№ 1696
гр. Плевен, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430102993 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона” 128, представлявано от
и.д.и.Й.В.В., чрез ю.С.Ц. против М. П. П., ЕГН **********, адрес: ***, в
която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. П.. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело № 20234430100290/2023г. по описа на Районен съд
- Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, с което е инициирано настоящото исково
производство. Предявява се иск за установяване вземането на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: ***. Вземането се
обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот,
находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
1
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от
ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. —
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Вземането е формирано, както следва : Сума за отопление с ИРУ,
начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на
0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 342,13 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 246,78
лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 15,72 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0,00 лв. Заявява се, че има монтирани
измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва : 0 бр. водомери;
2
0 бр. Уреди; Сума за отопление без ИРУ - в баня с щранг-лира;
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на М. П. П., че дължи на „Топлофикация - Плевен”
АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в
размер : Главница - 598,25 лв. за периода 01.01.2020 г. до 30.11.2022 г.,
Мораторна лихва - 93,22 лв. - за периода 04.03.2020 г. до 09.01.2023 г.;
Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20234430100290/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения
особен представител - адв. Н. Т. Я., в който се излага следното : оспорва се
факта на реално потребление на топлинна енергия от страна на ответника М.
П. П. за процесния период. Същият не е участвал в ОС на собствениците и
няма сключен договор с топлинния счетоводител, същото се установява и от
представените с исковата молба от ищеца доказателства. М. П. П. не е бил
обвързан с облигационни отношения по доставка на топлинна енергия с
ищеца по делото. Между М. П. П. и Топлофикация Плевен ЕАД, както и
между М. П. П. и Холидей - Райзен ЕООД, няма сключени договори за
снабдяването му с топлинна енергия, както и извършване на дялово
разпределение и такива не са представени по делото. В този смисъл е и
нормата на чл.40, ал.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, който гласи: Доставчикът осъществява снабдяването на
клиентите с топлинна енергия само при наличие на сключен договор с
топлопреносното предприятие и след сключване на договор с клиентите за
продажба на топлинна енергия при общи условия, който задължително
съдържа: 1. правата и задълженията на страните; 2. цената на топлинната
енергия; 3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; 4. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела
и средствата за дялово разпределение; 5. изискванията към качеството на
услугата; 6. отговорностите при неизпълнение на задълженията. Такъв
договор не е сключван от ответникът. В исковата молба се навеждат доводи,
3
че по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката М. П. П. се явява клиент на
ТЕ. Това изцяло противоречи на цитираният чл.40 от НАРЕДБА № 16-334 от
6.04.2007г. Клиент може да бъде само лице сключило договор с доставчика на
ТЕ.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, която
разпоредба се намира в дълбоко противоречие с нормите на европейското
право. При наличие на такова противоречие, върховенството на правото на
ЕС не е специално установено в Конституцията, но се приема, че това право
има предимство пред вътрешното право, като съгласно чл.5 ал.4 от
Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са
част от вътрешното право на страната и те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат.
На първо място разпоредбата на чл.153 ал.6 от Закона за енергетиката е в
противоречие с въведената с чл.9 от ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО на ЕП и на
СЪВЕТА от 20 Май 1997 година, относно защитата на потребителя по
отношение на договорите от разстояние, забрана на непоръчани стоки, а
именно: „Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани
стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар;
държавите-членки вземат мерки, необходими за освобождаване на
потребителя от всякаква насрещна престация, в случай на непоръчана
доставка, като мълчанието не съставлява съгласие.", която правна норма на
европейското законодателство е транспонирана в националното такова чрез
приемането на нормата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите,
съгласно която: "Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
(1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа
енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на
услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.(2) При
доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са
поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи
заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или
предоставил. (3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно
4
доставката на стоки и услуги по ал.1 не се смята за съгласие."
На следващо място разпоредбата на чл.153, ал.б от Закона за
енергетиката влиза в противоречие с чл.3, б.„н" от ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 Април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги, според която „КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ” е
„физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено
крайно потребление". В случая ответникът изобщо не се е съгласявал със
закупуването на енергия относно отопление на имота, поради което считам,
че съгласно цитираната разпоредба на Директивата той не е потребител и
клиент на Топлофикация Плевен ЕАД - няма как да бъде потребител, ако не
купува енергия за крайно потребление и следователно терминът клиент на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не може да съществува
самостоятелно. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е в
състояние да го превърне в потребител, тъй като по силата на цитираната
европейска правна норма лицето е потребител, ако купува енергия за
КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ, което не е налице в настоящия случай.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на имота, за което не са
представени доказателства. Следва да се установи и дали ответникът има
качество на клиент и потребител на ТЕ по смисъла на закона. Общото
правило в българското гражданско право е, че всяка страна в процеса носи
доказателствената тежест за факта, от който извлича изгодни за себе си
правни последици. Предвид това доказателствената тежест за тези
обстоятелства следва да се поеме от ищеца.
В тежест на ищеца е и да докаже, че през процесния период операторът
на топлопреносната мрежа е изпълнявал правилно задълженията си, посочени
в чл.12, т.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.
Неспазването на тези разпоредби означава, че към сградата може да е
подадена повече киловатчасове топлинна енергия от заявената необходима
такава. Това от своя страна води до загуби, които се разпределят между
живущите в сградата. Изясняването на това обстоятелство също е от
съществено значение за изхода на настоящия процес. Също така ако има
данни за подадена повече ТЕ от заявената, да се представят и доказателства,
уведомени ли са за това абонатите в сградата на процесния адрес.
5
Съществуват различни системи за разплащане на действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител -
на равни месечни вноски и изравнителна вноска; на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа
на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички
посочени хипотези обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на
задължението на потребителите на топлинна енергия. В настоящия
гражданскоправен спор при предявен положителен установителен иск,
ищецът носи доказателствената тежест при условията на главно и пълно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича
вземането му, че претендираното в исковата молба вземане съществува в
посочения размер, на претендираното договорно основание и че длъжник по
вземането е М. П. П., посочен като ответник по исковата молба. Ищцовото
дружество основава вземанията си на представеното извлечение от сметка на
ответника, които са оспорени. Извлечението от сметка представлява
едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни за
представилата го страна обстоятелства, поради което и при оспорването на
този документ, същият няма обвързваща съда доказателствена сила за
отразените в него данни. Представените от ищцовото дружество писмени
доказателства представляват извлечения от счетоводните му книги, които
оспорваме. При наличие на възражение обаче относно редовността на водене
на счетоводните книги, страната, която ги представя и извлича от тях
благоприятни за себе си факти, именно ищецът в настоящия спор, е длъжен
да докаже, че същите са били редовно водени.
Прави искане за отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ю.С. , която поддържа
исковете.
В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Я., който оспорва исковете и
поддържа изложеното в отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Исковете са допустими, като предявени в указания едномесечен срок в
закона. Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.
6
№290/2023год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело,
образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово
разпределение- посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в
настоящия съдебен акт.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза се
установява, че размерът на дължимата, като неизплатена, главница е в размер
597,84лв. и до този размеръ искът следва да се уважи , а за разликата до
претендираните 598,25лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан – л.98 и сл., заключение на ВЛ В.В.. Размерът на лихвата епо-голям,
но съдът се съобразява с претенцията на ищеца, която освен, че не е изменяна
надлежно е еднаква с размера по заповедното производство. От приетото и
неоспорено от страните заключение на ВЛ Й. Й. /л.105 от делото/ се
установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До
процесния имот се доставя ТЕ. Извършеното дялово разпределение е
напревно съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна
собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване
№16-334 от 06.04.2007год.В имота няма монтирана щранг-лира.
Разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При изготвянето
на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ.Начиселните суми,
отразени коректно в индивиуалния мейлинг за всеки месец от процесния
период, са в съответствие с Наредба за топлоснабдяването от 06.04.2007год.
Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез топломер, който епреминал
изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно
изискванията на производителя. Разлики в изчисленията на ФДР не са
констатирани. В о.с.з. ВЛ отговаря на въпросите, зададени от особения
представител и съда и заявява, че абонатната станция е работила в съответния
хидравличен и температурен режим през целия отоплителен сезон за
процесния период; извършил е съответните проверки и поддържа даденото
писмено заключение. От приетата като доказателство по делото справка от
Община Плевен, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ /л.110/ се
7
установява, че в същата като собственици на процесния имот фигурират
лицата Наталия П.а и М. П. П.. Видно от справката от НБД /л.111 от делото/
е, че Н.П.а е починала, а ответникът е неин син. По делото е приет като
доказателство Договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение от
18.098.2002год., по силата на който собствениците на етажна собственост на
адрес : гр.Плевен, ж.к.Сторгозишя бл.17 вх.Г и вх.Д, в качеството на клиент, и
Холидей ирайзен ЕООД, в качеството на топлинен счетоводителр, са се
съгласили да уредят отношенията си във вр. с доставката, монтажа и
експлоатацията на уреди за индивидуално регулиране и измерване на
топлоенергията в имота на клиента, отчитането и разпеределението на
дължимите от клиента суми за топлоенеретгия на топлоснабдителното
дружество, въз основа на показания на монтираните уреди и водомерите за
топла вода и тези на Главните топломери и Общите водомери за БГВ в
абонатните станции на входа, входовете и сградата – л.30 и сл. Приет като
доказателство по делото е Споразумителен протокол от 15.10.2002год./л.32 и
сл. от делото/ между Топлофикация – Плевен ЕАД, в качеството на
доставчик на топлинна енергия и Холидей и Райзен ЕООД, в качеството на
изцпълнител, по силата на който считано от м.октомври 2002год.
изпълнителят започва да извършвап разпределение на топлинната енергия
между абонатите от абонатната станция №960, находяща се на адрес *** на
осонвание договор от 18.09.2002год. Приет като доказателство в тази връзка
е и протокол от 17.09.2002год. от Общо събрание на етажните собственици
от бл.17 в ж.к.Сторгозия относно избиране на топлинне счетоводител.
Представен е и е приет като доказателство п оделото споразумителен
протокол от същата дата относно фактурирането на изразходваната от
абоната топлинна енергия.
Топлоснабденият имот е с ***. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
8
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и
потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на
самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ,
съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на
това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от
9
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1,
т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по
делото има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за
процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца до имота на ответника, извършено по съответните правила.
Действително в имота на ответника има само щранг - лира в банята, която
няма самостоятелен измервателен уред, което е съобразено при
изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение
на ТЕ в сгради-етажна собственост - Приложение №1 към Наредба №16-
334/2007г. за топлоснабдяването - чл.61 ал.1, е посочено, че при наличие на
щранг - лира, без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се
определя по изчислителен път.
С оглед изложеното, предявеният иск за главница е основателен и
доказан до сумата 597,84лв., като за разликата до претендираните 598,25лв.
10
следва да бъде отхвърлен акто неоснователен и недоказан; за лихвата следва
да бъде изцяло уважен.
По отношение разноските по делото : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство съразмерно уважената част ан исковете, в
общ размер 939,44лв. /представен е списък на разноските от ищеца/,
включващи разноски за юрисконсулт в минимален размер -100лв., разноски
за внесена държавна такса, възнагражедние на особен представител, хонорари
на вещи лица, както и разноски в цялост за заповедното производство – 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че М. П. П., ЕГН
**********, адрес: ***, представляван по делото от особен представител –
адв.Н.Я. от ПлАК, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД -Плевен,
ЕИК ***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумите, както следва :
главница в размер 597,84лв. за периода 01.01.2020 г. до 30.11.2022г.,
мораторна лихва 93,22лв. за периода 04.03.2020 г. до 09.01.2023 г., законната
лихва върху главницата, считано от 17.01.2023год. - датата на депозиране на
заявление, за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №290/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен,
като за разликата от присъдената главница 597,84лв. до претендираната
598,25лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. П. П., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *** съразмерно уважената част ан исковете разноски по
исковото производство 939,44лв. и 75лв. - разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №290/2023год. по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11