Решение по дело №2451/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210

гр. Пловдив, 02.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Полина Цветкова, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2451/2020 год. по опис на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от  КСО.

Образувано е по жалба на В.Т.С. ЕГН**********, с адрес *** против Решение №2153-15-164 от 10.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол №2140-15-491/24.07.2020година/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТД на НОИ гр. Пловдив относно установения действителен осигурителен стаж на заявителя и на това основание са отменени предходни разпореждания за отпускане и изменение на лична пенсия за ОСВ. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на атакувания административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв. Б., който поддържа жалбата и не ангажира доказателства. По същество на спора излага становище за незаконосъобразност на акта, изграден според него на неправилно интерпретиране на събраните доказателства от страна на решаващия административен орган и наличието на други висящи административни производства. В тази връзка се обосновава, че не са изяснени в пълнота всички налични доказателства за действителния осигурителен стаж на лицето. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт В., която оспорва жалбата като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че издадения административен акт е правилен и законосъобразен. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото, като моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № ПП - 32854/11.05.2012 г. В.Т.С. е поискала от органите на НОИ да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. §4 ал.1 КСО. В заявлението е посочено, че същата получава отпусната лична пенсия поради общо заболяване. Към него са приложени удостоверителни документи за осигурителен стаж, измежду които удостоверение - образец УП 2 изх. № 91/31.08.2006 г. на осигурителя „Мина Антрацит“ ЕАД- гр.Своге, УП-2  изх.№54/20.12.2004г. на осигурителя „Устрем-Л“ЕООД – гр.Лъки, УП-2 изх.№361/31.112.2004г. на осигурителя ПК „Победа“ – гр.Лъки, УП-2 изх.№03.01./05.06.2005г. на осигурителя ЕТ „***“-Асеновград, осигурителна книжка №65333/07.07.2003г., трудова книжка №167/1977г., удостоверение обр.3 изх.№123/12.06.2002г., УП-3 изх.№90/31.08.2006г., УП-3 изх.№20/20.12.2004г., УП-3 изх.№334/22.11.2004г. и удостоверение - образец УП 3 изх. № 30898 от 19.11.2004г., издадени на името на жалбоподателя. Приложена е и Декларация от 01.10.2012г., неподписана от заявителя, че същата не е ползвала отпуск по майчинство да раждането на третото си дете, както и справки за самоосигуряващо се лице. В тези документи е удостоверен осигурителен стаж на С., послужил за издаване на Разпореждане №139 /протокол №N154/04.10.2012г./ на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив, с което и е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 17.01.2012г.. С него е прието, че е установен действителен осигурителен стаж след преобразуване към III категория от 43г. 06м и 14 дни и е спряна отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С последващи разпореждания отпусната пенсия за ОСВ на С. е била периодично актуализирана. С Разпореждане от 01.07.2016г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-София е отпусната и добавка в размер на 26.5 на сто от получаваната лична пенсия за ОСВ на починалия и съпруг на осн. чл.84 от КСО.

Във връзка с подаден сигнал относно неистински документи, удостоверяващи осигурителния стаж на заявителя, Директор дирекция „Пенсии“ при ТП на НОИ-София на основание чл. 108, ал.1 от КСО с разпореждане изх.№2175-21-352#1/06.12.2019г. е изискал от Началник отдел „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ-София град да се извърши проверка дали жалбоподателят фигурира в съхраняваните документи на „Мина Маришки басейн“ за периода 04.06.1983г -20.09.1987г. и при осигурителя „Мина Антрацит“ ЕАД за периода 12.10.1987г.- 20.08.1993г.. С писма изх.№1029-26-6/03.01.2020г ТП на НОИ-Хасково е уведомило, че при извършена проверка по УП-3 №123 от 12.06.2003г.  не се е установило В.С. да фигурира в разплащателните ведомости. С писмо изх.№2175-21-325#4 от 22.01.2019г органите по пенсиониране са изискали жалбоподателят да им представи всички документи, удостоверяващи положения осигурителен стаж при осигурителя „Мина Антрацит“ –Своге. Във връзка със заявление за смяна на адрес рег.№3019-21-142/28.01.2020г. пенсионното досие на С. е прехвърлено по компетентност на Т П на НОИ-Пловдив. С придружително писмо изх.№3019-21-142 от 07.02.2020г. /л.127 от делото/ директор на Дирекция „Пенсии“ при ТП на НОИ-София е посочила, че счита за неправилно отпусната на жалбоподаателя пенсията за ОСВ, а представените в тази връзка доказателства за осигурителен стаж и възраст от осигурителите „Мина Антрацит“ ЕАД-Своге и „Мина Маришки басейн“ за неистински документи. С него направила препоръка да се изискат документите за доказване осигурителния стаж и при необходимост да се спре отпусната пенсия на осн. чл.95 ал.2 КСО. Въз основа на това предложение и констатирани несъответствия между посочените при подаденото заявление за отпускане на пенсия за ОСВ документи и липсата на доказателства за действително  приложен от жалбоподателя съобразно удостоверените в документите осигурителен стаж на В.С., е прието, че последният не е установен. Затова с Разпореждане №**********, протокол №2146-15-130/21.02.2020г. Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив спрял на осн. чл.95 ал.2 КСО отпусната пожизнена пенсия за ОСВ, както и отпуснатите на сон. чл.84 КСО добавки, считано от 14.02.2020година. Посочено е, че следва от общия осигурителен стаж да бъде проверен и доказан, като до извършване на проверката да се спре изплащането на отпусната пожизнена пенсия за ОСВ. Недоволен от това произнасяне, С. обжалвала разпореждането пред горестоящият административен орган. За да постанови своето решение, Директорът на ТП на НОИ-Пловдив с писмо изх.№1012-15-105#1 от 15.04.20г отново изискал в тридневен срок да му бъдат представени всички документи, послужили за първоначалното отпускане на пенсия за ОСВ. Писмото било връчено  на 22.04.2020г. и в посочения срок не му били представени. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив се е произнесъл по жалбата с Решение № 2153- 15-112/30.02.2020 г., като е приел същата за неоснователна. Изложил е съображения, че е постъпила информация за образувано наказателно производство- досъдебно производство №260/2019г  по опис на Сектор „ИП“ при ОД МВР-Пловдив /пр.пр.№2818/2019г. на РП-Пловдив/, в материалите по което се съдържат и доказателства, касаещи съмнения относно правомерността на отпуснатата пенсия за ОСВ на С., като в тази връзка следва да се осъществи проверка на основанията за нейното получаване, което касае удостоверения действителен осигурителен стаж. В тази връзка били представени  доказателства относно положения стаж при осигурителя „Преспа Лъки“ АД /заличен търговец/, свързани със заповеди за нейното преназначаване на длъжността „шивачка II /втори/ разряд“, длъжността „етикетчик“, заповеди за платен отпуск за отглеждане на дете, приемо-предавателни протоколи. Издадени са служебни Удостоверение обр.УП-13 изх.№5506-15-1280#1/10.04.20г. за осигурител Устрем-Л ЕООД- гр.Лъки /в ликвидация/ за осигурителен стаж на заявителя в периода м.01.1990г. до м.12.1996г.; Удостоверение обр.УП-13 изх.№5506-15-1280#2/10.04.20г., за осигурител Преспа Лъки АД- гр.Лъки /заличено/ за осигурителен стаж на заявителя в периода м.09.1980г. до м.01.1990г.; Удостоверение обр.УП-15 изх.№5506-15-1280#3/10.04.20г., за осигурител Преспа Лъки АД- гр.Лъки /заличено/ за осигурителен стаж и получаванео възнаграждение на заявителя в периода м.11.1983г. до м.10.1986г. и м.10.2000 г.. Изискана е справка за удостоверен осигурителен стаж и осигурителни вноски за С. като самоосигуряващо се лице за времето от 01.06.2003г. до 31.103.2004г вкл.. С Констативен протокол №КВ-5-15-*********/29.06.2020г. е направен анализ на внесените осигурителни вноски и подавани декларации като самоосигуряващо се лице. При тези предпоставки с Разпореждане №**********, протокол №2140-15-491/24.07.2020г. ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив е определил установения осигурителен стаж на база безспорни доказателства за него, като е приел, че е налице осигурителен стаж от II категория труд от 02г 02м 00дни, III категория труд от 15г06м24 дни,като на осн. чл.104 КСО преобразуваният общ осигурителен стаж към III категория труд възлиза на 18г03м09дни. Приел, че отпусната на С. лична пенсия за ОСВ е станало при зачетен осигурителен стаж, който заявителя не е бил придобил, а към заявлението са приложени документи с невярно съдържание за него. Затова посочил, че следва да се отмени разпореждане №**********, протокол №N01154/04.10.2012год. на Ръководител „ПО“, с което е отпусната пенсия за ОСВ, както и последващите за нейната актуализация. С вх.№2175-15-28#12/29.07.2020г. по опис на ТП НОИ-Пловдив са постъпили от ТП на НОИ- Хасково удостоверение по образец за осигурителен стаж и за осигурителен доход за В.С. от осигурителя „Устрем-Л“ЕООД- гр.Лъки /в ликвидация/ за периода 01.01.1977г.- 02.07.1999г. Ето защо с нова Разпореждане №**********, протокол №N2136-15-22/07.08.2020год. на Ръководител „ПО“ бил преизчислен общия осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на 19г05м09 дни. С обжалваното Решение от 10.09.20г. Директор на ТП на НОИ-Пловдив потвърдил Разпореждането от 24.07.20г. по отношение на  отмяната на издаденото разпореждане от 04.10.2012г. за отпускане на лична пенсия. В останалата част отменил атакувания пред него административен акт и върнал преписката за ново произнасяне относно установяване на общия осигурителен стаж на заявителя и преценка на обстоятелствата за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Жалбоподателят инициирал настоящото съдебно производство във връзка с оставената без уважение част от жалбата. В хода на проведеното съдебно производство не е ангажирал допълнителни доказателства извън тези в преписката, които да касаят установяване на действително положения от него осигурителен стаж.

Така установената фактическа обстановка съдът изясни от приобщените в съдебното производство писмени доказателства, касаещи административната преписка по издадения акт и от приложените писмени доказателства, приети в с.з. от 01.12.2020година.

Съдът, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Решение № 2153-15-164/10.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и предхождащото го разпореждане № ********** /протокол №2140-15-491/24.07.2020г./ на ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пловдив, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. а, респективно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Не се наблюдават пороци в производството по издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Налице е взаимовръзка на мотивите за отказ да се възобнови спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със съображенията на органа за предхождащото спиране. В съдържащата се в преписката кореспонденция между органите на НОИ и жалбоподателя, развила се след спиране на пенсията, са доразвити и напълно изяснени мотивите за спиране. В тази насока следва да се вземат предвид и изпратените до В.Т.С. писма, както от длъжностното лице по пенсионно осигуряване и директора на ТП на НОИ, така и от директора на дирекция "Пенсии" при ТП на НОИ -София град. В оспореното пред директора на ТП на НОИ разпореждане, респективно в обжалваното пред съда негово решение по повод на това оспорване и съдържащите се в преписката доказателства, са изложени релевантни и обективно установени факти относно липсата на основания да се приеме признатия с разпореждането от 04.10.2012г. осигурителен стаж по чл.104 ал.3 КСО в размер на 10г01м24дни, III категория труд в размер на 13г01м02дни, общ осигурителен стаж след преобразуването му към III трета категория труд от 43г06м14 дни. Събраните доказателства безспорно касаят липса на основания да се приеме посоченият осигурителен стаж за действително положен от лицето. В този смисъл релевантни са изводите на органите по пенсиониране, които са приели, че са налице обстоятелства за отмяна на издаденото по реда на чл.98 КСО Разпореждане от 04.10.2012г. за отпусната пенсия за ОСВ, като се касае за неправилно отпусната пенсия, което е основание по чл.99 ал.1 т.2 б.Г от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й.. Законосъобразно при направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на действителния осигурителен стаж на С. и правомерността на отпуснатата и изплащана пенсия, като от лицето са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, които не са задължителна част от пенсионната преписка и са му били върнати съгласно НПОС. В приложимата редакция на чл. 9, ал. 1 от НПОС за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява по пенсионните досиета на лицата документи за стаж, които не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. Такива заявителят не е представил. Законосъобразно в последствие е стартирана процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО в рамките на административното производство пред пенсионния орган, а впоследствие и пред контролиращия орган по реда на чл. 117 от КСО. Въз основа на издирените служебно такива, са установени действителните му осигурителен стаж и доход, които не са отговаряли на първоначално заявените от него, като не се е потвърдило наличието на осигурителен стаж с продължителност и категоризация, при приемане на каквито първоначално е била отпусната пенсия на С., съответно се е опровергало приетото с разпореждането от 04.10.2012г.. Към тази дата тя не е имала право на такава, защото не е отговаряла на изискуемите условия в тогавашната редакция на приложимите разпоредби за ранно пенсиониране. Установеното при проверката поражда и правомощието на пенсионния орган по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "г" от КСО за отмяна на разпореждането от 04.10.2012г. за отпускане на пенсия. Въз основа на това с процесното разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване от 24.07.2020 г. на В.С., за преценка на обстоятелството дали следва да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от по-късна дата от първоначалната, е определен и размера на осигурителния стаж въз основа на наличните документи за осигурителен стаж и доход и при изчислен друг, по-нисък индивидуален коефициент. Освен това, предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 04.10.2012г.. Както в административното, така и в съдебното производство не се доказаха параметрите, при които на С. първоначално е била отпусната пенсия, като липсват доказателства за по-голям от зачетения от пенсионния орган с разпореждането от 04.10.2012г. осигурителен стаж (с твърдяната категоризация) и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2012г., е негова, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателният факт, че заявителят не е работил през определени периоди от време. В разглежданата хипотеза в хода на съдебното производство се установи от приложените от ответника писмени доказателства, че по отношение на В.Т.С. все още продължава административното производство относно това, дали притежава необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и конкретно за спорният период от време. Независимо от това са налице основанията за отмяна на разпореждането за отпускане на личната пенсия за ОСВ. За приложение на разпоредбата на  чл. 99, ал.1 т.2 б.г КСО е достатъчно да се установи нейното неправилно отпускане. От значение в случая е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които са довели до неправилно отпускане на пенсията, а те са безспорно и категорично установени. В посочения смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По отношение на възражението на жалбоподателят, че е налице незаконосъобразно произнасяне на  административният орган по направеното от него искане срещу спирането на отпуснатата му добавка по чл.84 КСО и разглеждане на ново заявление  за отпускане на наследствена пенсия по чл.82 КСО, законосъобразно  горестоящият административен орган е посочил, че това  ще бъде предмет на отделно административно производство. В случаят законосъобразно е спряна както получаваната добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, така и добавката от лична социална пенсия за инвалидност. Същевременно в пенсионната преписка са приложени доказателства, касаещи  възможността за жалбоподателят да получава наследствена пенсия от съпруга си, отпускана от органите по пенсиониране в Р Гърция. Така налице са обективните предпоставки на чл.84 ал.3 КСО, която разпоредба определя, че добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател. В този смисъл законосъобразно е произнасянето и на Директора на ТП на НОИ-Пловдив в приложеното в съдебното производство Решение от 10.09.2020г. /л.324 от делото/, че по отношение на претенцията на жалбоподателя за отпускане на наследствена пенсия, той ще се произнесе в отделно административно производство. Ето защо обжалваното решение е законосъобразно и в тази си част и следва да бъде оставено в сила.

По отношение направеното оплакване от жалбоподателят, че е налице произнасяне по реда на чл. 114 от КСО относно добросъвестността на жалбоподателя, следва да се отбележи, че разпореждането от 24.07.2020 г. не е издадено на основание на чл. 114, ал. 3 от КСО, съответно това разпореждане не касае възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания, поради което те са неоснователни.

При този изход на спора и направените претенции от страните за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Така за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100.00 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от НЗППрП, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.С., ЕГН********** *** против Решение №2153-15-164 от 10.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол №2140-15-491/24.07.2020година/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТД на НОИ гр. Пловдив относно установения действителен осигурителен стаж на заявителя и на това основание са отменени предходни разпореждания за отпускане и изменение на лична пенсия за ОСВ.

ОСЪЖДА В.Т.С. *** да заплати на  ТП на НОИ -Пловдив направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто/лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.

СЪДИЯ: