РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Ямбол, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101779 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от И. Г. И. с ЕГН ********** действаща лично и в качеството
на майка и законен представител на малолетното дете К. Н. В., роден на *** год., с ЕГН
**********, и двамата от гр.Я., ул.“ ***“ № ***, чрез пълномощник адв. М. Х. от АК Я., с
искане за защита от домашно насилие срещу Н. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., район
„***“, кв. „***“, бл.***
С молбата се твърди, че от съвместното съжителство на страните е родено детето К.
Н. В., както и че с решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на
Районен съд С., родителските права са били предоставени на майката, а на бащата е бил
определен режим на лични контакти с детето. Твърди се че ответника упражнява по
отношение на молителката и детето психическо и емоционално насилие. Сочи се че на
01.06.2022 год./ след заявена от молителката допусната фактическа грешка в молбата и
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН като вместо 01.07.2022 год. да се чете 01.06.2022 год./ в ***
С. се провела среща между родителите и детето за преодоляване страха на последното от
бащата, при която ответника с влизането си на срещата се заканил с думите: „***“. Детето се
притеснило и отказало срещата, при което ответника му казал „***“. При тези думи детето
се свило и се разплакало. Присъстващия *** извел детето навън.
На 10.06.2022 год. в *** С. при среща на бащата с детето *** били установили, че
бащата показва на детето *** снимки на молителката, докато молителката стояла отвън. При
влизането и ответника започнал да крещи „***“ при което детето се разплакало и било
1
отведено от ***. На другия ден детето обяснило на молителката какво е видяло на телефона
на баща си, както и че и казал че ще и оскуби косата и че тя не го обича. Детето споделило
че се страхува от баща си.
На 26.06.2022 год. ответникът позвънил на телефона на молителката и като разбрал
че са на море започнал да крещи: „***“.
Молителката И. Г. И., редовно призована за съдебно заседание, не се явява за нея в
качеството на процесуален представител пълномощие се явява адв.М. Х. от АК- гр. Я.,
редовно упълномощена, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа молбата.
В съдебно заседание ответника по молбата се явява лично като оспорва молбата и
пледира същата да не бъде уважавана алтернативно да бъде уважена за минимален срок.
От фактическа страна:
Молителката е ангажирала по делото като писмени доказателства декларации по чл.9,
ал.3 по ЗЗДН, лично и в качеството и на майка и законен представител на детето К. Н. В.,
относно извършен спрямо нея и детето актове на домашно насилие съответно на 01.06.2022
год., 10.06.2022 год. и 26.06.2022 год.; удостоверение за раждане видно от което страните са
родители на детето К. Н. В. с ЕГН **********, роден на *** год. в гр.С.; протокол от
01.06.2022 год. от проведена среща между детето и бащата в ***/*** С.; протокол от
10.06.2022 год. от проведена среща между детето и бащата в ***/*** С.; Решение № *** год.
постановено по гр.дело № *** год. по описа на Районен съд С., видно от което, между
страните е било утвърдено споразумение по чл.127, ал.1 СК, с което упражняването на
родителските права е било предоставено на майката, при която е било определено и
местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения; Решение от
21.08.2020 год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на Районен съд С., с което е
признато за установено, че бащата е извършил акт на домашно насилие спрямо майката и
детето и ма са наложени мерки по ЗЗДН по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. Видно от изисканата от съда
служебно справка за съдимост на ответника по молбата, Н. Г. В. е осъждан. Видно от
представения по делото социален доклад детето понастоящем живее в гр.Я., ул.“***“ № ***
като майката полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. Видно от
изисканото и представеното по делото постановление за привличане на обвиняем от ***
год. ответника Н. Г. В. е бил привлечен в качеството на ***, за това, че за времето от около
21.00 часа на *** год. до 03.27 часа на *** год. в гр.Я., в кв.“***“, ул.“***“ пред дом № ***
действайки като *** в *** с Я.Т.Я. от гр.П., обл.Т., като ***, Х.С.Р. от гр.Т., като *** и
Б.Б.К. от гр.Т. като извършител умишлено е склонил последния да запали имущество със
значителна стойност – лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** на стойност 12 000 лев,
собственост на И. Г. И. от гр.С. /молителката по делото/ - престъпление по чл.330, ал.1, вр. с
чл.20, ал.3 НК.
По искане на молителката бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел, лицето М.В.П.. Видно от същите свидетелката е *** на молителката
и познава ответника по молбата. Помагала при отглеждането на детето и имала наблюдения
2
върху техните отношения. Детето се страхувало да ходи при баща си. Страхувало се от баща
си, защото той се държал много лошо с детето. На първи в „***“, в деня на детето, той се
държал много лошо с него, казал му: „*** Показвал му е някакви грозни снимки на майка му
по телефона. Детето казвало „***“. За тези неща свидетелката знаела от молителката, детето
също разказвало. След срещата И. се върнала плачейки, треперейки и викала – лельо как
може такива неща да се случват, такова отношение. На 17 същият месец доколкото си
спомня свидетелката, след срещата, И. си дошла като детето било в много лошо състояние.
Разстроено. И двамата били разстроени. И. и разказала, че някой я следи, оглеждал колата и.
Той пак бил агресивен, заканвал се. На всяка среща се заканвал. Обадила се *** и, понеже
живеела в ***, да отидат на море, и тя му се обадила да не идва да взема детето в този
период. Въпреки това на датата на срещата му се детето, той се обадил, и когато тя му
казала, че няма да е в С., той и казал че ще навести леля и и майка и, която вече била
починала, казала още: „***.“ Тогава И. и се обадила по телефона и казала на свидетелката да
не излизат отвън, че Н. се заканва е ако трябва да звънне на тел.112. Детето трудно
проговорило. Страх го било, не искало да остане и две минути само в стаята. Травма
получавало след срещите с баща си. Детето споделило, че баща му го затворил в една стая и
му казал да мълчи, да не плачи за мама. Детето не било отделяно от началото от майка си и
трудно изживявало тези периоди. Той като вземал детето не го връщал. Детето нямало три
години когато го взел и не го бил върнал 4-5 месеца. На детето не му харесвало при баща
му, изгорил колата на съпругата си пред очите на детето. Това се случило лятото. Пред
очите на детето и жена си изгорил колата. Сега когато детето видело бяла кола казвало –
бабо тати изгори нашата кола. Били купили неща за ски за детето, сега детето плачело за тях,
но те изгорели.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по
същество искането на молителката е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.2, т.3 и т.5 ЗЗДН чл.3, т.2, т.3 и т.4 – тъй като ответника е лице с което
молителката е била във фактическо съжителство и има дете от него.
Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята
3
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представените по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, които освен друго се подкрепят от писмените доказателства по делото и от гласните
такива, които гласни доказателства съдът кредитира, отчитайки близките родствени връзки
на свидетелката с молителката. Наред с това обаче същите съдът намери за последователни
и логични и прецени, че кореспондират на свой ред с писмените доказателства събрани по
делото.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че
на 01.06.2022 год.; 10.06.2022 год. и на 26.06.2022 год. ответникът е извършил спрямо
молителите действия с отправените закани /за някои от които от събраните по делото
доказателства може да се направи обосновано предположение, че са реализирани/ и
поведение засягащи психичната и емоционална устойчивост на пострадалите лица, които
следва да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица – И.
Г. И. и малолетното дете К. Н. В.. По отношение на извършителя Н. Г. В., следва да бъдат
наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие, т.3 - забрана за извършителя да приближава пострадалите
лица, обитаваното от тях жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалите лица на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1 и т.3
ЗЗДН, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника
акт на домашно насилие. Съобрази още личността на ответника и не добрите
характеристични данни които се събраха за него по делото, а именно, че веднъж вече са му
налагани мерки по ЗЗДН, което не довело до преосмисляне на неговото поведение,
обремененото му съдебно минало, както и обстоятелството, че към момента спрямо него е
повдигнато обвинение за подбудителство към палеж на автомобила на молителката, който
от показанията на свидетелката се установява, че е бил запален. Съдът намира че така
определените по вид и размер мерки за защита от домашно насилие са нужни по обем да
осъществят търсената закрила на пострадалите лица в пълен обем.
Обстоятелството, в която насока са възраженията на ответника, че по време на
срещите му с детето в *** С., последното се е успокоявало и е проявявало емоционална
близост с него, не водят до извод за противното. Естествено е детето с оглед неговата
възраст да търси емоционална опора, любов и разбирането на своя баща, но това не води до
4
извод, че спрямо детето и в негово присъствие спрямо майката не е извършен акт на
домашно насилие по смисъла на закона. Възражението, макар и да не бяха ангажирани
конкретни доказателства в тази насока, че молителката не е спазвала определения на
ответника режим на лични контакти с детето не води до смекчаване на отговорността на
последния, доколкото, съществува законов ред от който ответника би могъл да се възползва
за да защити правата си на родител.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в максималния предвиден в
закона размер, а именно глоба в размер на 1 000 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника следва
да бъде осъден да заплати на молителката сторените от нея разноски в размер на 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на И. Г. И. с ЕГН ********** действаща лично и в качеството на майка и
законен представител на малолетното дете К. Н. В., роден на *** год., с ЕГН **********, и
двамата от гр.Я., ул.“ ***“ № ***, за извършени спрямо тях от Н. Г. В. с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., район „***“, кв. „***“, бл.*** на 01.06.2022 год., 10.06.2022 год. и 26.06.2022
год. актове на психическо и емоционално насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., район „***“, кв. „***“,
бл.***ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо И. Г.
И. с ЕГН ********** и К. Н. В., роден на *** год. в гр.С., с ЕГН **********, и двамата от
гр.Я., ул.“ ***“ № ***.
ЗАБРАНЯВА на Н. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., район „***“, кв. „***“,
бл.***ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица: И. Г. И. с ЕГН ********** и К. Н. В., роден
на *** год. в гр.С., с ЕГН ********** ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ ЖИЛИЩЕ в гр.Я., ул.“
***“ № ***, МЕСТОРАБОТА, включително работното място на И. Г. И. с ЕГН
********** в гр.Я., ул.“***“ № ***, местоработата и в гр.С., кв.***, ул.“***“ № ***,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ,
включително детската градина на детето К. Н. В., роден на *** год. в гр.С., с ЕГН
5
********** - ДГ „***“ в гр.Я., НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 200 МЕТРА – за срок
от 18 месеца.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Н. Г. В. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Н. Г. В. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Г. В. с ЕГН ********** да заплати на И.
Г. И. с ЕГН ********** сумата от 400 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – Н. Г. В. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Ямбол и ОДМВР С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6