Присъда по дело №8717/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20241110208717
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 245
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Г. В. Ц. и Б. Р. К.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Наказателно дело от общ характер № 20241110208717 по описа за 2024
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д. В. И., роден на 18.08.1987 г. в гр. Попово, ЕГН **********, жив. гр.
Попово, ул. Хаджи Д. № 28, ет. 1, ап. 1, българин, български гражданин, неженен,
безработен, висше образование, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
На 08.09.2023 г., около 03.50 ч. в гр. София, по бул. „Монтевидео“, с посока на движение от
ул. „Петя Дубарова“ към бл. 418 е управлявал МПС товарен автомобил марка „Хюндай“,
модел Х1, рег. № ********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,06 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7510, ARPM 0405, с поредна проба № 198, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. ДВ. Бр. 61 от 28.07.2017 г., изм. и
доп. бр. 81/02.10.2018 г. , бр. 99/20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. бр. 81/26.09.2023 г., като
в случая водачът е отказал да даде кръв за изследване - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 200 лв.
На осн. чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ
1
ГОДИНИ.
На осн. чл. 343г от НК налага наказание „ЛИШАВАНЕ ПРАВО ОТ УПРАВЛЕНИЕ НА
МПС“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На осн. чл. 59, ал. 4 от НК приспада времето през което за същото Д.ие подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право от 08.09.2023 г.
На осн. чл. 343б, ал. 5 от НК ПРИСЪЖДА в полза на държавата равностойността на
превозното средство послужило за извършване на престъплението, което не е собственост на
дееца, а именно товарен автомобил марка „Хюндай“, модел Х1, рег. № **********, в размер
на сумата от 6718.00 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 1 от НПК подсъдимия Д. В. И. да заплати в полза на
държавата по сметка на СДВР сумата от 187,20 лева, представляващи разноски за изготвяне
на експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия да заплати в полза на съдебната власт
по сметка на СРС сумата от 409,94 лв. разноски в съдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в 15-дневен
срок от датата на постановяването й.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД № 8717/2024 г. по описа на 109-и състав на СРС

С внесен от Софийска районна прокуратура (СРП) в съда обвинителен акт е привлечен към
наказателна отговорност Д. В. И., ЕГН **********, за това, че:
На 08.09.2023 г., около 03.50 ч. в гр. София, по бул. „Монтевидео“, с посока на движение от
ул. „Петя Дубарова“ към бл. 418 е управлявал МПС товарен автомобил марка „Хюндай“,
модел Х1, рег. № *********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,06 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7510, ARPM 0405, с поредна проба № 198, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. ДВ. Бр. 61 от 28.07.2017 г., изм. и
доп. бр. 81/02.10.2018 г. , бр. 99/20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. бр. 81/26.09.2023 г., като
в случая водачът е отказал да даде кръв за изследване - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК.
Делото е разгледано по реда на особените правила на Глава 27 от НПК, като на основание
чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът с определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение.
Намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването
на престъплението по 343б, ал. 1 от НК. Пледира съдът да наложи наказание, определено
при превес на смекчаващи обстоятелства, като изразява становище, че следва да бъде
присъдена и равностойността на товарния автомобил, както и разноските по делото да бъдат
възложени на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия Д. В. И. – адв. П., пледира пред състава на съда, че следва да
бъдат съобразени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на
подсъдимия, като сочи , че последният съжалява за стореното. Моли съда да не присъжда
равностойността на моторното превозно средство, излагайки аргументи, че нормата на чл.
343б, ал. 5 от НК се намира в противоречие с множество разпоредби от действащото
законодателство. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание под законоустановения
минимум.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му, а в даденото му на основание чл. 297,
ал. 1 от НПК право на последна дума, подсъдимият моли за налагане на минимално
наказание.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. В. И. е роден на ******** г. в гр. Попово, с ЕГН **********, с
местоживеене в ************, българин, български гражданин, неженен, безработен, висше
образование, неосъждан.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – при
пълно признаване на фактите, закрепени в обстоятелствената част на обвинителния акт от
1
подсъдимия. Съдът, спазвайки императивния характер на нормата на чл. 373, ал. 3 от
НПК, приема за установени фактическите положения, които са залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият Д. В. И. бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за управление
на моторно превозно средство за категория „В“ и ,АМ“.
На 08.09.2023 г., около 3:50 часа, свидетелят Х. Д. И. се намирал в гр.София, бул.
“Монтевидео” пред заведение за бързо хранене „Двата лъва“. В този момент свидетелят И.
видял, че по бул. “Монтевидео” се движи товарен автомобил марка “Хюндай”, модел “ XI” с
per. № ***********, управляван от обвиняемия Д. В. И..
Подсъдимият Д. В. И. спрял управлявания от него автомобил и предприел множество
маневри за паркиране на автомобила. Когато подсъдимият Д. И. слязъл от автомобила, се
насочил към заведението „Двата лъва“, пред което се намирал и свидетелят Х. Д. И., като
докато вървял, подсъдимият Д. И. залитнал многократно.
Когато подсъдимият Д. В. И. се доближил до свидетеля Х. И., свидетелят Х. И. ясно
възприел, че подсъдимия Д. И. е във видимо нетрезво състояние.
Когато подсъдимият Д. И. се доближил до свидетеля Х. И., подсъдимият започнал да говори
нелогично свързани думи спрямо свидетеля Х. И., казвайки му „наръгай ме, мойто момче“.
След като подсъдимият Д. И. изрекъл въпросните думи, влязъл в заведението „Двата лъва“,
където останал няколко минути. След като излязъл от заведението, подсъдимият Д. И.
отново се качил в управлявания от него товарен автомобил марка “Хюндай”, модел “ XI” с
per. № *********** и отново потеглил с него по бул. “Монтевидео” с посока на движение от
ул. „Петя Дубарова“, към бл.418.
В този момент по бул. “Монтевидео” преминали с патрулен автомобил свидетелите Ц. Н. Й.
и С. Е. Г. - и двамата полицейски служители при 06 РУ-СДВР. Свидетелят Х. И. спрял
полицейските служители и им разказал за разигралата се преди минути ситуация и посочил
посоката в която се оттеглил подсъдимия Д. В. И. с управлявания от него автомобил, а
именно към бл.418. Свидетелите Й. и Г. успели да настигнал управлявания от подсъдимия Д.
В. И. автомобил, като същият бил спрял зад бл.419 в ж.к.„Овча купел.
Когато полицейските служители пристъпили да извършат полицейска проверка на
подсъдимия Д. В. И., същият бил в управлявания от него товарен автомобил марка
“Хюндай”, модел “ XI” с per. № ***********, като двигателят на автомобила бил работещ.
В хода на извършената проверка свидетелите Й. и Г. усетили силна миризма на алкохол от
подсъдимия Д. В. И..
Поради тази причина поискали съдействие от други полицейски служители, които да
извършат тестване за употреба на алкохол.
Във връзка с поисканото съдействие на място пристигнал друг екип на 06 РУ- СДВР,
състоящ се свидетелите В. А. Х. и В. Г. К. - полицейски служители.
Свидетелят К. тествал подсъдимия Д. В. И. за употреба на алкохол.
Тестването било извършено с „Дрегер Алкотест” 7510 № ARPM 0405, с поредна проба №
198, като теста отчел положителен резултат за наличие на алкохол в издишания въздух от
подсъдимия Д. В. И., а именно 2.06 на хиляда.
На подсъдимия Д. В. И. бил издаден Акт за установяване на административно нарушение (
АУАН №789413) от свидетеля В. Г. К. - полицейски служител.
На подсъдимия Д. В. И. бил издаден талон за медицинско изследване от свидетеля В. Г. К. с
№ 0190829 за УМБАЛ „Св. Анна“. Полицейските служители Й. и Г. съпроводили
подсъдимия Д. В. И. до УМБАЛ „Св. Анна", където Д. В. И. отказал да даде кръвна проба за
изследване.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване, а
именно: самопризнанието на подсъдимия, протокол за оглед на местопроизшествие,
показанията на свидетелите Ц. Й., С. Г., В. Х., В. К., Р. Б., Х. И.; АУАН; резултат от тестване
с„Алкотест Дрегер 7510“, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване, справка за съдимост, справка картон на водач, протокол за разпознаване на лица
и предмети, оценителна експертиза и всички останали документи, приложени по делото.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), изготвена в хода на съдебното
следствие, се установява, че стойността на управлявания от подсъдимия товарен автомобил
марка “Хюндай”, модел “ XI” с per. № ***********, към датата на Д.ието 08.09.2023 г. е в
размер на сумата от 6 718,00 лева. Съдът намира, че следва да кредитира именно
заключението на СОЕ, изготвена в хода на съдебното следствие, тъй като същото е пълно и
в по-висока степен обосновано в сравнение с изготвеното в хода на досъдебното
производство.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Ц. Й., С. Г., В.
Х., В. К., Р. Б. и Х. И., тъй като те изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия. От
показанията на тези свидетели ясно се установява механизма на извършване на Д.ието,
неговият автор, установяват се датата и часа на извършването му, мястото където е
извършено. Съдът намира, че свидетелските показания не съдържат противоречия, логични
и ясни са, поради което следва да се кредитират. Съдът кредитира и гореизброените
документи, тъй като същите кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на съдебното
следствие, като подкрепено от целия останал доказателствен материал по делото.
Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от показанията на
посочените по-горе свидетели, от резултатите от теста с дрегер, както и от останалите
доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло заключението на съдебно-оценителната
експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, като намира, че същата е пълна,
обоснована и точна, отговаря изчерпателно на поставените й задачи, изготвена е от
компетентно вещо лице. Същото е в по-висока степен обосновано от заключението на
експертизата, изготвена в хода на досъдебното производство, което позволява да се проследи
начинът на формиране на изводите на вещото лице и да се констатира въз основа на какви
данни е направено. Всичко това мотивира съда да му даде вяра изцяло.
Съдебният състав намира, че с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, по-
задълбочен доказателствен анализ е ненужен, тъй като по делото противоречиви
доказателствени материали не съществуват, а събраната доказателствена съвкупност ясно и
точно сочи, че подсъдимият е извършил процесното Д.ие.

При така установената фактическа обстановка, възприета като релевантна,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Подсъдимият Д. В. И., ЕГН **********, е осъществил състава на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност от СРП, а именно – по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй
като на 08.09.2023 г., около 03.50 ч. в гр. София, по бул. „Монтевидео“, с посока на
движение от ул. „Петя Дубарова“ към бл. 418 е управлявал МПС товарен автомобил марка
„Хюндай“, модел Х1, рег. № *********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,06 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест“ 7510, ARPM 0405, с поредна проба № 198, съгласно Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
3
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. ДВ. Бр. 61 от
28.07.2017 г., изм. и доп. бр. 81/02.10.2018 г. , бр. 99/20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. бр.
81/26.09.2023 г., като в случая водачът е отказал да даде кръв за изследване.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на Д.ието по
чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като е доказано по безспорен начин, че подсъдимият е управлявал
МПС след употребата на алкохол, при концентрация над 1,2 на хиляда в кръвта му, а
последното е доказано по изискуемия от закона начин. Подсъдимият е наказателноотговорно
лице, което има способност да съзнава свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Съдът намира, че процесното Д.ие е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, но въпреки това съзнателно е предприел
управление на моторното превозно средство.
За процесното престъпление законът е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една до три години и „глоба“ от 200 до 1000 лева. Съдебният състав намира, че следва да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, което след
редукцията по чл. 58а от НК с 1/3, следва да се определи в размер на осем месеца, както и
глоба от 200 лева, тъй като намира, че минимално предвиденото в закона наказание е
достатъчно по своя интензитет за да превъзпита подсъдимия и да го накара да се въздържа
от бъдещи противоправни Д.ия. Наказанието следва да се наложи към минимума в закона,
защото не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а само смекчаващо такова -
чисто съдебно минало на подсъдимия. Същевременно съдът намира, че не е наложително за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия наказанието
„лишаване от свобода“ да се изтърпява ефективно, а изпълнението му следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години по реда на чл. 66 от НК, тъй като са налице и
обективните предпоставки на цитираната разпоредба – съдът налага наказание лишаване от
свобода до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер.
На следващо място, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от правоуправление на МПС“, на основание чл. 343г от НК, като за постигане на целите на
наказанието, визирани в НК, съдът намира, че адекватният размер е дванадесет месеца. Този
размер съдът намира за съответен на обществената опасност на дееца и на престъплението.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне от срока на така определеното
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ времето, през което подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от дата
08.09.2023 г.
На основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът следва да присъди равностойността на МПС,
послужило за извършване на престъплението, в полза на държавата в размер на сумата от 6
718.00 лева. Понастоящем цитираната разпоредба е императивна и е част от действащото
законодателство, поради което за съда не е налице възможност за преценка дали да я
приложи или не.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът намира, че следва да
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство
в размер на 187,20 лева, както и сторените разноски в съдебната фаза на процеса в размер на
сумата от 409,94 лева.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 24.04.2025 г.
4
Съобщи за изтекли лични данни