Р Е Ш Е Н И Е
№
07.03.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№7723/2017г
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.220, ал.1, КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ХЕПИ
ДРИНК ТРЕЙДИНГ”ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Д.К. упр., чрез адв. В. Д.,
против Р.С.Н.,***, с която се твърди, че страните са се намирали в
трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор №52/07.10.2016г,
прекратен със заповед№ 85/25.08.2017г, на основание чл. 326, ал.1от КТ- с
предизвестие от страна на работника.
Твърди се, че в трудовия договор, е уговорено тримесечно предизвестие за
прекратяването му. Твърди се, че ответникът не е отработил отправеното до
работодателя предизвестие, за периода 26.08.2017-26.11.2017г. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати сумата от 1380лв.-
обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът Р.С.Н., изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Твърди се, че на 13.07.2017г , е депозирал предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, връчил го е лично на управителя и е заявил
желание да отработи същото. Посочва, че на 25.08.2017г, е попълнил молба, по
бланка на фирмата. Посочва се също,
че уговореното тримесечно предизвестие
касае само срочния трудов договор, който вече, към прекратяването му, се е бил
превърнал в безсрочен, поради което работникът дължи едномесечно предизвестие.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, с определение №
4585/13.12.2017г., е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, факта, че са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа
на трудов договор, за периода 07.10.2016г-25.08.2017г. Видно от представеният
по делото трудов договор № 52/07.10.2016г, се установява, че ответникът Н., е назначен
на длъжността „общ работник”, с място на работа гр. Плевен, ул. Здравец, №3,
склад „ Търговия на едро”. Установява се, че договорът е безсрочен, сключен със
срок за изпитване-6 месеца, уговорен в полза на работодателя. От съдържанието
на договора се установява също- чл.7, че страните са уговорили тримесечно
предизвестие- еднакво и за двете страни- при прекратяване на трудовия договор.
По делото се установява също, че въз основа на допълнително споразумение от 01.01.2017г,
към трудовият договор, е увеличено получаваното от работника трудово
възнаграждение от 420лв. на 460лв. Установява се също, че въз основа на
допълнително споразумение от 01.01.2017г, работникът Р.Н., е преназначен на
длъжността „специалист с контролни функции в търговията”, с място на работа-
гр. Плевен, ул. Здравец, №3. В допълнителното споразумение, страните са посочили,
че се съгласяват да запазят трудовото си правоотношение при условията на ТД №52/07.10.2016г.
и всички допълнителни споразумения към него.
По делото се установява също, че
от страна на отв. Н. е депозирана молба от 25.08.2017г, до работодателя, с
която заявява, че желае да бъде освободен от работа по лични причини, без да
отработва срокът на предизвестието. Молбата на работника е приложена към
личното му трудово досие, представено и прието по делото. Въз основа на
депозираната молба, със заповед № 85/25.08.2017г, на основание чл. 326, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ответника Н.. В заповедта е
посочено, че лицето дължи заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.
Заповедта е връчена на работника на 30.08.2017г. От представеното лично трудово
досие на работника Н. се установява също, че са съставени протоколи, за
неявяването на същия на работа, на дати 01.08, 02.08, 23.08 и 24.08.2017г.,
като са му искани и обяснения за това-връчено лично на работника.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява, че обезщетението за неспазено
предизвестие, съобразно уговореното в трудовият договор – три месеца, за
периода 26.08.2017-26.11.2017г, е в размер на 1380лв. ВЛ е установило, че в платежната
ведомост за м.07.2017г., е начислено БТВ, в размер на 460лв. , въз основа на
което се начислява обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ- за неспазено
предизвестие.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 220,
ал.1 от КТ, страната, която има правото да прекрати трудовия договор с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на БТВ, за неспазеният
срок на предизвестието. Нормата на чл. 326, ал.1 от КТ постановява, че срокът
на предизвестието, при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по- дълъг срок, но не повече от три месеца.
В случая, видно от съдържанието на трудовият договор, страните са уговорили
максимално разрешеният от закона срок на предизвестието- три месеца. От
допълнителните споразумения, сключени към трудовия договор, не се установява
изменение на тази клауза, като изрично страните са се съгласили с действието на
всички клаузи по основният договор. Следва да се отбележи също, че в случая,
сключеният между страните трудов договор е
безсрочен, с клауза- изпитателен срок, в полза на работодателя, по
смисъла на чл. 70, ал.1 от КТ. Включването на клаузата „изпитателен срок” не
прави договора срочен, като твърди
ответника в отговора на ИМ, а дава възможност на работодателя да провери
способностите на работника, да изпълнява възложената му работа. Клаузата „изпитателен
срок”, дава възможност на страната, в чиято полза е уговорен- в случая на
работодателя- да прекрати трудовият договор, в срока за изпитване, без
предизвестие- чл. 71, ал.1 от КТ. В случая не е налице такова прекратяване в
изпитателния срок, и трудовият договор следва да се счита за окончателно
сключен-чл.71, ал.2 от КТ, без да се променя характера на договора, уговорен
изначално като безсрочен, или на включените в него клаузи, в т.ч. и на
предвиденият срок на предизвестието. По делото, от събраните доказателства,
безспорно се установи, че трудовият договор е прекратен, едностранно от страна
на работника, въз основа на молба от 25.08.2017г, в която е посочено, че няма
да се отработва срокът на предизвестието. По делото не се установява от страна
на ответника да е заплатена претедираната сума, респ. същият да е отработил
предизвестието или част от него.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1380лв.- обезщетение за неспазено предизвестие, за
периода 26.08.2017-26.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ, до окончателното й изплащане. Посоченият период на претенцията, е
съобразен с уговорената между страните в трудовият договор клауза за тримесечен
срок на предизвестието за прекратяване
на трудовия договор.
Следва, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищецът, сумата от 465,20лв.–
разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.220, ал.1 от КТ, Р.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.К. управител, сумата от 1380лв.- обезщетение за неспазено предизвестие, за
периода 26.08.2017-26.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ- 02.10.2017г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Р.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.К. управител, сумата от 465,20лв.-разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: