Решение по к. адм. дело №792/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Н. Н. А., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, подадена чрез служебен защитник адвокат И. М., срещу Решение № 1671/16.04.2025 г. по адм. дело № 496/2023 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Релевирани са най-общо доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му и да се уважи изцяло предявения иск.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразни действия/бездействия от служители на ГДИН, в размер на 20 000 лева, състоящи се в неизпращане на писма по реда на чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС за сметка на Затвора–гр. Пазарджик и Затвора–гр. София, изпратени до различни адресати - съответно на 19.03.2019 г. до адвокат П. и на 10.05.2019 г. до ЕСПЧ. Посочва, че поради незаконосъобразните действия и бездействия на ГДИН е бил лишен от конституционно гарантираното му право на кореспонденция с определения му защитник, вследствие на което се почувствал незащитен и дискриминиран. Твърди, че на 10.05.2019 г. депозирал писмо в деловодството на Затвора–гр. София с искане за изпращането му по реда на чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС до ЕСПЧ, което не било сторено и у ищеца се породило чувство на несигурност, унижение, дискриминация и заплаха от невъзможност да защити свои законни интереси пред ЕСПЧ. Посочва, че ответникът не бил спазил разпоредбите на чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС, доколкото лишеният от свобода не разполагал с финансови средства за изпращане на неговите писма, от което му били причинени негативни чувства и емоции, довели го до състояние на безсъние и главоболие.

С решението си Административен съд-Пазарджик е отхвърлил като неоснователен иска на Н. Н. А. като е приел, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и по-конкретно – твърдените незаконосъобразни действия/бездействия от затворническата администрация. Съдът е посочил, че в чл. 90 ЗИНЗС е регламентирано правото и реда, по който лишените от свобода могат да подават молби и жалби до различни институции, като в ал. 4 е създадено субективно право на лишения от свобода разходите за неговата кореспонденция, когато е установено, че няма средства - да са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Приел е, че А. е разполагал с достатъчно средства, от които доброволно се е лишил. От това си недобросъвестно поведение е недопустимо същият да черпи права и в този смисъл по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС, респ. чл. 77, ал. 3 предл. второ от ППЗИНЗС - липсват предпоставките, визирани в тях. Затова и за затворническата администрация не съществува задължение да изпраща безплатно кореспонденцията му до различни институции за сметка на съответното място за лишаване от свобода. По отношение правото на кореспонденция по чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е посочил възможността на затворническата администрация да контролира същата по чл. 75, ал. 2 ППЗИНЗС в интерес на сигурността и възможността на лицата по чл. 90 ЗИНЗС да подават молби и жалби до различни институции.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно чл. 90, ал. 3 ЗИНЗС пощенските разходи за кореспонденция на лишените от свобода са за тяхна сметка. Изключението по чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС за заплащане на разходите от мястото за лишаване от свобода е приложимо когато се установи, че лицата нямат средства за заплащане на тези разходи. Допълнението в нормативния ред по чл. 77, ал. 3 ППЗИНЗС касае липсата на средства, набрани от полагащото се възнаграждение на лицата или получени суми по установения ред от близки, познати или трети лица.

Правилно първоинстанционният съд е формирал извод за недоказано противоправно поведение на затворническата администрация, поради факта, че лишеният от свобода А. разполага със средства, от които се е лишил, сключвайки два договора за цесия в полза на майка си Г. А., на която са изплатени от съдебен изпълнител 3029,37 лв. Правилен е изводът на решаващия съд, че като се е разпоредил безвъзмездно в полза на своята майка с вземанията си, А. недобросъвестно се е лишил от средства за задоволяване на своите нужди в опит да се постави в хипотезата на чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС. Недобросъвестното упражняване на законни права обаче не дава право на никого да черпи ползи от собственото си неправомерно поведение, поради което правилно затворническата администрация е приела, че ищецът не попада сред лицата, лишени от средства, чиято кореспонденция трябва да се изпраща за сметка на затвора. Отделно от това, наличието на водени множество съдебни дела и необходимостта от внасянето на парични суми по тях, както и ежедневната кореспонденция с различни органи, не води до задължение на администрацията да поема разходите за кореспонденцията. Задължение на ищеца е така да разпредели наличните парични средства, че да може да удовлетвори нуждата от съдебна защита. Наличието на парични средства еднозначно се доказва и от внесената от ищеца държавна такса за касационно обжалване в размер на 5 лв., видно от преводното нареждане на л. 20 от настоящото дело.

За пълнота на изложеното е необходимо да се отбележи, че по делото не се установи и сочените от ищеца негативни преживявания да надхвърлят тази, присъща последица от прилагания режим по изпълнение на наказанието. Не всяко негативно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Дори и да е търпял неудобства от гледна точка на установения ред за изпращане на кореспонденция, то те не се доказа да са били дотолкова интензивни, нито продължителни във времето, че да са надхвърлили прага на страдание, свързан с изпълнение на наказанието.

Правилен е изводът на решаващия съд, че отговорността на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно действие от страна на ГДИН, свързано с нарушение на принципите заложени в чл. 3 ЗИНЗС. Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Следва да се посочи, че за да бъде приет искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях.

Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГДИН. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като липсва незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, искът за вреди се явява неоснователен.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1671/16.04.2025 г. по адм. дело № 496/2023 г. на Административен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.