Решение по дело №326/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград на КЗП, АНО в РД – Варна, срещу Решение № 1755/06.12.2023 година, постановено по АНД № 20233110203637/2023 година по описа на Районен съд – Варна, ХХVІ състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № В-002984/25.07.2023 г., издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, на основание чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на дружеството е наложено имуществена санкция в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/.

С касационната жалба се сочи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е предприел действия по събиране на писмени доказателства с цел изясняване на относимите факти, което обуславя недопустимост на съдебното решение, с оглед на което се иска неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В условия на евентуалност, при преценка от настоящата инстанция на основания за налагането на имуществената санкция на ответника, се моли да се постанови решение, с което да се измени процесното наказателно постановление, като се намали размерът на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител с писмено становище поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – „Кауфланд България ЕНД КО“ КД, редовно призован се представлява от адв. Р., който оспорва жалбата на основанията, подробно изложени в писмен отговор. По същество на спора сочи, че процесното НП е издадено в противоречие и на материалния закон, тъй като в приложената по делото брошура изрично е посочено, че промоцията е до изчерпване на наличностите. В условия на евентуалност счита, че случаят е маловажен и е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

След като се запозна с доказателствата по делото, настоящият състав приема за установено следното:

На 23.02.2023 г. служители на КЗП извършили проверка в обект – хипермаркет „Кауфланд – Варна – Одесос“, находящ се в гр. Варна, [улица], където установили, че има достъпни за потребителите рекламни брошури „Kaufland“ с обявен период за валидност от 20.02.2023 г. до 26.02.2023 година. При проверката е констатирано, че в търговския обект не се поддържат количества и няма наличност на артикул, поместен на стр. 38 от брошурата с лого „Parkside вече в Kaufland“, а именно „Parkside – пистолет за боядисване PFS450A1 за малки до средни повърхности 4 дюзи/Ф 1,5 мм./1,8 мм./2,2 мм./ 2,6 мм./ кръгла, хоризонтална и вертикална струя, 450 W, само за 59,99 лв./“. От представена по време на проверката разпечатка от системата в обекта за доставени и реализирани количества продукти, проверяващите установили, че в първия ден на промоцията са доставени 4 бр. от гореописания артикул, които са реализирани до 3-тия ден от промоцията и след това не е имало налични бройки от промоционалния артикул. Констатирано е, че на територията на гр. Варна са разпространени 153 320 бр. брошури, които са достигнали до голям брой потребители, които са били подведени. Направен е извод, че дружеството отправя покана за покупка на описания артикул, без да е осигурило количества от стоката за всички дни на промоционалния период, поради което дружеството е увредило икономическите интереси на потребителите и е приложило нелоялна търговка практика. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 002984/03.05.2023 г., с който нарушението е квалифицирано по чл. 210в от Закона за защита на потребителите. Възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, административнонаказващият орган е издал оспореното пред ВРС наказателно постановление.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН срокове. Счел е обаче, че НП е издадено от некомпетентно лице, тъй като административнонаказаващият орган не е удостоверил своята компетентност. Освен това в мотивите си ВРС е посочил, че в административнонаказателната преписка липсват доказателства за компетентност и на актосъставителя, поради което при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно на коя дата е извършено нарушението, както и мястото на извършване, с което е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна по следните съображения.

С касационната жалба са представени Заповед № 1012/10.11.2023г. за изменение и допълнение на Заповед № 984/07.11.2023г., ведно със Заповед № 668/06.07.2023г. и Заповед № 662/30.06.2023г., всички, издадени от Председателя на КЗК.

В случая е било необходимо да се установи компетентен ли е органът, издал процесното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК, приложима в производството пред ВРС с оглед препратката в чл. 84 от ЗАНН, районният съд в пределите на своята компетентност е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства. След като събраните по делото доказателства са недостатъчни и от същите не се установява категорично компетентен ли е административнонаказващият орган, съдът е следвало служебно да събере необходимите писмените доказателства, а именно Заповед № 662/30.06.2023 г., цитирана в Заповед № 668/06.07.2023 г., след като е констатирал, че същата не е приложена по административнонаказателната преписка. Като не го е сторил, районният съд не е изпълнил вмененото му в чл. 13, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Пропускът на съда да събере всички необходими и относими доказателства за изясняване на релевантните за спора факти представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чрез изясняване на посочените обстоятелства би могло да се достигне до друг фактически и правен извод.

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че при разглеждане на делото и постановяването на оспорения съдебен акт решаващият състав на ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Като не е събрал всички необходими за решаването на спора доказателства и не е положил усилия да изясни фактическата обстановка по случая, районният съд е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е служебното разкриване на обективната истина, независимо от процесуалното поведение на страните. Вследствие на така предприетото пасивно поведение въззивният съд е направил правните си изводи, без да прояви необходимата активност за установяването на релевантните факти и е постановил съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, поради което той следва да бъде отменен. Предвид забраната по чл. 220 от АПК настоящият съд не може да реши делото по същество. То следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което долната инстанция следва да обсъди поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото представените пред настоящата инстанция заповеди и едва след това да извърши преценка относно компетентността на административнонаказващия орган, както и извършено ли е от жалбоподателя нарушението, за което е санкциониран. Доколкото решението на касационната инстанция се основава на фактите, установени от въззивната инстанция, то настоящият състав на Административен съд – Варна е поставен в невъзможност да се произнесе по съществото, при неизяснени спорни факти. Последното налага оспореното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Неоснователен е доводът на въззивния съд за отмяна на НП поради липса на доказателства за компетентност на актосъставителя, тъй като приложената по преписката заповед е издадена от Д. М. – председател на КЗП, а към датата на издаване на АУАН председател на КЗП е бил С. А.. Основателно се твърди в касационната жалба, че АУАН е издаден от компетентен орган, след като е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед № 371ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП. Споделя се изцяло възражението на касатора, че заповедите за оправомощаване се издават от длъжностно лице като председател на КЗП, а не от физическото лице Д. М. в лично качество. След като заповедта е действаща към датата на издаване на АУАН, то настоящият състав на съда приема, че АУАН е издаден от компетентен орган.

При тези данни съдът намира, че е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, приложима по препращане от чл. 63в от ЗАНН – допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, поради което следва да се отмени решение № 1755/06.12.2023 г., постановено по НАХД № 20233110203637 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, като незаконосъобразно и да се върне делото във ВРС за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, по разноските следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1755/06.12.2023 г., постановено по НАХД № 20233110203637 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА НАХД № 20233110203637 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.