Решение по дело №857/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на жалба на Г.С.К. срещу Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-6500/3531/10.03.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е отказано подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-ДККП и СЗ-П и са наложени санкции по СЗ-ДККП и СЗ-П /молба-уточнение от 31.08.2023 г./.

Изложени са доводи прогласяване нищожността на акта, съответно - за неговата отмяна като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения /чл. 26, чл. 35 АПК/ и противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е спазена предписаната от закона форма /чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/. Не е посочена причината за намаленията, нито при наличието на две или повече основания кое от тях за какъв размер от площта се отнася и какво е намалението за всяко от тях. В УП не били индивидуализирани БЗС с номер и площ, за които лицето е поискало подпомагане, като неясно било по отношение на кои от тези площи е прието, че има двойно деклариране, че не съответстват на слоя площи за добро земеделско състояние и как е установено това – в резултат на административни или други проверки. По този начин се възпрепятствало правото на защита на лицето. Не била посочена правната норма, въз основа на която е отказано одобряване на поисканата финансова помощ и са наложени санкции. По изложените съображения моли актът да бъде отменен. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Г.С.К., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че представеният по делото контролен лист не съдържа фактически и правни основания, които да доведат до налагането на санкциите и до резултата на намаленията, които са посочени в оспореното УП. Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски по списък. Депозирани са писмени бележки, с които сочи немотивираност на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и допълва, че представеното становище от ответника е изготвено след издаването на оспореното УП и в хода на образуваното съдебно производство, поради което е недопустимо да се цени като мотиви на органа за издаването на акта. Не били посочени правните основания за направените намаления и наложените санкции. Съществено се ограничавало правото на защита на жалбоподателя като адресат на УП, поради което моли последното да бъде отменено. Цитира съдебна практика.

Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че фактическите констатации за състоянието на заявените парцели, довели до намаляване на сумата, могат да бъдат изведени от съдържащия се по преписката доклад за проверка на площи, извършена от експерти на РТИ – Хасково, и контролен лист. Посочва се, че по отношение на доклада не са постъпили възражения в срок, а същият бил подписан без забележки. Твърди се, че установената площ била по-малка от декларираната по заявлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени и в писмено становище, депозирано по делото.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Г.С.К. е подал заявление УИН 26/270520/00556 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: схемата за единно плащане на площ – СЕПП, схема за преразпределително плащане /СПП/, схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/, схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан, СЗ-ДККП/, схема за обвързано подпомагане на зеленчуци /пипер; СЗ-П/.

В УП изх. № 02-260-6500/3531/10.03.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е обективиран частичен отказ за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, пълен отказ за подпомагане по СЗ-ДККП и СЗ-П и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на: за СЗ-ДККП – 4013,51 лева и СЗ-П – 3394,91 лева.

В таблица 1 от УП „Оторизирани суми /в лева/“ се съдържат схема/мярка, заявена за подпомагане /колона 1/, исканата сума, формирана на база произведението от декларираната площ и ставката по всяка отделна схема/мярка /колона 2/, намаления /колона 3/ и оторизирана сума, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции /колона 6/. Посочени са ставките за всяка една от схемите. Като основания за намаление на субсидията е посочено – след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наложена ставка на корекция /„финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 в изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. /за кампания 2020 г. – 2,906192 %/.

В таблица 2 от УП „Извършени плащания /в лева/“ се съдържат схема/мярка за подпомагане /колона 1/, дата, на която е извършено плащането /колона 2/, оторизирана сума /колона 3/, прихваната сума и/или удържан данък общ доход /колони 4 и 5/ и изплатена сума /колона 6/.

По схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, като е уточнено, че сумите се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на Комисията, като ако не бъдат изцяло прихванати в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

УП е получено на 25.07.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана на 31.07.2023 г. пред Административен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, УП е издадено от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 114 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 15.06.2017 г. и Заповед № 03-РД/2891/16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, по заявлението на Г.С.К. е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на ИАА.

Въпреки опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума в пълен размер /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение на производствените правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, съответно до отмяна на постановеното УП. Липсата на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива“.

В случая липсва конкретизиране на заявената площ и установената като недопустима/наддекларирана площ, съответно – липсва основанието за обективиране на отказа за оторизиране на заявената сума по всяка една от схемите. Неясно остава за лицето, което е подало заявление за финансово подпомагане, както и за съда, конкретно по СЗ-ДККП и СЗ-П по-малко, повече или точно 30 ха са заявени за подпомагане с оглед различните ставки, които са посочени в УП като суми за първите 30 ха и при площ над 30 ха. Липсват и мотиви за отказа да се оторизира в пълен размер поисканата по тези схеми сума. От събраните по преписката писмени доказателства и обективираното в УП не може да се обуслови категоричен извод кое е основанието да се откаже финансиране – площи, заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове за подаване и/или редакция на заявлението, наложена ставка на корекция /„финансова дисциплина“/, и в хода на каква проверка са установени недопустими за подпомагане площи, посочени в съответното заявление – административни проверки /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП/, проверки на място /чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а-чл. 26б от ЗПЗП/, автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. В УП, конкретно в оспорената му част, не са посочени никакви правни основания за издаването му, въз основа на които, прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде изплатена в пълен размер поисканата от жалбоподателя сума.

За извършването на конкретните проверки /административни проверки, проверки на място и кръстосани проверки/, както и детайлна информация за заявените за подпомагане площи и определените като допустими от тях, съответно – какъв е размерът на оторизираната сума спрямо поисканата, се предоставя информация едва в становище от ответника, постъпило на 09.10.2023 г., но изготвено след депозиране на жалбата в съда и изискването със съдебно разпореждане на административната преписка, по която е издаден актът. Следва да се отбележи, че в становището на ответника за първи път се посочва определяне на допустими за подпомагане площи като резултат от извършени административни проверки и проверка на място, като се твърди и извършването на проверки за допустимост на площите от специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2020 г., одобрен със Заповед № РД 09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието. За първи път в становището се използва понятието „жълт картон“, за което се налага и санкция, като липсват мотиви и относно определяне размера на санкцията, която подлежи на прихващане от бъдещи плащания.

Неоснователно в становището си ответникът сочи, че земеделският стопанин е отговорен за съдържанието и обхвата на подаденото от него заявление – конкретно „Таблица на използваните парцели 2020“. Същият не се счита за уведомен за причините за отказаното подпомагане още при подаване на заявлението за подпомагане с оглед отразеното в бланката „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г.“. Видно от посоченото в самата бланка автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Отделно от това, съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. В този смисъл е и Решение № 3788 от 10.04.2023 г. по адм. д. № 6798/2022 г., V отд. на ВАС.

Не е спорно, че в хода на административното производство са издадени заповеди за извършване на проверка на място, както и, че по време на същата е присъствал жалбоподателят. Същият не е представил доказателства, че е възразил в срок срещу резултатите от проверката на място, обективирани в доклад. Независимо от това, с последващо писмо на Началник отдел „РТИ“ към ДФ „Земеделие“ – ОД Хасково на адресата му е предоставена възможност за възражения и обяснения по случая. По делото обаче липсват доказателства за получаването на това писмо от адресата му, а съдържанието на същото е неясно с оглед фактите и обстоятелствата, които са установени /освен прилагането на доклада/, и указанията, които помощният орган е дал на заявителя с цел отстраняване на нередовностите по заявлението предвид резултатите от извършената проверка на място. При това се формира извод, че представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта /така вж. Решение № 7288 от 04.07.2023 г. по адм. д. № 11792/2022 г., V отд. на ВАС/. Отделно, не е допустимо съдът да възприеме единствено като релевантни факти отразеното в доклада от проверката на място, доколкото актът, който се оспорва, съдържа отказ за оторизиране и изплащане на суми по отношение на същите площи, определени като недопустими в резултат и на други проверки, без да е направено разграничение резултатите точно от коя проверка се приемат за релевантни и по отношение на коя от декларираните площи. Предвид това, с оглед разпределената доказателствена тежест органът е длъжен да установи и потвърди данните в оспореното УП, вкл. и като заяви искане за събиране на доказателства, в това число за назначаване на експертиза /така вж. Решение № 7084 от 13.07.2022 г. по адм. д. № 2899/2022 г., V отд. на ВАС/, поради което като не го е сторил, следва да понесе последиците от недоказаността на твърдените от него факти и обстоятелства, осъществяването на които са го мотивирали да постанови отказа.

Административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. В УП не е цитиран какъвто и да е било конкретен документ от административната преписка с дата, номер и издател, в който да се твърди конкретната фактическа обстановка /недопустимост на площите/, мотивирала органа да обективира отказа си за оторизиране и изплащане на финансовата помощ /така вж. Решение № 6134 от 08.06.2023 г. по адм. д. № 9845/2022 г., V отд. на ВАС/. Недопустимо е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото становище по жалбата, депозирано от ответника, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение /отказ за оторизиране на финансова помощ и определяне на санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания/ и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност. Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на ИАА в оспорената му част.

Извод: съдът приема акта в оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма и в нарушение на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, поради което жалбата на Г.С.К. следва да бъде уважена като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени доказателства, схемите и мерките, за които жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, и да формира окончателните си правни изводи по всяка една от тях относно размера на сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане, основанието за пълен или частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2020 г., наличието на основания за прихващане на суми и налагането на санкции за бъдещ период, като предостави възможност на кандидата да участва в административното производство, вкл. и да представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства относно спазването на изискванията за получаване на финансово подпомагане по всяка една от мерките и схемите /чл. 34 и следващите във връзка с чл. 7 – чл. 9 от АПК/, така че заявителят да разбере причините, поради което не му се изплаща оторизираната сума, съответно – при евентуално оспорване съдът да извърши преценка законосъобразно ли е обективиран отказът да бъде изплатена финансова помощ, съответно – е извършено прихващане и са наложени санкции за бъдещ период. Органът е длъжен да съобрази, че по заявлението на Г.С.К. са оторизирани и изплатени конкретни суми по заявени схеми, в които части УП е благоприятно за адресата му и поради което спрямо тях не се дължи ново произнасяне.

С оглед изхода от спора и чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, поради което определя същото в размер на 800 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските в общ размер от 810 /осемстотин и десет/ лева следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Хасково,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/3531/10.03.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е обективиран частичен отказ за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, пълен отказ за подпомагане по СЗ-ДККП и СЗ-П и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Г.С.К. с УИН 26/270520/00556 за кампания 2020 г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на Г.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

	Съдия: