№ 26994
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110106897 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на /ФИРМА/, ЕИК ********** срещу Д.
Б. Н., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумата в размер на 600,00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 532014 от 01.06.2021г., сключен между /ФИРМА/, като
кредитодател и Д. Б. Н., като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на
заявителя по силата на договор за цесия от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за
периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 90,94 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г., сумата в
размер на 95,66 лева, представляваща законна лихва за забава, за периода от 01.12.2021г. до
28.12.2023г., за сумата в размер на 324,02 лева, представляваща дължими такси и за сумата в
размер на 407,06 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.2. от
договора.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 19.02.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата от 600,00 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 532014 от 01.06.2021г., сключен между
/ФИРМА/, като кредитодател и Д. Б. Н., като кредитополучател, вземането по който е
прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 21.07.2022г., ведно със законната
лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 90,94
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г., за сумата
в размер на 95,66 лева, представляваща законна лихва за забава, за периода от 01.12.2021г.
до 28.12.2023г. и за сумата в размер на 67,56 лева за разноски, присъдени с оглед уважената
част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
1
размер на 324,02 лева, представляваща дължими такси и за сумата в размер на 407,06 лева,
представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.2. от договора, съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 01.06.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за договорна неустойка, чийто
размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит и за такси,
обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с
оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва
да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението под вх. № 10946/29.12.2023г., подадено първоначално пред
РС-гр.Разлог, а впоследствие изпратено по подсъдност в СРС, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, ЕИК ********** срещу Д. Б. Н., ЕГН
**********, за сумата в размер на 324,02 лева, представляваща дължими такси и за сумата в
размер на 407,06 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.2. от
договора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3