено наказание на основание чл.
179 ал.2,вр.ал.1 т.5 от ЗДвП. В този смисъл НП по т. 1 противоречи на материалния закон и
подлежи на отмяна.
По отношение на второто нарушение, това чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, събраните
в хода на съдебното следствие доказателства установяват ,че жалбоподателят не е останал
на местопроизшествието ,а е издирен впоследствие от органите на ПП при ОД на МВР-
Хасково . За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като
участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение
следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. В случая
съставомерните признаци на нарушението обективна страна са налице. Според легалната
дефиниция, дадена с нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. По делото са налице достатъчно данни ,че при
управление на товарен автомобил марка „***“ с рег.№****, с прикачено на него
полуремарке с рег.№**** жалбоподателят е ударил с дясната част на полуремаркето
ел.табло и два пътни знака , вследствие на което на последните са нанесени материални
щети, т. е. Х. е имал и качеството на "участник" в пътнотранспортно произшествие.
Въпреки това , въз основа на събраните по делото доказателства –показанията на св.Д. и М.
не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че
управляваната от него композиция от ПС и по –конкретно полуремаркето е остъргало със
задната си дясна страна пътните знаци и ел.табло.Констатираните материални щети от
ПТП не са описани в АУАН и НП , но според свидетелите по акта настъпилия удар е бил
лек ,при което не може да се приеме, че жалбоподателят е усетил съприкосновението
между превозното средство и увредените обекти , но въпреки това да е продължил
движението си без да спре и да установи последиците от настъпило ПТП. В този смисъл са
били и твърденията на жалбоподателят пред контролните органи на ПП при установяване
на обстоятелствата относно реализираното ПТП, в които е заявил , че не усетил удар и не е
разбрал за произшествието, които обстоятелства се подкрепят и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. и М. .Особено показателни в тази насока са сведенията
4
изнесени от св.М. в съдебното следствие ,според който при предприетата маневра завой на
дясно се е получила чупка в автомобилната композиция ,управлявана от жалбоподателя
,поради което той е нямал видимост от страничните огледа към мястото на удара. Въз
основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се доказа извършването
на посоченото в НП административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП от
субективна страна,което налага отмяна на НП и в тази му част.
По отношение на третото от нарушенията съдът намира следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба /в приложимата редакция/ "Регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска
тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. ". В
наказателното постановление са посочени установените факти, дата и място на извършване
на нарушението, но самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се
сочи, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в
какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен. Нормата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата,
на които се основава нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил,
непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било задължително да се
посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се представи за преглед. В случая е
налице съществено процесуално нарушение допуснато в хода на
административнонаказателното производство, което е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да
се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата
на наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като
такъв срок изобщо не е посочен в мотивите на наказателното постановление. При това
положение не може да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е установено по
категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 185 от ЗДвП следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон. По
тези причини НП следва да бъде отменено и в тази му част.
По изложените съображения, съдът отмени атакуваното наказателно
постановление изцяло.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на АНО следва
да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства,
че същите са действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на другата страна за
5
намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали
размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Делото е приключило в
едно съдебно заседание, а по своята правна сложност не се отличава от други аналогични
случаи. Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът на разноските, които
следва да бъдат присъдени да бъде определен съобразно минимално установения относно
възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лева/ при
интерес до 1000 лв. – 400 лв./
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-001899 от 20.10.2021 г. на
Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. "**** № **, да заплати
на Н. Х. Х. ,ЕГН-********** ,с адрес:с.Ръженово,общ.Харманли сумата в размер на 400
лв.- адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6