Р Е
Ш Е Н
И Е
№260037
гр.Габрово, 27.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
: К.Големанова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.гр.д. №390 по описа за 2020г. ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.И.Ч. ,подадена
чрез пълномощника адв.Б. срещу постановеното
решение на Габровски районен съд по гр.д.№2541/2019г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от първоинстанционния съд решение. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е разбрал същността на спора, но не го е съобразил с практиката по чл.290 ГПК. Неправилен е
изводът, че ответникът е упражнил правото си по чл.123,ал.7 от ЗЕ за
прекратяване електроснабдяването. Неприлагането на цитираната от жалбоподателя
съдебна практика води до неправилност и
необоснованост на решението.
Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и се уважи
изцяло предявения иск , ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил въззивната жалба като
неоснователна и е изложил подробни съображения по същество на спора и
неоснователност на исковата претенция.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет
на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по
гр.д.№2541/2019г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Р.И.Ч. срещу "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД иск за
заплащане на сумата 19,00 лева, получена от ответното дружество без правно
основание въз основа на касов бон № 0008861 0002/18.11.2019 г., като такса
"възстановяване на захранването от електромер" за обекта на снабдяване с електрическа енергия, находящ
се в село Т., Община Г., с клиентски №*** и обект №*****, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
За да отхвърли предявения
иск по чл.55,ал.1 ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че е доказано от
ответника наличието на правно основание за заплащане от ищеца на исковата сума от 19лв.
Безспорно установено по
делото е, че исковата сума от 19лв. е била заплатена от ищеца като задължение към ответното дружество за
„възстановяване на захранването от електромер” ,за което по делото са
представени заверени преписи от фискален бон от 18.11.2019г. /л.6/ и издадена от „Електроразпределение север” АД и фактура №********** от 12.11.2019г./л.14/.
Спори
се по делото дали исковата сума е дължимо платена на ответното дружество.
Ищецът претендира ,че процесната сума от 19лв. е получена от
ответника без основание. В исковата молба се е позовал на неравноправност на
клаузата на чл.37,ал.1 ОУ на „Енерго Про Продажби“АД съгласно чл.143,т.2 ЗЗП и
нищожна на основание чл.146 ЗПП,както и на практика на ВКС .
С оглед наведените от ищеца твърдения и
заявен петитум на исковата молба ,предявеният иск е с правно основание
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
В тежест на ответното дружество е да докаже
наличието на правно основание за
имущественото разместване с плащане от ищеца на процесната сума от 19лв.
В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът не оспорва
съществуването между страните по делото на валидно договорно правоотношение по
пренос и достъп на ел.енергия и обстоятелството, че обектът ,собственост на
ищеца ,е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Север“АД, както и че
процесната сума 19 лева, представляваща такса възстановяване на
електрозахранването на обекта, е заплатена от ищеца по издадената от ответника
фактура №**********/12.11.2019г. Сочи като основание за дължимостта й чл.26,
ал.1 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
север“ АД.
Не се спори от
страните по делото,а това се установява и от публично обявените на сайта на
ответното дружество ОУ, че към момента на престиране на исковата сума са
действали Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/ 06.04.2009г. Съгласно
чл.26,т.1 от същите „Електроразпределение Север”АД възстановява преноса на
електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на ползвателя, преноса се възстановява след
като последният заплати на
„Електроразпределение Север”АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на преноса.
Разпоредбата от ОУ,на
която се е позовал ответникът предвижда ,че
следва да се заплатят реално направени разходи за прекъсване и възобновяване на
преноса ,като по делото не са
представени доказателства за такива на стойност исковата сума от 19лв. Също
така липсва законово основание за доставчика на електрическа енергия да
изисква от потребителя да заплаща допълнителни разходи за прекъсване и възстановяване
на снабдяването като условие да му бъде възстановено захранването на имота. В
раздел ІХ "Преустановяване на присъединяването и снабдяването с
електрическа енергия", чл. 122-123 ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно
чл. 123, ал.1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат
право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл. 124 ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на електроснабдяването по
чл. 123, ал.1 ЗЕ. При липса на предвидена в действащото законодателство
възможност за едностранно начисляване на допълнителни разходи за възстановяване
на електрозахранването, то не съществува законно основание такова условие да се
уговаря в
Общите условия. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините, наложили това прекъсване. Клауза от договора /Общите условия/, която
регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия изискване за
предварително заплащане на допълнителни такси от страна на потребителя за
възстановяване на електрозахранване и служебно начисляването на такива следва да се счита за неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност,
създава в ущърб на потребителя като ограничава правата му, произтичащи от
закон, включително ограничава обвързаността на доставчика като поставя неговите
задължения в зависимост от спазването на определено условие. В този смисъл е и постановеното
от ВКС решение № 125/ 07.08.2015 г. по
търг. дело № 990/ 2015 г. на I ТО.
На основание изложеното предявеният иск по
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан ,като
първоинстанционото решение бъде отменено като неправилно.
При
този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски общо в
размер на 75 лева – внесена държавна такса от 50лв. и от 25лв. за производството
пред двете инстанции. На основание чл.38,ал.2 ЗА на
адв.Х.Б. следва да се присъди възнаграждение
в размер на 300 лева за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ по делото,
На основание изложеното ,въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №172 от
29.06.2020г. по гр.д.№2541/2019г. на Габровски районен съд, изменено в частта
за разноските с определение по чл.248 ГПК №260040 от 11.09.2020г. на Габровски
районен съд, вместо което постанови :
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс Г, да
заплати на Р.И.Ч., ЕГН**********,*** ,
на основание чл.55,ал.1,пр. първо
ЗЗД сумата от 19,00 лева, получена от ответното дружество без основание
по фискален бон № 0008861 0002/18.11.2019 г., като такса "възстановяване
на захранването от електромер" за обекта
на снабдяване с електрическа енергия, находящ се в село Т., Община Г., с
клиентски №*** и обект №***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата
молба 19.12.2019г. до окончателното й изплащане, като и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 75лв. – разноски по делото
за заплатени държавни такси.
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс Г, да
заплати на
адвокат Х.Б. сумата от 300лв., на основание чл.38,ал.2
ЗА - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца .
УКАЗВА на ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК104518621, че следва да преведе дължимите
суми по посочената в исковата молба банкова сметка – ***:***, BIC/***:FINVBGSF при „Първа инвестиционна банка” .
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :