Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. София, 30.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 13-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети март две хиляди и
шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ,
при секретаря Е.Г. и в
присъствието на прокурора Димитър Петров, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 41 по описа за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда от 16.10.2014 г. по НОХД № 14306/2011 г. на Софийски районен съд (СРС)
– Наказателно отделение (НО), 22-ри състав, подсъдимата М.Д.И. е призната за
виновна в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК
и е наложено наказание „лишаване от свобода”, в размер на три месеца, чието изтърпяването,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от три години.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, е постъпила въззивна жалба от подс. М.И.. в която се твърди, че
присъдата е незаконосъобразна и постановена в противоречие с всички
доказателства по делото. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова,
оправдателна присъда. Сочи се, че ощетеното юридическо лице – „Р.И.“ ООД, не е
престирало два пъти дължимата сума - 416 лв. – наемна цена за офис и разходи за
чистачка на входа. От това обстоятелство се прави извод, че дружеството не е
ощетено и неправилно е било конституирано като „пострадало лице“. Твърди се, че дружеството „не се е обеднило“, поради противоречия относно обстоятелството
подсъдимата или св. Е.М. е председател на „Дом.
съвета“. Изнася се, че по делото са събрани гласни доказателства,
установяващи, че подсъдимото лице е предало сумата „в цялост“, веднага след получаването и, на св. С. К.. В подкрепа на
това обстоятелство се изтъква съставен писмен документ – разписка, подписан от
св. К., в присъствието на св. Х.Ц.. Поради това обстоятелство, подсъдимата
смята, че не е осъществила престъплението „измама“, тъй като не се е облагодетелствала
с дадените и пари. Сочи се, че св. К. не оспорва автентичността на положения
върху разписката, в присъствието на св. Ц., подпис. Излагат се аргументи, че
към момента на получаване на сумата, подс. И. все още е била представляваща
етажната собственост, тъй като на провелото се на 08.10.2007 г. общо събрание
на входа, не се е събрал необходимия кворум за взимане на решения, респективно
такива не са взети, включително и за избирането на нов председател и касиер на
„дом. съвета“. В подкрепа на така
изтъкнатото обстоятелство, се навеждат показанията на св. С. К. и на св. Г.Г.. Подсъдимата
твърде, че не е налице и субективната страна на престъплението, за което е
призната за виновна от първоинстанционния съд, тъй като по делото не са били
събрани доказателства, че е била запозната със сочения протокол, поради което
не е имало как да узнае, че е била сменена като „председател на дом. съвета“. Приложеното копие от протокол подс. И.
смята, че не представлява годно писмено доказателство, тъй като от него не
ставало ясно кои лица са гласували „за“ и кои - „против“. Сочи, също така, че
според нея, съставът на съда неоснователно е отказал да се отведе, при
направения му от нея отвод, с оглед близкото познанство на председателя на
състава – с-я Г., със свидетел по делото – Е.М..
С жалбата не се правят
искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд, по реда на чл. 327,
ал. 1 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица, както
и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция, служебно назначеният защитник на подс. И. - адв. Б.К. - А.,
САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Сочи, че присъдата е
постановена при съществени процесуални нарушения, както на фазата на
досъдебното, така и на фазата на съдебното производство, а също и при
неправилно приложен материален закон. Според нея, съществените процесуални
нарушения на досъдебното производство се изразяват в непризоваването на
обвиняемата и непредявяване на материалите от приключилото разследване, което е
нарушило правото и да представи доказателства в своя защита. Веднага след това,
защитата посочва, че всъщност обв. И. е била призована. Друго съществено,
според служебно назначения защитник, нарушение на процесуалните правила, се е
изразявало в неразясняване на правата на обвиняемото лице по чл. 227, ал. 2 от НПК, с което отново е било нарушено правото на защита. Претендира ограничаване
по този начин на правото на защита на обвиняемата, в нарушение на разпоредбата
на чл. 15 от НПК, изразяващо се в лишаване от възможност да се запознае с
материалите по делото, да разбере какви са доказателствата срещу него, да
направи доказателствени искания, да представи доказателства, да направи
възражения и да поиска защитник, ако прецени, че такъв му е необходим. Смята,
че така допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните
права на подзащитната и е съществено, по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2002 г. и обосновава връщане на делото на
досъдебната фаза на процеса, тъй като е отстранимо. Твърди, че
първоинстанционният съд не е констатирал посочените по-горе нарушения, въпреки
че е бил сезиран за това с жалби на подс. И. от 30.09.2011 г. и от 21.11.2011
г., с което сам е допуснал съществено нарушение на правото на защита на
подсъдимото лице, като не е прекратил на посочените в жалбата основания
съдебното производство и не е върнал делото на прокуратурата. Друго съществено
процесуално нарушение на първия съд било неоснователното отхвърляне на
направените му от подсъдимото лице отводи. На следващо място, защитата сочи, че
по делото са налице безспорни доказателства, че подс. И. била върнала
инкриминираната сума. Те произтичали от свидетелските показания на Х.Ц. и
обясненията на подсъдимата. Неправилно районният съд не бил приел представеното
от подсъдимото лице копие на разписка за връщането на сумата от 416 лева на
касиерката на входа – св. Ц. К.. Твърди, че оспорването на получаването на
сумата се правило единствено от св. К., но в проведената между нея и
подсъдимата очна ставка, това получаване се доказало. Посочва, че присъдата е
била постановена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, тъй като не
били уважени правените от подсъдимата и от прокуратурата доказателствени
искания. В частност визира неизясняване на конфликтите и споровете при избор на
домоуправител и касиер в етажната собственост и проведените няколко събрания на
същата в периода октомври 2007 г. – януари 2008 г. Поради тази причина намира,
че първоинстанционната присъда е била постановена въз основа на предположения и
превратен анализ на събраните доказателства. Пледира за отмяна на присъдата и
връщане на делото на стадия на досъдебното производство, алтернативно – за
оправдаване на подс. И..
Прокурорът при Софийска градска
прокуратура намира жалбата за основателна. Счита, че действително са допуснати
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, ограничили правото на
защита на обвиняемото лице. Предлага отмяна на първоинстанционната присъда и
връщане на делото на прокуратурата, за отстраняване на допуснатите нарушения.
Подс. И., в правото си на лична
защита, поддържа изложеното от защитника си. Уточнява, че била призована по
телефона за предявяване на материалите от приключеното разследване, в
присъствието на адвокат. Когато отишла, обаче, със защитник, в уговорения ден и
час, разследващият полицай твърдял, че не е на работа, а на следващия ден
изпратил досъдебното производство в съда. За тези твърдения, обаче, нямало
доказателства по делото. Твърди, че имала предходни взаимоотношения с
председателя на състава, силна предубеденост и заинтересованост от изхода на
делото. Умишлено председателят на състава не си направил отвод, не приемал
представените доказателства и не уважавал исканията и. Посочва, че събраните
доказателства били изцяло в подкрепа на невинността и, като единственото лице,
което твърдяло, че сумата не и била предадена, била самата касиерка, която
имала финансов интерес от това. И преди, и сега била председател на домсъвета,
поради което несъбирането на доказателства в тази насока било изцяло в нейна
вреда. Неизясняването на въпроса била ли е или не председател на домсъвета към
онзи момент, респективно въвела ли е в заблуждение определени лица че е, е
накърнило правото и на защита. Изнася, че проблемите и произтичали от действия
на бившия и съпруг, във взаимодействие с МВР през последните 10 години, по
повод спора за родителски права над детето им. Същият подбуждал определени
лица, негови приятели, съседи, да пишат срещу нея жалби, че са измамени,
направил кампания във „Фейсбук”, но в крайна сметка родителските права били
присъдени на нея от съда. Неговите опити, обаче, да промени родителските права,
продължавали. В тази насока сочи, че преди две години и половина бил извършен
грабеж и кражба от дома и, при съпричастност на полицай, по поръчка на бившия и
съпруг. По този случай в момента работели от ДАНС, тъй като били отнети важни
документи, относими към източването на държавния резерв. Присъдата била абсурд,
както и предходните присъди. Всички те били в резултат на незаконни задържания
за неща, които не е извършила и които са достатъчно дребни и незначителни,
поради което вече два пъти е осъдила държавата в С.. Подчертава натиск и
взаимодействие на ниските нива на МВР.
В последната си дума, подс. И. моли
да се отмени присъдата, като постановена при нарушаване на процесуалните
правила и материалния закон и от заинтересован състав.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
За да постанови обжалваната присъда,
СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред него и
на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, заключение на способ за доказване - експертиза, а
именно :
Дадените в съдебно заседание
показания на свидетелите С. К., Е.М., Х.Ц. и Г. М., обясненията на подс. И. ; заключението
на графическа експертиза, писмените доказателства и доказателствени средства от
досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, сред
които удостоверение № 69/25.02.2008 г., протокол от провелото се
на 08.10.2007 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се
на адрес гр. *************”, Протокол №
084/2011 г., квитанция от 02.01.2008 г., издадена от М.И., свидетелство за
съдимост на подсъдимото лице.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция.
Въззивният съд счита, че вътрешното
убеждение на районния съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ
на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателства и използвания способ за доказване - експертиза. Първостепенният
съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите С. К., Е.М. и Г. М.,
частично показанията на св. Х.Ц. и обясненията на подс. И., както и заключението
на приетата графическа експертиза, а също и посочените по-горе писмени
доказателства и на база на тези доказателства, доказателствени средства и
способ на доказване е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата
обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
Въззивният съд намира, че не са
налице основания за промяната и, а само за допълването и, тъй като, от една
страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства,
а от друга, не са налице основания за съществена промяна на фактическата
обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена,
на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на
същия сочи на следното :
Към 26.09.2007 г., подс. М.И.
живеела в апартамент, находящ се в гр. *************”, бл. № *************.
На същата дата – 26.07.2007 г., било
проведено общо събрание на собствениците на имоти във вх. „А” на сградата
(етажната собственост на входа), на което подс. И. била избрана за председател
на управителния съвет на етажната собственост.
На проведено на 08.10.2007 г. ново
общо събрание на етажната собственост на вход „А”, за нов председател на
управителния съвет на етажните собственици бил избран св. Е.М., а подсъдимата
била освободена от тази длъжност.
На 02.01.2008 г., подсъдимото лице
посетило офиса на фирма „Р.И.” ООД. Същата фирма била наемател на помещение на
етажната собственост на входа, а именно помещението на партера на бл. № ************. Там подс. И. въвела в
заблуждение управителя на дружеството – св. Г. М., като му се представила за
новия управител на етажната собственост на входа и поискала от него да заплати
наема за помещението за месец януари 2008 г., заедно със съответната дължима
сума за почистване на входа, всичко общо в размер на 416 лева. Св. М.,
мотивиран от създадената у него невярна представа от подсъдимата, че тя е новият
управител на етажната собственост на входа, и заплатил сумата от 416 лева, за
което подсъдимото лице му издала квитанция с дата 02.01.2008 г., която
саморъчно подписала в графа „касиер”. Горепосоченото подс. И. извършила
съзнавайки, че вече не е председател на управителния съвет на етажната
собственост на входа, с цел да се облагодетелства противозаконно, за сметка на
„Р.И.” ООД.
Подсъдимата не внесла взетата от „Р.И.”
ООД сума от 416 лева в касата на етажната собственост на входа, въпреки
многократно отправените и покани за това от свидетелите С. К. – касиер, и Е.М.
– председател на управителния съвет на етажната собственост на входа.
Подс.
М.Д.И. е на 41 години, родена е на *** г. в гр. Ш., българка, българска
гражданка, с висше образование, разведена, работи като юрист в „С.К.“ ООД, живее
в гр. *********, вх. „****, ап. **, ЕГН **********.
Същата е осъждана.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция, с направените от въззивната инстанция допълнения.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното :
Няма спор по делото, а и от
доказателствата по него се установява безпротиворечиво и категорично, че на
посочените място и време подс. И. е взела от св. М. – управител на „Р.И.“ ООД,
сумата от 416 лева, представляваща дължим от дружеството наем за месец януари
2008 г. и такса за почистване, като се е представила за домоуправител. Няма
спор, също така, че подсъдимата е била избрана на 26.09.2007 г. за председател
на управителния съвет на етажната собственост на вх. „А.
Спорните въпроси, на които се
позовава подсъдимото лице и защитата, са свързани с основните обективен и субективен
факти от инкриминирания състав, а именно била ли е към инкриминираната дата –
02.01.2008 г., подс. И. председател на управителния съвет на етажната
собственост (домоуправител) и ако не е – имала ли тя знание за това, както и
дали е предала взетата от нея сума от 416 лева на касиера – св. Ц. К.. Според
защитата последният факт бил безспорно доказан, като в тази насока ангажираните
доводи са почерпени от показанията на св. Х.Ц. и обясненията на подсъдимата, а аргументите
на самото подсъдимо лице, досежно първите две обстоятелства, се базират върху
възражения за липса на легитимност на провелото се на 08.10.2007 г. общо
събрание на етажните собственици, поради липса на кворум, като в тази насока се
изтъкват показанията на св. С. К. и Г.Г..
Първоинстанционният съд е приел за
доказани по несъмнен начин тези обстоятелства от обективно и субективно
естество, като това негово становище се споделя изцяло и от настоящия въззивен
състав. Правилно в основата на фактологичните си изводи първият съд е поставил
показанията на свидетелите С. К., Е.М. и Г. М., като не е сторил това произволно, а
след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, както с оглед
собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето им с другите
гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, от
последните най-вече с протокола от проведеното на 08.10.2007 г. общо събрание
на етажната собственост. Първият съд е аргументирал по ясен и убедителен начин
защо кредитира показанията на посочените свидетели и защо именно тях поставя в
основата на фактологичните си изводи, както и защо кредитира само частично
противостоящите им показания на св. Ц. и обясненията на подсъдимото лице.
Настоящият съдебен състав споделя
напълно фактическия извод за безспорна доказаност на обстоятелството, че към
инкриминираната дата подс. И. вече не е била председател на управителния съвет
на етажната собственост. В тази насока първоинстанционният съд правилно е
кредитирал приложеното към материалите по делото писмено доказателство -
протокола от проведеното на 08.10.2007 г. общо събрание на етажната
собственост. Същото е безусловно подкрепено и от другото прието по делото
писмено доказателство – удостоверение №
69/20.02.2008 г., издадена от Столична община (л. 11 от досъдебното
производство), както и от гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите С. К. и Е.М., и двамата изнасящи за проведеното общо събрание и
смяната на него на подс. И. със св. М., като председател на управителния съвет
на общото събрание на етажната собственост (л. 90/гръб и л. 91 от съдебното
производство на СРС). Следва да се отбележи, че този протокол, освен на
досъдебната фаза (л. 24 – л. 25 от досъдебното производство), е депозиран в
оригинал и пред районния съд, от настоящия председател на управителния съвет на
етажната собственост – Г.Г. (л. 141 – л. 142 от съдебното производство на СРС),
след поискване от съда, следствие уважено доказателствено искане на
подсъдимата, поради което всякакви съмнения в последната за евентуално негово „манипулиране“
от страна на св. Е.М. се явяват безпредметни. От друга страна, така изнесеното
от подсъдимото лице за манипулиране на протокола и на общото събрание на
етажните собственици от страна на св. М. не намира никаква опора в останалия
приобщен и проверен по делото доказателствен материал, поради което следва да
се приеме като защитна версия. Нещо повече, въззивният съд не установи каквито
и да е основания да се съмнява в истинността и на приложения към материалите по
делото „Списък на собствениците и
обитателите на самостоятелно правно основание на етажната собственост
присъствали на общото събрание проведено на 08.10.2007 г.“ (л. 42 от
досъдебното производство), видно от който на проведеното на 08.10.2007 г. общо
събрание на етажните собственици са присъствали около 40 такива, а не само три
лица, както твърди подс. И. в обясненията си. Нито едно от всички останали
събрани и проверени доказателства по делото не подкрепя по никакъв, дори и
косвен начин, твърдението в жалбата на подсъдимото лице за каквото и да е „манипулиране“
на общото събрание на етажните собственици или на протокола от него от св. Е.М..
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че лицето, визирано в жалбата на
подсъдимата – Г.Г., за чийто показания се твърди, че подкрепят тезата за липса
на легитимност, никога не е разпитвана в процесуалното качество на свидетел –
нито на досъдебното, нито в съдебното производство. Нейният разпит в това и
процесуалното качество не е поискан от страна на подсъдимото лице и/или
защитата във въззивната фаза, нито по време не първоинстанционното следствие,
за изясняване на такива обстоятелства. Относно позоваването на свидетелските показания
на св. С. К. (л. 90/гръб от съдебното производство на СРС), следва да се посочи,
че същите установяват точно обратното на твърдяното от подсъдимото лице, а
именно, че на 08.10.2007 г., се е провело общо събрание на етажната
собственост, при кворум, съгласно представения списък с подписи на етажните
собственици, и на което е бил избран за нов председател на управителния съвет
на етажната собственост св. Е.М.. Поради изложените съображения, настоящият
въззивен състав намира за неоснователно възражението на подс. И., направено във
въззивната и жалба, за липса на легитимност на провелото се на 08.10.2007 г.
общо събрание на етажните собственици, поради липса на кворум или други
причини.
Въззивният съд намира за
неоснователно и оборено от наличните събрани и проверени доказателства по
делото и твърдението на подсъдимото лице, че към инкриминираната дата не е
знаела, че е сменена като председател на управителния съвет на етажната
собственост. Това нейно твърдение във въззивната жалба се оборва от показанията
на св. С. К. (л. 90/гръб от съдебното производство на СРС), преценени в
съвкупност с част от обясненията на подсъдимата (л. 88/гръб от съдебното
производство на СРС) и писменото доказателство „Списък на собствениците и обитателите на самостоятелно правно основание
на етажната собственост присъствали на общото събрание проведено на 08.10.2007
г.“ (л. 42 от досъдебното производство). От една страна, в свидетелските си
показания К. изнася, че смяната на подс. И. със св. Е.М. е станала на общо
събрание, за което има подписи на етажните собственици. От друга страна, подписите
на етажните собственици, присъствали на това общо събрание, проведено на
08.10.2007 г., са във визирания „Списък на собствениците … присъствали на
общото събрание проведено на 08.10.2007 г.“, където срещу името на подс. М.Д.И.
фигурира подпис, за който без необходимостта от специални знания е видно, че е
същият, като на депозираната въззивна жалба и подаваните от подсъдимото лице молби,
жалби и заверки „вярно с оригинала“ (л. 21, л. 26, л. 33, л. 34, л. 55, л. 56, л.
77, л. 78, л. 82 от съдебното производство на СРС). От трета страна, самата
подсъдима на няколко пъти в обясненията си изнася, че всъщност е присъствала на
това общо събрание, проведено на 08.10.2007 г., въпреки че е имала тогава
петмесечно бебе, но твърди, че на него присъствали не повече от трима човека,
поради което и смята, че протоколът от събранието е манипулиран от св. М..
Същественото е, че в обясненията си подсъдимото лице никъде не отрича, че е
присъствало на това общо събрание, което въззивният съд кредитира, като
отговарящо и на останалите, относими към този факт, гласни доказателствени
средства – свидетелските показания на св. К., и писмени доказателства - „Списък на собствениците и обитателите на
самостоятелно правно основание на етажната собственост присъствали на общото
събрание проведено на 08.10.2007 г.“. Настоящият съдебен състав, обаче, не
дава вяра, с оглед двойствената природа на обясненията на подсъдимата, като
приема за израз на защитна позиция, а не за достоверно доказателство,
изнесеното от нея за присъствието на само три лица на общото събрание на
етажните собственици, с оглед липсата на подкрепа на така посоченото
обстоятелство в останалите доказателствени източници, съобразно гореизложените аргументите.
Поради така визираното некореспондиране на твърдението на подс. И., че не е
знаела, че е сменена като председател на управителния съвет на етажната
собственост с доказателствената маса, обосновано по-горе, въззивният съд
намира, че правилно и законосъобразно първият съд е приел, че към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимата е знаела, че вече не е
представляваща етажната собственост, респективно не е председател на
управителния съвет на същата (домоуправител).
Според настоящия въззивен съдебен
състав е верен и доказателствено обусловен и фактическият извод на районния
съд, че подс. И. противозаконно се е обогатила с инкриминираната сума. Въззивният
съд не възприема тезата на подсъдимата и защитата, че подсъдимото лице е
предала взетата от нея сума от 416 лева на касиера – св. Ц. К.. Според защитата
последният факт бил безспорно доказан от показанията на св. Х.Ц. и обясненията
на подс. И.. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че правилно
първият съд е ценил само частично свидетелските показания на Ц. и обясненията
на подсъдимата. Действително, и обясненията на последната, и свидетелските
показания на Ц. не са подкрепени от останалия събран и проверен в хода на
съдебното следствие доказателствен обем. Напротив, показанията на св. Ц. и
обясненията на подс. И. в некредетираната им от районния съд част не само, че
са несъответни на установената от всички останали гласните доказателствени
средства, писмените доказателства и използвания способ на доказване по делото -
експертиза, фактическа обстановка, но са и некореспондиращи си и противоречащи
си с тях. Така например в обясненията на подсъдимото лице се изнася, че когато
е била избрана за председател на управителния съвет на общото събрание на
етажните собственици, е бил избран и нов секретар – Г.Г.. Тя обаче не предала
на нея взетата от „Р.И.” ООД сума, а на стария касиер – св. С. К., за да не се
създават негативни отношения във входа, поради сбиване на св. Е.М. с един от
етажните собственици, които били против него. Така твърдяното не намира
подкрепа в нито едно друго гласно или писмено доказателствено средство по
делото. Напротив, в показанията си св. С. К. посочва, че при избирането на
подс. И. за председател на управителния съвет на общото събрание на етажните
собственост тя е останала касиер и е била такъв до 2011 г. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията
на св. М., и от отразеното в писменото доказателство - протокола от проведеното
на 08.10.2007 г. общо събрание на етажната собственост. В последния е отразено,
че на тази дата е сменен не касиера, а единствено председателя на управителния
съвет – подс. М.И., поради некоректни отношения и подвеждане на живущите във
входа по отношение на централното парно отопление. Тъй като и другото изнесено
от подсъдимата – за сбиване на св. Е.М. с етажен собственик, не намира каквато
и да е, дори косвена, подкрепа в нито един от останалите доказателствени
източници, включително в показанията на св. Х.Ц., това твърдение, както и
другото посочено обстоятелство, за което са валидни горните изводи за липса на
всякаква кореспонденция с останалия събран и проверен доказателствен материал
(с изключение на показанията на св. Ц.), а именно за предаване на сумата от
подсъдимата на св. С. К., не следва да се кредитират като обективни и истинни,
а да се приемат за изграждане на защитна версия. Тъй като показанията на св. С.
К. и св. Е.М. са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират на всички
останали доказателствени средства и писмени доказателства, като се потвърждават
от тях и се допълват, законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на
тях, за сметка на обясненията на подсъдимото лице и показанията на св. Х.Ц., в
противоречащите им с тези показания и останалите доказателствени материали
части. В тази насока, въззивният съд намира за уместно да отбележи, че
некредетираните с доверие от районния съд части от показанията на св. Ц. са вътрешно
противоречиви и непоследователни. В депозираните си пред съда на 26.03.2013 г.,
свидетелят изнася учудващо прецизно и детайлно, с оглед изминалия повече от
петгодишен период от време от тогава, обстоятелствата относно конкретния размер
на инкриминираната сума, която е била приготвена от подсъдимата за даване, като
посочва, че тя е била точно 416 лева, описва подробно времето на денонощието (след
18.00), когато е докарал обратно до дома и подсъдимата, как са се качили първо
до жилището на последната, как после на излизане от асансьора тя го е помолила
да и развали „5 лв. на дребно”, след
което възприел предаването на парите от подсъдимото лице на св. К., при което
последната разписала документ, за който предполага, че е бил разписка.
Същевременно, въпреки демонстрираната завидна памет на свидетеля за подробности
на събития, случили се преди повече от 5 години, несъществени за самия него и
несвързани с негови лични и/или обществени паметни случки и поводи, необяснимо
той не си спомня далеч по-недетайлни обстоятелства около описаните от него
събития, като например датата или поне месеца, в който са се случили. Той
изнася само, че това е станало в началото на 2008 г., без да визира ако не
точна дата, то поне месец, с оглед предполагаемата, видно от изнесеното от него,
силна памет. Отделно, въпреки че твърди, че е запомнил, че подс. И. е
приготвила за даване четири банкноти по сто лева, свидетелят вътрешно си
противоречи в рамките на един и същи разпит, като изнася в началото му, че е
„развалил” на подсъдимата 5 лева на дребно, а към края на разпита си – че и е
развалил 20 лева. Друго обстоятелство, обуславящо недаване на вяра на
показанията на св. Ц. в тези им части, е необяснимото неизнасяне от него още в
първоначално проведения му от съда разпит за наличието на подписана разписка от
св. К. на подс. И.. В този разпит, проведен на 26.03.2013 г., св. Ц. твърди, че
св. К. подписала „някакъв документ”,
който той предполага, че е разписка. В допълнително депозираните му показания
пред първоинстанционния съд – на 25.06.2013 г., св. Ц. вече изнася, че всъщност
е виждал този документ, че той е разписка, която подсъдимата му е показала, на
която дори има не един, а два подписа – на подс. И. за предала парите и на св. К.
за приела парите, както и изписана сумата от 416 лева и единния граждански
номер на св. К. („жената – чистачка и
касиерка”). От друга страна, противостоящите на тези обстоятелства
свидетелски показания на св. К., в които тя категорично отрича да и е предавана
сумата от 416 лева от подсъдимата, се отличават с последователност,
константност, логичност и вътрешна непротиворечивост. По делото липсват каквито
и да е данни за влошени междуличностни отношения между св. К. и подс. И. или за
наличието на какъвто и да е интерес от страна на свидетеля от поставяне в
неблагоприятно положение на подсъдимото лице, които обстоятелства биха могли да
се приемат за основателен довод за дискредитиране на показанията му. За такива
не изнася и самата подсъдима, не се сочат и от защитата. Не на последно място, те
съответстват изцяло на останалите доказателствени източници, за разлика от
показанията на св. Ц., които само в определени техни части са в синхрон с
относимите за същите обстоятелства доказателствени материали. Поради
изложеното, въззивният съд намира, че правилно първият съд е кредитирал само
частично показанията на св. Ц. и обясненията на подс. И., в частта им, относно
времето и мястото на деянието, за показанията на св. Ц., и относно получаването
на инкриминираната сума от „Р.И.” ООД, за обясненията на подсъдимото лице. Несъстоятелен
е и доводът на защитата, че проведената между свидетелите Х.Ц. и С. К. очна
ставка доказвала получаването от последната на инкриминираната сума от подс. И..
Напротив, в проведената очна ставка св. К. отново последователно и категорично
отрича получаването на пари от подсъдимото лице, като дори пояснява, че в
качеството си на касиер тя не издава разписки за получени пари, а „квитанция приходен ордер”. С оглед
характера на процесуално – следственото действие „очна ставка”, имаща
процесуално – правна природа на разпит на свидетел, изложеното по-горе относно
доказателствената стойност на показанията на св. К. и на св. Ц. важи и за
изнесеното в нея, поради което е ненужно преповтаряне на доводите на съда, с
които приема за истинно именно твърдяното в очната ставка от св. К.. Също така
лишено от основание е и твърдението на подсъдимото лице и на защитата му, че
неправилно районният съд не приел представеното от подс. И. копие на разписка
за предаване на сумата от 416 лева на св. Ц. К.. Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е отказал да приобщи към доказателствената маса
електрофотографско (ксерографско) копие на твърдян документ, без да са налице
достатъчно надеждни данни за произхода на това копие и без да е налице оригинала,
от който да се удостовери и автентичността на копието, при положение, че
съществуването на такъв документ категорично се отрича от свидетеля, за който
се твърди, че го е подписал и показанията на този свидетел, в цялост и
конкретно в тази им част, се подкрепят от останалите доказателствени източници.
Още повече, че от подсъдимото лице са представени две различни копия на твърдения
документ – едно с молба от 21.11.2011 г., състоящо се от ръкописно изпълнен
текст „разписка” най-отгоре и печатен
текст след това (л. 22 от съдебното производство на СРС) и второ – с молба от
08.01.2013 г., но този път без ръкописно изпълнения текст „разписка”, а само с печатен такъв (л. 79 от съдебното производство
на СРС). Съобразно гореизложените аргументи, тезата на защитата и на
подсъдимата, че последната е предала сумата от 416 лева на св. К., е лишена от
каквато и да е доказателствена подкрепа, поради което и не се приема от
настоящия въззивен състав.
Несъстоятелни са доводите на
подсъдимото лице и на защитата му, че на досъдебното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото му на защита,
които са се изразявали в неспазването на процедурата по чл. 227, ал. 2 от НПК,
а именно чрез непризоваването му, респективно в непредявяване на материалите от
приключилото разследване. Съдържащите се в материалите по делото писмени
доказателствени средства, а именно призовка, връчена лично на подс. И., на
01.07.2011 г., при предявяване на постановлението за привличането и в
процесуалното качество на обвиняема, съдържаща в себе си изрично уведомяване,
че с нея се призовава за предявяване на материалите от приключилото разследване
на 07.07.2011 г., от 09.00 ч. (л. 62 от досъдебното производство), оборва
твърдението на подсъдимата и защитата и за нарушено право на защита, чрез
непризоваването, респективно чрез непредявяването, на материалите от
приключилото разследване.
Настоящият въззивен състав намира за
неоснователно и възраженията на защитата и на подсъдимата, че неправилно са
били отхвърлени направените от подсъдимото лице отводи на първоинстанционния
съдебен състав. Законосъобразно и мотивирано първият съд е отхвърлил неколкократно
правените му отводи, тъй като аргументите за същите са били в същината си
неотносими към основанията за отвод, визирани в чл. 29, ал. 2 от НПК.
Твърдението за наличие на предубеденост или заинтересованост на съдебния състав
или на негов член следва да бъде подкрепено с достатъчно основателни доводи и
обективно съществуващи, проверими факти, каквито нито веднъж при правените
отводи не са били наведени.
Лишено от подкрепа в материалите по
делото е и оплакването на подсъдимото лице и защитата му, че присъдата е била
постановена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, тъй като не били
уважени правените от подсъдимата доказателствени искания, в частност
неизясняване на конфликтите и споровете при избор на домоуправител и касиер в
етажната собственост и проведените няколко събрания на същата в периода
октомври 2007 г. – януари 2008 г. Като цяло, за установяването на обективната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и
необходими в случая процесуални усилия. Районният съд е уважил
доказателственото искане на подсъдимата, като е допуснал приобщаването към
материалите по делото на оригиналите на протоколите от проведените общи
събрания на етажната собственост в периода 26.09.2007 г. – 02.01.2008 г. Това е
станало с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по
делото, проведено на 26.03.2013 г. (л. 92/гръб от съдебното производство на
СРС). Съдът е изискал от домоуправителя или председателя на етажната
собственост тези оригинали неколкократно (л. 93, л. 113 и л. 116 от съдебното
производство на СРС), като е получил отговор от актуалния председател на
управителния съвет на етажната собственост – Г.Г., че в намиращия се при нея
архив не се съхраняват други протоколи от проведени общи събрания за визирания
период, освен това от 08.10.2007 г., оригинала от който е изпратен на съда (л.
123 – л. 126 и л. 140 – л. 142 от съдебното производство на СРС). Следва да се
отбележи, че първият съд е уважил и доказателственото искане на подсъдимото
лице за допускане до разпит на двама свидетели при довеждане (л. 29/гръб от
съдебното производство на СРС), като от единия самата подсъдима се е отказала и
е помолила да бъде заличено (л. 87/гръб от съдебното производство на СРС). В
този аспект неоснователни се явяват твърденията на подсъдимото лице и на
защитата, че правото на защита на подс. И. е било нарушено, като не са били
уважени правени от нея доказателствени искания.
По изтъкнатите в правото на лична
защита обстоятелства от подс. И., касаещи влошените и взаимоотношения с бившия
и съпруг, въззивният състав намира, че не може и не следва да взима отношение,
доколкото същите се намират в личната сфера на подсъдимата, а не са относими
към предмета на доказване по настоящото дело и са извън пределите и целта на
осъществявания въззивен контрол.
При цялостния служебен контрол върху
обжалваната присъда, въззивният съд установи, че районният съд не е заличил
формално неявил се и неразпитан в хода на първоинстанционното съдебно следствие
свидетел на държавното обвинение - св. Н.Г.. Това съдът не е сторил нито
служебно, по собствена инициатива, съгласувано със страните, нито по искане на
някоя от тях. С оглед, обаче, на изрично заявеното им становище, че считат
делото за изяснено от фактическа страна и без конкретно да е постановено
заличаването на тази свидетелка, от една страна, а от друга – непоискване от
никоя от страните – нито от прокуратурата, чийто свидетел е Големинова, нито от
страна на подсъдимата и/или защитата и, на нейния разпит във въззивната фаза на
процеса, настоящият съдебен състав не намира това формално нарушение за
съществено, тъй като фактическата обстановка по делото е изяснена всеобхватно,
пълно и обективно и без нейния разпит.
Въззивният състав служебно констатира,
че правото на защита на подс. И. не е било нарушено в нито един етап от
първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на
процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимата - редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието и в процеса, на правото и да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, ако желае, както и възможност да се изказва последна и да
обжалва актовете на съда, накърняващи законните и права и интереси.
Събраните на двете фази на процеса
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства очертават една константна
логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен
начин се установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на
извършване, така и автора на същото, в лицето на подс. И..
Предвид всичко изложено,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото
доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните дата и място от
подс. И. осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
От обективна и субективна страна са
налице всички признаци на престъпния състав. В състава на разпоредбата на чл. 209,
ал. 1 от НК законодателят е регламентирал типично резултатно престъпление, чието
изпълнително деяние се изразява във въвеждане/поддържане в/на заблуждение, със
съставомерна цел - набавяне на имотна облага, за себе си или за трето лице,
вследствие което заблуденото лице, водено именно от възбудената и/или
поддържана в него представа за съответните неверни обстоятелства, извършва акт
на имуществено разпореждане, с което се реализира и визирания от законодателя
престъпен резултат – засягане на имуществената сфера на заблуденото или трето
лице - пострадал/ощетено юридическо лице.
В случая, подсъдимата е осъществила
едната от формите на изпълнителното деяние на посоченото престъпление, като е въвела
в заблуждение представляващия ощетеното юридическо лице – „Р.И.” ООД, че е
законен представител – председател на етажната собственост на входа
(домоуправител), който има право да получи дължимия за м. януари 2008 г. наем,
заедно с разходите за почистване. Воден от така създадената от подсъдимото лице
невярна представа, управителят на юридическото лице – св. Г. М., извършва акт
на имуществено разпореждане от името и за сметка на представляваното дружество,
като заплаща наемната цена и разхода за почистване, в размер на 416 лева, на
подс. И.. С това, подсъдимата е причинила на „Р.И.” ООД имотна вреда в размера
на противозаконно дадените и, без правно основание, 416 лева. В този аспект неправилно
се явява разбирането на подсъдимото лице, че след като тази сума не е платена
повторно от дружеството на етажната собственост, липсва имотна вреда,
респективно съставомерно деяние. Напротив, вреда, по смисъла на материално –
правната наказателна разпоредба на чл. 209 от НК, винаги е налице, когато е
противозаконно засегнат патримониума на пострадалия/ощетеното юридическо лице,
следствие престъпно деяние, явяващо се винаги и деликт. Това засягане е
независимо от стоящата извън наказателното правоотношение облигационна връзка и
евентуалното и развитие/промяна в бъдеще, след консумиране на престъплението.
Безспорно по делото е доказано липсата
на правно основание за подсъдимата да изиска и да получи инкриминираната сума, тъй
като към съответния момент не е била представител на етажната собственост,
респективно е нямала право, още по-малко задължение, да събира от нейно име и
за нейна сметка наеми. Без съмнение е доказано и обогатяването и с тази сума,
тъй като същата не е нито върната на ощетеното юридическо лице, нито е внесена
в касата на етажната собственост, имаща правно основание за получаването и.
От субективна страна, престъплението
по чл. 209, ал. 1 от НК е възможно само при пряк умисъл. В конкретния казус
подсъдимата е съзнавала, че възбужда невярна представа, като се е представяла
за домоуправител (председател на етажната собственост), какъвто е знаела, че
вече не е. Въпреки това си знание, тя съзнателно и целенасочено, със
съставомерната цел да набави за себе си имотна облага в размера на наема за
един месец и сумата за почистване, е пристъпила към възбуждане на
заблуждението, мотивирането с него на представителя на ощетеното юридическо лице
и получаването на неследващата се парична сума. Обективните факти, доказващи
несъмнено субективната страна на консумираното от подсъдимото лице деяние, са
визирани по-горе, в изложението на приетата от въззивния съд фактическа
обстановка по делото.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимата като е
приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК. Преценил е, също
така, че е приложима и нормата на чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като деянието е
извършено на 02.01.2008 г., т. е. преди настоящата редакция на чл. 209, ал. 1
от НК (ДВ, бр. 26/2010 г.). Актуалната редакция на материално – правната норма
на чл. 209, ал. 1 от НК предвижда санкция „лишаване от свобода”, с минимален
предвиден размер от една година и максимален такъв – от шест години, докато в
действащата към момента на извършване на инкриминираното деяние редакция на чл.
209, ал. 1 от НК (ДВ, бр. 10/1993 г.), районният съд е посочил, че предвиденото
в санкционната част на нормата наказание „лишаване от свобода” е било с
по-нисък визиран минимален праг от три месеца. Поради по-ниския визиран
минимален размер на предвиденото от закона наказание в редакцията му, актуална
към момента на извършване на инкриминираното деяние, първоинстанционният съд го
определил съобразно именно действащия към момента на извършването на престъплението
закон, т. е. във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, като го е визирал на три месеца „лишаване
от свобода”, при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
решаващият съд е отчел изминалият значителен период от време, здравословното
състояние на подсъдимата и обстоятелството, че сама полага грижи за малолетното
си дете, а като отегчаващи – обремененото съдебно минало на подс. И.. Съдът не
е констатирал наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимото лице обстоятелства, които да обусловят приложение
на чл. 55 от НК.
Тези изводи частично се споделят и
от въззивния съд, като единствено неправилно
е посочено наличието на смекчаващото отговорността обстоятелство, че
подсъдимата сама отглеждала детето си. Приложената и приета от съда, на
основание чл. 283 от НПК, макар и преди това да не е взето изрично отношение от
страните по нея, заповед в заверено електрофотографско (ксерографско)
копие № Н – 22/13.08.2012 г. на и. д.
директор – Р. Недкова, на дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., към Агенция
за социално подпомагане (л. 121 – л. 122 от съдебното производство на СРС),
установява, че грижи за детето се полагат не от подсъдимата, а от бащата и
майката на бившия и съпруг (баба и дядо на детето), поради временно настаняване
от социалните служби на детето при тях. Тази неточност, обаче, не влияе върху
правилността на извода за превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства при индивидуализиране на наказанието, респективно и върху
отмерения му размер. Въззивният съдебен състав се солидаризира и с извода на
първия съд, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер.
Такива не са посочени от защитата, нито във въззивната и жалба, нито в
откритото съдебно заседание пред въззивния съд, а и настоящият състав не
констатира при извършената служебна проверка наличието им. Констатира, обаче,
друга непрецизност. Неправилно първият съд е посочил, че предвиденото в
санкционната част на нормата на чл. 209, ал. 1 от НК наказание „лишаване от
свобода”, в приложимата и редакция (ДВ, бр. 10/1993 г.), е било с по-нисък
визиран минимален праг от три месеца. Всъщност в тази и редакция, визираната от
законодателя санкция не е включвала долен праг на предвиденото наказание
„лишаване от свобода”. Тази непрецизност на районния съд също не влияе по
никакъв начин върху правилността на крайния му извод за вида и размера на
наказанието, споделен и от настоящия въззивен състав.
Съдът
служебно не установява и явна несправедливост и завишаване на наказанието. Първоинстанционният
съд вярно е отмерил и вида и размера на наказателната санкция, която е в минималния
възможен размер, съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от НК, за наказанието
„лишаване от свобода”. Отреденото за процесното престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК наказание не се явява нито несъразмерно тежко и завишено, нито явно
несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние и
на извършителя и стойността на имотната вреда.
В рамките на дължимия цялостен
контрол върху правилността на присъдата, въззивният съд констатира, че
неправилно първоинстанционният съд е приложил института на отлагане на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК. Видно от справката на съдимост на подс. И. (л. 102 – л. 103 от
съдебното производство на СРС), както и от приложените към нея бюлетини (л. 104
– л. 105 от съдебното производство на СРС), същата е осъдена с влязъл в сила на
14.04.2006 г. съдебен акт на РС – гр. Ш., по НОХД № 511/2006 г., за четири извършени
престъпления от общ характер - по чл. 308, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 308, ал. 7, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, по чл.
212, ал. 1 от НК и по чл. 309, ал. 1 от НК, на наказание „лишаване от свобода”, в
размер на три години, определено на основание чл. 23 от НК, чието изпълнение,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от пет години. Настоящото
осъждане се явява второ по ред, за което на подсъдимото лице е наложено
наказание „лишаване от свобода”, поради което разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима за него. По първото осъждане не е настъпила реабилитация по
право, по реда на чл. 86, ал. 1 от НК, нито е постановена съдебна реабилитация,
съобразно чл. 87 от НК, нито е изтекъл срока по чл. 88а от НК. Нещо повече, с
оглед консумиране на настоящото инкриминирано деяние на 02.01.2008 г., то се
явява извършено в определения по НОХД №
511/2006 г. на РС – гр. Ш. петгодишен изпитателен срок, започнал да тече на
14.04.2006 г., поради което първоинстанционният съд е следвало да приложи и
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, заради осъждането на подс. И. за извършено
преди изтичането на изпитателния срок друго умишлено престъпление от общ
характер. Спазвайки принципа „reformatio in pejus”
и съобразявайки липсата на съответен протест от прокурора, по смисъла на чл.
337, ал. 2, т. 2 от НПК, настоящата въззивна инстанция не би могла да коригира
присъдата в тази и част, а именно досежно определеното наказание, като отмени незаконосъобразното
освобождаване от изтърпяването му, постановено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Делото,
обаче, след произнасянето на въззивния съд, следва да бъде изпратено на
първоинстанционния съд, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК,
относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, съобразно посоченото по-горе,
както и по т. 4 на чл. 306, ал. 1 от НПК, досежно направените по делото
разноски, в първоинстанционната съдебна фаза на процеса, в размер на 110 лева –
възнаграждение на вещото лице Савов за приетото заключение на графическата
експертиза и за явявания.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.10.2014 г. по НОХД
№ 14306/2011 г. на СРС - НО, 22-ри състав.
ИЗПРАЩА
делото на СРС – НО, 22 с-в, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 и т.
4 от НПК, съобразно посоченото в мотивната част на решението, досежно
приложението на чл. 68, ал. 1 от НК спрямо осъденото лице и направените по
делото в първоинстанционната съдебна фаза на процеса разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.