ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
гр.Русе, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 21 февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 723 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Постъпила е молба от Т.К.П. за изменение на решение №
383/01.02.2024 г. по адм. д. № 723/2023 г. в частта му за разноските.
Твърди се, че по делото е претендирано своевременно адвокатско
възнаграждание в общ размер 2 125 лв. съобразно материалния интерес по
делото, но е присъдено само такова в размер на 800 лева. Иска се изменение на
съдебния акт като се осъди ответната страна да заплати цялото претендирано
адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна не изразява становище.
Искането е допустимо,
като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по същество е основателно.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по жалба на Т.К.П., с адрес ***, чрез адв. П., против решение № 744/20.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала
"Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км
76+040, на територията на област Русе, в частта относно
определената
в приложението по т. 1 от същото решение стойност на
паричното обезщетение за отчужден поземлен
имот, собственост на жалбоподателя, а именно: поземлен имот с идентификатор по
КК № 55720.105.106 (позиция № 65), с площ 9, 149 дка, изцяло отчужден,
находящ се в землището на с. П., община Бяла, и определено обезщетение в размер
на 6 404 лв.
Съдът е изменил административния акт като е
увеличил дължимото обезщетение на 19 195 лв. като е осъдил ответника
Министерски съвет да заплати на оспорващия сумата 1 610 лева - правените
разноски в размер на 10 лева – държавна такса, 800 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение – 800 лв.
По делото жалбоподателят е направил разноски както следва:
10 лв. – държавна такса (л. 35 от делото); 500 лв. депозит за вещо
лице (л. 56 от делото); договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023 г.
с договорена и изплатена сума в брой – 800 лв., имащ характер на разписка (л.
34); 300 лв. - допълнителен депозит за вещо лице (л. 176); допълнителен договор
за правна защита и съдействие от 22.01.2024 за сумата 1 325 лв. договорено
и платено възнаграждение в брой, като договорът в тази част има характер на
разписка.
Доказателствата за направените плащания за адвокатско възнаграждение
са представени своевременно – в срока по чл. 80 от ГПК. Сумите са претендирани
в съдебно заседание.
Размерът на претенцията досежно материалния интерес по спора също
е заявен изрично в съдебно заседание – 19 195 лв. във връзка с
допълнително даденото заключение на вещото лице. Т.е. минималното определяемото
адвокатско възнаграждение, което се присъжда на осн. чл. 143, ал. 1, вр. чл.
173, ал. 1 от АПК, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/2004 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – е в размер на 2 127, 55 лева.
Претендираното възнаграждение е в идентичен размер – 2 125 лв. като и
възнаграждението следва да се присъди именно в същия размер, а не съобразно разликата
от „полезния“ резултат между крайно претендираната стойност на обезщетението и
първоначално определената от МС. Това е така, тъй като претенцията на
жалбоподателя не е заявена с жалбата, а е обусловена от установеното със
специални знания в хода на съдебното производство, поради което именно последно
установената сума е била предмет на спора.
Доколкото е претендирано своевременно и доказано по размер
адвокатско възнаграждение, което не надвишава нормативно минимално установения
такъв, същото не се явява прекомерно и следва да се присъди изцяло – 2 125
лв. наред с претендираните разходи за съдебна експертиза – 800 лв. и държавна
такса – 10 лв.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.
248 от Гражданския процесуален кодекс осъдителния диспозитив на решение №
383/01.02.2024 г. по адм. д. 723/2023 г. по описа на Административен съд – Русе
като
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Т.К.П. с адрес ***,
сумата от 2935 лева – деловодни
разноски.
Определението е окончателно
СЪДИЯ: