№ 12901
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110129812 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца Р. И. И., с която е предявен срещу ответника
***“ иск за отмяна на наложеното на ищеца със заповед № 02/11.02.2022г. на Председателя
на читалището дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищецът Р. И. И. твърди, че заемала длъжността „библиотекар“ при ответника, като на
11.02.2022 г. работодателят издал Заповед № 02 /съгласно уточнителна молба от 20.09.2022
г./, с която й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва заповедта като
незаконосъобразна поради това, че наказанието било наложено след изтичане на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, както и поради липса на мотиви в заповедта. Отделно
от това поддържа, че не била извършила никакво нарушение на трудовата дисциплина,
установена от работодателя, още по-малко пък била нарушила т. 1 от заповед от 07.07.2021
г., във връзка с което й били поискани писмени обяснения. Ето защо, моли съда да
постанови решение за отмяна на наложеното наказание „забележка“ като
незаконосъобразно, като се претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът ***“ оспорва предявения иск, като твърди, че същият е недопустим
поради това, че на първо място в исковата молба се твърдяло, че заповедта е от дата
01.02.2022 г., а едва с уточнителната молба се посочвало, че заповедта е от дата 11.02.2022 г.
Отделно от това работодателят твърди, че издадената от него Заповед № 02/11.02.2022 г. не
можела да произведе действие, тъй като не била връчвана на работника, поради което и
дисциплинарното наказание не можело да се счита за наложено. Оттам за ищеца липсвало
правен интерес от предявения иск. Предвид изложеното, моли за прекратяване на делото и
присъждане на сторените по делото разноски, евентуално оспорва исковата молба като
счита, че наказанието е законосъобразно наложено за извършено нарушение на трудовите
задължения на ищцата, изразяващо се в неизпълнение на дадени й от читалищното
настоятелство конкретни задачи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ
1
за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № 02/11.02.2022 г. дисциплинарно наказание
„забележка”.
Преди произнасяне по същество по предявения иск съдът следва да се произнесе по
основния спорен между страните въпрос относно допустимостта на производството.
В тази връзка съдът намира, както вече е изразено в хода на производството, че
изброяването на начините на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание в чл. 195, ал. 2 КТ не е изчерпателно, като връчването може да се установява с
всички допустими доказателства. От значение е единствено волеизявлението на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказание да достигне до
работника/служителя, тоест, съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно
действие на изявленията на страните по договора, в който смисъл е постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 175 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2012 г., III г. о., ГК
и Решение № 35 от 7.5.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на IV. Г. О. на ВКС. С решение №
283 от 6.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ВКС, III г. о. е прието, че „съгласно чл. 195 от
КТ - дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която следва да се
връчи на работника или служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност
заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от
деня на нейното получаване. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК /отм., но
действащ към 2006 г./ - сега чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл.
36 от Закона за пощенските услуги.“ Същото разрешение е дадено и в решение № 39 от
27.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС, III г. о. В него е посочено, че изброяването в
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ не е изчерпателно и няма пречка заповедта да се връчи и
по друг начин, като за давностния срок от значение е да се установи факта на узнаване.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че от
страна на ответника-работодател е издадена писмена заповед № 02/11.02.2022г. за налагане
на дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата, както и че ищцата е узнала за тази
заповед най-рано в края на месец май 2022г., когато е била лично уведомена за издаването и
съдържанието й от секретаря на читалището А. А., разпитан като свидетел по делото. От
показанията на свидетеля се установява още, че той направил опит да връчи заповедта на
ищцата, като й поднесъл заповедта през очите, но тя му казала, че няма да я подпише. Това
се случило през месец април или май 2022г., тъй като ищцата била в продължителен отпуск
поради заболяване от Ковид-19, като отпускът започнал няколко дни преди Коледа на
предходната 2021г. и бил ползван до месец април или май 2022г. Посочено се потвърждава
и от показанията на свидетеля Боян ***. При тези доказателства следва да се приеме, че
процесната заповед е достигнала до знанието на ищцата на 20.05.2022г., както самата тя
твърди, което обстоятелство се потвърждава от разпита на свидетеля А. и при липса на
доказване за получаването й в по-ранен момент. От този момент наказанието се смята за
наложено на основание чл. 195, ал. 3 КТ. Последващите опити на ответника за връчване на
заповедта чрез писмо с обратна разписка (така свидетелите А. и ***) са без правно значение
за спора. С оглед изложеното производството по предявения иск по чл. 357 КТ се явява
допустимо и следва да се разгледа по същество.
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което ищцата Р. И. И. е заемала длъжността „Библиотекар“ при ответника ***“, както и
че работодателят е издал заповед № 02/11.02.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“ (заповедта носи подписа на Председателя на читалището, който не е оспорен в
производството), която е достигнала до знанието на ищцата на 20.05.2022г.
Характерът на търсената с предявения конститутивен иск защита, а именно:
признаване незаконосъобразността на процесното дисциплинарно наказание „забележка“
изисква установяване от страна на ответника, в качеството му на работодател, възникването
и законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното
наказание, както и спазване на формалната процедура за това, в това число и изискване за
спазване на срока по чл. 194 КТ, издаване на мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и че
ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения, като установи и
обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.
2
В случая не е изпълнено изискването за налагане на наказанието с мотивирана
писмена заповед, в която да са описани основните признаци на извършеното нарушение,
което е съществено с оглед правото на защита на работника/служителя. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание липсва каквато и да е описание на извършено от
ищцата нарушение, за което й е наложено наказанието, с неговите конкретни признаци от
субективна и обективна страна. Отбелязано е единствено, че наказанието е наложено на
основание решение на Настоятелството – протокол № 1/10.02.2022г. – т. 4, но не става ясно
какво е съдържанието на това решение, като не е допустимо заповедта за налагане на
наказание да се мотивира чрез препращане към друг документ, без да е възпроизведено
относимото му към вмененото нарушение съдържание. Посоченият порок на заповедта е
толкова съществен, че води до невъзможност да се провери нито дали е спазена процедурата
за налагане на наказанието, нито дали някакво нарушение (ако такова е описано в
решението на Настоятелството по протокол № 1/10.02.2022г. – т. 4) е реално извършено от
ищцата, което засяга възможността й да упражни ефективно правото си на защита срещу
дисциплинарния акт на работодателя.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразна
само на това основание, поради което следва да се отмени, като предявеният от ищцата иск
по чл. 357 КТ бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е претендирала
заплащане на разноски, но е представила доказателства за извършване на такива, с оглед на
което съдът не й присъжда разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 80 лв. – държавна такса за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357 КТ дисциплинарно наказание „забележка“, наложено
на Р. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, със заповед № 02 от 11.02.2022г.
на Председателя на ***г.“, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***.
ОСЪЖДА ***г.“, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК по бюджетната сметка на СРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3