РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
А.Г.
при секретаря М.Димитрова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията-докладчик в.гр.дело N: 2 721 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 304821 от 03.01.2018
г., постановено по гр.д.№ 50 618/2015 г. по опи-са на СРС, ІІ ГК, 68 състав е
отхвърлен изцяло предявеният от З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *******иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /2005
г. отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по
риск „Гражданска отговорност” на собственика на л.а. ”Ауди А4” с рег.№ *******да заплати на ищцовото
дружество сумата 630,00 лева, представляваща сбор от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение от 605,00 лева по риск „Каско Стандарт”
по щета № 47041451505904 за имуществените вреди на автомобил „Дачия Докер” с рег.№ *******, причинени при реализираното
на 09.02. 2015 г. в гр.Бургас пътно-транспортно произшествие и т.нар.
ликвидационни разноски от 25,00 лева, като неоснователен.
Със същия акт ищецът З. „Б.В.И.Г.”
АД е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 140,00 лева – разноски по делото за АТЕ и депозит за свидетел и
300,00 лева – юрисконсултско възнаг-раждение.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ответника З. „Б.В.И.Г.” АД, ***. Във въззивна
жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие със
закона и че същото е необосновано. На-веждат се
доводи, че неправилно СРС е приел, че не е налице не е доказано, че е налице
застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност” между ответното
дру-жество и виновния за ПТП водач на л.а.”Ауди А4” с
рег.№ *******; че неправилно този съд,
независимо, че страните нямат спор относно това обстоятелство, е счел, че
същото подлежи на доказване само и единствено с представяне на самата полица,
без да зачита другите представени в производството доказателства. Навеждат се
твърдения и че всички факти и обстоятелства, от които ищецът черпи права, са
установени по делото, с което искът му е доказан изцяло. Моли въззивния съд да уважи жалбата му и след като отмени атакуваното
решение, да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от него иск. Претендира
присъждането на разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор
на въззивната жалба, с който е същата е оспорена
изцяло, с доводи за неоснователност на същата. Инвокира
съображения, че доказателствената тежест е била правилно разпределена; че
правилно в обжалваното решение съдебният състав е приел, че непредставянето на
застрахователна полица от ответника не е достатъчно, за да се приеме по чл.161 ГПК съществуването на застрахователен договор, тъй като това не е един-ствения процесуален ред процесуален ред за ищеца да се
снабди с този документ, както и че разпоредбата на чл.184, ал.3 КЗ /отм./ е
императивна, като въведеното с нея изискване е предпоставка за действителността
на сделката. Претендира присъждането на юрисконсулт-
ско възнаграждение по делото.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено
следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед
изложените в жалбата доводи.
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
По силата на цитираната разпоредба
от Кодекса за застраховането от 2005 г. /отм., но регламентиращ
правоотношенията към момента на възникване на процесното
събитие/ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застра-хования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на
платеното обез-щетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. С оглед тази законода-телна
уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател
са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/;
плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното
увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от
застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента
и ответника по спора – изиск-вания, които в дадената
хипотеза са налице.
От приетите в производството
пред СРС доказателства – двустранен констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие с вх.№ 274, писмо с рег.№ 769 000-6100 от 09.05.2016 г. на
Областна дирекция на МВР гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с който е
удостоверено, че двустранният констативен протокол под № 274 за ПТП между
л.а.”Ауди А4” с рег.№ *******и л.а.”Дачия” с рег.№ СВ
*******е от 09.02.2015 г., събраните гласни доказателства – показанията на
свидетеля И.Г. Г., водач на л.а. ”Ауди А4” и изслушаната авто-техническа
експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж. Й.Й.,
безспорно е установено по делото, че на 09.02.2015 г. около 14,45 ч. на ул.”Климент
Охридски” в гр.Бургас е настъпило пътно-транспортно произшествие между т.а.”Дачия Докер” с ДК № СВ *******и л.а.”Ауди А4” по вина на
водача на последния при следните обстоятелства: водачът на л.а.”Ауди”
предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП
с паркирания т.а.”Дания”, като инициалният контакт е в зоната на задните части
на двете превозни средства. При извършване на манев-рата
са нарушени изискванията на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, в които е
предвидено, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, съотв. че по време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъз-можно, той
е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Съгласно данните от приложеното с
исковата молба заверено копие от застрахова-телна
полица „Булстрад Каско
Стандарт” № 5С025755946, сключена на 13.11.2014 г. - със срок на действие от
00,00 ч. на 14.11.2014 г. до 00,00
ч. на 14.11.2015 г., т.а.”Дачия Докер” с рег.№ *******,
собственост на „И.А.” ЕАД, с година на производство/първа регистрация – 2014
г., към момента на настъпване на процесното събитие е
бил застрахован по имуществена застраховка „Каско” с
основно покритие: „Пълно Каско” при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД
за застрахователна сума от 10 935,00 евро. От неоспореното заключение на
приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице Е.И., е
видно, че определената застрахователна премия в размер на 468,45 лева, заедно с
2 % ДЗП, е заплатена на 4 равни вноски, съответно на 27.11.2014 г., 17.02.2015
г., 19.05.2015 г. и на 26.08.2015 г.
От ангажираните в първоинстанционото производство доказателства – двустранен
констативен протокол с вх.№ 274, справка от информационния център на Гаранционен
фонд и компютърна разпечатка от електронната система на ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД на застрахователна полица № 23114002154292/20.08.2014 г. със срок на
действие от 20.08.2014 г. до 20.08.2015 г., както и обстоятелството, че
ответникът не е оспорил съществуването на валидно сключен застрахователен
договор по риск „Гражданска отговорност” по посочената полица относно л.а.”Ауди
А4” с рег.№ *******и нейното действие към конкретизи-раната
дата на настъпване на ПТП, в производството е установено, че към този момент
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество. Освен с документи, обективиращи самия договор, няма правна пречка и ограни-чение наличието на това обстоятелство да се
установява и с други доказателства, както и със съдебни или извънсъдебни признания,
каквито в случая са налице, както от застрахователя, така и от застрахования по
полица №
23114002154292/2014 г., последното обективирано в визирания протокол № 274. От друга страна,
съгласно разпоредбата на чл.295, ал.7 КЗ /отм./ документите, изготвени от фонда
въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължи-телна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната
дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама /шаси/
на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес
на управление на собственика на моторното превозно средство.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи и че дори и да не бяха налице гор-ните
обстоятелства, непредставянето от ответното дружество на намиращата се в него заст-рахователна полица № 23114002154292/20.08.2014 г. по
делото – в оригинал или заверено копие, въпреки задължението му по чл.190 ГПК,
е основание за приложението на разпоред-бата на
чл.161 ГПК, тъй като ответното дружество с поведението си е създало пречки за събирането
на допуснато доказателство в производството. Ирелевантно
за приложението на посочената норма е обстоятелството дали това е единствения
процесуален ред за ищеца да се снабди с даден документ или не.
От документите по образуваната
щета № 50-03000-00388/15/ се констатира и че възс-тановяването
на нанесените увреди на т.а.”Дачия Дакур” с ДК № СВ *******– на обли-цовка
задна броня и панел – страничен заден ляв, е възложено от ищеца З. „Б.В.И.Г.”
АД на Автосервиз „О.К.А.” – база Бургас; че същото е прик-лючило
на 20.02.2015 г., като застрахованото превозно средство е било предадено на собст-веника му без забележки с приемо-предавателен
протокол, както и че във връзка с това възстановяване ищецът е заплатил през м.04.2015
г. на „О.К.А.” ООД сумата 605,00 лева. Последното обстоятелство се потвърждава
и от приетата ССЕ, съгласно която З. „Б.В.И.Г.” АД е наредило престирането на сумата на 06.04.2015 г., а на сметката на „О.К.А.”
ООД е заверена на 07.04.2015 г.
От приетото и неоспореното
заключение на АТЕ се установява, че нанесените щети по т.а.”Дачия
Докер” с рег.№ СВ *******са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
както и че обичайните разходи за ликвидиране на щета по риск „Каско” са в размер на 15,00 лева. От разглежданото
доказателство се констатира и че необходимата стойността за възстановяването на
т.а.”Дачия Дакур” с ДК № *******,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 605,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.267,
ал.1, т.2 КЗ /отм./ застрахователят по задължи-телна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването
или из-ползването на МПС, в т.ч. и вредите, причинени на чуждо имущество, като
обезщетението по ал.1 не може да надхвърля застрахователната сума по договора –
чл.267, ал.3 КЗ /отм./. От друга страна: в чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ законодателят
е предвидил, че при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда. Изложеното обосновава извода, че
при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, съдът
следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на събитието /в който смисъл е и разпоред-бата на чл.208, ал.3 КЗ отм./, в границите на
застрахователната сума, уговорена в договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл.223, ал.1 КЗ /отм./.
По
силата на разпоредбата на чл.203, ал.2 КЗ /отм./ за действителна се смята стой-ността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, респ. средната пазарна цена на нови
части, материали и труд, необходими за възс-тановяването
на щетите, без
да е обвързан от минималните размери по Методиката към На-редба
№ 24/2006 г. на КФН, в който смисъл е и
константната съдебна практика, обективи-рана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т.д.№ 652/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по
т.д.№ 627/2008
г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т.д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др.
От неоспореното заключение
на АТЕ, чието заключение в тази част настоящата
инстанция кредитира, като пълно, обективно, обосновано и компетентно изготвено се установява, че стойността
на разходите, необходими за
възстановяването на увредения по т.а.”Дачия Докер” и привеждането му в изправно техническо състояние,
изчислена по средни пазарни цени за нови части, материали и труд към датата на
ПТП, възлиза на 605,00 лева. Посочената сума, като обективираща
стойността на действителните разходи за репарирането на щетата и съответстваща
на установения в разпоредбите на чл.208, ал.3 КЗ /отм./ и чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ принцип за пълната обезвреда, подлежи на
заплащане от ответника на ищцовото дружество на
основание осъществилата се суброгация по чл.213, ал.1 КЗ /отм./. След прибавяне към визираната сума на стойността на ликвидационните
разноски за определянето на обезщетението в размер на 15,00 лева, дължимото се
от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД регресно обезщетение е в
общ размер от 620,00 лева, до която сума искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ се
явява доказан по основание и размер и подлежи на ува-жаване,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до оконча-телното й заплащане.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстан-ционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която претенцията с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлена
за сумата от 620,00 лева и вместо това да бъде постановено решение за уважаване
на същата в тази й част.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата над сумата от 2,22 лева до присъдения размер от 140,00 лева –
разноски по делото и на основание чл.78,
ал.8 ГПК разликата над 4,76 лева до присъдената стойност от 300,00 лева – юрисконсултско въз-награждение.
При горния изход на спора на
жалбоподателя-ищец се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата
инстанция в размер на 511,75 лева, както и за настоящата инстанция в размер на 496,98
лева – държавна такса, депозит на съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от
жалбата на основание чл. 78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,59 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 50 618/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГК,
68 със-тав решение № 304 821 от 03.01.2018 г. в частта, в която е отхвърлен
предявеният от З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******иск срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД, ЕИК *******с правно основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ за сумата
620,00 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от
605,00 лева по риск „Каско Стандарт” за имуществените
вреди на т.автомобил „Дачия Докер” с рег.№ *******,
причинени при реализирано ПТП на 09.02.2015 г. в гр.Бургас и 15,00 лева ликвидационни
разноски, както и в частта, в която З.
„Б.В.И.Г.” АД е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК разликата над сумата от 2,22
лева до присъдения размер от 140,00 лева – разноски по дело-то и на основание
чл.78, ал.8 ГПК разликата над 4,76 лева до присъдената стойност от 300,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение, като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да ЗАПЛАТИ на З.
„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. “*******,
по иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ сумата 620,00 /шестстотин и двадесет/ лева,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 605,00 лева за причинени имуществени
вреди на т.а.„Дачия Докер” с ДК № СВ *******при
реализирано на 09.02.2015 г. ПТП в гр.Бургас по вина на водача на л.а.”Ауди А4”
с рег.№ *******, застрахован по риск „Гражданска отговорност” при ответника по застрахователна
полица № 23114002154292 от 20.08.2014 г., и 15,00 лева – ликвидационни
разноски, заедно със законната лихва върху нея, считано от 25.08.2015 г. до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** да ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. “******* на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 511,75
лева /петстотин и единадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/ – разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата 496,98 лева
/четиристотин деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ – разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******,
със седа-лище и адрес на управление:***, пл.“*******
да ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78,
ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 1,59
лева /един лев и петдесет и девет стотинки/
– разноски за въззивното производство
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.